№ 22146
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110117956 по описа за 2024 година
Производството е по съдебно делба във фазата на извършването й.
С постановеното по делото Решение № 20805 от 18.11.2024г., влязло в законна сила
на 13.12.2024г., е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***********, с административен адрес: гр. София, район „***********”, ж.к.
„***********“, бл. 61, вх. „А“, ет. 3 с предназначение: жилище, апартамент, щнива на
обекта: 1, с площ от 90,41 кв. метра, заедно с прилежащите му избено помещение № 27 и
таванско помещение №23, и 2,259 % идеални части от общите части на сградата при дялове
7/12 идеални части за Е. С. Г., 3/12 идеални части за П. С. Н., 1/12 идеална част за Б. В. Г. и
1/12 идеална част за К. В. Г..
В хода на производството по втората фаза на делбата съделителите не са заявили
възлагателни претенции.
Приети са за съвместно разглеждане по реда на чл. 346 ГПК следните претенции по
сметки:
1. Претенция, съставляваща иск по чл.31, ал.2 ЗС от П. С. Н. срещу Е. С. Г., Б. К.ов Г.
и К. В. Г. за заплащане на сумата от общо 2 274,19 лева, представляваща обезщетение
за периода 01.08.2024г. - 18.03.2025г., обоснована с твърдение, че за същия достъпът на
ищеца до делбения имот е бил ограничен, тъй като не разполагал с ключ от него, а
останалите съсобственици го отдавали под наем, ведно със законната лихва от датата
на поканата /01.08.2024г./ до окончателното плащане. Конкретните суми, които се
претендират от всеки от тримата ответници по претенцията, са посочени с
1
уточнителна молба с вх. № 106264/26.03.2025г. /на л. 103/, както следва: от
съделителката Е. С. Г. се претендират 1768,76 лв., от съделителя Б. В. Г. – 252,68 лв. и
от съделителя К. В. Г. -252,68лв., съразмерно на дела им в съсобствеността, установен
с решението по първа фаза на делбата.
2. Претенции, съставляващи иск по чл.30, ал.3 ЗС, от Е. С. Г. срещу П. С. Н. за
заплащане на сумата 452 лева, представляваща 3/12 от стойността на извършените
подобрения в имота през 2011г. за сумата от общо 1810 лв. и 496 лв., представляваща
3/12 от стойността на извършените подобрения в имота през 2020г. за сумата от 1983
лв. /съгласно уточнението от процесуалния представител на страната, направено в
проведеното на 15.09.2025г. открито съдебно заседание по делото/.
Съделителят П. С. Н. е направил искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за присъждане на
обезщетение за лишаването му от ползването на имота до окончателното извършване на
делбата, като търси сумата от 233,34 лв. от съделителката Е. С. Г. и по 33,33 лв. месечно от
останалите двама съделители.
Съдът, въз основа на събраните доказателства по делото, намира следното от
фактическа страна:
Видно от договор №************ от 26.06.2020г. същият е сключен с Умар Фадил
кто възложител, има за предмет проектиране на 5 камерна PVC дограма, монтаж, демонтаж,
и транспорт за обект с адрес Разсадника, бл. 61, вх. „А“ срещу уговорено възнаграждение от
1683 лева.
Представен е договор за поръчка от 39.08.2011г. с възложител Е. С. Г. с предмет
проектиране, изработка и доставка на дограма с посочен адрес за мотаж гр. София,
Разсадника, бл. 61, вх. А, ет. 3, ап.7 срещу уговорено възнаграждение от 1810 лв.
Прието е извлечение от имейл, което не се оспорва и от което е видно, че на
01.08.2024г. от имейл адрес ***************@***.** е изпратено съобщение със заглавие
„Покана Г.и чл. 31, ал. 2 ЗС“, по което на 02.08.2024г. е постъпил отговор с подател С. С..
Съделителите не спорят, че като прикачен файл към имейла от 01.08.2024г. е
изпратена представената по делото „Покана на основание чл. 31, ал. 2 ЗС“, с която П. С. Н.
заявява на останалите трима съделители, че от 2007г. същите го лишавали от ползването на
имота, който отдавали под наем на трети лица, като не му изплащали припадащата се част от
получената наемна цена, а той не разполагал с ключ, с което мотивира искането за
заплащане на обезщетение в общ размер от 300 лв. месечно, считано от 01.08.2024г.
Представена е и разпечатка от имейл със заглавие „Re: покана Г.и чл. 31, ал. 2 ЗС“,
съдържащ един прикачен файл, озаглавен „otgovor” с изпращач С. С. и получател М. М.. В
съдържанието на имейла е посочено, че отговорът е изпратен и чрез нотариална покана.
Отговорът изхожда само от съделителката Е. С. Г., която оспорва твърденията в поканата и
на свой ред отправя покана за плащане на подобрения в имота.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
**************. Същият заявява, че е приятел на сина на съделителя П. Н.. Когато се
2
събирали П. Н. споделял, че платил за имот, но нямал достъп до него заради другия
съсобственик. Имотът се намирал в близост до „Тина Киркова“ и свидетелят го посетил с
приятеля му, без да влиза вътре. При това посещение синът на П. Н. отключил една от
ключалките, но от друга нямал ключ.
По делото са изслушани основана и допълнителна съдебно-техническа и оценителна
експертизи, от които се установява, че съгласно изискванията на строителните правила и
норми делбеният имот е реално неподеляем. Вещото лице дава заключение, че пазарната
стойност на имота е 317 800 лв. При оглед на място експертът е констатирал, че дограмата е
сменена с нова ПВЦ, като тази в хола и спалнята видимо изглеждала по-нова. Според
заключението стойността на подобренията в имота по средни пазарни цени към датите на
твърдяното извършване е 1899 лв. за твърдените СМР от 2011г., съответно 2270 лв. за тези
от 2020г. Вещото лице определя среден пазарен наем за имота от 930 лв. на месец, а за
периода от 01.08.2024г. до 18.03.2025г. – общо 7 068 лв.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни
изводи:
В настоящата втора фаза на съдебната делба, съдът следва да реши въпроса чрез кой
способ да се ликвидира съсобствеността, след като принадлежността на правото на
собственост и съответните квоти е установена с влязлото в сила решение в първа фаза.
Съсобствеността може да бъде прекратена посредством един от изчерпателно уредените в
ГПК способи: чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК, чрез теглене на жребий по реда на чл.
352 ГПК, чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК или чрез изнасяне
на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Преценката за избор на способ за ликвидиране
на съсобствеността се определя от броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба
имоти, налице ли са условията за възлагане на неподеляем жилищен имот, при спазване на
водещия принцип за поставяне на дял в натура за всеки от съделителите. В тази връзка при
разглеждане на основния принцип при извършването на делба на съсобствени имоти е при
възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от
съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари - чл. 69, ал.
2 ЗН. Посоченият принцип е приложим съответно в настоящото производство на основание
препращащата разпоредба на чл. 34, ал. 2 ЗС, съгласно която е налице съответно приложение
на правилата за делба на наследство по отношение на делбата на дялова съсобственост.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 203 ЗУТ съсобствено жилище може да
бъде разделено при съдебна делба реално и поставено в различни дялове, ако съответните
дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и
неудобства по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.
Необходимо е изготвяне на инвестиционен проект, който да бъде одобрен от главния
архитект на съответната община/район по предложение на съда и в определен от него срок с
оглед съответствието му на действащите технически, санитарно-хигиенни и други норми и
правила.
3
От приетата без възражения по делото съдебно-техническа експертиза се установява,
че делбеният жилищен имот е реално неподеляем. Молба за възлагане по следва да бъде
направена най-късно в първото заседание след допускане на делба с влязло в сила решение –
чл. 349, ал. 4 ГПК, като посоченият срок е преклузивен – в този смисъл т. 12 от
Тълкувателно решение № 1/2004 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Без такава
молба от съделителите не може да се извърши възлагане на неподеляем имот в съответствие
с общия принцип на диспозитивното начало по смисъла на чл. 6, ал. 2 ГПК. Наред с това,
при липсата на одобрен инвестиционен проект по отношение на поделяемостта на
процесния недвижим имот делбата не може да се извърши делба чрез реалното обособяване
на дялове, съответстващи на броя на съделителите.
Ето защо съдът приема, че имотът е неподеляем. При това положение публичната
продан е единственият възможен способ за извършване на делбата, поради неподеляемостта
му и невъзможността същият да бъде поставен в един от дяловете. Съгласно чл. 348 ГПК
полученаа от проданта сума следва да се разпредели между съделите съобразно делбените
им права.
По претенцията с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС от П. С. Н. срещу Е. С. Г., Б.
В. Г. и К. В. Г.
Съгласно чл.31 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им /ал.1/. Когато обаче общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са били лишени,
от деня на писменото поискване /ал.2/. Обстоятелството, че само един от собствениците
ползва делбения имот, само по себе си не означава, че той следва да плаща обезщетение на
другия. Всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ,
идентично по същността си с това на другите съсобственици, поради което и всеки от тях
може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици
възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото на ползване е
ограничено само от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите
съсобственици, поради което служещият си с имота не следва да го прави по начин, който да
пречи на другите съсобственици да си служат с вещта според правата им /Тълкувателно
решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК/. Забраната да не се пречи
на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на
притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик
е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е
отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил
възможност да ползва общата вещ заедно с него /пак там/. В тази хипотеза лишеният от
възможността да ползва общата вещ има правото да получи обезщетение, като коректив на
настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на
съпритежателите на общата вещ. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
4
възможността да ползва общата вещ съсобственик. След получаване на поканата,
ползващият съсобственик изпада в забава. Веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика, и се дължи обезщетение за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял.
По делото не се спори, че покана е получена на 01.08.2024г.
Ответниците по претенцията не доказват твърденията си, че са предоставили ключ от
имота на ищеца след получаването на поканата. От друга страна от показанията на
свидетеля ******** ********** може да се направи извод, че Н. не е имал достъп до имота.
По горните мотиви съдът намира, че за ищеца е възникнало право на обезщетение за
лишаване от ползването на апартамента за периода от получаването на поканата -
01.08.2024г. до датата на първото открито заседание във втората фаза на делбата. При
кредитиране заключението изслушаната по делото СТЕ средният пазарен наем за
апартамента възлиза на сумата 930 лева месечно. Размерът на полагащото се на ищеца П. Н.
обезщетение е съответен на участието му в съсобствеността и възлиза на 1767 лв. за исковия
период. До последният размер предявената претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, вр. чл. 346 ГПК
следва да бъде уважена. Ето защо съдът достига до извод за основателност на претенцията
за сумите от 1378,26 лв. от Е. С. Г. и по 194,37 лв. лв. от Б. и К. Г., като за горницата до
1768,76 лева от Е. С. Г., респ. 152,68 лв. по отношение на останалите двама съделители
същата подлежи ан отхвърляне като неоснователна.
По претенцията с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС Е. С. Г. срещу П. С. Н.
Видно от неоспореното по делото заключение на СТЕ, изготвено след оглед на място
в процесния апартамент, дейности по подмяна на дограми реално са били извършени на
място.
От представените доказателства, обаче, не се установява ремонтът на стойност 1983
лв. през 2020г. да е извършен по възлагане на Е. С. Г.. В представения по делото договор от
16.06.2020г. като възложител е посочено трето лице, а обектът не е индивидуализиран в
достатъчна степен, за да се установи съвпадение с процесния имот.
Доказва се само извършването и разхода за подмяна на дограмата през 2011г. на
стойност 1810 лв.
Тези разноски нямат характер на „необходими“ по съображения от константната
практика на ВКС, която приема че такива са разноските, които са извършени за запазване на
съществуването на самия имот, който без тяхното извършване би погинал или състоянието
му би се влошило съществено. за подобрения, които са довели до увеличаване на нейната
стойност в дългосрочен план и към датата на устните състезания, без да са луксозни.
От друга страна направените разноски са полезни за съсобствения имот и от тук имат
последиците на подобрения, които по силата на приращението увеличават дяловете на
5
всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността.
Подобренията увеличават стойността на имота и сумата за тяхното извършване съставлява
задължение за цялата делбена маса, което трябва да бъде понесено от всички съделители
съобразно дяловете им. В случая сторените разходи за подмяна на дограмата през 2011г.
възлизат на 1810 лв. според представения договор, а средната и пазарна стойност на същите
според кредитираното експертно заключение е 1899 лв.
В тежест на ищеца по претенцията е да установи знанието за извършването на
подобренията, а в тежест на ответника – противопоставянето си. За никое от тези
обстоятелства по делото не са ангажирани доказателства. Ето защо съдът намира, че
отношенията между страните по повод извършените от Е. Г. полезни разноски за
съсобствената вещ следва да бъдат уредени по правилата за водене на чужда работа по чл.
61, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, а именно ответникът следва да носи отговорност до размера на
обогатяването си. Това е по-малката сума между сторените разходи и увеличената стойност
на имота. В случая разходите са на стойност 1810 лв., а П. Н. отговаря до 3/12 от тази сума,
при което претенцията е основателна за 452,50 лв. и с оглед на диспозитивното начало в
процеса ще се уважи за сумата от 450 лв.
По направеното искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, за постановяване на
привременни мерки съдът приема следното:
Съгласно молба с вх. №106264/26.03.2025г. П. Н. е направил искане по реда на чл.
344, ал. 2 ГПК, за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, като същият
иска останалите трима съделители да бъдат осъдени да му заплащат сумата от на 300 лв.
на месец за лишаване от ползването на притежаваните от него 3/12 идеални части от
процесния имот.
По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите кои от
делбените имоти ще ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще
следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването. Така определените суми,
които следва да бъдат заплащани от съделителите срещу ползването по реда на чл. 344, ал. 2
ГПК, уреждат отношенията им повод ползването само по време на висящността на
делбеното производство и с него съответната мярка може да бъде постановена само
занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство, т. е.
от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в сила до
окончателното извършване на делбата. Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК се налага
когато имотите се ползват само от част от съделителите, или когато установеното ползване
не съответства на дяловете от съсобствеността. Целта на нормата е да осигури ефективно и
справедливо използване на делбените имоти от всички съделители докато трае делбеното
производство. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК урежда както хипотезата, при която
съсобствените имоти не са достатъчни, за да бъдат разпределени между съделителите и в
този случай на неполучилия имот се определя обезщетение, така и хипотезата, при която за
всички съделители има имот, но се налага и присъждане на обезщетение на тези, които
ползват по-малко от дела си.
6
В конкретния случай по изложените съображения във връзка с основателността на
претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС съдът приема, че Е. С. Г., Б. и К. В. Г. ползват лично целия
имот. От заключението на кредитираната съдебно-оценителна експертиза следва извод, че
размера на средния пазарен наем за същия е 930 лв., а за притежаваните от П. Н. 3/12 ид.ч.
от имота -232,50 лв., до която сума поисканата привременна мярка ще се уважи.
По разноските
На основание чл. 355 ГПК страните следва да заплатят в полза на Софийския районен
съд държавна такса в размер на 4% от стойността на имота, съразмерно на квотите им в
съсобствеността.
Дължимите държавни такси от съделителите са, както следва:
За Е. С. Г. 7415,33 лв.
За Б. В. Г. и К. В. Г. – по 1059,33 лв.;
За П. С. Н. – 3178 лв.
По претенциите по сметки разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл. 77
ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Дължимата държавна такса по претенцията за обезщетение за лишаване от
ползването възлиза на 90,97 лева. Предвид изхода на спора ответниците по тази претенция
следва да заплатят държавна такса по уважената част от тази претенция в размер на 70,68
лева, а ищецът 20,28 лева за отхвърлената част.
Дължимата държавна такса по претенцията за подобренията възлиза на 50 лева.
Предвид изхода на спора ищецът по претенцията Е. Н.а следва да заплати държавна такса по
отхвърлената част от тази претенция в размер на 26,28 лева, а ищецът 23,72 лева за
уважената част.
Разходите за адвокатско възнаграждение остават за страните, както са сторени.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК, допуснатия до
делба имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, с
административен адрес: гр. София, район „***********”, ж.к. „***********“, бл. 61, вх.
„А“, ет. 3 съгласно Схема № ******** г. на самостоятелен обект в сграда в гр. София,
община Столична, област София, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД[1]18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
7
самостоятелния обект е от 23.02.2024 г., който самостоятелен обект се намира на трети етаж
в жилищна сграда с идентификатор ***********. с предназначение : жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *********** с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда
или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа
площ от 90,41 кв. метра, заедно с прилежащите му избено помещение № 27 и таванско
помещение №23, и 2,259 % идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***********.8, под обекта ***********.4,
над обекта ***********.10, стар идентификатор: няма между съделителите Е. С. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „********* 4“, бл. ***********, вх. 2, ет. 6, ап. 38, Б. В.
Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „********* 4“, бл. ***********, вх. 2, ет. 6, ап.
38, К. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „********* 4“, бл. ***********, вх. 2,
ет. 6, ап. 38, и П. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*************“ № 22А при
квоти: 7/12 идеални части за Е. С. Г., 3/12 идеални части за П. С. Н., 1/12 идеална част за
Б. В. Г., и 1/12 идеална част за К. В. Г..
ОСЪЖДА Е. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „********* 4“, бл.
***********, вх. 2, ет. 6, ап. 38 да заплати на П. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. „*************“ № 22А на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от
1378,26 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването съсобствения
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
95/18.12.2015г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес град София, район Изгрев,
ж.к. „**********“, бл. 39, вх. Ж, ет. 3, ап. 118, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ************, предназначение на самостоятелния обект –
жилище, апартамент, нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 76,16 кв.м.,
прилежащи части – мазе и 0,526% ид.ч. от общите части на сградата, стар идентификатор –
няма, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ************.1.133,
************.1.117, над обекта – ************.1.120 и под обекта – ************.1.116, за
периода от 01.08.2024г. до 18.03.2025г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна
за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1768,76 лв.
ОСЪЖДА Б. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „********* 4“, бл.
***********, вх. 2, ет. 6, ап. 38 да заплати на П. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. „*************“ № 22А на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 194,37
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването съсобствения недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, с адрес град София, район Изгрев, ж.к. „**********“, бл. 39, вх. Ж, ет. 3,
ап. 118, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
************, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, нива на
обекта – 1, посочена в документа площ – 76,16 кв.м., прилежащи части – мазе и 0,526% ид.ч.
8
от общите части на сградата, стар идентификатор – няма, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – ************.1.133, ************.1.117, над обекта –
************.1.120 и под обекта – ************.1.116, за периода от 01.08.2024г. до
18.03.2025г., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 252,68 лв.
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „********* 4“, бл.
***********, вх. 2, ет. 6, ап. 38 да заплати на П. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. „*************“ № 22А на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 194,37
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването съсобствения недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, с адрес град София, район Изгрев, ж.к. „**********“, бл. 39, вх. Ж, ет. 3,
ап. 118, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
************, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, нива на
обекта – 1, посочена в документа площ – 76,16 кв.м., прилежащи части – мазе и 0,526% ид.ч.
от общите части на сградата, стар идентификатор – няма, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – ************.1.133, ************.1.117, над обекта –
************.1.120 и под обекта – ************.1.116, за периода от 01.08.2024г. до
18.03.2025г. КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 252,68 лв.
ОСЪЖДА П. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*************“ № 22А
да заплати на Е. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „********* 4“, бл.
***********, вх. 2, ет. 6, ап. 38, на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал.3 ЗС сумата от 452
лева за подобрения, съответни на идеалната му част от съсобствения имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, с адрес град София, район Изгрев, ж.к. „**********“, бл. 39, вх. Ж, ет. 3,
ап. 118, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
************, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, нива на
обекта – 1, посочена в документа площ – 76,16 кв.м., прилежащи части – мазе и 0,526% ид.ч.
от общите части на сградата, стар идентификатор – няма, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – ************.1.133, ************.1.117, над обекта –
************.1.120 и под обекта – ************.1.116, като ОТХВЪРЛЯ иска чл. 346 ГПК,
вр. чл. 30, ал.3 ЗС за разликата над уважения до пълния предявен размер от 948 лв. като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, съделителите Е. С. Г., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж.к. „********* 4“, бл. ***********, вх. 2, ет. 6, ап. 38, Б. В. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „********* 4“, бл. ***********, вх. 2, ет. 6, ап. 38, К. В.
Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „********* 4“, бл. ***********, вх. 2, ет. 6, ап.
38, и П. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*************“ № 22А да заплащат
9
ежемесечно на П. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*************“ № 22А
първата 7/12, а вторите двама – по 1/12 част от сумата от 232,50 лв. месечно срещу
ползването общо на 3/12 идеални части от следния недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, с адрес град София, район Изгрев, ж.к. „**********“, бл. 39, вх. Ж, ет. 3,
ап. 118, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
************, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, нива на
обекта – 1, посочена в документа площ – 76,16 кв.м., прилежащи части – мазе и 0,526% ид.ч.
от общите части на сградата, стар идентификатор – няма, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – ************.1.133, ************.1.117, над обекта –
************.1.120 и под обекта – ************.1.116, считано от датата на влизане в сила
на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното приключване на делбеното
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК и чл. 77 ГПК, Е. С. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „********* 4“, бл. ***********, вх. 2, ет. 6, ап. 38, да заплати по
сметка на СРС сумите от 7415,33 лева - държавна такса по извършването на делбата и 81,41
лева – държавна такса по претенциите по чл. 346 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК и чл. 77 ГПК, Б. В. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „********* 4“, бл. ***********, вх. 2, ет. 6, ап. 38 да заплати по сметка
на СРС сумите от 1059,33 лева - държавна такса по извършването на делбата и 15,55 лева –
държавна такса по претенциите по чл. 346 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК и чл. 77 ГПК, К. В. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „********* 4“, бл. ***********, вх. 2, ет. 6, ап. 38 да заплати по
сметка на СРС сумите от 1059,33 лева - държавна такса по извършването на делбата и 15,55
лева – държавна такса по претенциите по чл. 346 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК и чл. 77 ГПК, П. С. Н., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „*************“ № 22А да заплати по сметка на СРС сумите от 3178
лева - държавна такса по извършването на делбата и 44лева – държавна такса по
претенциите по чл. 346 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в частта, с която съдът се е произнесъл по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10