Определение по дело №2294/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 3278
Дата: 15 декември 2023 г. (в сила от 15 декември 2023 г.)
Съдия: Константин Григоров
Дело: 20237040702294
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

3278

Бургас, 15.12.2023 г.

Административният съд - Бургас - XXVI-ти тричленен състав, в закрито заседание в състав:

Председател:

ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

Членове:

ЯНА КОЛЕВА
КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

Като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ частно канд № 20237040602294 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез упълномощен представител – юрисконсулт Милена Михалева, против протоколно определение от 06.11.2023 г. по АНД № 2266/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е спряно производството по делото до постановяване на решение по дело № С-61/2023 г. на СЕС.

В частната жалба са изложени възражения, според които обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, предвид липсата на законоустановено основание за спиране на производството. Твърди се, че неправилно районният съд е постановил спиране на производството по делото, като е приложил разпоредбите на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК вр. чл.144 от АПК, доколкото в ЗАНН няма процедура по спиране на съдебното производство при обжалване на ЕФ. Посочва се, че в глава XII от АПК не се съдържат разпоредби относно спиране на касационното производство и е приложим чл.84 от ЗАНН за прилагане на разпоредбите на НПК. Счита се, че съгласно чл.25 и чл.488, ал.1 от НПК само когато съдът отправи преюдициално запитване, има право да спре производството, като в случая не е отправено такова запитване от районния съд. Посочва се още, че отправеното преюдициално запитване няма отношение за правилното решаване на спора пред районния съд, тъй като с решението на СЕС не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо и не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. В заключение се моли за отмяна на определението за спиране и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът „Товарни превози – 1“ ЕАД не изразява становище по частната жалба.

След като се запозна с доказателствата по делото и съобрази закона, настоящият състав намира за установено следното:

За да спре производството по АНД районният съд приел, че по отправено от Административен съд – Хасково преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, е образувано дело № С-61/2023 г., като тълкуването на СЕС ще е от значение и по образуваното пред районния съд дело. Счел е още, че отправеният до СЕС преюдициален въпрос касае прилагането на закона, в частност правни норми, по които е санкциониран и „Товарни превози – 1“ ЕАД – жалбоподател, поради което са налице предпоставките за спиране на производството по чл.25, ал.1, т.4 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН до произнасяне на СЕС.

Определението е правилно.

В производството пред районния съд основанието за спиране, поради отправяне на преюдициално запитване, е установено в текста на чл.25, ал.1, т.4 от НПК, приложим съобразно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН. В цитираната разпоредба е посочено, че производството се спира, когато съдът отправи преюдициално запитване до СЕС.

Според настоящия касационен състав, цитираната норма не следва да се тълкува стеснително, в смисъл, че производството следва да се спре само в случаите, когато съдът по това дело е отправил преюдициално запитване.

Действително в НПК липсва разпоредба, със съдържание прецизирано и подобно на това на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, според която се допуска спиране на производството по дело, не само, когато по него е отправено запитване, но и когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, както и такава, аналогична на тази по чл.633 от ГПК, според която решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Логическото тълкуване на посочената в НПК правна норма, във връзка с цитираните норми от ГПК, налага извод, че и в производствата по НПК, всякога, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, съдът следва да отправи запитване до Съда на ЕС, респективно – да спре производството, ако такова вече е образувано по идентичен въпрос по отправено преюдициално запитване от този или от друг съд.

Следва изрично да се посочи, че липсата на предвидено основание в НПК за спиране на наказателното производство на основание отправено по друго дело преюдициално запитване, не освобождава националните съдилища, сезирани със спор, по който пряко относимо е правото на ЕС, от задължението да осигурят неговото правилно тълкуване и прилагане. Спирането на производството до произнасянето на СЕС е способ, целящ спорът да се разреши в съответствие с правото на ЕС и даденото в тази връзка преюдициално заключение на Съда на ЕС. Съответно, решаването му без изчакването на преюдициалното заключение на СЕС би довело до несъответствие на така постановеното решението с правото на ЕС.

Ето защо са неоснователни възраженията на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

В производството пред Районен съд – Бургас следва да бъде извършена проверка относно законосъобразността на електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“.

Предвид изложеното касационният състав намира определението на районния съд за правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, ХXVІ-ти състав,

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 06.11.2023 г. по АНД № 2266/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е спряно производството по делото до постановяване на решение по дело № С-61/2023 г. на СЕС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: