№ 3220
гр. Варна, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20253110109340 по описа за 2025 година
Подадена е молба за защита от домашно насилие на осн. чл.8, т.1 от ЗЗДН от страна
на молителката Р. Р. А., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща лично и като майка и
законен представител на детето С. Б. С., ЕГН **********, против ответника Б. К. С., ЕГН
**********, с адрес: ***.
В молбата си молителката твърди, че с ответника са родители на детето С. Б. С. и са
живели на съпружески начала. По време на съжителството им ответникът проявявал спрямо
молителката агресия, като тя била подложена на физически и психически тормоз.
На 21.07.2025 г. майката на ответника взела за няколко часа детето за да може да го види,
като тя и детето били в апартамента на С., находящ се в ***. Когато молителката отишла да
си вземе детето ответникът започнал да употребява алкохол в голямо количество, а когато
молителката решила да си тръгне, ответникът казал, че ще я изпрати. Двамата живеели
близо един до друг и по пътя ответникът започнал да я обижда, наричайки я „боклук“,
„курва“, заканвал се, че ще й се случи случка. Ударил два пъти главата си в носа на
молителката, от което цялото й лице започнало да се подува. С лявата си ръка й ударил
шамар с външната част на ръката в лицето. Тогава от телефона си молителката се обадила в
полицията, като вече било след полунощ в 02:01 на 22.07.2025 г. На мястото пристигнал
патрул от Трето РУ и ответникът бил задържан. Полицаите, дошли на мястото, видели
състоянието на молителката, както и, че ответникът е пиян. Всичко това се случило в
присъствието на детето. По случая била образувана е преписка №***2025 г. по описа на
Трето РУ Варна.
Молителката твърди, че към момента живее в страх за себе си и за детето си, поради
1
което почти не излиза от дома си. Твърди, че се страхува да излиза сама и да остава сама, тъй
като ответникът е изключително агресивен. Поради така изложените обстоятелства, описани
в молбата, както и в подадената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката моли съда да
бъдат предприети мерки спрямо ответника за защита от домашно насилие на нея и детето по
чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН, както и отправя искане за издаване на заповед за незабавна
защита.
Ответникът оспорва твърденията на молителката за осъществени актове на насилие и ги
определя като неверни. Твърди, на посочената в молбата на молителката дата самата тя
помолила ответника да я изпрати, а по пътя започнала да му говори, че ще бъде пребит от
друг мъж и да го провокира, както и да го удря. Ответникът не отрича, че по време на
инцидента е бил употребил алкохол, като твърди, че и молителката е била употребила
алкохол. Счита, че молителката е тази, която причинява стрес и осъществява домашно
насилие спрямо детето им.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна изразява становище, че подадената от
молителката молба следва да се уважи. Сочи, че отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Варна
познава детето С. Б. С. по повод подадено от молителката заявление за ползване на
социални услуги в общността. Заявява, че психо-емоционалното състояние на детето е
нарушено вследствие конфликтите, на които е ставало свидетел.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се безспорно по делото, че молителката и ответникът са съжителствали на
съпружески начала и са родители на детето С. Б. С., родена на 30.04.2024 г. Понастоящем
страните са разделени, като молителката, заедно с детето живее на адрес ***, а ответникът
живеел заедно със своята майка в същия жилищен квартал и в близост до молителката – в
бл.223, вх.1, ет.8, ап.29.
На 01.07.2025 г. майката на ответника взела детето С. Б. С., за да може да се види с
детето, а и да прекара време с него, и го отвела в жилището, където живеел и ответникът.
Вечерта отишла да вземе детето и когато решила да си тръгне, ответникът тръгнал с нея и
детето, за да ги изпрати. Било доста късно вечерта, след полунощ, и по пътя двамата се
скарали. Двамата били употребили алкохол, като ответникът бил видимо пиян. По време на
скандала между тях двамата си разменили груби изрази и обиди, като ответникът нарекъл
молителката „боклук“, „курва“, както и отправял заплахи спрямо нея. Двамата също така се
удряли, като ответникът нанесъл на молителката удари в лицето с глава, както и с ръка, от
които тя получила рана в областта на устата. От своя страна молителката също го блъскала и
удряла. Целият инцидент се развивал в присъствието на детето С.. Молителката успяла да се
обади на тел.112 и на мястото на инцидента пристигнали полицейски служители –
свидетелите П. В. П. и С. К. А., които след като установили случая, поискали съдействие от
друг екип, за да може ответникът да бъде отведен в районното управление и задържан. На
свидетелите направило впечатление, че както ответникът, така и молителката са употребили
алкохол. Пред полицаите двамата продължили да се карат, да се упрекват, да се обвиняват и
2
да се държат грубо, въпреки че многократно им били правени забележки от служителите.
Свидетелите видели, че молителката има рана на устата, а и пред тях ответникът признал, че
й е нанасял удари. След изготвянето на съответната документация ответникът бил задържан,
като му бил съставен протокол за предупреждение да се въздържа от извършване на
домашно насилие. Било образувано досъдебно производство №***/2025 г. по описа на Трето
РУ – Варна. В същата вечер молителката не отишла в управлението да подаде жалба, а това
направила на следващия ден, тъй като вечерта нямало на кого да остави детето.
Гореописаните факти съдът приема за безспорно установени, тъй като именно те се
потвърждават от всички събрани по делото доказателства –писмените доказателства -
декларация за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН; удостоверение за раждане
№ *** на С. Б. С., издадено от О.В., писмо с вх.№***/04.08.2025 г. от Трето РУ Варна, с
приложено заверено копие на преписка №***2025 г; както и от показанията на свидетелите
П. В. П. и С. К. А.. Съдът счита, че от доказателствата по делото безспорно се доказва, че на
21.07.2025 г. ответникът е осъществил горепосочените актове на насилие, като голяма
тежест съдът отдава на свидетелските показания. Пред свидетелите страните са разказали за
действително осъществилите се факти – самият ответник им е казал, че е нанесъл удари на
молителката, а и свидетелите са видели нараняването й. Тези, данни, ведно с представената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, установяват с достатъчна категоричност осъществения акт
на насилие.
Предвид така установените факти от доказателствата по делото, съдът счита, че
категорично в производството се доказва, че ответникът Б. К. С. на 21.07.2025 г. е
осъществил актове на домашно насилие спрямо молителката Р. Р. А. и спрямо детето С. Б.
С., представляващи проявено агресивно поведение, изразяващо се във физическо насилие -
нанасяне на удари на молителката, както и в психическо насилие – отправяне на обидни
изрази и заплахи. Тези прояви изпълват дефиницията за домашно насилие, регламентирана в
разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, съгласно която домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В
случая от страна на ответника е осъществено както физическо така и психическо насилие
спрямо молителката, а доколкото детето С. е присъствало и било свидетел изцяло на
възникналия конфликт между родителите му, при който ответникът е осъществил актове на
домашно насилие, насочени срещу неговата майка, то спрямо детето е било осъществено
психическо насилие. Без съмнение ответникът е бил наясно, че упражнявайки насилие над
молителя, то се възприема от детето, доколкото детето присъства на инцидента. Сочи се от
ответника, че в хода на конфликтите агресивно поведение е проявила и молителката, което
действително се потвърждава от доказателствата по делото, но то не отменя факта на
осъществените от ответника актове на насилие.
Предвид горното съдът счита, че спрямо ответника следва да се предприеме мярка за
3
защита от домашно насилие, като смята, че следва да се наложат мерки по чл.5, ал.1, т.1 и 3
от ЗЗДН, като ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката и детето и му бъде забранено да приближава молителката и детето на
разстояние по-малко от 50 метра, както и жилището, което молителката и детето обитават в
***. Срокът на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН съдът счита, че следва да е от пет месеца,
при приспадане на срока на действие на същата мярка по издадената заповед за незабавна
защита №***/24.07.2025 г., а именно считано от 28.07.2025 г.
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса от 25 лв. Той следва да бъде осъден и да заплати на молителката
направените от нея разноски в размер на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.15 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА молбата на Р. Р. А., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща лично и като
майка и законен представител на детето С. Б. С., ЕГН **********, за издаване на заповед за
защита от домашно насилие, като:
ЗАДЪЛЖАВА Б. К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Р. Р. А., ЕГН ********** и детето С.
Б. С., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Б. К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да приближава молителката Р.
Р. А., ЕГН ********** и детето С. Б. С., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 50
метра, както и жилището, което в момента обитават, с адрес: ***, ЗА СРОК ОТ 5 /ПЕТ/
МЕСЕЦА, като от този срок ПРИСПАДА срока на действие на издадената заповед за
незабавна защита №***/24.07.2025 г., а именно считано от 28.07.2025 г.
ОСЪЖДА Б. К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС – Варна
държавна в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева).
ОСЪЖДА Б. К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Р. Р. А., ЕГН
**********, с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 500 лв. (петстотин
лева).
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Варна в 7-мо дневен срок от днес.
На основание чл.15, ал.8 от ЗЗДН да се издаде заповед за защита.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Препис от решението да се връчи на страните и съответното РУ - гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4