МОТИВИ към Присъда №7 от 02.06.2020 година,
постановена по НЧХД №650/2018 година по описа на РС-Ботевград:
Наказателното от частен характер дело е образувано по
тъжба на Н.С.И. против И.Д.И. с ЕГН **********
***, с която му е повдигнато обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК - за това, че на 03.11.2018г., в гр.Ботевград, обл.Софийска, чрез нанасяне на удари по лицето с ръка и
дърпане за врата и косата е причинил
лека телесна повреда на частния тъжител Н.С.И., изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота й.
В съдебно заседание тъжителят Н.И. се явява заедно с упълномощения от нея повереник Ц.ка И. от САК, които
поддържат тъжбата срещу подсъдимия. Двамата
пледират за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подс.И., като счита че обвиненията срещу него по чл. 130,
ал. 1 от НК са доказани категорично.
Пледира се за уважаване на предявения граждански иск. По отношение на
наказанието не се ангажира конкретно становище. Претендира заплащане на
направените по делото разноски и прави
възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Защитникът на подсъдимия – адв.М.
Н. от САК счита че обвинението срещу подзащитния му не е
доказано по безспорен и категоричен начин
и излага доводи за това, като считат, че съдът не следва да кредитира
показанията на св.И.С.И.. Адв. Н. пледира за оправдателна
присъда спрямо подсъдимия поради
недоказаност на обвинението, както и за не уважаване на предявения граждански
иск. Претендира за заплащане от частния тъжител на направените от подсъдимия разноски
по делото.
Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение, като се възползва от правото си да не дава обяснения.
Съдът, като взе предвид събрания по делото
доказателствен материал, преценен поотделно и в съвкупност и съобразно
вътрешното си убеждение, намира за безспорно установено следното от фактическа страна:
От съвместното си съжителство, подсъдимият И.Д.И.
и частната тъжителка Н.С.И. имат две малолетни деца. На 03.11.2018г.,
сутринта около 10.00ч. подсъдимият и
тъжителката, заедно с децата си, се намирали в гр.Ботевград, ул.”Цар И. Шишман”
№6, ет.4, ап.8. Тогава между И. и подс.И.
възникнал спор относно общи бизнес отношения. Няколко минути след това, при тях
в апартамента пристигнал брата на тъжителката
- св.И.С.И., който преди това бил повикан по телефона от И., която му съобщила, че подсъдимият я е
бил. При пристигането си в горепосочения апартамент св.И.И. бил посрещнат от сестра си, която му
споделила, че подсъдимият я е ударил, както и че е сигнализирала за побоя в РУ
– Ботевград, чрез тел.112. В този момент св.И. видял, че И. е с белези
по устната, бузата и врата, а подс.И. седял на дивана
и по челото му имало зачервяване. Непосредствено след това, пред входа на
жилищната кооперация пристигнали, изпратените
на сигнала двама полицейски служители от РУ – Ботевград, между които св.Л.П.Л., при което св. И.И.,
слязъл, за да ги доведе. След като св.Л. влязъл при тъжителката и подсъдимия, той ги попитал
какво се е случило и същите заявили, че са се скарали. Св.Л. видял, че по гушата на тъжителката има
зачервяване, а по едната й скула има следи от ожулване, а по челото на подс.И. имало зачервяване. Св. Л. съставил на място протоколи за
предупреждение по ЗМВР на И. и подсъдимия, след което си тръгнал, заедно с
другия полицейски служител, като с тях излязъл и подс.И..
За случилото се, същият ден Н.С.И. *** заявление,
във връзка с което била образувана преписка вх.№246000-4607/2018г. и служител
при РУ – Ботевград извършил проверка с оглед данни за осъществено престъпление
от общ характер. Проверката била прекратена
и преписката била приложена по дело поради липса на данни за извръшено престъпление от общ характер.
На 03.11.2018г. около обяд Н.И. ***,
където съобщила за възникнало главоболие, болки в тила и дясна предмишница, с оглед на което била прегледана и издаден
фиш.
На 05.11.2018г. по нейно желание Н.С.И.
била прегледана от специалист по съдебна медицина, за което било издадено
съдебномедицинско удостоверение със заключение, че при прегледа й се установяват контузия на главата;
отскубнати косми от тилната област на главата; травматичен оток на дясната
скула; кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана на долната устна вляво, и че същите са й причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
На 03.11.2018г. подс.И. ***, където бил прегледан и издаден фиш, а на
05.11.2018г. същият бил прегледан от хирург и му било издадено медицинско
свидетелство, в което е отразено, че му е причинено повърхностно охлузване и
посиняване в областта на челото.
По отношение на причинените телесни увреждания на Н.И.,
по делото е допусната и приета
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д.Н.Т., от заключението на която е видно,
че на 03.11.2018г. на частната тъжителка са причинени следните травматични увреждания:
контузия на главата; отскубнати косми от тилната област на главата; травматичен
оток на дясната скула; кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на долната устна вляво. В
заключението си експертът сочи, че механизмът на получаване на подобни увреждания
са в резултат от действието на твърди тъпи предмети, както и че по своя
медико-биологичен характер получените увреждания са предизвикали временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. При разпита му вещото лице
уточнява, че причинената разкъсно-контузна рана на
долната устна вляво на И. е предизвикала единствено болка и страдание.
По отношение на причинените телесни увреждания на подс.И.И., по делото е допусната
и приета съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Д.Н.Т., от
заключението на която е видно, че на 03.11.2018г. на подсъдимия са причинени
следните травматични увреждания: охлузване и хематом в челната област на глравата. В заключението си експертът сочи, че това
увреждане е получено от действието на
твърд тъп предмет, както и че по своя медико-биологичен характер получената увреда е предизвикала временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от показанията на свидетеля Л.Л. и
част от показанията на св.И.С.И., както и от писмените доказателства по делото
– заверено копие от преписката с вх.№246000-4607/2018г. на РУ-Ботевград, 2бр.
удостоверения за раждане, 1бр. съдебно-медицинско удостоверение, 2бр. фиш от
ФСМП-Ботевград, 1бр. медицинско свидетелство
и 2бр. съдебно – медицински експертизи.
По наказателните дела от частен характер /образувани
по тъжба на пострадалия/, доказателствената тежест се носи от частния тъжител.
В случая по настоящото дело, съдът намира, че не се събраха достатъчно доказателства,
сочещи по безспорен начин, че на 03.11.2018г. в гр.Ботевград подсъдимият е
осъществил описаните в тъжбата деяния,
насочени към телесната неприкосновеност на Н.И..
По искане на
тъжителката, респ. на нейния повереник в проведеното съдебно следствие са разпитани
свидетелите св.И.С.И. и св.Л.Л. и е назначена съдебно-медицинската експертиза.
От показанията
на св.И.И., става ясно, че същият на 03.11.2018г. не е очевидец на причиняването на телесните
увреждания на Н.И., а единствено, след като сестра му му е съобщила по
телефона, че е бита, е посетил мястото, където тогава /преди обяд/ са се
намирали частната тъжителка, подсъдимия и децата им и е възприел определени
телесни увреждания по тях. Показанията на св.И.С. се кредитират от съда
единствено по отношение на фактите, които той е възприел относно състоянието на
Н.И. и подс.И. при пристигането му на 03.11.2018г. в
жилището, находящо се гр.Ботевград, ул.”Цар И. Шишман” №6, ет.4, ап.8, което
се подкрепя и от показанията на св.Л.Л.. По отношение на частта от показанията, дадени от св.И.И., сочещи
механизма и авторството на причиняването на телесните увреждания на частната
тъжителка, препредавайки казаното му от частната тъжителка, съдът не дава вяра
на същите, като ги намира, че те не са последователни, не са подробни, не са категорични и са
дадени от лице, което е заинтересовано
от изхода на делото /брат на частната тъжителка/. От друга страна същите не се
подкрепят по никакъв начин от други гласни доказателства и в тях се съдържат
единствено твърдения на тъжителката, че е била удряна от подсъдимия, с когото
явно се намира в конфликтни и реваншистки отношения, с оглед наличните спорни икономически връзки между двамата. С
оглед горното, съдът взе и предвид, че в показанията си св.И.И. заявява, че не знае точно по какъв начин подс.И. е нанасял удари на Н.И., както и къде я е удрял по
лицето, както и че не е разпитвал сестра си за случилото се. В разпита си св.И.И., твърди, че тогава подс.И.
единствено му е казал, че държавата им
дава едни пари, а сестра му не иска да ги вземе, като не споменава подсъдимият
да му е казвал да е нанасял удари по частната тъжителка.
Съдът кредитира изцяло показанията, дадени от св.Л.,
като намира, че същият е безпристрастен и незаинтересуван от изхода на
делото. В показанията си св.Л. заявява,
че при посещението му в жилището на подсъдимия,
същият и Н.И. са му казали, че са се скарали за имотни състояния,
но не си спомня какво точно е посочила
частната тъжителка по отношение на причинените й телесни увреждания.
Съдът не кредитира
показанията на св.Славена Ангелова Тишева и св.Д.И.И., като констатира, че същите не са очевидци и че в показанията им не се съдържат твърдения относно авторството и механизма на
престъплението, посочено в тъжбата.
Съдът
кредитира заключенията на вещото лице
по приетите съдебно – медицински експертизи като конкретни, обосновани, точни
и изготвени от лице, което притежава съответните специални знания.
С оглед изложеното, съдът приема, че
действително частният тъжител Н.И. е получила гореописаните наранявания, т.е
лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК, но не е доказано по категоричен и безсъмнен начин, че същите са причинени именно в резултат
на конкретни действия на подсъдимия.
Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК,
присъдата не може да почива на предположения.
Съдът признава подсъдимия за виновен, само когато обвинението е доказано
по несъмнен начин. В конкретния казус
това не е налице - т.е. не се доказват
твърдяното обвинение срещу подсъдимия
по несъмнен начин.
Предвид на
това, съдът призна за невиновен подс.И.И. за това, че на
03.11.2018г., в гр.Ботевград, обл.Софийска, чрез
нанасяне на удари по лицето с ръка и дърпане за врата и косата е причинил лека телесна повреда на частния
тъжител Н.С.И., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно
за живота й, като на основание чл. 304 от НПК го оправда по обвинението
за извършено престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК.
При този изход на делото съдът отхвърли предявения
граждански иск в размер на 5000.00лв. от Н.С.И.
с ЕГН********** срещу подсъдимия И.Д.И.
за причинените й неимуществени вреди от престъплението
- претърпени болка и страдание, заедно с лихвите, считани от момента на нанасяне
на увреждането-14.11.2018г. до окончателното им заплащане, като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото съдът прецени като основателни
претенциите на подсъдимия за присъждане на направените от него разноски по
делото, поради което осъди частният тъжител Н.С.И.
да заплати на подс.И.Д.И. сумата в в размер на 510.00лева /петстотин и десет лева/, за направени по делото съдебно-деловодни
разноски, от които 300.00лв./триста
лева/ за изплатен адвокатски хонорар, 200.00лв./двеста лева/ за платен депозит
за изготвяне на експертиза и 10.00лева /десет лева/ за платен депозит за призоваване на свидетел.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата.
Районен
съдия: