Решение по дело №12386/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260307
Дата: 14 януари 2021 г. (в сила от 14 януари 2021 г.)
Съдия: Татяна Ставри Димитрова
Дело: 20191100512386
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     

                                        Гр. София, 11.01.2021 год.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на  шести ноември  през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ.СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова  гр. д. № 12386/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 20.04.2019г., постановено по гр.д. № 56129 / 2018 по описа на СРС, съдът отхвърля предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, срещу Б.Ж. Ч.-А., ЕГН ********** и А.П.А., ЕГН ********** - солидарно отговорни длъжници, искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.55 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено, че дължат на ищеца солидарно следните суми: 190.89 лв. - главница за потребена топлинна енергия през периода м.02.2015 г. до м.04.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: в гр. София, ул. „*****, изба, с абонатен №399130, ведно със законната мораторна лихва върху главницата от 23.03.2018 г. до изплащане на вземането, и законната мораторна лихва от 34.90 лв. за периода от 31.03.2015 г. до 19.03.2018 г., 47.48 лв. - главница за предоставена услуга дялово разпределение през периода м.02.2015 г. до м.04.2017 г., и законната мораторна лихва от 10.21 лв. за периода от 31.03.2015 г. до 19.03.2018 г., като неоснователни.

Недоволен от съдебното решение е останал ищецът, който иска неговата отмяна като твърди, че ответниците не са сключили изричен писмен договор за ползване на ТЕ за стопански нужди, поради което потребената от тях енергия няма правно основание и следва да бъде му заплатена нейната равностойност.

В срок е постъпи отговор на въззивната жалба, с който се обосновава становище за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение и се иска неговото потвърждаване.

Третото лице помагач – „Т.С.” ЕООД не е представило становище.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Софийски   градски   съд,   като   обсъди   събраните   по   делото  доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване.  

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му    в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност, съдът намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна, поради следните съображения:

От представените по делото писмени доказателства, в частност Заявление от 27.09.2007 г., подадено от „И.Д.” ЕООД до „Т.С.” ЕАД, с което е заявено желание за сключване на договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по чл.149, ал.1, т.3 от Закона за енергетиката за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*****, изба и Договор №5322-нов/27.09.2007 г., се установява, че между „Т.С.” ЕАД и „И.Д.” ЕООД е сключен договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.” ЕАД за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*****, изба, с абонатен №399130.

По делото не са събрани доказателства посочения горе договор да е бил прекратен към процесния период, поради което следва да се приеме, че за имот с абонатен №399130 потребител се явява „И.Д.” ЕООД. От посоченото следва, че подадената топлинна енергия е за абонат „И.Д.” ЕООД и стойността не следва да се начислява на други лица, били те и собственици на самия недвижим имот, за който е определен абонатен № 399130.

В доказателствената тежест на ищеца по иска по чл. 55 ЗЗД е да установи даването на нещо. В тежест на ответника е да установи, че даденото има правно основание. В настоящия случай съобразно изложеното горе, ищецът не е съумял да установи пред съда, че е дал нещо на ответниците. Подадената ТЕ на абонатен №399130 съставлява дадено на И.Д.” ЕООД и то въз основа на годно правно основание, поради което ответниците не носят отговорност за неговото връщане, респективно за заплащане на неговата равностойност.

С оглед изложеното настоящият съд се солидаризира с изводите на първоинстанционния такъв, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща и към неговите мотиви и намира, че следва да потвърди съдебното решение като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на спора въззиваемата страна има право на направените от нея разноски в хода на въззивното производство, но по делото не са представени доказателства за реализирани такива, поради което не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      

                                                            Р  Е  Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 20.04.2019г., постановено по гр.д. № 56129 / 2018 по описа на СРС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                        2.