РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. П., 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230101001 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.45 ЗЗД вр. с чл.558, ал. от КЗ.
Образувано е по искова молба /ИМ/ на „Г.Ф.” – гр.С., ул.”Г.”№ 2, ет.4,
тел/факс: ***, представляван заедно от Изпълнителните директори М.К. и
С.Г.С., със съдебен адрес гр.Б., ул.”Т.” № 41, ет.1, офис 114, чрез адв.Р.З. И.,
подадена против Р. А. К., ЕГН: ********** от гр.П., ул.Г. № 9, вх.А.
Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл. 45 ЗЗД
във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да осъди Р. А. К. да
заплати на Г.Ф. исковата сума в общ размер на 5 413.73 лв. (пет хиляди
четиристотин и тринадесет лева и седемдесет и три стотинки),
представляваща изплатеното от Г.Ф. по щета № 210290/02.10.2015г.
обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 5 413.73 лв.,
присъдени по гр.дело № 1555/2016г. по описа на СРС, 42 с-в, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът депозира писмен отговор, в който са наведени доводи за
неоснователност на част от предявения иск. Излагат се твърдения, че вината,
причинените вреди и размер на следващите се обезщетения са определени с
1
влязлото в сила решение по гр.д.№ 1555/2016 г. на СРС, постановено при
участието на настоящия ответник в качеството му на трето-лице помагач на
страната на Гаранционния фонд, поради което и на основание чл.223, ал.2 от
ГПК разрешеното с тях има задължителна сила за въззивника, независимо
дали същият реално е влез участие в делото, по което е постановено всяко
едно от тези решения. Посочва се, че на основание чл.288, ал.12, във вр. с чл.8
КЗ /отм./ в обема на регресното право се включват и платените от фонда
разходи – разноските по определяне и изплащане на обезщетението /разноски
за определяне механизма на ПТП, характера и обема на увреждането,
връзката между претендираните вреди и ПТП, разноските, които фондът е
осъден да заплати в исковото производство по определяне на следващото се
обезщетение/, но заплатените разноски в принудителното изпълнение /такси
и разноски по ТТЗЧСИ, както и разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на взискателя/, не са част от правото на регрес, тъй като същите са
последица от поведението на длъжника след влизане в сила на решението
определящо размера на задължението му. Ето защо се сочи, че предявеният
иск се явява основателен до сумата от 3 354 лева, която включва
обезщетението за неимуществени вреди – 3 000 лева, присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 196 лева и ДТ в размер на 160 лева, а за
горницата до предявения размер от 5 413,73 лева, исковата претенция следва
да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави се искане за присъждане на
сторените разноски съобразно с отхвърлената част от иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 13 от 03.06.2015 г., от който се установява, че участници в ПТП-то са МПС
марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№ Е3898ВМ, собственост на Р.А. К. от
гр.П. и Г.П.Д. от гр.П., в качеството му на велосипедист./л.5-6 от делото/
Видно от справка в базата данни на Г.Ф. към 05.10.2015 г., МПС марка
„Опел“, модел „Астра“, с рег.№ Е3898ВМ няма активна
застраховка „Гражданска отговорност“ /л.7 от делото/.
На 02.10.2015 г. пълномощника на пострадалото лице е подал до Г.Ф.
заявление за заплащане на застрахователно обезщетение, което е отхвърлена.
Г.П.Д., чрез законния си представител В.Б.Н., е предявил иск срещу
Г.Ф., по който е образувано гр. д. № 1555/2016 г. на СРС, като с Решение №
№ 6447 от 12.01.2017 г., исковете са частично уважени и Г.Ф. е осъден да
заплати на основание чл.288 от КЗ /отм./ на Г.П.Д. от гр.П., чрез законния му
представител В.Б.Н., сумата от 3 000 лева, обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на настъпило ПТП в гр.П. на 03.06.2015 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 3 000 лева, считано от 03.01.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, да заплати сумата от 196 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение и сумата от 160 лева, държавна
такса на основание чл.78, ал.6 от ГПК /л.28-31 от делото/.
Въз основа на издадените по делото изпълнителни листове са
образувани изп. д. № 20178380408426 и изп. д. № 20178380408425, и двете по
описа на ЧСИ Милен Бъзински.
С вноски бележки от 29.01.2018 г. за сумата от 160 лева, от 31.10.2017 г.
за сумата от 659,52 лева и от 31.10.2017 г. за сумата от 4 594,21 лева, по
2
изпълнителните дела е извършено плащане от Г.Ф. на дължимите суми /л.38-
41 от делото/.
До ответницата Р.К. е изпратена регресна покана за доброволно
плащане на заплатената от Г.Ф. сума, представляваща обезщетение за
виновно причинени от ответника вреди /л.43 от делото/.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание предявения иск е чл. 288, ал. 1, т.
2, б. а КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. а КЗ (отм.) Фондът
изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, когато са настъпили имуществени вреди за
трето лице от пътно-транспортното произшествие на територията на
Република България, причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България, и виновният
водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
От приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 13 от 03.06.2015 г., се установява, че настъпването на
застрахователно събитие – на 03.06.2015 г. в гр. П., на кръстовището между
улиците „Параскева Филипова“ и „Агапий Войнов“, МПС марка „Опел“,
модел „Астра“ с рег.Е 3898ВМ, навлиза в зоната на действие на пътен знак „В
1“, с което става причина велосипедистът Г.Д. да се блъсне в лекия
автомобил, при което последният получава телесни увреждания.
Обстоятелството, че за автомобила не е имало валидно действаща към
03.06.2015 г. застраховка „Гражданска отговорност”, се установява при
справка в базата данни на Г.Ф..
С влязло в сила решение по гр. д. № 1555/2016 г. на СРС Фондът
е осъден да заплати на увреденото лице Г.Д., обезщетение в размер на 3 000
лева, ведно със законна лихва, считано от 03.01.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 196 лева направени по делото
разноски. Със същото решение Г.Ф. е осъден да заплати и ДТ на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в размер на 160 лева.
Издадени са изпълнителни листове, въз основа на които са образувани
изпълнителни дела. По същите, видно от представените по делото
доказателства – платежни нареждания, Г.Ф. е изплатил процесните суми,
както и разноски и такси за изпълнителното дело.
Налице са всички законови предпоставки за встъпване в правата на
увреденото лице от страна на Гаранционен фонд, а именно: налице е
настъпило ПТП, вината за което безспорно е на ответницата К., причинени са
вреди на пострадалото лице /ведосипедист/, както и ищцовият фонд е
изплатил на последното присъдената от съда сума, за управлявания от
ответника автомобил, който към датата на вредата няма валидна към датата на
3
ПТП застраховка „Гражданска отговорност”.
По отношение на размера на претенцията, съдът намира за основателни
възраженията на процесуалния представител на ответника, касателно това, че
направените от ищеца разноски в изпълнителното производството не могат
да се претендират от ответника.
Съгласно чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) „след изплащане на обезщетението по
ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите по ал. 8“, а според ал. 8 разходите са тези за
определяне и изплащане на обезщетението.
Според настоящия съдебен състав посочената разпоредба има предвид
само разходи, които фонда-ищец е направил за изчисляване на обезщетението
в процедурата по изплащане на обезщетения, уредена в чл. 288 КЗ (отм.), но
не и разноски, за които е осъден в съдебно и изпълнително производство
срещу него поради неправомерно постановен отказ за изплащане на
обезщетение на пострадало лице.
Заплащането на тези разноски и лихви, които са натрупани, докато е
траело съдебното производство до окончателното плащане, не може да се
вмени във вина на причинителя на ПТП, тъй като същите не са в пряка
причинно-следствена връзка с неговото виновно поведение.
Същите са извършени поради бездействието на Гаранционния фонд да
плати, въпреки наличие на всички предпоставки за това, поради
което последният е бил натоварен с допълнителни разноски в съдебното
производство и по принудително изпълнение, но тези разноски не се
включват в разходите по определяне и изплащане на обезщетението по
чл. 288, ал. 8 (отм.). Последиците от неправомерното му поведение не могат
да бъдат поставени в тежест на виновния водач. Затова и присъдените и
заплатени от Фонда държавни такси и съдебни разноски по изпълнителното
производство не се явяват разходи по смисъла на чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.) и за
тях искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ето защо исковата претенция следва да бъде уважена до размера
от 3 912,10 лева, представляваща заплатено на увреденото лице обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди, ведно със сторените разноски по
образуваното гражданско дело пред РС-С., а за разликата до пълния предявен
размер от общо 5 413,73 лева - искът следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Още повече, че в подадения писмен отговор и в съдебно заседание
процесуалния представител на ответницата признава дължимостта на
посочената сума от 3 912,10 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца
сторените в производството разноски в размер на 156,48 лева съразмерно на
уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответника сторените
4
разноски в производството в размер на 433,57 лева, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. А. К., ЕГН: ********** от гр.П., ул.Г. № 9, вх.А, да
заплати на „Г.Ф.” – гр.С., ул.”Г.”№ 2, ет.4, тел/факс: ****, представляван
заедно от Изпълнителните директори М.К. и С.Г.С., със съдебен адрес гр.Б.,
ул.”Т.” № 41, ет.1, офис 114, чрез адв.Р.З. И., сумата от 3 912,10 /три хиляди
деветстотин и дванадесет лева и десет стотинки/ лева, представляваща
изплатеното от Г.Ф. обезщетение по щета № 210290/02.10.2015 г.
обезщетение за неимуществени вреди, присъдени по гр.д.№ 1555/2016 г. по
описа на СРС, 42 състав, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата молба /07.07.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния
предявен размер от 5 413,73 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. А. К., ЕГН: ********** от гр.П., ул.Г. № 9, вх.А, да
заплати на „Г.Ф.” – гр.С., ул.”Г.”№ 2, ет.4, тел/факс: ****, представляван
заедно от Изпълнителните директори М.К. и С.Г.С., със съдебен адрес гр.Б.,
ул.”Т.” № 41, ет.1, офис 114, чрез адв.Р.З. И., сума в размер на 156,48 /сто
петдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част на исковата
претенция.
ОСЪЖДА „Г.Ф.” – гр.С., ул.”Г.”№ 2, ет.4, тел/факс: ***, представляван
заедно от Изпълнителните директори М.К. и С.Г.С., със съдебен адрес гр.Б.,
ул.”Т.” № 41, ет.1, офис 114, чрез адв.Р.З. И. да заплати на Р. А. К., ЕГН:
********** от гр.П., ул.Г. № 9, вх.А, сума в размер на 433,57 /четиристотин
тридесет и три лева и петдесет и седем стотинки/ лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част на
исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Б. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5