№ 14439
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110119412 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 112689/05.04.2024г. на
ищеца ****** с която е предявил по реда на чл.422 ГПК срещу М. М. П. и К. М. В.
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат
на ищеца в условията на разделност (при квоти от 3/8 части за М. П. и от 5/8 части за К. В.)
сумата общо от 4381,26 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 28.10.2020 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в общ размер на 669,20 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 21.10.2020 г., сумата общо от 40,80 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 28.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в общ
размер на 9,16 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 21.10.2020 г., за които суми е издадена
заповед по чл.410 ГПК от 15.11.2020г. по ч.гр.д. № 52551/2020г. по описа на СРС, 27 състав,
като вземанията се претендират както следва:
1) От М. М. П. - сумата от 1642.97 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабден
имот – апартамент ****, находящ се в ********** ведно със законната лихва от 28.10.2020г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 250.95 лв. за периода от
15.09.2018г. до 21.10.2020г., сумата от 15.30 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 28.10.2020г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 3.44 лв. - лихва за забава за периода от
31.10.2017г. до 21.10.2020г.;
2) От К. М. В. - сумата от 2738.29 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабден
имот – апартамент ****, находящ се в ********** ведно със законната лихва от 28.10.2020г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 418.25 лв. за периода от
15.09.2018г. до 21.10.2020г., сумата от 25.50 лв. - главница за дялово разпределение за
1
периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 28.10.2020г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 5.72 лв. - лихва за забава за периода от
31.10.2017г. до 21.10.2020г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот - апартамент ****, находящ се в ********** за който през периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г. е била доставена топлинна енергия, остойностена на сумата от
4381.26 лв., като се дължала лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 21.10.2020г. в
размер на 669.20лв., като била неплатена и дължимата цена за услуга дялово разпределение
за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г. в размер на 40.80лв. и се дължала лихва за забава
за периода от 31.10.2017г. до 21.10.2020г. в размер на 9.16лв. Твърди се, че ответниците М.
М. П. и К. М. В. са съсобственици на процесния имот и в това им качество последните се
явявали клиенти на топлинна енергия през процесния период, като съдържанието на
правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и
заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в
сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение,
стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за
топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Сочи, че въз основа
заявление на ищеца от 28.10.2020 г., на 15.11.2020 г. по ч.гр.д. № 52551/2020 г. по описа на
СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните
суми са присъдени на ответника. Моли предявените искове да бъдат уважени, като е
претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответниците
М. М. П. и К. М. В., чрез особен представител - адв. Е. К., в който оспорват исковете поради
липса на облигационно отношение между страните, поддържайки, че не са били
собственици или вещни ползватели на процесния имот, така и не са сключвали писмен
договор за продажба на топлинна енергия. Оспорват освен това да е съществувало
облигационно правоотношение между ищеца и техен наследодател. Считат, че след като не
е доказано наличието на облигационно отношение между СЕС, в която се намира имотът, и
фирмата за дялово разпределение, не се дължи и цена на услугата дялово разпределение.
Поддържат, че не дължат заплащане на претендираните вземания за лихва за забава, тъй
като не са поставени в забава чрез отправяне на покана за процесните задължения. Излагат и
че не са представени фактури, издадени от ищеца и касаещи процесния имот. Оспорват
доказателствената стойност на приложените към исковата молба документи, респ. годността
им да установят сочените от ищеца обстоятелства. В условията на евентуалност релевират
възражение за погасяване на процесните вземания по давност.
По делото е конституирано и трето лице-помагач на страната на ищеца – ******
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 52551/2020г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление с вх.№ 23061671/28.10.2020г. е издадена заповед за изпълнение,
с която е разпоредено длъжниците М. М. П. и К. М. В. да заплатят разделно (при квоти 3/8 за
М. П. и 5/8 за К. В.) на заявителя ****** сумата от 4381,26 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
ведно със законна лихва от 28.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
2
размер на 669,20 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г., сумата от 40,80 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017
г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 28.10.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 9,16 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 21.10.2020 г., както и
152,01 лв. разноски по делото, а именно: 102,01 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение
на юрисконсулт. За така издадената заповед длъжниците са уведомени по реда на чл.47, ал.5
ГПК, поради което на 11.03.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта, като е представил такива на дата 05.04.2024г.
По делото е приет нотариален акт № 125, том LL, дело № 19600/1997г., от който се
установява, че на 28.07.1997г. неучастващото по делото лице М.Ж е дарил на сина си –
ответника К. М. В. 3/4 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот с
адрес: ****** Съгласно удостоверение с изх. № 68-00-1069/9/30.08.2012 г. от ***** е
идентичен с настоящ адрес – *****
Представен е препис от искова молба на ответницата М. М. П., в която същата
признава, че баща М.Ж е починал на 11.11.2014 г., като е поискана делба на процесния
недвижим имот, и отмяна поради накърняване на запазена част на извършеното с
нотариален акт № 125/28.07.1997 г. на първия нотариус при Софийския районен съд
дарение. Съгласно поставения на исковата молба печат по същата е образувано гражданско
дело № 70021/2014 г. по описа на Софийския районен съд, 53 състав.
Приет е препис от Решение № 458761 от 26.07.2018г. по гр.дело № 70021/2014г. по
описа на СРС, 53 състав, влязло в сила на 29.09.2018г., с което е намалено на основание чл.
30 ЗН със сумата 10671,08 лв. дарението на 3/4 идеални части от апартамент ****, находящ
се на втори етаж в жилищната сграда-блок № ****** направено от наследодателя М.Ж,
починал на 11.11.2014 г., в полза на К. М. В., като е възстановена полагащата се на М. М. П.
запазена част в размер на 14 991,58 лв. На основание чл.36, ал. 1 ЗН е постановено връщане
в наследството на М.Ж, починал на 11.11.2014 г. на посочения недвижим имот, като М. М.
П. е осъдена да заплати на К. М. В. сумата от 14 991,58 лв., представляваща стойността на
разполагаемата част. Със същото решение е допуснато и извършването на делба на
процесния имот между ответниците при квоти – 5/8 идеални части за ответника К. М. В., и
3/8 идеални части за ответницата М. М. П..
Приет е и препис от Решение № 170062 от 18.07.2019г. по гр.дело № 70021/2014г. по
описа на СРС, 53 състав, с което процесният апартамент **** е поставен на основание
чл.349, ал.2 ГПК в дял на К. М. В..
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 02.07.2002г. и
договор от 08.07.2002г. за извършване на услугата топлинно счетоводство и за монтаж на
индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение.
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2018г., в което е
отразено, че стойността на доставената и неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2017г. – 30.04.2018г. възлиза на сумата от 2006,89 лева. Представено е и съобщение
към фактура № **********/31.07.2019г., в което е отразено, че стойността на доставената
топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г. възлиза на сумата от 2286,59 лева.
Ищецът е представил договор за извършване на услугата дялово разпределение от
03.06.2020г., сключен с **** както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
****** на потребители за битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г., които
съдът е обявил за служебно известни.
Третото лице - помагач е представило изравнителни сметки, от които е видно, че е
начислявана служебно поради неосигурен достъп топлинна енергия за сградна инсталация и
за отопление на имот, както и за битово горещо водоснабдяване. Приобщени са още и
3
протоколи за неосигурен достъп за отчет на уредите в процесния апартамент.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен
счетоводител в сградата е бил **** което дружество е издавало изравнителни сметки. За
имота е начислявана топлинна енергия за БГВ, като за процесния период дружеството е
начислило служебно енергия при норма разход от 140 литра за денонощие въз основа на 1
брой ползвател, поради липса осигурен достъп за отчитане. Потребявана е топлинна енергия
и за отопление на имота, която отново е начислявана служебно, поради неосигурен достъп за
отчитане на ИРРО. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Посочено е в експертизата, че
вещото лице е извършило собствени изчисления, които съвпадат с начислената енергия от
ФДР. Общият топломер и водомер са преминали метрологични проверки, които не са
констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение
„съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период,
след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 4353,47 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната
сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово
разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника
за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния
факт на погасяване на дълга. По възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца
е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че ****** е енергийно
предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за
енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по
допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда –
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
4
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Процесният период, за който се претендира доставена топлинна енергия, е от
01.05.2017г. до 30.04.2019г.
След извършен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че за
5
периода от 01.05.2017г. до 28.09.2018г. клиент на топлинна енергия е бил единствено
ответникът К. М. В. в качеството му на изключителен собственик на процесния имот, а за
периода от 29.09.2018г. до 30.04.2019г. клиенти на топлинна енергия са били и двамата
ответници като съсобственици, отговарящи за заплащането на доставената топлинна
енергия, съобразно дяловете им в съсобствеността – 5/8 идеални части за К. М. В. и 3/8
идеални части за М. М. П..
В тази връзка съдът съобрази приетите по делото преписи от Решение № 458761 от
26.07.2018г. и от Решение № 170062 от 18.07.2019г., постановени по гр.дело № 70021/2014г.
по описа на СРС, 53 състав, от които се установява, че производството по делото е било
образувано по искова молба на М. М. П. срещу К. М. В., с която е предявен иск по чл.30,
ал.1 от ЗН за намаление на дарението, обективирано в Нотариален акт №125, том 2, д. 19600
от 1997г. и за възстановяване на запазената част на ищцата, съединен с иск за делба върху
апартамента. Установява се от решенията, че процесният апартамент **** е бил придобит от
общия наследодател на ответниците - баща им М.Ж и от майката на К. М. В. в режим на
СИО, като последната е починала през 1993г. В резултат на това ответникът К. М. В. е
наследил от своята майка 1/4 идеална част от правото на собственост върху процесния имот,
а преживелият съпруг и общ наследодател на двамата ответници в настоящото производство
– М.Ж е станал собственик общо на 3/4 идеални части от апартамента. Тези 3/4 идеални
части от процесния апартамент общият наследодател на ответниците е дарил на 28.07.1997г.
на своя син – ответника К. М. В., като това се установява от приетия по делото нотариален
акт № 125, том LL, дело № 19600/1997г. Тоест, от този момент единствен собственик на
имота е бил К. М. В.. Общият наследодател на двамата ответници М.Ж е починал през
2014г., като с извършеното от него приживе на 28.07.1997г. дарение в полза на К. М. В. е
била накърнена запазената част от наследството на ответницата М. М. П.. Именно поради е
било образувано и гр.дело № 70021/2014г. по описа на СРС, 53 състав, като с Решение №
458761 от 26.07.2018г. съдът на основание чл.30 от ЗН е възстановил полагащата се на М. М.
П. запазена част в размер на 14 991,58 лв. и на основание чл.36, ал. 1 ЗН е постановил
връщане в наследството на починалия М.Ж на процесния недвижим имот, като М. М. П. е
осъдена да заплати на К. М. В. сумата от 14 991,58 лв., представляваща стойността на
разполагаемата част. Следва да се съобрази, че правото на възстановяване на запазена част,
накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно
потестативно право с имуществен характер, което възниква в момента на откриване на
наследството и се упражнява чрез предявяване на конститутивен иск или възражение по чл.
30 ЗН. С оглед същността на правото на възстановяване на запазена част, за да настъпи
потестативният ефект на решението, волята на съда, че разпореждането на наследодателя с
негово имущество следва да бъде намалено като накърняващо запазената част на наследник
със запазена част, следва да бъде изрично обективирана в диспозитива на съдебното
решение. Правната промяна - отпадане правата на облагодетелствания от разпореждането и
съответно придобиване на вещни права от безвъзмездно разпореденото имущество от
наследника със запазена част настъпват за в бъдеще, с влизане в сила на решението.
Възстановяването на запазената част няма обратно действие. Затова между наследника, в
чиято полза има направено универсално завещателно разпореждане, и наследника по закон,
който е възстановил запазената си част със съдебно решение по чл. 30, ал. 1 ЗН, възниква
съсобственост върху оставеното в наследство имущество от влизане в сила на решението по
чл. 30, ал. 1 ЗН. До този момент собственик на оставеното в наследство имущество е лицето,
в чиято полза е оставено валидно универсално завещателно разпореждане – в този смисъл са
Решение № 34 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 6256/2014 г. на ВКС, ІІ ГО; Решение № 150 от
25.11.2016 г. по гр. д. № 1818/2016 г. на ВКС, ІІ ГО; Решение 1154 от 16.12.2008 г. по гр. д. №
4331/2007 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 582 от 20.07.2004 г. по гр. д. № 168/2004 г. на ВКС, І
ГО; Решение № 166 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 7030/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 187
от 20.07.2012 г. по гр. д. № 112/2012 г. на ВКС, II ГО; Решение № 455 от 21.12.2010 г. по гр.
6
д. № 474/2010 г. на ВКС, II ГО; Решение ****010 от 24.11.2022 г. по т.д. № 2001/2020 г. на
ВКС, ТК, І ТО и др. Когато имотът се връща в наследството срещу заплащане на стойността
на разполагаемата част, същият става съсобствен и при искане се допуска до делба между
наследниците по закон при правата им, следващи от наследяването – Решение №
123/12.07.2011 г. по гр. д. № № 569/2010 г., ВКС, I г.о. Следователно, от момента на влизане в
сила на решението по чл. 30 от ЗН възниква и съсобствеността върху имота между
заветника/дарения и този, от когото е предявен искът по чл. 30 ЗН, а до този момент
собственик на имуществото е лицето, в чиято полза е оставено валидно универсално
завещателно разпореждане или в чиято полза е извършено дарение.
В случая съдебно Решение № 458761 от 26.07.2018г. по гр.дело № 70021/2014г. по
описа на СРС, 53 състав, с което е възстановена запазената част на М. М. П., е влязло в сила
на 29.09.2018г. и от този момент е възникнала съсобственост върху процесния топлоснабден
имот при квотите, при които е била допусната и съдебната делба със същото решение, а
именно: 5/8 идеални части за К. М. В. и 3/8 идеални части за М. М. П.., съответно от този
момент и двамата ответници се явяват клиенти на топлинна енергия. До този момент, а
именно до 28.09.2018г. единствен собственик на процесния апартамент и единствен клиент
на топлинна енергия е бил ответникът К. М. В..
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния
период от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., нейното количество и стойност се установяват от
заключението на приетата съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е посочило
както обема на доставената топлинна енергия, така и нейната обща стойност, която възлиза
на сумата от 4353,47 лева. Вещото лице е посочило, че топлинната енергия за отопление на
имота и за подгряване на вода е начислявана служебно (водата е на база 1 ползвател), тъй
като до имота не е осигурен достъп за отчет на уредите и на водомера, което се потвърждава
от представените в този смисъл от третото лице - помагач протоколи. Съдът намира, че така
извършеното служебно начисляване на топлинна енергия съответства на нормативните
изисквания, доколкото в чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Наредбата) е предвидено, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет
на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела
без уреди (прилага се екстраполация по максимален специфичен разход на сградата), а в
чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата е предвидено, че изразходваното количество гореща вода в
отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140
литра на обитател за едно денонощие, когато не е осигурен достъп за отчитане. Предвид
неосигуряване на достъп за отчет, са възникнали основания за прилагане на
компенсаторните механизми за определяне на потреблението на топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване и за отопление на имота. Въз основа на гореизложеното съдът
приема, че стойността на топлинната енергия, която е била доставена през процесния период
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019г., възлиза общо на сумата от 4353,47 лева, като ****** има
вземане в този размер.
Посочи се по-горе, че за периода от 01.05.2017г. до 28.09.2018г. клиент на топлинна
енергия е бил единствено ответникът К. М. В.. За този период стойността на доставената
топлинна енергия, съгласно изготвената техническа експертиза и представените от ищеца
съобщения към фактури, възлиза на сумата от 2291,25 лева. Ищецът обаче е претендирал от
този ответник единствено 5/8 идеални части от стойността на топлинна енергия, която
възлиза на 1432,03 лева, поради което за този период посоченият ответник отговаря до този
размер, с оглед диспозитивното начало.
За част от този период обаче вземанията на ****** са погасени по давност, като
наведеното в този смисъл възражение от ответниците е основателно. Съгласно чл.116, б.“б“
давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за
7
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай ищецът е депозирал заявлението за
издаване на заповед по чл.410 ГПК пред районния съд на 28.10.2020г. и от тази дата назад
следва да се брои и специалният тригодишен давностен срок за вземанията за доставена
топлинна енергия, доколкото се касае за периодични плащания, по отношение на които
приложение намира чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на
ВКС.
Следователно погасени по давност са всички вземания за топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 28.10.2017г. За процесния период са приложими общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ- 1/27.06.2016г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал.
1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение, погасени
по давност се явяват вземанията на ****** за топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до
м.08.2017г. на обща стойност от 301,57 лева, съгласно представените изравнителни сметки,
като припадащата се на ответника К. М. В. част, съобразно претендираните от него 5/8
части, е в размер на 188,48 лева и до размера на тази сума са погасени по давност паричните
вземания на ****** от К. М. В. за доставена топлинна енергия през периода от м.05.2017г.
до м.08.2017г. Така от общо дължимата сума в размер от 1432,03 лева от К. М. В. за периода
от 01.05.2017г. до 28.09.2018г., през който той е бил единствен собственик на имота, следва
да бъде приспадната сумата от 188,48 лева, като остава дължима сумата в размер от 1243,55
лева за периода, който не е обхванат от погасителната давност - от 01.09.2017г. до
28.09.2018г., като за нейното заплащане отговаря единствено К. М. В..
За периода от 29.09.2018г. до 30.04.2019г. клиенти на топлинна енергия са двамата
ответници като съсобственици, отговарящи за заплащането на доставената топлинна
енергия, съобразно дяловете им в съсобствеността – 5/8 идеални части за К. М. В. и 3/8
идеални части за М. М. П.. За този период стойността на доставената топлинна енергия,
съгласно изготвената техническа експертиза и представените от ищеца съобщения към
фактури, възлиза на сумата от 2062,22 лева. Следователно за този период К. М. В. дължи на
ищеца 1288,89 лева, а М. М. П. дължи 773,33 лева.
По делото липсват доказателства, а и твърдения, че претендираните от ищеца суми за
топлинна енергия са заплатени от ответниците, поради което съдът приема, че исковете на
****** по чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150, ал.1 ЗЕ следва да бъдат уважени, респ.
отхвърлени, както следва:
1) По отношение на К. М. В. искът за главница за топлинна енергия следва да бъде
уважен за сумата от 2532,44 лева (1243,55 лева + 1288,89 лева) за периода от 01.09.2017г. до
30.04.2019г. Искът следва да бъде отхвърлен за горницата над 2532,44 лева до 2720,92 лева и
за периода от м.05.2017г. до м.08.2017г. – като погасен по давност, а за горницата над
2720,92 лева до пълния предявен размер от 2738,29 лева за периода от 01.09.2017г. до
30.04.2019г. – като неоснователен.
2) По отношение на М. М. П. искът за главница за топлинна енергия следва да бъде
уважен за сумата от 773,33 лева за периода от 29.09.2018г. до 30.04.2019г. Искът следва да
бъде отхвърлен за горницата над 773,33 лева до пълния предявен размер от 1642,97 лева за
периода от 01.05.2017г. до 28.09.2018г. – като неоснователен, доколкото през този период
ответницата не е била клиент на топлинна енергия, съобразно изложените по – горе мотиви.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че
ответниците дължат заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение
следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото, че такава услуга в
действителност е била извършвана от дружеството **** Съгласно чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
8
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или
от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Според чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва
възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите, като същите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата за
"дялово разпределение", извършена от избрания от тях търговец, поради което възраженията
на ответниците, че ищецът не е легитимиран да претендира възнаграждението за тази
услуга, се явяват неоснователни. От представеното от ищеца извлечение от сметки, се
установява, че стойността на извършената услуга дялово разпределение за процесния период
от 01.09.2017г. до 30.04.2019г. е в общ размер на 40,80 лева. Начислените от ищеца суми са в
размер на 2,04 лева месечно. Тази сума, при съобразяване на естеството на работа и
обичайния размер на възнаграждението, съдът приема че съответства на извършена работа.
За периода от 01.09.2017г. до 28.09.2018г., през който е била предоставяна услугата
дялово разпределение и през който период клиент на топлинна енергия е бил единствено
ответникът К. М. В., възнаграждението за дялово разпределение е в размер на 26,52 лева.
Ищецът обаче е претендирал от този ответник единствено 5/8 идеални части от това
възнаграждение, което възлиза на 16,57 лева, поради което за този период посоченият
ответник отговаря до този размер, с оглед диспозитивното начало.
Във връзка с наведеното възражение за изтекла погасителна давност следва да се
посочи следното: Отбеляза се вече по - горе, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано пред съда на 28.10.2020г., поради което погасени по давност са
всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 28.10.2017г. Доколкото не е
предвиден срок за заплащане на таксата за дялово разпределение, то на основание чл.114 от
ЗЗД задължението става изискуемо от момента на възникването му, поради което погасени
по давност се явяват вземанията за дялово разпределение за м.09.2017г. в общ размер на 2,04
лева, като припадащата се на ответника К. М. В. част, съобразно претендираните от него 5/8
части, е в размер на 1,27 лева и до размера на тази сума са погасени по давност паричните
вземания на ****** от К. М. В. за дялово разпределение за м.09.2017г. От общо дължимата
сума в размер от 16,57 лева от К. М. В. за периода от 01.09.2017г. до 28.09.2018г., през който
той е бил единствен клиент на топлинна енергия, следва да бъде приспадната сумата от 1,27
лева, като остава дължима сумата в размер от 15,30 лева за периода, който не е обхванат от
погасителната давност - от 01.10.2017г. до 28.09.2018г., като за нейното заплащане отговаря
единствено К. М. В..
За периода от 29.09.2018г. до 30.04.2019г. клиенти на топлинна енергия са двамата
ответници като съсобственици, отговарящи за заплащането на услугата дялово
разпределение, съобразно дяловете им в съсобствеността – 5/8 идеални части за К. М. В. и
3/8 идеални части за М. М. П.. За този период възнаграждението за дялово разпределение е в
размер на 14,28 лева. Следователно К. М. В. дължи на ищеца 8,92 лева, а М. М. П. дължи
5,36 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете на ****** за дялово разпределение
следва да бъдат уважени, респ. отхвърлени, както следва:
1) По отношение на К. М. В. искът за главница за дялово разпределение следва да
бъде уважен за сумата от 24,22 лева (15,30 лева + 8,92 лева) за периода от 01.10.2017г. до
30.04.2019г. Искът следва да бъде отхвърлен за горницата над 24,22 лева до 25,49 лева и за
м.09.2017г. – като погасен по давност, а за горницата над 25,49 лева до пълния предявен
размер от 25,50 лева за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г. – като неоснователен.
2) По отношение на М. М. П. искът за главница за дялово разпределение следва да
бъде уважен за сумата 5,36 лева за периода от 29.09.2018г. до 30.04.2019г. Искът следва да
бъде отхвърлен за горницата над 5,36 лева до пълния предявен размер от 15,30 лева за
периода от 01.09.2017г. до 28.09.2018г. – като неоснователен, доколкото през този период
9
ответницата не е била клиент на топлинна енергия.
Неоснователни са исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени срещу
ответниците, за признаване на установено, че дължат заплащането на обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия и като такива следва да бъдат отхвърлени. В случая
приложими са Общите условия от 2016г., съгласно които за изпадането в забава не е нужно
да се отправя покана от ищеца. Уредбата на изпадането в забава и възникването на вземане
за обезщетение за забава се съдържа в разпоредбите на чл. 32 и на чл. 33 от ОУ. С тях е
направено ясно разграничение между месечните вземания, които са прогнозни и тези, които
са определени на месечен реален отчет. За първите обезщетението за забава съгласно чл.32,
ал.1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 4 , пр. 1 се дължи след изтичане на 45 дни от периода на
изравнителната сметка. За вторите обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33,
ал. 4, пр. 2 се дължи след изтичане на 45 дни след периода, за който се отнасят. Тези ОУ не
уреждат възникване на вземане за обезщетение за забава върху суми, които са определени
прогнозно. В случая приетите по делото съобщения към фактури, изравнителни сметки и
извлечение от сметките на ищеца, установяват, че за имота начисленията са правени
ежемесечно по прогнозни суми, като след изравнителната сметка са издавани обобщени
фактури. Краят на отчетния период по изравнителната сметка и обобщената фактура е април
месец на съответната година. Така срокът за плащане на задълженията по изравнителните
сметки изтича 45 дни след края на април, тоест на 15.06. от съответната година. Към този
момент обаче по делото е установено, че обобщените фактури за процесните отчетни
периоди не са били издадени, не е установено и изравнителните сметки да са били връчени
на потребителите и на абонатите и да са били стабилизирани, тоест да е изтекъл срокът за
възражения срещу тях и такива да не са подадени. Доколкото не е установено възможното
изпълнение на задължението в уговорения в чл. 33, ал. 4 от ОУ срок - до 45 дни след
периода за който се отнася изравнителната сметка, то изтичането на този срок не е поставил
в забава ответниците за плащането на задълженията. Налице е хипотезата на чл. 95 и чл. 96
от ЗЗД - забава на кредитора, която освобождава длъжника от последиците от собствената
му забава. Това е така, защото точното изпълнение на длъжника е било възможно само при
съдействие от страна на кредитора-измерване на потреблението и разпределяне на
енергията, посочването на дължимата сума за реално потребената сума в издадена за същото
фактура след стабилизирана изравнителна сметка. Неиздаването на изравнителна сметка и
на фактура по нея в срок преди да изтече срока за плащане от 45 дни след края на
съответния отчетен период, прави невъзможно точното изпълнение на задължението на
длъжника да плати в уговорения в ОУ срок. Така кредиторът е изгубил привилегията по
общите условия за уговорения падеж за плащане на задълженията по изравнителните
сметки. В такава хипотеза, за да изпадане потребителят в забава при плащането на
главницата за топлинна енергия, той е следвало да бъде уведомен от кредитора, че е
преустановил забавата си, тоест че е издал фактура за сумите по изравнителните сметки,
съответно да изпрати покана за плащане. Последното не се твърди и не се установява по
делото, поради което ответниците не са поставени в забава и обезщетение за забавено
плащане на главницата за топлинна енергия не се дължи.
Неоснователни е и искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено, че ответниците дължат заплащането на обезщетение за забава върху
задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от
31.10.2017г. до 21.10.2020г. и като такива следва да бъдат отхвърлени. Това е така, тъй като в
общите условия на ищеца не е уговорен конкретен падеж на задължението за плащане на
цена за дялово разпределение. При това положение, за да изпадне в забава, длъжникът
следва да е поканен от кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не са представени
никакви доказателства, от които да се установи, че ищецът е отправил подобна покана до
ответницата за плащането на цената за дялово разпределение, поради което същата не е
изпаднала в забава за тези плащания и не дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
10
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но ответниците са
били представлявани от особен представител, поради което разноски следва да се присъдят
само на ищеца.
В хода на заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на
152,01 лева, поради което в негова полза се следва сумата общо от 99,40 лева, съразмерно на
уважената част на предявените искове, като К. И В. следва да бъде осъден да заплати сумата
от 62,13 лева, а М. М. П. – сумата от 37,27 лева.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 1300
лева, като е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът
определи, че такова следва да бъде присъдено в размер на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това положение, в полза на ищеца се
следва сумата в общ размер на 915,51 лева, съразмерно на уважената част на предявените
искове, като К. И В. следва да бъде осъден да заплати сумата от 572,20 лева, а М. М. П. –
сумата от 343,31 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
****** ЕИК ****, срещу ответника К. М. В., ЕГН **********, положителни установителни
искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150, ал.1 от ЗЕ, че К. М. В. дължи на
****** сумата в размер на 2532,44 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот -
апартамент ****, находящ се в ********** ведно със законната лихва от 28.10.2020г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер от 24,22 лева, представляваща главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от 28.10.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52551/2020 г. по описа на
СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца ****** ЕИК ****, срещу
ответника К. М. В., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено, че К. М. В. дължи на ****** заплащането на следните суми: 1) заплащането на
сумата над размера от 2532,44 лева до размера от 2720,92 лева за периода от м.05.2017г. до
м.08.2017г. – като погасен по давност, както и на сумата над размера от 2720,92 лева до
пълния предявен размер от 2738,29 лева за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г. – като
неоснователен, които суми представляват цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот - апартамент ****, находящ се в ****** 2) заплащането на
сумата над размера от 24,22 лева до размера от 25,49 лева за м.09.2017г. – като погасен по
давност, както и за сумата над размера от 25,49 лева до пълния предявен размер от 25,50
лева за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г. – като неоснователен, които суми
представляват главница за извършена услуга дялово разпределение; 3) заплащането на
сумата в размер от 418,25 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2018г. до 21.10.2020г., начислено върху главницата за топлинна енергия; 4)
заплащането на сумата в размер от 5,72 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 31.10.2017г. до 21.10.2020г., начислено върху задължението за заплащане на цена
за извършена услуга дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52551/2020 г. по описа на СРС, 27
11
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
****** ЕИК ****, срещу ответника М. М. П., ЕГН **********, положителни установителни
искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150, ал.1 от ЗЕ, че М. М. П. дължи на
****** сумата в размер на 773,33 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 29.09.2018г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот -
апартамент ****, находящ се в ********** ведно със законната лихва от 28.10.2020г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер от 5,36 лева, представляваща главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 29.09.2018г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от 28.10.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52551/2020 г. по описа на
СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца ****** ЕИК ****, срещу
ответника М. М. П., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено, че М. М. П. дължи на ****** заплащането на следните суми: 1) заплащането на
сумата над размера от 773,33 лева до пълния предявен размер от 1642,97 лева за периода от
01.05.2017г. до 28.09.2018г. – като неоснователен, която сума представлява цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент ****,
находящ се в ****** 2) заплащането на сумата над размера от 5,36 лева до пълния предявен
размер от 15,30 лева за периода от 01.09.2017г. до 28.09.2018г. – като неоснователен, която
сума представляват главница за извършена услуга дялово разпределение; 3) заплащането на
сумата в размер от 250,95 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2018г. до 21.10.2020г., начислено върху главницата за топлинна енергия; 4)
заплащането на сумата в размер от 3,44 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 31.10.2017г. до 21.10.2020г., начислено върху задължението за заплащане на цена
за извършена услуга дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52551/2020 г. по описа на СРС, 27
състав.
ОСЪЖДА К. М. В., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
****** ЕИК ****, сумата в размер на 62,13 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № 52551/2020г. по описа на СРС, 27 състав, както и сумата в
размер на 572,20 лева, представляваща разноски в исковото производство пред Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА М. М. П., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
****** ЕИК ****, сумата в размер на 37,27 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № 52551/2020г. по описа на СРС, 27 състав, както и сумата в
размер на 343,31 лева, представляваща разноски в исковото производство пред Софийски
районен съд.
Решението е постановено при участието на ******- трето лице помагач на страната
на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12