Решение по дело №364/2012 на Районен съд - Карлово

 М  О  Т  И  В  И

 

 Към Решение по  НАХД   № 364/2012  г. по описа на КРС ІV н. с.

 

           Производството е по реда на  глава  ХХVІІІ  от НПК.

          С постановление от 04.06.2012 г. РП-К.  е направила предложение на основание чл.78а от НК обвиняемият Й.А.С.  да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “Глоба” за извършено от него престъпление по чл.131   ал.1  т.12, във вр. с чл. 130  ал. 1 от НК.

          Представителят на РП-К. в съдебно заседание поддържа направеното предложение, като предлага  на обвиняемият да бъде наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лв.

           Обвиняемият С. не се признава за виновен по обвинението и моли  за справедливо решение. Защитника на обвиняемия – адв. Д. застъпва тезата ,че от доказателствата не се установява  авторството на обвиняемия С. в извършването на престъплението и пледира за оправдателен диспозитив.

Съдът, след анализ на  събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            Обвиняемият  Й.  А.  С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан-реабилитиран, без образование, безработен, ЕГН: **********. Същият е  осъждан един път по НОХД № 198/2006г. на Районен съд гр. К., с присъда влязла в законна сила на 07.12.2006г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца. На основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на това наказание е отложено за срок от 3 години. На основание чл. 86, ал.1, т.1 от НК на 08.12.2009г. е настъпила реабилитация по право, т.е. последиците от това осъждане са заличени.

            Съгласно фактическите положения изложени в постановлението на РП-К. пострадалия  Д. Д. притежавал имот близо до военния полигон, между селата А. и И.. На 26.02.2012 г. около 14.30 часа  той заедно със синовете си – свидетелите Е. и  П.Д., отишли да нагледат мястото. До там пътували с л.а.марка”Опел” модел „Вектра”. Спрели на отбивка на главния път. Видели, че от северната страна на разсадника, излизат две каруци с роми. Само двама от тях били  възрастни, другите били деца. Св.Д. Д. ги познавал по физиономия като хора от съседното село П.. Каруците се движели към главния път в посока село И.. Той се развикал, тъй като видял, че в каруците имало натоварени стари автомобилни гуми и дървени колове, които ползвал за ограда на мястото. Децата скочили от каруците и се насочили да бягат в посока юг, където минавала ж.п.линията. Възрастните започнали да изхвърлят натовареното в каруците. Едно от лицата, които водело едната каруца я изоставило, другата тръгнала с водача си. Този който изоставил каруцата си бил обв.Й.С.. Същият прибирайки се в с.П. споделил пред свой познат св.С.Т., че е бил набит, без това да отговаря на истината. Казал също, че коня и каруцата са му останали там, както и че детето му е останало там. Св.Д. Д. закарал  каруцата до центъра на с.И., където се намирало кметството с намерение да я предаде на  а кмета. Това решение го взел, тъй като се опасявал, че ако се върнат ромите в мястото му, ще му направят повече поразии. Така и направил. Вързал коня до старата кръчма на селото. От там отишъл до с.П. с намерение да разговаря с кмета на селото, който да предупреди лицата да не идват  в имота му. Не го намерил. След това се върнал с децата си, за да огледа имота си на спокойно. Видял, че натоварените и изхвърлени гуми били около 40 на брой, отделно имало и дървени колове от оградата. Синовете му останали в автомобила.  Намирал се на около 20-30 метра от колата, когато видял, че от към посока с.И. идва автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф 3” с рег. №*****, бял на цвят, който спрял до неговата кола. В следващия момент видял, че от там слизат около 7-8 човека. С изключение на водача, всички били роми. Шофьор бил св.С.Т.. С него в колата били обвиняемият, свидетелките С.А., А.Г. и няколко мъже с неустановена  по делото самоличност. Четирима мъже и една жена от тях  се насочили към Д. Д.. Всички носели дървета в себе си, като с тях слезнали от автомобила. Единият от ромите носил голям нож , а друг от мъжете извадил по-малък нож. С викове и псувни се насочили към него. В този момент Д. Д.  видял, че други двама от групата отиват към автомобила му, където били децата му. Видял, също че синовете му са слезли от возилото. Успял да им извика да се прибират, тъй като се опасявал да не пострадат. В този момент групата от 5 човека се били приближили до него. Един от тях успял да го удали с дървото по рамото. Мъжът, който носил големия нож   замахнал с ножа си към главата на Д. Д.. С дясната си ръка, той успял да се предпази, но били наранени пръстите му и челото му в горната част. Пострадалият успял да се отдръпне настрани за да отвлече вниманието от децата си. Успял да извади телефона си и да се обади. Ромите възприемайки обаждането първо се спрели, а после се насочили към автомобила си и си тръгнали. След като нападателите си тръгнали  децата качили баща си в автомобила. По-големият Е. Д. умеел също да управлява МПС. Закарал баща си в ЦСМП-Филиал К., където му била оказана медицинска помощ от дежурния лекар В. К. – Б.. Д. Д. останал на лечение в МБАЛ”Д******” К. в Хирургично отделение. Бил изписан на 29.02.2012г.

          Видно от назначената и изготвена по делото съдебно-медицинска експертиза: При инцидента на 26.02.2012 г. пострадалия  Д. К. Д. е получил контузия на главата, мозъчно сътресение, порезни рани на челото и трети пръст на дясната ръка. Описаните травматични увреждания имат категорични признаци на порезни рани и са причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът.  Съчетанието на тези порезни рани с контузионен оток около раната и мозъчно сътресение е насочващ признак, че действалото остро оръжие е имало и голяма маса. Мозъчното сътресение не е било съпроводено от пълна загуба на съзнание. Причинените му уврежданията са довели до  разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

          При така установените факти и след обективен анализ на доказателствата съдът намира ,че липсват ,както преки така и косвени доказателства , които да водят до несъмнен извод относно главния факт и които категорично да установяват авторството и вината на обвиняемия С. в извършването на престъплението по 131 ал.1 т.12, във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК в което е обвинен.

          Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза  построено върху обективните находки по тялото на пострадалия и неговите показания телесните увреждания ,съставляващи съставомерния резултат имат категоричните признаци на порезни рани и по механизма си са причинени от предмет с остър  връх и режещ ръб, какъвто е ножът. Съгласно показанията на самия пострадал Д. Д. и синовете му - свидетелите Е.  Д. и П. Д. , които са напълно съответни помежду си по отношение на съществените си елементи, конкретното нападение  над  Д. Д. е било извършено от четирима  мъже и една жена от ромски произход ,които носели дървени колове , а единият от мъжете носел голям нож и друг от  мъжете , по-малък нож. Вредоносните наранявания на пострадалия са нанесени именно от мъжа , който му е  нанесъл  удари с големия нож. По - никакъв начин обаче изброените свидетели , чиито показания съдът кредитира като достоверни не индивидуализират извършителят на деянието именно като обвиняемият Й.С. и не са в състояние да посочат кой точно от четиримата нападатели - мъже е нанесъл вредоносните удари с ножа. Самият обвиняем  С. не се признава за виновен в извършването на това деяние и не дава други обяснения , които да са източник на доказателства. Останалите трима  установени свидетели очевидци на престъплението С.Т. , С.А.  и  А.Г. , които са били от групата на обвиняемия С., въпреки че обясненията им не са достоверни ,тъй като и тримата са заинтересовани като участници в инцидента и съществено се различават от приетата за установена от съда фактическа обстановка ,все пак  напълно отричат факта С.  изобщо да е носил нож и съответно да е нанасял с него удар по пострадалия Д. . При това положение в наличната доказателствена съвкупност  липсват  доказателства които да установяват факта ,че при възникналия инцидент на 26.02.2012 г. именно обвиняемият С. е нанесъл удари с нож по пострадалия Д. , като му е причинил наранявания довели до лека телесна повреда  изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и ч. 129 от НК, поради което обвинението срещу Й.  С. се основава на поредица от предположения . Ето защо съдът намира ,че в настоящото производство  не се установи по несъмнен начин ,че деянието предмет на обвинението е извършено от обвиняемия Й.А.С. , поради което и на основание чл. 304 от НПК го призна за невинен в това, че: На 26.02.2012 г. в землището на с. И., обл. Пловдивска, местност „Под шосето” по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Д. К. Д., ЕГН - ********** ***, изразяваща се в контузия на главата, мозъчно сътресение, порезни рани по челото и трети пръст на дясната ръка, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК и на основание чл. 304, във вр. с чл. 378, ал. 4 т. 2 от НПК го оправдава  по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК.

 С оглед изхода на делото и на  основание чл. 190 ал. 1 от НПК направените по делото разноски в размер на 205 лв. следва да останат  за сметка на държавата.

          По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

МТ