РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1677
гр. Пловдив, 06.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХІІ състав, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело № 840 по
описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
2. Образувано е по жалба от „ГРИКСАН“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Пловдив ЮГ“ № 382 К,
представлявано от управителя Г.С.К., против Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001620002141-091-001 от 10.12.2020г., издаден от А.А.Д. – началник сектор в
ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията и В.Г.К. – главен инспектор по
приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 141 от 25.02.2021г.
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр.
Пловдив /Д „ОДОП“ – гр. Пловдив/ относно отказан данъчен кредит в размер на
15 116,45лв., допълнително начислен ДДС в размер на 10 794,22лв. и прилежащи
лихви в размер на 168,61лв.
Оспорващият
счита, че РА е необоснован и неправилен, издаден в противоречие с процесуалните
и материални правила, водещи до неговата незаконосъобразност. Претендира се, че
органите по приходите неправилно са приели, че към датата на издаване на 5 бр. фактури,
издадени от доставчика – „АГАД ТРЕЙДИНГ“ ЕООД на жалбоподателя няма възникнало
данъчно събитие и дължимост на ДДС, тъй като няма извършено плащане и
прехвърляне на собствеността на стоките – предмет на фактурите, респ. са
издадени без основание. Жалбоподателя счита, че неправилно му е отказано
правото на приспадане на данъчен кредит.
На следващо
място, се претендира, че въпреки представените доказателства - фактури, заявки
за транспорт, ЧМР, потвърждения за получаване на стоката, извършени разплащания
по доставката органите по приходите са формирали неправилен извод за липсата на
реално осъществена вътреобщностна доставка /ВОД/, тъй като не са представени от жалбоподателя конкретни
доказателства в тази връзка. По делото са представени ЧМР, съдържащи
съответните реквизити - печат и подпис на лицето, фактически извършващо превоза
и печат на дружеството – получател, както и мястото на получаване на стоките и
в този смисъл, се опровергават констатациите в РД, че стоката не е постъпила
при получателя и транспортните средства, посочени в ЧМР, не са напускали
територията на България. Поради изложените съображения се иска отмяна на РА и
потвърждаващото го решение на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив.
Претендират се разноски по делото. Подробни съображения по съществото на спора
са изложени от процесуалния представител на жалбоподателя в депозирана по
делото писмена защита.
3. Ответникът по жалбата – директор дирекция „ОДОП” –
гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юр. Г., счита същата за
неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето ѝ, по съображения,
изложени в представената по делото писмена защита. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В случай на претендирано от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение над минималния размер, определен с Наредба № 1/2014г.
отправя възражение за прекомерност на възнаграждението.
ІІ. По допустимостта:
4. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това
срок пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с
решението си го е потвърдил в обжалваната част, предмет на настоящото съдебно
производство. Така постановеният от директора на дирекция ОДОП – гр. Пловдив
резултат и подаването на разглежданата в рамките на настоящото производство жалба
в предвидения за това преклузивен процесуален срок – (съгласно дата на пощенско
клеймо на пощенски плик - 15.03.2021г.) налагат извод за нейната процесуална
допустимост.
ІІІ. За фактите:
5. Началото на ревизионно производство е сложено със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001620002141-020-001/14.04.2020г.,
издадена от А.А.Д. - началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват: данък върху добавената
стойност за периода от 01.02.2020г. до 29.02.2020г., като е определен краен
срок за завършване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е редовно сторено на 15.04.2020г. по електронен път. Със
заповед № Р-16001620002141-020-002/24.04.2020г. ЗВР е изменена като е
определено ревизионното производство да обхване задължения за ДДС за периоди:
01.02.2020г. до 29.02.2020г. и 01.03.2020г. до 31.03.2020г. Със заповед №
Р-16001620002141-020-003/14.07.2020г. ревизионното производство е продължено до
14.08.2020г., а със заповед № Р-16001620002141-020-004/13.08.2020г. до
14.09.2020г. Ревизионното производство е спряно, считано от 18.08.2020г. до
получаване на отговор по открита административна процедура за обмен на
информация между компетентните органи на Република България и Великобритания
(Заповед № Р-16001620002141-023-001/18.08.2020г.) Ревизията е възобновена,
считано от 05.10.2020г. със заповед № Р-16001620002141-143-001/05.010.2020г.,
като е посочен краен срок след възобновяването – 02.11.2020г.
В срока по
чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001620002141-092-001/16.11.2020г.
Няма данни по делото да е постъпило възражение срещу РД в срока по чл. 117, ал.
5 от ДОПК.
В срока по
чл. 119, ал. 2 от ДОПК компетентните органи по приходите са издали обжалвания в
настоящото производство Ревизионен акт /РА/ № 16001620002141-091-001/10.12.2020г.
С решение № 141 от 25.02.2021г. директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив е
потвърдил издадения РА.
Видно от
представените по делото заповеди № РД-09-2433/16.12.2019г. и РД-09-1801/28.09.2018г.,
издадени от териториалния директор на НАП – гр. Пловдив, на органа по
приходите, издал заповедите за възлагане и на органа по приходите, ръководител
на ревизията, са делегирани правомощия по ДОПК.
По делото са
представени и сертификати за електронен подпис на лицата, извършили ревизията и
подписали съответните актове, както и оптичен носител (CD).
Не е спорно
между страните обстоятелството, че оспорваният РА е издаден от надлежно
овластени за това органи по приходите и при спазени административнопроизводствени
правила, което се установява и след служебната проверка от състава на съда,
като предвид липсата на спор между страните относно тези обстоятелства, не се
налага излагането на подробни съображения.
Спорът касае
правилното приложение на материалния закон.
Извършената ревизия е относно правилното
прилагане на ЗДДС и ППЗДС обхваща данъчни периоди от 01.02.2020г. до
31.03.2020г. Едновременно с ревизионното производство е извършвано и
производство по прихващане или възстановяване по реда на чл. 92, ал. 11 от ЗДДС, във връзка с подадени справки – декларации по ЗДДС за данъчни периоди м.
02.2020г. и м. 03.2020г. с деклариран ДДС за възстановяване по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС. Проверката е приключила с Актове за прихващане или възстановяване по чл.
92, ал. 11 от ЗДДС № Р-160016200002141-171-001/11.05.2020г. и № Р-160016200002141-171-002/03.06.2020г.,
по отношение на които не са представени доказателства за обжалване.
Констатирано е, че жалбоподателя е упражнил
правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури № 110/05.03.2020г., №
113/10.03.2020г., № 114/10.03.2020г., № 115/12.03.2020г., № 116/12.03.2020г.
издадени от „АГАД ТРЕЙДИНГ“ ЕООД с ЕИК *********, с предмет на фактурите
доставки дрелки, компресори, инвизибъл ципове, конци, превключватели,
ел.скутери. Констатирани са сключени между „ГРИКСАН“ ЕООД и „АГАД ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, договор от 02.01.2020г.
за покупко продажба на стоки и отложено плащане между двете дружества и договор
от 30.10.2018г. за доставка, съгласно който жалбоподателят, в качеството му на
клиент, получава стоките в обекта на доставчика по договора - „АГАД ТРЕЙДИНГ“
ЕООД, срещу което му се издава фактура с отложено плащане на облагаемата
стойност и ДДС. При насрещна проверка, извършена на „АГАД ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, органите
по приходите констатират, че по посочените по-горе фактури към 31.03.2020г. не
е налице плащане, а стоките са предадени на купувача през месец април 2020г. От
страна на РЛ са представени пътни листове /ПЛ/: № 4/01.04.2020г., №
5/02.04.2020г., № 6/07.04.2020г. и № 7/10.04.2020г., от които се установява, че
стоките по фактурите са транспортирани от гр. Хасково до базата на „ГЕРИ-В-2000“
ЕООД /превозвач/ в гр. Гоце Делчев, съответно на 01.04.2020г., 02.04.2020г.,
07.04.2020г. и на 10.04.2020г. По посочени от РЛ данни стоките са натоварени от
превозвача на 10.04.2020г. и транспортирани до Лондон, Великобритания на
13.04.2020г. В тази връзка, в ревизионното производство са представени
международни товарителници от 10.04.2020г. и издадени от „ГЕРИ-В2000“ ЕООД
фактури за транспортни услуги: № № ********** и ********** от 10.04.2020г.; Според
РЛ последващите доставки на стоките, по фактурите,
издадени от „АГАД ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, са декларирани от него като вътреобщностни
доставки /ВОД/, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС с получател LIGHT UPP
LIMITED, VAT GB280630221, за което е издал фактури № № ********** и **********
от 30.03.2020г. С оглед на тези данни от
органите по приходите е направен извод, че към датата на издаване на фактурите
от „АГАД ТРЕЙДИНГ“ ЕООД няма възникнало данъчно събитие и дължимост на ДДС,
поради липса на плащане и непрехвърляне на собствеността на стоките по
фактурите. Прието е, че същите са издадено при липса на основание и в тази
връзка на жалбоподателя е отказано приспадането на данъчен кредит в размер на
14 115,15лв. за месец март 2020г. по посочените пет фактури. Прието е, също
така, че РЛ неправилно е декларирало ВОД на стоки по тези фактури през март
2020г. по инвойс-фактури № № ********** и ********** от 30.03.2020г.
Констатирано е от приходните органи, че през месец
февруари 2020г. от страна на жалбоподателя е декларирана ВОД на стоки към LIGHT
UPP LIMITED LTD с VАТ № GB280630221 по фактури:
№ ********** от 20.02.2020г. с ДО 15
480,39 лв. с предмет - детски АТВ, ел. скутери, дрелки, генератори и
денатуриран етилов алкохол технически. По посочени от РЛ данни стоките са
закупени от „АТИБО“ ЕООД, съгласно фактура № 2229/20.02.2020г. и са натоварени
от складова база на доставчика в гр. Хасково на 20.02.2020г. и са
транспортирани с автомобил ИВЕКО Дейли с рег. № ********, с водач Г.К. до база
на транспортна фирма „ВИТА ТРАНС ГРУП“ ЕООД в гр.Гоце Делчев. Горното е удостоверено
с ПЛ от 19.02.2020г. и от 20.02.2020г. като от съдържанието им органите по
приходите констатират, че: на 19.02.2020г. е извършен транспорт на денатуриран
етилов алкохол /закупен съгл. фактура № **********/12.08.2019г. от „ВП БРАНДС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД/, а на 20.02.2020г. са превозени транспортирани детски АТВ,
ел. скутери, дрелки, генератори, предвид вписания в ПЛ маршрут. Не е установено
от страна на приходните органи предаването на стоките в базата на „ВИТА ТРАНС
ГРУП“ ЕООД, а по данни на РЛ след разтоварването им в базата в Гоце Делчев, за
негова сметка, стоките са транспортирани до Великобритания, за което е издадена
фактура № ********** от 22.02.2020г. и CMR, в които е вписан рег. номер на МПС,
извършило транспорта – Е 7214 МН/Е 3992 ЕЕ и товарът му – 5 евро палета
АТВ/SCOOTERS.
Във връзка със съдържанието на ПЛ, CMR и
приемо - предавателните протоколи за транспорта по ВОД, приходните органи
приемат, че не е доказан превозът на стоките от гр.Хасково до гр.Гоце Делчев,
поради: установения полезен товар на извършилото транспорта средство – 1 220
кг., съпоставена с теглото на стоките – 4 800 кг.; липса на доказателства за съхранение
на стоките в базата на транспортната фирма за периода 19.02.2020г. –
20.02.2020г; липса на описан в CMR денатуриран етилов алкохол технически. Извършена е насрещна проверка на „ВИТА ТРАНС ГРУП“
ЕООД, по която са установени: издадена от дружеството фактура № ********** от
22.02.2020г, ДО 1 600 лв. и ДДС 320 лв. с предмет на доставка: транспорт
България – Великобритания, за която се констатира, че е осчетоводена от дружеството и приходът от нея
е отчетен в регистъра по ЗДДС; заявка за превоз, фактури за гориво, документи
за платени пътни и фериботни такси, CMR от 22.02.2020г. с вписани в същата:
изпращач - „ГРИКСАН“
ЕООД, превозвач - „ВИТА ТРАНС ГРУП“ ЕООД, получател - LIGHT UPP
LIMITED LTD, рег. номер на МПС E 7214 MN/E 3992 EE, адрес на товарене – гр.
Гоце Делчев, адрес на разтоварване – Mondial Forward EN3 7PX. От „ВИТА ТРАНС
ГРУП“ ЕООД са представени доказателства за лицето водач на МПС, което има
трудови правоотношения с дружеството, документи за собственост на МПС, служебни
бонове и банкови извлечения за постъпили плащания от „ГРИКСАН“ ЕООД. От страна на „ВИТА ТРАНС ГРУП“ ЕООД не са представени ПЛ. От проверка в ИС на Агенция митници е установено, че
на 22.02.2020г. е регистриран вход през Илинден със стоки – Растителни продукти
– маслини и на 23.02.2020г. е регистриран изход от Оряхово със същата стока; по фактура № ********** от 25.02.2020г.
с ДО 38 490,73 лв. с предмет - дрелки, ел.скутери, генератори и денатуриран
етилов алкохол технически. По посочени от РЛ данни стоките са закупени от „АГАД
ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, съгласно фактура № 108/25.02.2020г. и са натоварени от складова
база на доставчика в гр.Хасково на 25.02.2020г. и са транспортирани с автомобил
ИВЕКО Дейли с рег. № РВ 6421 КР, с водач Г.К. до база на транспортна фирма
„ГЕРИ-В-2000“ ООД в гр.Гоце Делчев. Горното е удостоверено с ПЛ от 25.02.2020г.
като за денатуриран етилов алкохол липсва документ за превоз. ПО данни от РЛ от
базата на превозвача стоките са транспортирани до Великобритания като превозът
е бил за сметка на „ГРИКСАН“
ЕООД, съгл. фактура № **********/29.02.2020г. с ДО
3 200 лв. и ДДС 640 лв., осчетоводена от
дружеството и декларирана в отчетния регистър по ЗДДС. Приложени са заявка за
международен транспорт, CMR, фактури за гориво, документи за заплатени пътни и
фериботни такси, трудов договор и анекс към него за лицето извършило превоза и
ПЛ. Предвид съдържанието на последния, транспортът е започнал от гр.Видин на
01.03.2020г., което се различава от записаното в CMR и заявката за транспорт – 29.02.2020г. В CMR от
29.02.2020г. са вписани рег. номера на превозните средства, извършили
транспорта: E 7307 ВТ/E 6436 EА, както и товарът – 10 евро палета, бруто тегло
9 600 кг. С оглед на тези данни, органите по приходите приемат, че липсва запис
в CMR за товар - денатуриран етилов алкохол, липсват доказателства за съхранение
и складиране на стоките от 25.02.2020г. до 29.02.2020г., както и че МПС, с
което се сочи, че е транспортирана стоката е с по-малка товароносимост от
нейното тегло. В този смисъл е заключено, че РЛ не е удостоверява транспорт на
стоките от гр.Хасково до гр.Гоце Делев.
По повод на представените в ревизионното
производство доказателства за плащане на LIGHT UPP LIMITED LTD на суми към „ГРИКСАН“ ЕООД и получена по линия
на международния обем информация за посочения клиент на РЛ, не е констатирано, извършване
на ВОД на стоки, закупени от „ГРИКСАН“ ЕООД за ревизирания период. По отношение
на плащанията по издадените фактури от „ГРИКСАН“ ЕООД е установено, че по
голямата част от сумите, за които има данни че са платени са извършени от
български банкови сметки и чрез внос на каса по банкова сметка ***. От друга
страна е констатирано, че собственик на дяловете на LIGHT UPP LTD е български гражданин и дружеството няма нает персонал
във Великобритания, който да се занимава с търговия на стоки. С оглед на така установеното
е заключено от ревизиращите органи, че не е налице реалност на доставката на
стоки.
Тъй като от събраните в ревизионното
производство доказателства не се установява физическото преместване на стоките
декларирани като ВОД от страна на жалбоподателя, в частност превозът им от Гоце
Делчев до Великобритания и от Хасково до Гоце Делчев, ревизиращите органи
приемат, че не са налице реално изпълнени транспортни услуги на стоките по
процесните фактури, издадени на жалбоподателя от „ВИТА ТРАНС ГРУП“ ЕООД и „ГЕРИ
В 2000“ ООД, поради, което му е отказано правото на приспадане на данъчен
кредит по издадените фактури с предмет транспортни услуги от България до
Великобритания в размер общо на 960 лв. и е отказано правото му на приспадане
на данъчен кредит в размер на 41,30 лв. за закупено гориво за м.02.2020г и
03.2020г., използвано за транспорт на процесните стоки.
За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е
възприел мотивите на ревизиращия екип, като подробно е изложил нормативната
уредба, уреждаща този вид отношения. Прието е за безспорно, че нито в хода на
ревизионното производство, нито в административното такова, не са представени доказателства,
с които дружеството-жалбоподател да удостовери извършването на ВОД, така, както
изисква нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС.
6. В хода на съдебното производство, по делото е
приета справка от Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР за преминаване на
МПС през ГКПП на Република България за периода от 22.02.2020г. до 12.03.2020г.
/л. 618/, видно от която превозно средство марка ДАФ с рег. № ******* и с марка
ШМИТЦ с рег. № *******е влязло в РБ през ГКПП Илинден на 22.02.2020г. в 12:37ч.
и е излязло от РБ през ГКПП Оряхово на 23.02.2020г. в 3:29ч; влязло е в РБ през
ГКПП Видин Дунав мост на 05.03.2020г. в 17:44ч. и е излязло от РБ през ГКПП
Илинден на 06.03.2020г. в 2:42ч; МПС с рег. № *******, неизвестна марка и модел
е влязло в РБ през Видин Дунав мост на 25.02.2020г. в 22:55ч. и е излязло от РБ
през ГКПП Илинден на 11.03.2020г. в 19:21ч; МПС с рег. № *******, марка КЬОГЕЛ
е влязло в РБ през ГКПП Илинден на 26.02.2020г. в 12:51ч. и е излязло от РБ
през ГКПП Видин Дунав мост на 01.03.2020г. в 08:22ч. За периода
22.02.2020г.-12.03.2020г. „за превозни средства: Е 7307 няма запис на данни за
преминаване през ГКПП на РБ“.
По делото е постъпила информация Централно
митническо управление при Агенция Митници, относно данни за преминаването на
МПС рег. № *******/*******, съгласно които: е налице влизане през ГКПП Видин на
25.02.2020г, излизане през ГКПП Илинден на 26.02.2020г.; влизане през ГКПП
Илинден на 29.02.2020г., излизане през ГКПП Илинден на 01.03.2020г.
7. Прието е по делото писмено обяснение от А.С.
- управител на LIGHT UPP LTD /л. 637/, дадено във връзка с търговските
отношения на представляваното от същия дружество с „ГРИКСАН“ ЕООД, в което е
обективирано, че е закупувал от последното стоки, доставяни, а в последствие
продавани в Англия. При пристигането си в Англия стоките се разтоварвали в
логистичен склад с наименование mondial
forward на транспортната фирма „ГЕРИ В 2000“
ООД в Лондон, откъдето е разпродавана на клиенти. Към обяснението са
представени счетоводни документи, извлечения от банкови сметки, оборотни
ведомости, данни за заплащане на заплати и данъци, с оглед на които документи
управителят на дружеството сочи, че същото през процесния период е развивало
търговска дейност, както и че жалбоподателят е бил негов доставчик. Документите
са представени по делото с превод на български език /л. 696 - 712/.
8. В съдебното заседание на 13.07.2022г. е
прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза /л. 731 и сл./,
изпълнено от вещото лице Ю.Х., с направено възражение от процесуалния
представител на ответника по отношение на част от отговора на въпрос 8.
При преглед на представените по делото
доказателства и допълнителна проверка в счетоводството на жалбоподателя, вещото
лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-задача 1: Експертизата не е правила проверка в счетоводствата
на процесиите доставчици, поради което не може да даде заключение за редовно
водене на счетоводна отчетност. В хода на извършената ревизия приключила с
оспорвания РА и направените насрещни проверки, не са констатирани нарушения за
некоректна счетоводна отчетност при „АГАД ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, „ГЕРИ В 2000“ ООД и „ВИТА
ТРАНС ГРУП“ ЕООД;
-задача
2: Стоките закупени от доставчиците „АГАД ТРЕЙДИНГ“ ЕООД и „АТИБО“ ЕООД, които
са предмет на последващ ВОД, са представени в табличен вид на стр. 2 - 4 от
заключението. Посочени са стоките продадени на LIGHT UPP LTD и е обобщено от
ВЛ, че съгласно записите в счетоводните регистри, закупените стоки от посочените
доставчици са реализирани при продажбите ВОД към LIGHT UPP LTD. Счетоводно е
отразен стоков поток - покупка и последваща реализация на стоките. Закупените
стоки от жалбоподателя - предмет на процесиите доставки са фактурирани като
ВОД, в предвид декларираната продажба към LIGHT UPP LTD;
-задача
3: Дружеството прилага двустранна форма на счетоводно записване, съгласно чл.12
от ЗСч при компютърна обработка на информацията. Съгласно Закона за
счетоводството са заведени основните регистри за хронологично и синтетично
отчитане на стопанските операции. Приложени са Националните стандарти за малки
и средни предприятия. Извършените стопански операции са отчитани в хронологичен
ред. Заведена е синтетична и аналитична отчетност за отразяване на движението
на стоките и материалните запаси. Разходите се отчитат по икономически елементи.
Вярно са отразени стопанските операции при осчетоводяването, въз основа на
първични счетоводни документи, изписаните стоки са намерили отражение в
балансовата стойност на изписаните активи в ОПР;
-задача 4: От страна на ВЛ е направена
съпоставка между издадените фактури, ЧМР, наличие на плащания по същите и
транспортиране на стоките – предмет на фактурите като е установено, че: 1/ по
фактура ********** стоките са доставени по транспортни документи на дати
19.02.2020г. и 20.02.2020г., датата на фактурата за продажба е 20.02.2020г.,
ЧМР е с дата 22.02.2020г., датата на доставка е 27.02.2020г.; 2/ по фактура
********** стоките са доставени по транспортни документи на дата 25.02.2020г.,
датата на фактурата за продажба е 25.02.2020 г., ЧМР е с дата 29.02.2020г., датата
на доставка 05.03.2020г.; 3/ по фактури ********** и ********** стоките са
доставени по транспортни документи на дати 01, 02, 09 и 10.04.2020г., датата на
фактурата за продажба е 30.03.2020г., ЧМР е с дата 10.04.2020г., дата на
доставка 13.04.2020г. Относно информацията за вход и изход на ГКПП за пътните
превозни средства посочени в международните товарителници са направени следните
констатации: - по фактура **********/22.02.2020г.,
ЧМР от 22.02.2020г. – разтоварване на 27.02.2020г., посочено
пътно превозно средство с регистрационен номер Е 7214 МН. На
22.02.2020г. същото е влязло през ГКПП Илинден с товар растителни продукти и напуснало
страната със същия товар на 23.02.2020г. през ГКПП Оряхово ферибот. Следващо
влизане в РБ 05.03.2020г. и излизане на 06.03.2020г., съгласно справка на л. 619.
Фактурата издадена от транспортната фирма е разплатена по банков път и в брой. В
материалите по делото е приложено банково извлечение от „Райфайзенбанк“ за
частично платени 820лв. Разликата от 1 100лв. е разплатена в брой на каса; - по
фактура *********/29.02.2020г.,
ЧМР от 29.02.2020г., дата на разтоварване 05.03.2020г.
посочено пътно превозно средство с регистрационен номер Е 7307 ВТ.
Същото е напуснало страната на 26.02.2020г., и влязло на
29.02.2020г. Следващо регистрирано излизане е на 11.03.2020г. Няма регистрирани влизания или излизания за периода
29.02.2020г. - 05.03.2020г., съгласно предоставената справка в хода на
ревизията. В Справка на гранична полиция по делото е посочено, че няма
информация за цитираното превозно средство с регистриран № *******. В
материалите по делото и ревизионната преписка няма данни предоставени от ГКПП за движение на товарните автомобили за
датите посочени в международната товарителница осъществила превоза на стоки до
Англия по фактури № **********/30.03.2020г. и **********/30.03.2020г. за
периода 10.04.2020г. - 13.04.2020г. Съответно по фактури № **********/10.04.2020г. и № **********/10.04.2020г. в
ЧМР придружаващо фактура
№ ********** е посочено транспортно средство *******/*******
и *******/*******,
в ЧМР придружаващо фактура № ********** е посочено транспортно средство *******/*******.
В предоставената по
делото справка от ГД „Гранична полиция“ няма данни за преминаване през ГКПП на
цитираните превозни средства. Транспортните фактури издадени от „Гери В 2000“
ЕООД са разплатени в брой/приложени касови бонове/;
-задача 5: Налични са заявки
за международен транспорт от жалбоподателя. В заявките са посочени фирмите
заявител, получател, разтоварен пункт, лице за контакт, адрес на доставка. Заявките
са подпечатани от транспортната фирма и заявителя. В административната преписка
са налични документи за плащане на гранични, пътни, фериботни и други такси
относно превоза на стоки свързани с извъртените ВОД на стоки през ревизирания
период. Приложени са разходнооправдателни документи за горива, свързани с
извършените транспортни услуги по международните превози;
-задача 6: Съгласно представените в хода на
съдебното производство писмени доказателства от LIGHT UPP LTD /л. 676/ - фактури за
покупка на стоки от жалбоподателя, ЧМР с попълнение реквизити в кл. 24,
декларации от клиента към всяка от процесните фактури, че стоката е получена в
Англия на дати, съвпадащи с датите посочени в ЧМР, банкови извлечения за
разплащания към „ГРИКСАН“ ЕООД, ВЛ констатира, че предоставените
документи, писмени потвърждения и транспортни документи и ЧМР, удостоверяващи
извършения транспорт и доставка отговарят на изискването на Директива 2006/112
ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на ДДС, досежно извършените
ВОД;
-задача 7.1: При документално
проследяване на приложените документи по делото, ВЛ стига до извода, че
счетоводно доставчиците „АГАД ТРЕЙДИНГ“ ЕООД и „АТИБО“ ЕООД са разполагали със
стокова обезпеченост, за да извършат доставките, респективно след продажбата от
тяхна страна жалбоподателя е разполагал със стокова обезпеченост да извърши
ВОД;
-задача 7.2: При проследяване на
стоковите потоци в счетоводствата на жалбоподателя и на „АГАД ТРЕЙДИНГ“ ЕООД и
„АТИБО“ ЕООД, ВЛ установява, че процесиите доставчици са разполагали с
необходимите количества стоки, за да се продадат необходимите количества към „ГРИКСАН“
ЕООД .
-задача 8: Съгласно
описаните факти по налични в делото документи, ВЛ
прави извод, че няма
несъответствие и/или разминавания между заявките за транспорт, международните
товарителници, превозваната стока по количество /доставена и експедирана/ и
разтоварните пунктове. Експертът счита, че не е от компетенцията му да даде
заключение, дали между превозените количества стоки като обем и килограми по ПЛ
от процесиите доставчици, транспортирани от жалбоподателя с МПС ИВЕКО ДЕЙЛИ и
посочените обеми и килограми описани в ЧМР-тата има несъответствие или съпоставимост.
ІV. За правото:
9. Настоящият съдебен
състав не откри данни за нарушения, водещи до формална или процесуална
незаконосъобразност на РА. Съобразно периодите на спирането му, производството
е приключило в срока, установен от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, надлежно определен от
органа, възложил ревизията. Ревизионният доклад е съставен и връчен на данъчния
субект в определените от чл. 117, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК срокове. Ревизионният
акт е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа
изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с
извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.
От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и
обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните им
изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите
органи по приходите при упражняване на техните процесуални права, или същите да
са извършили действия, надвишаващи законовите им правомощия. Липсват данни в
хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е имало някакви
съмнения в обективността на органите по приходите и да е поискало член на
ревизиращия екип да бъде отстранен, тъй като не е обективен. Няма основание да
се приеме и че някое от действията на приходната администрация, извършени за
изясняване на всички правнорелевантни факти, не е в съответствие с реда и
средствата предвидени в ДОПК. На задълженото лице е била предоставена
достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на
ревизията, същото е било редовно уведомявано както за откриването на
производството, така и за всички последващи действия на органите по приходите,
а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера
на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по приходите са
попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които
е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически
констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката
за материалната законосъобразност на РА. Отделно, в процесуалния закон са
предвидени достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да упражни
правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства,
включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното
събиране, като в конкретния случай жалбоподателят се е възползвал от тези
възможности, в преценения от него за необходим обем. Предвид това съдът намира,
че при извършване на ревизията, както и при постановяването на свързаните с
това актове, приходната администрация е действала в съответствие с вменените й
задължения, формулирани като основни принципи в данъчно-осигурителното
производство. От събраните по делото доказателства не се установява да са
допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на ревизията.
По отношение съответствието на РА, в обжалваната му част с материалноправните разпоредби
на ЗДДС:
10. Съгласно чл.138, § 1 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на
данъка върху добавената стойност, съдържащ се в глава 4, озаглавена
„Освобождавания на вътреобщностни сделки", държавите-членки освобождават
доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън
съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на
продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за
данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в
държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза
на стоката. Разпоредбата възпроизвежда съдържанието на чл. 28в, част А,
буква а) от Шеста директива и е част от преходния режим за
облагане на търговията между държавите членки, регламентиран в раздел XVIа от
тази директива, чиято цел е да се прехвърлят данъчните приходи в държавата
членка, в която се осъществява крайното потребление на доставените стоки -
решение от 27.09.2007 г. по дело Teleos и др., C-409/04, т. 36,
решение от 27.09.2007г. по дело Collеe, C-146/05, т. 22,
решение от 27.09.2007г. по дело T. I., C-184/05, т. 22,
решение от 22.04.2010г. по дело X, C-536/08 и
C-539/08, решение от 7.12.2010г. по дело R, С-285/09, т. 37 и
решение от 22.09.2012г. по дело VSTR, С-587/10, т. 27.
Механизмът, създаден с този преходен режим, се състои, от една
страна, в освобождаване на извършената чрез вътреобщностно изпращане или
вътреобщностен транспорт доставка в държавата членка, от която се изпращат или
транспортират стоките, и същевременно допускане на право на приспадане или
възстановяване на платения, по получени доставки ДДС в тази държава, а от друга
страна, в облагане на вътреобщностното придобиване в държавата членка по
пристигане. По този начин механизмът гарантира ясно разграничение на данъчния
суверенитет на съответните държави членки (решение по дело R, т. 38) и
позволява да се избегне двойното данъчно облагане, а следователно и да се
гарантира данъчния неутралитет, присъщ на общата система на ДДС - решение по
дело Teleos, т. 25, решение по дело Collеe, т. 23 и решение от 22.09.2012г. по
дело VSTR, С-587/10, т. 28.
Съгласно постоянната практика на СЕС, освобождаването на
вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото
на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и
продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга
държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата
стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката -
решение по делото Teleos, т. 42, решение по дело T. I., т. 23, решение по
делото R., точка 41 и решение от 16.12.2010 г. по дело E. T. H., C-430/09, т. 29.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС наличието на ВОД е
обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена
доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република
България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и
получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, ВОД са облагаеми с
нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с
Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 ППЗДДС, която в зависимост
от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите
се документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и
доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на
страната до територията на друга държава-членка.
Първият
правно релевантен факт се установява с представянето на фактури за доставката,
в която се посочва издаденият при регистрацията за целите на ДДС от друга
държава-членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два
правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които
са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са
определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. Така описаният
национален регламент е в унисон с тълкуванията на СЕС, според които
освобождаването на ВОД става приложимо само когато правото на разпореждане като
собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че
посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и
вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала
физически територията на държавата членка на доставката /решение на СЕС от
27.09.2007г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на
СЕС от 06.09.2012г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft/. Директива 2006/112/ЕО оставя в
правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават
ВОД от ДДС, като разпределението на доказателствената тежест в процеса се
регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната практика,
установена за сходни операции /т. 35 - 38 от решение на СЕС
от 06.09.2012г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft и т. 26 - 30 от решение на СЕС
от 09.10.2014г. по дело № С-492/2013 „Траум“ ЕООД/. В решението по дело С-409/04 г. СЕС е посочил, че
вменяването на задължение на ревизираното лице да представи убедително
доказателство за физическото напускане на стоките на територията на
държавата-членка не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията и
поставя това лице в положение на несигурност /т. 51 в нарушение на основния
принцип на правото на ЕС на правна сигурност, изискващ нормите да бъдат ясни и
точни и прилагането им да е предвидимо за лицата. Спазването на този принцип се
постига чрез регламентиране от националните власти на условията за
освобождаване, вкл. чрез списък от документи, които следва да се представят на
компетентните органи / чл. 45 ППЗДДС/. Не е в
противоречие със съюзното право да се изисква от доставчика да вземе всички
мерки, които могат разумно да се очакват от него, за да се увери, че
осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама.
От своя страна, разпоредбата на чл. 45, т. 2
ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на
стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В
чл. 45, т. 2, б. „а” от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на
транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от
него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга
държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от
трето лице за сметка на получателя. В ППЗДДС са посочени изчерпателно
реквизитите, които следва да съдържа писменото потвърждение: дата и място на
получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на
превозното средство, с което е извършен транспортът. В разпоредбата на чл. 45,
т. 2, б. “б” от ППЗДДС е регламентирано изискването за наличието на транспортен
документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава
членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за
сметка на доставчика.
Съгласно съдебната практика от тълкуването на
цитираната правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от
облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки –
когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта
на доказването или когато е бил недобросъвестен, т.е. е знаел или е трябвало да
знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя
измама. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-273/11.
В настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че транспортът по спорните ВОД е осъществен от трети лица - превозвачите „Гери В 2000“ ООД и „Вита Транс Груп“ ЕООД за сметка на доставчика /българското
дружество/. При това положение, относима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, буква „б“ от ППЗДДС (в приложимата по време
редакция), съгласно която изпращането или транспортирането на стоките от
територията на страната до територията на другата държава членка се
удостоверява с транспортен документ. В конкретния случай, дружеството-доставчик
на стоката е представило пред органите по приходите транспортен документ -
международни товарителници за транспорт, осъществен от трето лице за сметка на
доставчика. Неправилно ревизиращите органи са акцентирали на необходимите за
доказване реалността на ВОД документи в съответствие с разпоредбата на чл. 45,
т. 2, б. „а“, която урежда случаите в които транспортът на стоките е за сметка
на получателя в съответната държава членка. В случая няма
спор между страните относно изпълнението на изискването по чл. 45, т. 1, б. „а“
от ППЗДДС, тъй като жалбоподателят е представил заверени копия на процесните
инвойси, с получател лице, регистрирано по ДДС в съответната държава - членка
на ЕС.
Спорът между страните е дали доставките са
вътреобщностни такива по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС или се касае за
доставки в общия случай на закона в хипотезата на чл. 6 от ЗДДС и по-конкретно
ал. 3, т. 3 от разпоредбата. Единственото спорно обстоятелство между страните
обстоятелство е изпращането и получаването във Великобритания на стоките,
предмет на декларираните доставки.
Съгласно съдебната практика на СЕС, при
липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно
доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да
бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки,
съгласно чл.131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се
освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември
2012 г. по дело С-273/11).
По отношение на превозните документи следва да се съобрази правната уредба
на международната товарителница в Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977г., ДВ, бр.
61 от 05.08.1977г., в сила за България от 18.01.1978 година. В приложното поле
на конвенцията се включват договорите за автомобилен превоз на стоки, когато
мястото за приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето и
се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща се страна
/чл. 1 от конвенцията/. По силата на чл. 4 от Конвенцията договорът за превоз
на товари се установява с товарителница, а съгласно чл. 9 до доказване на
противното товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на
товара от превозвача, а на основание чл. 4 от същата Конвенция нередовността й не
засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От горното следва,
че непопълването на отделни части от ЧМР или неправилното им попълване, е
ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до
загуба на доказателствената сила на процесиите товарителници.
Съдът намира, че противно на твърденията на приходната администрация, е
установен превозът на стоки от България до Великобритания като транспортът е
осъществяван за сметка на доставчика – ревизираното дружество, а превозвачи са „Гери В 2000“ ООД и „Вита Транс Груп“ ЕООД. Търговските отношения
между жалбоподателя и двете дружества, осъществили превоза, се основават на
заявки за международен транспорт. Наличието на договорни отношения между
ревизираното лице и превозвачите се потвърждава и от представените в хода на
извършената насрещна проверка обяснения от представители на превозвачите. При
проверката от последните са представени регистрационни талони на товарните
автомобили и ремаркета, лицензи за международен автомобилен превоз на товари,
фактури за закупено
гориво, пътни листи, платени пътни и фериботни такси, приемо - предавателни
протоколи, трудови договори на лицата, извършили превоза и т. н.
Видно от представените товарителници към всяка една от издадените към LIGHT UPP LTD фактури не е налице нередовност при
попълването им.
От цитираните по-горе разпоредби на Конвенцията се установява, че за
редовността на международната товарителница е достатъчно посочването на името и
адреса на получателя, мястото и датата на приемането на стоката за превоз и
мястото за доставянето й. Затова не е случайна стриктната процесуална
доказателствена норма на чл. 45 от ППЗДДС. Представените CMR
съдържат подписи и печати положени от изпращача и превозвача. Във всички
международни товарителници по процесните фактури в кл. 6 е поставен печат на
превозвача и е посочен номер на превозното средство, попълнени са клетки 22 -
изпращач, 23 - превозвач и 24 - получател, като в тях са поставени печати и подписи
на изпращача - ревизираното лице, на превозвача и получател - получателя по
фактурите. Непосочването на имената на лицата, получили стоките в кл. 24 от
международните товарителници не е съществен реквизит на товарителницата. В тази
връзка следва да се съобрази приетото от СЕС в решението му от 9 октомври
2014г. по дело С-492/13, според което чл. 138, § 1 и чл. 139, § 1, втора алинея от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху
добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември
2010г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат при обстоятелства като
разглежданите данъчната администрация на държава членка да откаже възможността
за упражняване на правото на освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностна
доставка, поради това че доставчикът не е доказал истинността на подписа в
документите, нито представителната власт на лицето, подписало тези документи от
името на получателя, при положение, че доказателствата, представени от
доставчика, са в съответствие със списъка с документи, които следва да бъдат
представени на тази администрация, предвиден в националното право. Фактите по
главното производство сочат, че липсват данни за това разглежданата доставка да
е част от данъчна измама или че доставчикът е действал недобросъвестно в
контекста на евентуално извършена от получателя измама. Такива данни липсват и
в настоящото производство. Представените транспортни документи са редовни от
външна страна и като такива се ползват с материална доказателствена сила по
отношение на условията на транспорта (в това число дестинацията на стоките).
На следващо място, във всяко едно от приложените
CMR са отразени номерата на фактурите, броя на количеството натоварена стока в
килограми и нейното описание и номерата на съответния търговски документ, по
който начин е възможно обосноваването на извода, че стоките, посочени в товарителниците
са идентични със стоките, посочени във фактурите. Налице са надлежно попълнени
документи за място и дата на приемането на стоката. В транспортните документи е
посочен като изпращач /доставчик/ ревизираното дружество, мястото на натоварване,
като е посочен и конкретен адрес, където е станало разтоварването на стоката
към получателя. Всяка една от фактурите за доставка на стока е придружена с
фактури за извършен превоз за сметка на жалбоподателя от България до
Великобритания, от превозвачите „Гери
– В – 2000“ ООД и „Вита Транс Груп“ ЕООД. В издадените от
превозвачите фактури са стоките, които са предмет на превоза, които данни
напълно съответстват с данните в представените международни товарителници и
същите по несъмнен начин могат да бъдат обвързани със съответните
инвойс-фактури. Горното се потвърждава и от приетото по настоящото дело
заключение по ССЕ, която съдът кредитира изцяло като пълна, обективна и
съответстваща на останалите писмени доказателства. От заключението на ВЛ се
установява, въз основа на изготвените стокови потоци, че процесните доставчици
са разполагали с необходимите количества стоки, за да се продадат необходимите
количества на жалбоподателя. Съгласно записите в счетоводните регистри на
дружествата, закупените стоки от процесните доставчици са реализирани при
продажбите ВОД към LIGHT UPP Ltd. Налице са банкови
извлечения за извършени разплащания от LIGHT UPP Ltd към „ГРИКСАН“
ЕООД.
В конкретния случай съдът намира, че са представени всички необходими
доказателства, които да установят транспортирането на стоките от територията на
Република България към Великобритания, като данните отразени в транспортните
документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство
доказателства.
При наличието на редовен транспортен документ факта на натоварване на
стоките, напускането им на страната е доказан. Изискването за доказване на ВОД
е изпълнено когато се докаже изпращането на стоките от доставчика. След като
доставчикът разполага с редовни от външна страна ЧМР, които са подписани от
доставчика и превозвача, същите удостоверяват условията на превозния договор.
Липсата или наличието на конкретен адрес в рамките на населеното място е с
несъществено значение, тъй като посочването му не се изисква от разпоредбата на
чл. 45 от ППЗДДС. Представените
доказателства, съотнесени към ЧМР доказват организирането на транспорта чрез
напускането на стоките на територията на страната и преминаването им на територията
на друга държава - членка и достигането до получателя на стоките. Настоящият
съдебен състав намира, че в случая са налице достатъчно и обективни доказателства за движението на товарните
автомобили, вписани в товарителницата през границата между Република България и
Великобритания на датите на издаване на товарителниците. Казаното се подкрепя и
от заключението по ССЕ, с което е констатирано, че няма
несъответствие и/или разминавания между заявките за транспорт, международните
товарителници, превозваната стока по количество /доставена и експедирана/ и
разтоварните пунктове. Действително, при приемане на заключението е изразено
възражение от процесуалния представител на ответника относно този извод на ВЛ,
но същият не са се ползвал от правото да поиска допълнителна или повторна
експертиза, изпълнена от друго/и вещи лица, съобразно разпоредбата на чл. 201
от ГПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК, поради което и
оспорването е само формално.
По отношение на непризнатия данъчен кредит по горепосочените фактури,
съдът, позовавайки се на заключението по приетата ССЕ намира, че
не е налице основание за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит. В
случая, правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с упражняването му
при ненастъпило данъчно събитие, недоказан транспорт на стоките от мястото на
упражняване на дейността от доставчиците до мястото на натоварването им от
превозвача, за извършването на транспорт до Великобритания по повод деклариран
ВОД. Като допълнителен аргумент за непризнаването на данъчния кредит е
използвано обвързването му с недоказан последващ ВОД на стоки към
Великобритания.
Настоящият
съдебен състав не споделя направения от ревизиращите органи извод. При анализ
на данните в събраните по делото доказателства /включително при съдебното
обжалване/ се установи обективността на извършените доставки, в случая,
посочените като предмет в процесните фактури за доставки на описаните стоки. От
представените писмени доказателства по делото и заключение по ССЕ се
установява, че е действително е извършена доставка на стоки по описания от
жалбоподателя начин, включително факта на извършения с негово собствено МПС
транспорт на територията на РБ. Съгласно неоспореното заключение на вещото
лице, доставчиците са разполагали по счетоводни данни със стоките, предмет на
доставка към РЛ /л. 742 – 744/, същите са с предмет от внос /съгласно
представени МД/ и доставчиците разполагат със съответната обезпеченост за
изпълнение на доставките.
При
така направената обвръзка между закупените от доставчиците стоки и последващата
им продажба при условията на ВОД, настоящият съдебен състав намира, че след
като по-горе в настоящото решение са изложени аргументи по отношение на
действително извършен ВОД към Великобритания, то следва да бъда прието за
несъмнено установено обстоятелството, че РЛ е разполагало със стоките, закупени
от двамата доставчика.
11. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за основателност на жалбата и за незаконосъобразност
на оспорения РА и потвърждаващото го решение на директора дирекция ОДОП, поради което
същите ще следват да бъдат отменени.
V. За разноските:
12. При посочения изход
на спора, жалбоподателят има право на присъждане на сторените разноски по
производството, които се констатираха в размер на 50лв. за държавна такса, 400лв. – депозит за вещо
лице и 1 500лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение или общо 1 950лв.,
съгласно представен списък на л. 748. В случая, и с оглед възражението на
представителя на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие, направено в
нарочна молба на л. 593, следва да се посочи, че възнаграждението не е
прекомерно, тъй като е в размер близък до минималния размер на адвокатското
възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата
й редакция/ от 1 312,38лв. В този смисъл, не са налице основания за
присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им част, по смисъла на чл.
78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001620002141-091-001 от 10.12.2020г., издаден от А.А.Д. – началник сектор в
ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията и В.Г.К. – главен инспектор по
приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 141 от 25.02.2021г.
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр.
Пловдив, с който на „ГРИКСАН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Пловдив ЮГ“ № 382 К, представлявано от управителя
Г.С.К. допълнително е начислен ДДС в
размер на 10 794,22лв. и е отказан данъчен кредит в размер на
15 116,45лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 168,61лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати
на „ГРИКСАН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Пловдив ЮГ“ № 382 К, представлявано от управителя Г.С.К., сумата
от 1 950 лева (хиляда
деветстотин и петдесет лева), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Р. България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: