Присъда по дело №43/2024 на Военен съд - София

Номер на акта: 1
Дата: 18 март 2025 г.
Съдия: Полк. Мадлен Георгиева Димитрова
Дело: 20246100200043
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 май 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:полк. МАДЛЕН Г. Д.
Съдебнис-на К. Д. Х.
заседатели:ст. серж. ЕВГЕНИЯ В.
КАРПУЗОВА
при участието на секретаря Юлия Кр. И.а
и прокурора К. Св. П.
като разгледа докладваното от полк. МАДЛЕН Г. Д. Наказателно дело от общ
характер № 20246100200043 по описа за 2024 година
П Р И С Ъ Д А

Гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Днес, на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година,
СОФИЙСКИЯТ ВОЕНЕН СЪД, в гр. София, Съдебна палата, зала № 18, в
открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. МАДЛЕН Д.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАЕЛИ:
1. старшина К. ДИМИТРОВ Х. 2. ст.
серж. ЕВГЕНИЯ ВЕСЕЛИНОВА КАРПУЗОВА

при секретар Юлия И.а, с участието на прокурора при ВОП - София –
1
майор К. П., разгледа наказателно общ характер дело № 20246100200043
по описа на Софийски военен съд за 2024 година срещу подсъдимия редник Х.
Б. Х. за престъпления по чл. 144, ал. 3, т. 1 от НК спрямо А. Д. Р. и Д. С. Р.,
докладвано от председателя.

На основание чл. 301, чл. 304 и чл. 305 от НПК съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия редник Х. Б. Х. /H. B. H./ - военнослужещ от
военно формирование ******, роден на **.**.**** г. в гр. С., българин,
български гражданин, със средно-специално образование, неженен,
неосъждан, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ЕГН **********,

ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ:

1. На 15.11.2023 г., около 11:00 ч., в с. Д., се заканил с убийство на А. Д. Р. с
ЕГН: ********** от гр. София, с конклудентни действия - насочил
пистолет марка „*****“, модел „***“, peг. № ********* и се заканил с
думите: „Ще Ви избия“, „Ще Ви избия всичките - ще Ви застрелям“ и
това заканване би могло да възбуди у А. Д. Р. основателен страх за
осъществяването му, и ГО ОПРАВДАВА изцяло по обвинението по чл.
144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК.
2. На 15.11.2023 г., около 11:00 ч., в с. Д., се заканил с убийство на Д. С. Р. с
ЕГН: ********** от гр. София, с конклудентни действия - насочил
пистолет марка „*****“, модел „***“, peг. № ********* и се заканил с
думите: „Ще Ви избия“, „Ще Ви избия всичките - ще Ви застрелям“ и
това заканване би могло да възбуди основателен страх у Д. С. Р. за
осъществяването му, и ГО ОПРАВДАВА изцяло по обвинението по чл.
144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК ПОСТАНОВЯВА
веществените доказателства: 1 бр. черен на цвят пистолет, с надпис на
затворния блок: „****“, с видим сериен номер на рамата ******, * мм., с един
брой пълнител в пистолета, без боеприпаси в него; 1 бр. никелиран револвер,
марка: „*****“, модел: „***“, калибър: „********“, с номер на рамата:
„**********“, с черна на цвят ръкохватка и черен на цвят спусък в спусковата
скоба на оръжието и допълнителен надпис на рамата на пистолета както
следва: „*********************************”; 7 бр. боеприпаси - 6 бр., от
които с надпис: ****** и 1 бр. боеприас - * мм. халосен, без видима
маркировка по него, със зеленикава на цвят вътрешност и 1 бр. DVR
устройство, със сериен номер ************************ - на съхранение в
2
Регионална служба „Военна полиция“ – София - ДА СЕ ВЪРНАТ на редник
Х. Б. Х.; снимки на електронен и хартиен носител, постъпили с вх. № 762 от
28.10.2024 г. по описа на СВС – ДА СЕ ВЪРНАТ на командира на военно
формирование *****************, а 1 бр. оптичен носител с надпис „снимки
15.11.2023г.“ - ДА ОСТАНЕ по делото, след влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 190 НПК направените по делото разноски в размер на
5 498,51 лв. (пет хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и петдесет и
една стотинки) остават за сметка на държавата.

Присъдата може да се протестира и обжалва пред Военно-апелативен
съд в гр. София в петнадесетдневен срок.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите


Мотиви по Присъда № 1 от 18.03.2025 г., постановена по
наказателно общ характер дело № 20246100200043 по описа на
Софийския военен съд за 2024 г.
Подсъдимият р. Х. Б. Х. е роден на **.**.**** г. в гр. С.. Същият е
***[1], с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ЕГН **********. На военна
служба в Българската армия е бил от 16.04.2009 г. до 01.10.2019 г. и от
04.07.2023 г. до настоящия момент[2]. р. 3-ти клас Х. заема длъжността „***“
в група за зареждане в технически канал на военно формирование *** – К.,
като е охарактеризиран като изпълнителен и отговорен военнослужещ;
внимателен и коректен в отношенията си с останалите военнослужещи[3]. По
време на службата има едно наложено дисциплинарно наказание през 2022 г.
и не е награждаван[4].
С обвинителния акт подсъдимият е предаден на съд за извършени две
престъпления по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК, за това че на 15.11.2023 г.,
около 11:00 ч., в с. Дреново, обл. Софийска, се заканил с убийство на А. Д. Р. с
ЕГН: ********** от гр. С. и на Д. С. Р. с ЕГН: ********** от гр. С., с
конклудентни действия - насочил пистолет марка „Холек“, модел „830“, peг.
№ *** и се заканил с думите: „Ще Ви избия“, „Ще Ви избия всичките - ще Ви
застрелям“ и това заканване би могло да възбуди у А. Д. Р. и у Д. С. Р.
основателен страх за осъществяването му.
Фактическата обстановка, поддържана от прокуратурата и след
приключване на съдебното следствие е следната:
Свидетелката Е. А. и М. Р. били сестри. След смъртта на баща им - Ф. Д.,
двете наследили недвижим имот - двор, с построена в него къща, находящ се в
с. Дреново, обл. Софийска, който ползвали общо.
На 15.11.2023 г. - сутринта, в посочения имот се намирал подсъдимият р.
Х. Б. Х. (син на свидетелката Е. А.), който бил в полагаема компенсация, след
дежурство във в. ф. *** - К.. Около 11:00 ч., в имота в с. Дреново, обл.
Софийска, пристигнали с лек автомобил и свидетелите – частни обвинители
Д. Р. и А. Р. Свидетелят Д. Р. бил съпруг на М. Р. и баща на свидетеля А. Р..
Между семействата на Е. А. и М. Р. имало конфликт по отношение на
стопанисването на имота, който бил възникнал преди години. Свидетелят А. Р.
бил в северната част на двора, а свидетелят Д. Р. се запътил до орехово дърво в
имота, за да си набере орехи. Докато вървял през двора, свидетелят Д. Р.
преместил щайга, която се намирала на пътя му, и я захвърлил встрани от
пътеката. Действието му било забелязано от племенника му – подсъдимия р.
Х. Х., който бил в къщата и наблюдавал действията на роднините си чрез
камерите за видео-наблюдение. Между подсъдимия р. Х. и свидетеля Д. Р.
възникнал словесен скандал. Тогава подсъдимият Х. взел решение да се
закани с убийство на роднините си - свидетелите Д. Р. и А. Р. В изпълнение на
взетото решение, той взел законно притежавания от него пистолет - марка
„Холек“, модел „830“, peг. № ***, излязъл от къщата и се насочил към
1
свидетеля Д. Р.. В това време свидетелят А. Р., чувайки скандала между баща
му и братовчед му, също се насочил към баща си Д. Р.. Подсъдимият р. Х.
спрял на малко разстояние и насочил пистолета си марка „Холек“, модел
„830“, peг. № *** към Д. Р., като му изкрещял: „Ще Ви избия“, „Ще Ви избия
всичките - ще Ви застрелям“. Свидетелят Д. Р. изпаднал в ступор и не могъл
да реагира по никакъв начин, при вида на оръжието и отправената закана за
убийство. В това време свидетелят А. Р. застанал пред баща си, в желанието
си да го предпази с тяло, в случай, че подсъдимият р. Х. реши да изпълни
заканите си и произведе изстрел. Тогава р. Х., насочил пистолета и срещу А.
Р., като повторил заканата си: „Ще Ви избия“, „Ще Ви избия всичките - ще Ви
застрелям“. Свидетелят А. Р. решил да запише поведението на подсъдимия с
мобилния си телефон и активирал фотоапарата му. При вида на тези действия,
р. Х. бързо свалил пистолета и скрил ръката си зад гърба си, за да не бъде
заснет, как бил насочил пистолета спрямо пострадалите.
При така възприетата от прокуратурата фактическа обстановка,
представителят на държавното обвинение твърди, че е доказана по несъмнен
начин от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства,
поради което настоява подсъдимият да бъде признат за виновен и да бъде
осъден за извършването на двете престъпления, за които е предаден на съд.
Частните обвинители Д. Р. и А. Р.не се явяват в последното съдебно
заседание и не пледират самостоятелно. Вместо тях се явяват поверениците
им, които твърдят, че фактическата обстановка, възприета от прокуратурата,
се потвърждава изцяло от доказателствата по делото, поради което също
претендират за осъждане на подсъдимия и по двете обвинения. В допълнение
поверениците изтъкват дългогодишните влошени роднински отношения
между подсъдимия и неговата майка, от една страна, и частните обвинители –
от друга; наличието на неразрешени имуществени взаимоотношения във
връзка с ползването на наследствен имот и наличието на висящи граждански
дела във връзка с ползването на имота.
Защитата на подсъдимия оспорва фактическата обстановка, като
пледира, че не са налице достатъчно доказателства р. Х. да е извършил
престъпленията от обектива и субективна страна, поради което подсъдимият
следва да бъде оправдан изцяло. Защитата твърди, че не са установени
безспорни доказателства, от които може да се направи фактическият извод, че
р. Х. е отправил закани с убийство към частните обвинители; че е насочвал
оръжие към Д. Р. и А. Р.или е отправял към някои от двамата думите „Ще Ви
избия“, „Ще Ви избия всичките - ще Ви застрелям“. Твърди се, че инцидентът
е продължение на дългогодишни силно изострени взаимоотношения между
двете семейства; системен и дългогодишен тормоз от страна на родствениците
на подсъдимия - Д. Р. и А. Р.и продължителен спор за ползване на имот.
Твърди се, че подсъдимият е бил провокиран и предизвикан от частния
обвинител Д. Р., и в резултат на страх, формиран у него през годините, и
обстоятелството, че родствениците му са били двама, той е взел със себе си
законно притежаваното от него огнестрелно оръжие, с оглед евентуална
2
самозащита, но не го е насочвал срещу тях, дори при първоначалния контакт
не го е и показвал.
Подсъдимият изцяло се присъединява към тезата на защитниците си,
като поддържа, че не е отправял закани към Д. Р. и А. Р.и моли да бъде
оправдан изцяло.

Съдът, след като обсъди събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства, относно фактите и обстоятелствата спрямо
подсъдимия, поставени с обвинителния акт, установи следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият р. Х. е син на свидетелката Е. А.. Частният обвинител Д. Р.
е съпруг на М. Р., която е сестра на свидетелката А., а частният обвинител А.
Р. е техен син. Подсъдимият р. Х. е в родствени отношения с двамата частни
обвинители. Отношенията помежду им били влошени от години.
Свидетелката Е. А. и М. Р. наследили от баща си Ф. Д. недвижим имот - двор,
с построена в него къща, находящ се в с. Дреново, обл. Софийска. Двете
разделели ползването на къщата, като всяко от семействата имало отделен
вход. Е. А. ползвала своята част от къщата заедно със сина си – подсъдимия р.
Х., а частните обвинители Д. Р. и А. Р.ползвали частта от къщата на М. Р..
Ползването на двора било съвместно и по повод това през годините между
семействата възникнали спорове и отношенията критично се изострили.
Между тях се отправяли взаимни обвинения в самоуправни действия, заплахи
и закани, включително и с убийство, които били придружени от жалби,
сигнали и граждански дела, продължили и към инкриминирания момент, а и
към момента на разглеждане на делото.
На 15.11.2023 г., сутринта, в посочения имот се намирал подсъдимият р.
Х. Х., който бил в полагаема компенсация, след дежурство във в. ф. *** - К..
Около 11:00 ч., в имота в с. Дреново, обл. Софийска, пристигнали с лек
автомобил и свидетелите – частни обвинители Д. Р. и А. Р. Свидетелката Е. А.
отишла при нейна съседка. Подсъдимият решил да почива след дежурство и
си облякъл пижамата. Той знаел, че в двора са частните обвинители Д. Р. и А.
Р.и имал възможност да наблюдава действията им посредством камери за
видеонаблюдение, които бил инсталирал в имота. В един момент подсъдимият
забелязал, че Д. Р. се насочва към прозореца на стаята му и тъй като го
изгубил от обхвата на видеокамерите, отворил прозореца и между тях
възникнал пор.ят скандал. Разправията била чута от частния обвинител А. Р.,
който се насочил към мястото. Частният обвинител Д. Р. призовал подсъдимия
да излезе на вън за да се разберат „като мъже“. Подсъдимият бил афектиран и,
тъй като го било страх от частните обвинители, които били двама и по-
агресивни, взел законно притежавания си пистолет марка „Холек“, модел
„830“, peг. № ***. Излязъл навън, като държал оръжието зад гърба си. Между
тримата отново възникнала разпра, при която А. попитал подсъдимия дали
има оръжие. р. Х. отговорил утвърдително и му го показал, държейки го
3
насочен към земята, до тялото си. А. казал, че и той има оръжие и го
приканил, ако и когато искат, да се стрелят. Частният обвинител А. Р. поискал
от подсъдимия да му даде пистолета, при което р. Х. отказал. А. направил
няколко снимки на подсъдимия с мобилния си телефон. Подсъдимият прибрал
оръжието зад гърба си и се прибрал в дома си. А. Р. се обадил на тел. 112 и
подал сигнал, че Х. Х. е отправил към баща му заплаха, че ще го убие и бил
заредил пистолет. Двамата частни обвинители не изчакали пристигането на
полицейския екип, а си тръгнали от имота.
След като се прибрал в дома си, подсъдимият се обадил на майка си да я
предупреди да внимава, тъй като Д. и А. Р. са били в имота и са се скарали.
Свидетелката Е. А. се прибрала в дома си и подсъдимият отново разказал за
случая, като казал, че бил взел пистолета си, тъй като се страхувал от Д. и
А.. Малко след това на място пристигнали полицейски служители от РУ-
Костинброд, на които подсъдимият разказал за случилото се и предал
доброволно оръжието си. Същият бил отведен в полицейското управление.
Бил тестван за алкохол и наркотици, като пробите били отрицателни.
Установената от съда фактическа обстановка се основава на анализ и
преценка на събраните по делото доказателства, както следва:
гласните доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите А. Д. Р., К. М. К., Е. Ф. А. и с. П. Т.;
писмените доказателства - ежедневен бюлетин за получени в ОДЧ
съобщения и сигнали за инциденти, произшествия и престъпления
възникнали в зоната на отговорност на РС „Военна полиция“ – София[5];
телеграма (факс) рег. № 551-234/15.11.2023 г.[6]; докладна записка[7];
протокол за оглед на веществено доказателство и фотоалбум към него[8];
протокол за доброволно предаване на пистолети[9]; протокол за
доброволно предаване на документи и книжа от Е. А.; жалба от Е. А. и
протокол от 27.03.2013 г. от РС-Костинброд[10]; отговор от община
Костинброд до Е. А.[11]; нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по давност[12]; сигнал от Е. А.[13]; протокол от съдебно
заседание по гражданско дело № 930 по описа на РС Костинброд за 2012
година[14]; жалба от Е. А. до РП-Костинброд[15]; протокол за
доброволно предаване на 4 бр. снимки от мобилен апарат[16]; 4 бр.
снимки[17]; протокол за доброволно предаване[18]; протоколи за
доброволно предаване на ДВР-устройство[19]; протокол за доброволно
предаване на 1 бр. оптичен носител от А. Д. Р.[20]; Протокол № 12 за
видеотехническа експертиза и диск към нея[21]; Протокол № 15 от 2024
г. за видеотехническа експертиза и диск към нея[22]; Протокол № 27 от
2024 г. за техническа експертиза[23]; писмо, ведно с преписка рег. №
286000-8192 от 2023 г. по описа на РУ-Костинброд[24]; отговор от 09 РУ
на СДВР към МВР относно оръжията[25]; документи досежно
регистрацията на оръжията на подсъдимия[26]; справка от ГДНП към
МВР относно разрешенията за съхранение и носене на огнестрелно
оръжие[27]; писмо от командира на военно формирование 34429, с
4
приложени кадрова справка на ефрейтор Х. Б. Х.; характеристика на
подсъдимия и картон за наложени поощрения и наказания[28]; справка
от Дирекция „Национална система 112“ към МВР[29]; писмо от
командира на военно формирование ***, ведно с договор за военна
служба № 39/07.07.2023 г.[30]; Протокол № 22 от 2013 г. по гр. д. №
930/2012 г. на РС-Костинброд[31]; проект скица – разпределение
ползване[32]; решение № 202/20.05.2024 г. по гр. д. № 134/2024 г. на РС-
Костинброд и заповеди за защита[33]; писмо от ПРБ-РП-Костинброд-ТО-
Сливница с приложено постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 20.02.2024 г.[34]; писмо на командира на
военно формирование с приложени снимки и СД от кадровото дело на р.
Х. Х.[35]; отговор от РУ на МВР-Костинброд[36]; електронно служебно
свидетелство за съдимост на подсъдимия[37]; медицинска документация
за Д. С. А.[38]; Протокол № 90/24 от съдебно-почеркова експертиза[39];
Протокол № 93/2024 г. от съдебна лицево-идентификационна
експертиза[40]; отговор и справка за резултати от тестове за алкохол и
наркотици на подсъдимия[41]; техническа документация[42]; комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза [43];
веществените доказателства, посочени в приложението по чл. 246, ал. 4
от НПК и внесени в съда с обвинителния акт, и огледите им, извършени в
хода на съдебното следствие;
заключенията на съдебните експертизи и разпитите на изготвилите ги
вещи лица.
Съдът прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
взаимна връзка, като се ръководи от относимостта им към предмета на
доказване, съобразно чл. 102 НПК, така, както е очертан в обвинителния акт.
От доказателствената съвкупност по делото безспорно се установи, че
подсъдимият р. Х. Х. и неговата майка - свидетелката Е. А. са роднини на
частните обвинители А. и Д. Р.и; че между двете семейства има конфликт във
връзка с ползване на общ наследствен имот в с. Дреново, който ескалирал в
скандали; обвинения в самоуправни действия и жалби до различни
институции. Безспорно е установено, че на 15.11.2023 г., около 11:00 часа в
общия им поземлен имот в с. Дреново между подсъдимия и частните
обвинители Д. Р. и А.Р. възникнала пор.та разправия.
След приключване на съдебното следствие, въз основа анализа на
доказателствата, съдът установи, че се оформят две основни групи гласни
доказателства, които очертават две различни версии по фактите и
обстоятелствата, очертаващи инкриминирания инцидент.
Първата версия относно фактите, която е възприета и в значителна
степен от съда, като съответстваща на обективно установеното, се очертава от
обясненията на подсъдимия р. Х., подкрепени изцяло от показанията на
свидетелката Е. А..
Втората версия относно фактите, възприета изцяло от прокуратурата, е
5
тази, очертана от свидетелските показания на частните обвинители Д. Р. и А.
Р..
Останалите гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите К. М. К. и с. П. Т. имат значение за преценка на последващи
действия на подсъдимия (показанията на свидетеля К.) и за очертаване на
личностната му характеристика (показанията на свидетелката ст. лейт. Т.), но
относно изясняването на основния факт, подлежащ на доказване - извършил
ли е подсъдимият изпълнителните деяния на престъпленията, а именно със
свои активни и целенасочени действия да е отправил закана за убийство
спрямо всеки един от частните обвинители и тази заплаха да е могла да
възбуди основателен страх у всеки един от тях за нейното осъществявате, те
не допринасят съществено.
Съдът анализира двете основни версии, като обсъди доказателствата по
отделно и в тяхната взаимна връзка, както следва:
В хода на съдебното следствие подсъдимият р. Х. Б. Х.[44] дава
подробни обяснения, като излага факти и обстоятелства, предхождали
конкретния инцидент, така и такива, свързани непосредствено с него.
Обвиняемият излага обстоятелства за дългогодишни конфликтни отношения
със семейството на частните обвинители и с всеки от тях конкретно, свързани
преди всичко със спор за ползването на дворното място към наследствения
имот; твърди, че на инкриминирания ден е бил провокиран от частния
обвинител Д. Р.; излязъл е извън дома си, в неговата част на двора, като е взел
със себе си законно притежавания си пистолет марка „Холек“, тъй като се боял
от Д. Р. и А. Р. които били агресивни; при излизане от дома си е държал
оръжието отзад в себе си и го е показал едва след като бил предизвикан от А.
Р.; не го бил насочвал към нито един от тях и не бил отправял към който и да е
от тях думите „Ще ви избия! Ще ви избия всичките! Ще ви застрелям!“;
разменили си реплики, след което подсъдимият се прибрал в дома си; обадил
се на майка си, за да я предупреди да внимава, тъй като Д. Р. и А. Р.са в имота
и са се скарали; при пристигането на органите на полицията сам предал
оръжието си на полицаите.
Съдът, водейки се от принципа, че обясненията на подсъдимия имат
както защитна, така и доказателствена стойност, ги обсъди по отделно и
съвкупно с останалите доказателства по делото.
Обясненията на подсъдимия са логични, последователни и
непротиворечиви. Те са синхронни с останалата доказателствена съвкупност и
не се опровергават от нито едно годно доказателствено средство.
От обясненията на подсъдимия се установява, че между семействата на
свидетелката Е. А., чиито син е той, и семейството на сестра М. Р., на която
частният обвинител Д. Р. е съпруг, а частният обвинител А. Р. е техен син,
били във влошени отношения от години, изострили се по повод ползването на
наследствен недвижим имот - двор, с построена в него къща, находящ се в с.
Дреново, обл. Софийска. Обект на изостряне на отношенията било ползването
6
на двора, което било съвместно и по повод това през годините между
семействата възникнали спорове и отношенията критично ескалирали. Между
тях се отправяли взаимни обвинения в самоуправни действия, заплахи и
закани, включително и с убийство, които били придружени от жалби, сигнали
и граждански дела, продължили и към инкриминирания момент. В тази част
обясненията на подсъдимия се потвърждават от показанията на свидетелката
Е. А. – негова майка[45] и от писмените доказателства - жалба от Е. А. и
протокол от 27.03.2013 г. от РС-Костинброд[46]; отговор от община
Костинброд до Е. А.[47]; нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давност[48]; сигнал от Е. А.[49]; протокол от съдебно заседание
по гражданско дело № 930 по описа на РС Костинброд за 2012 година[50];
жалба от Е. А. до РП-Костинброд[51]; Протокол № 22 от 2013 г. по гр. д. №
930/2012 г. на РС-Костинброд[52]; проект скица – разпределение
ползване[53]; писмо от ПРБ-РП-Костинброд-ТО-Сливница с приложено
постановление за отказ да се образува наказателно производство от 20.02.2024
г.[54]. За влошените роднински отношения свидетелства и частният обвинител
А. Р..
От обясненията на подсъдимия се установява, че на инкриминираната
дата и място между него и частните обвинители е възникнал пореден скандал,
започнал първоначално между подсъдимия, който бил вътре в дома си, и
частния обвинител Д. Р., който бил в двора, под прозореца на подсъдимия,
който е продължил в разправия между тримата извън къщата, в двора, което се
потвърждава от свидетелката А. и не се отрича и от свидетеля – частния
обвинител А. Р..
Подсъдимият твърди, че от страх и с цел евентуална самозащита, бил
взел със себе си личното си оръжие и излязъл извън къщата, държейки го зад
гърба си. Не го насочвал към никого и го показал, едва след като бил
провокиран от частния обвинител А. Р.. Твърди, че когато го показал, в
отговор на въпрос на А. дали има оръжие, той отново го държал в ръката си,
която била в изпънато положение, до тялото му, с насочено към земята дуло;
А. го снимал с мобилния си телефон и подсъдимият отново прибрал оръжието
зад себе си. В тази част обясненията на р. Х. се подкрепят от
доказателствената съвкупност.
Обясненията на подсъдимия се подкрепят от показанията на
свидетелката Е. А., пред която, непосредствено след инцидента, р. Х. е
споделил, че е излязъл на двора, при разправията с Р., с оръжие, защото го
било страх от тях[55].
Показанията на свидетелката А. – майка на подсъдимия, на която
надлежно са разяснени правата по чл. 121, ал. 1 и чл. 122, ал. 2 от НПК, са
последователни, логични и непротиворечиви. Същите кореспондират с
писмените и гласни доказателства по делото, поради което съдът ги
кредитира. От показанията , синхронни с обясненията на подсъдимия и
писмените доказателства, се установява, че между семействата е имало
7
спорове и скандали и неколкократно частните обвинители Д. Р. и А. Р. са
отправяли заплахи и закани срещу сина ; проявявали са агресия както към
сина , така и към самата нея през годините.
За истинността на показанията на А. може да се съди и от
обстоятелството, че същата, в качеството си на майка на подсъдимия, имаща
право да не дава показания, които биха уличили сина , доброволно
съдейства на органите на разследването за установяване на фактите и
обстоятелствата, не само, като дава показания, в качеството си на свидетел, но
и като предоставя доброволно DVR устройство „TVTH264DVR“ и сериен №
2308SSC1406125488, съдържащо записи от охранителните видеокамери в
имота.
Обясненията на подсъдимия, в частта им, че не е насочвал оръжие и не е
отправял закана за убийство спрямо Д. Р. и А. Р. се потвърждават и от
веществено доказателство - DVR устройство „TVTH264DVR“ и сериен №
2308SSC1406125488, предадено за нуждите на наказателното производство от
свидетелката Е. А. (майка на подсъдимия) с протокол за доброволно
предаване[56], съдържащо записи от видеокамерите, инсталирани в имота ,
за инкриминирания ден. Вещественото доказателство е приобщено надлежно
към доказателствената съвкупност, съдържащата се в него информация е
снета и изследвана посредством видео-техническа експертиза - Протокол №
15/2024 г.[57], и презаписана на оптичен носител[58]. Вещественото
доказателство е предявено на страните в хода на съдебното следствие[59];
изслушана е видео-техническа експертиза - Протокол № 15/2024 г.[60];
проведен е разпит на експерта[61] и изготвеният от него оптичен носител с
фабрични надписи: „Verbatim, DVD+R DL, RW, 8.5 GB, 8x speed vitesse, 240
min“ и с ръкописен текст, изписан с черен писец: „15.11.2023 г., DVR,
съдържащ презапис на харддиск DVR устройство със сериен №
2308SSC1406125488, съдържащ записи от охранителни камери, в частта му за
дата 15.11.2023 г., е предявен на страните в присъствието на експерта[62]. От
видеозаписите се установява, че на инкриминираната дата и място
подсъдимият е държал в дясната си ръка предмет със сребрист цвят, насочен
към земята, като не е възможно да се характеризира детайлно. Подсъдимият, в
обясненията си, уточнява, че е държал оръжие в дясната си ръка, насочено към
земята.
От наличните по делото снимки, разпечатани на формат А4[63],
предадени от частния обвинител А. Р. с протокол за доброволно
предаване[64], се установява, че никъде няма кадър, на който подсъдимият да
е заснет с насочено напред оръжие. Единственият кадър, при който се вижда,
че подсъдимият държи в дясната си ръка предмет, приличащ на оръжие, е на
стр. 87, т. 1 от д. п., но и при него е видно, че ръката на р. Х. е изпъната и
прибрана до тялото му, а предметът сочи към земята.
Установеното от съда се потвърждава и от веществено доказателство - 1
бр. CD-R/снимки-15.11.23 г.[65], предаден от свидетеля А. Р. с протокол за
8
доброволно предаване[66] на разследващия орган и предявен на страните в
хода на съдебното следствие[67], както и от изготвената видео-техническа
експертиза - Протокол № 12/2024 г.[68] и разпита на експерта м. И. М.[69].
От обсъдените писмени и веществени доказателства се установява
обстоятелството, което не се оспорва и от самия подсъдим, че на
инкриминираното място и време именно той е заснет на кадрите, както и че е
носил със себе си оръжие. Това, че именно подсъдимият е заснет на снимките,
предоставени от частния обвинител А. Р., както и на някои от кадрите от
охранителните видеокамери, се установява категорично от съдебно лицево-
идентификационна експертиза - Протокол № 93/2024 г. от 10.12.2024
година[70] и разпита на изготвилото я вещо лице[71].
От показанията на свидетеля К. К.[72], служител при РУ – Костинброд,
пристигнал на адреса по подаден сигнал, се установява, че подсъдимият сам и
доброволно е предал оръжието си.
Инкриминираното оръжие е приобщено към доказателствената
съвкупност с протоколи за доброволно предаване[73]. От протокол за оглед на
веществени доказателства и фотоалбума към него[74], съпоставен с
обясненията на подсъдимия и изготвените по делото видеотехнически
експертизи, се установява, по време на инкриминирания случай подсъдимият
е носил у себе си 1 бр. никелиран револвер, марка: „HOLEK“, модел: „830“,
калибър: „38 специал“, с номер на рамата: „***“, с черна на цвят ръкохватка и
черен на цвят спусък в спусковата скоба на оръжието и допълнителен надпис
на рамата на пистолета както следва: „ALFA - PRO J BRNO MADE IN CZECH
REPUBLIC”.
Револверът „Holek“ е законно притежаван и държан от подсъдимия,
което се установява от писмо-отговор от началника но 09 РУ-СДВР-МВР и
приложеното към него копие от разрешение за носене, съхранение и употреба
на огнестрелно оръжие № 20190449455/04.02.2019 г., за самоотбрана[75].
На така посочените и анализирани доказателства и доказателствени
средства се противопоставя втората основна група свидетели – частните
обвинители Д. Р. и А. Р. В тях се съдържат данни, послужили на
прокуратурата за очертаване на фактическа обстановка и предявяване на
обвиненията срещу подсъдимия и за поддържането им след приключване на
съдебното следствие.
При проверка и анализ на тези доказателствени източници, съдът
установи следното:
Показанията на частния обвинител Д. Р.[76] не биха могли да бъдат
ползвани като доказателствен източник, тъй като в хода на съдебното
следствие се установи, че физическото и психическото му състояние не
позволява правилно да възприема фактите и да дава достоверни показния за
тях. Този извод се основава както на писмените доказателства – медицинска
документация за физическото състояние на Д. Р.[77], така и от заключението
на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза[78] и
9
разпита на изготвилите я експерти[79].
Видно от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, Д. Р. страда от съдова деменция, с давност от доста
преди инцидента, което е повлияло количествено върху правилното
възприемане на фактите, които имат значение за делото към датата на
инкриминираното деяние (15.11.2023 г.) и към настоящия момент
психическото страдание на същия нарушава способността му да дава
достоверни показания за фактите, които имат значение за делото.
Комплексната експертиза е изготвена от квалифицирани специалисти в
областта на психиатрията и психологията; заключението е пълно, ясно и
обективно, защитено категорично и убедително посредством разпита на
вещите лица, поради което съдът го кредитира изцяло. При това положение
частният обвинител Д. Р., на основание чл. 118, ал. 3 от НПК не може да бъде
свидетел по делото.
Показанията на частния обвинител А. Р.[80] са подробни и пространни, в
основните си части не кореспондират с обясненията на подсъдимия, което е
логично с оглед различната им позиция в наказателния процес. Съдът,
предвид процесуалното качество на А. Р. като страна в процеса - частен
обвинител и син на втория частен обвинител, счита, че същият е
заинтересован от изхода на делото, с оглед собствените му и на неговия близък
права и интереси, поради което подложи на внимателен и детайлен анализ
показанията му, въз основа на който установи, че не може да ги приеме като
убедителна база за изграждане на безспорна, относима към обективните и
субективни характеристики на престъпленията, фактическа обстановка.
В качеството си на свидетел, А. Р. в общи линии потвърждава
възприетата от съда фактическа обстановка досежно причините за възникване
на инцидента, като споменава за конфликтните взаимоотношения между
роднините. Относно конкретиката на инкриминирания инцидент свидетелят
А. Р. обаче не е особено конкретен. Самият той първоначално заявява, че не е
чул началото на конфликта между подсъдимия и баща си – частния обвинител
Д. Р.. Заявява, че подсъдимият е извадил пистолет; насочил го е срещу баща
му, при което свидетелят е застанал пред него и започнал да го снима с
телефона си; направил му няколко снимки, след което поговорили, като А.
казал на подсъдимия, че ще се обади да му вземат пистолета, при което
подсъдимият му заявил „Ще си взема нов пистолет и ще ви избия всичките! “
и се прибрал.
В последствие свидетелят А. Р. заявява, че преди да види лично
конфликта между подсъдимия и баща си, бил чул размяна на реплики между
тях, сред които репликата от подсъдимия, който бил вътре в дома си: „Ей сега
ще изляза и ще те застрелям!“, при което баща му, който бил в двора,
отвърнал: “Дришльо, ще ме застреля!“, на което подсъдимият отвърнал: „Ей
сега ще видиш!“ и излязъл на двора, с пистолет, насочен към баща му. По-
късно свидетелят заявява, че не е чул как е възникнал скандалът, тъй като е
10
бил далече и нищо не е чул, и заявява, че след случая баща му му е разказал
какво се е случило преди подсъдимият да излезе от дома си[81]. Свидетелят е
категоричен, че веднага е снимал с мобилния си телефон подсъдимия, който
държал пистолет, насочен срещу баща му, а в последствие, след като А.
застанал пред баща си, и срещу него. Показанията на този свидетел са
колебливи и вътрешно противоречиви както досежно възникването на самия
инцидент, така и на неговото развитие.
В тази им част показанията на свидетеля - частния обвинител А. Р. са
неубедителни, а и нелогични. От казаното от него се установява, че каквито и
да е действия да е извършил подсъдимия, то те очевидно не са били възприети
от него като заплашителни, тъй като първата му реакция е била за извади
мобилния си телефон и да го заснеме.
Обективни данни в подкрепа на изложеното от А. Р. в който и да е
вариант няма. Дори заявеното от него, че е заснел с мобилния си телефон
подсъдимият, държащ насочен пистолет срещу баща му, а в последствие и
срещу него, не се подкрепя от доказателствата по делото.
От наличните по делото снимки[82], анализирани по-горе, се
установява, че никъде няма кадър, на който подсъдимият да е заснет с
насочено напред оръжие. Както бе отчетено, единственият кадър, при който се
вижда, че подсъдимият държи в дясната си ръка предмет, приличащ на
оръжие, е на стр. 87, т. 1 от д. п., но и при него е видно, че ръката на р. Х. е
изпъната и прибрана до тялото му, а предметът сочи към земята.
Потвърждение на изложеното от частния обвинител А. Р. не се съдържа
и в анализираното по-горе веществено доказателство - 1 бр. CD-R/снимки-
15.11.23 г.[83], предаден от същия с протокол за доброволно предаване[84] на
разследващия орган и предявен на страните в хода на съдебното
следствие[85], както и от изготвената видео-техническа експертиза[86] и
разпита на изготвилия я експерт[87].
Твърденията на частния обвинител А. Р., в частта им, че подсъдимият е
насочил оръжие и е отправял закана за убийство спрямо баща му Д. Р. не се
потвърждават и от анализираното веществено доказателство - DVR
устройство „TVTH264DVR“ и сериен № ***, видео-техническата
експертиза[88], и презаписана на оптичния носител към нея[89], от които се
установява, че на инкриминираната дата и място подсъдимият е държал в
дясната си ръка предмет със сребрист цвят, насочен към земята. Този факт не
се оспорва и от самия подсъдим. Не се установява обаче кадър в подкрепа на
твърденията на частния обвинител А. Р., в частта им, че р. Х. е насочвал
оръжие към него или към баща му.
Въз основа на анализа на доказателствата по отделно и в тяхната
взаимна връзка, съдът не може да приеме за безспорни показанията на частния
обвинител А. Р., в частта им, в която твърди, че подсъдимият, без да бъде
провокиран и предизвикан, е насочил оръжие към баща му и го е заплашил с
убийство.
11
Досежно обстоятелствата, възведени в обвинителния акт и поддържани
от представителя на държавното обвинение, в частта им, че подсъдимият е
насочил оръжие и срещу А. Р. и е отправил и към него думите: „Ще Ви
избия“, „Ще Ви избия всичките - ще Ви застрелям“, съдът намери, че същите
не почиват на показанията на свидетеля А. Р.. Първоначално свидетелят е
категоричен, че подсъдимият не го е заплашвал лично. В последствие заявява,
че „със сигурност е имало заплахи и към мен, но просто не ги помня … “, което
създава вътрешно противоречие в изложението му.
Достоверността на показанията на частния обвинител се компрометира
съществено и от твърдението му, заявено категорично в хода на съдебното
следствие, че никога не е предоставял за нуждите на наказателното
производство оптичен носител с направените от него снимки на мобилния си
телефон, като заявява и, че подписът върху протокола за доброволно
предаване от л. 97, т. 1 от д. п. не е негов[90]. За проверка както на
твърдението му, така и с оглед процесуалната годност на приобщеното с
протокол за доброволно предаване веществено доказателство, в хода на
съдебното следствие е изготвена експертиза. От заключението на съдебно-
почерковата експертиза - Протокол № 90/2024 г. от 28.11.2024 г.[91] и разпита
на изготвилия я експерт[92], се установява, че подписите върху протокола за
доброволно предаване от л. 97, т. 1 от д. п. са идентични с подписите на А. Р.,
положени върху всеки един документ, находящ се в материалите от
досъдебното производство.
Показанията на свидетеля А. Р. се потвърждават категорично
единствено в частта им, че след инцидента се е обадил на Национална система
112 за да съобщи за случилото се. Това обстоятелство се подкрепя от
доказателствата по делото: СD-R със запис от Национална система 112[93],
предявен на страните[94] и заключението на техническата експертиза[95],
посредством която е снето съдържанието на телефонния разговор от Дирекция
„Националната система 112“, и разпита на изготвилия я експерт[96].
Истинността на информацията, съдържаща се в сигнала, подаден от частния
обвинител А. Р. не може да бъде приета безусловно. От съобщението,
направено от А. Р. обаче, се установява, че и тогава същият не е съобщил
спрямо самия него да е отправена закана от страна на подсъдимия, а само към
неговия баща. В съобщението се съдържа и твърдението, че подсъдимият
употребява наркотици, което се опровергава от наличните доказателства. От
показанията на свидетеля К. се установява, че при задържането на
подсъдимия, непосредствено след инцидента, на същия са били направени
тестове за алкохол и наркотици, като, видно от приобщените в хода на
съдебното следствие писмени доказателства[97] – резултатите са
отрицателни.
Въз основа на анализ на показанията на частния обвинител А. Р. по
отделно и съвкупно с останалите годни и кредитирани доказателствени
източници, съдът ги намери за вътрешно противоречиви и неподкрепени с
нито едно обективно доказателство в значителната си част, поради което не ги
12
възприе като истинни.
След анализ на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, след преценка на основните
въпроси по предмета на доказване по чл. 102, т. 1 НПК, касаещи извършените
престъпления и участието на подсъдимия в тях, и ръководейки се от
принципите на чл. 303 НПК, съдът намери, че не са налице убедителни и
неразколебими доказателства както по отделно, така и в тяхната взаимна
връзка, които да доведат до единствения несъмнен извод, че подсъдимият е
извършил престъпленията, в които е обвинен.
Правните съображения на съда са следните:
За състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от НК, от обективна
страна е необходимо деецът да се е заканил чрез думи или действия с убийство
спрямо определено лице, която да е била възприета от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването . Обект на защита на
престъпленията по чл. 144, ал. 3 от НК е личната свобода на гражданите. За
осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването , а от субективна страна - деецът да
съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха (ТР № 53 от 18.09.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК на
ВС). Престъплението е против личността, поради което и доколкото
твърдените от прокуратурата деяния са насочени срещу личността на двама
граждани, то подсъдимият е предаден на съд за извършването на две отделни
престъпления по чл. 144, ал. 3, т. 1 от НК – по отношение на А. Р. и по
отношение на Д. Р.
Въз основа на анализа на доказателствата по отделно и в тяхната взаимна
връзка, съдът установи, че липсват обективни доказателства подсъдимият да е
осъществил изпълнителното деяние, т. е. да е обективирал чрез думи или
действия закана с убийство както спрямо частния обвинител А. Р., така и
спрямо частния обвинител Д. Р. По делото не са установени доказателства
подсъдимият да е отправил чрез думи закана за убийство към нито един от
двамата частни обвинители. Данни, че такива са били отправени към Д. Р., се
съдържат единствено в показанията на сина му – частния обвинител А. Р.,
които не са еднозначни, поради което не са кредитирани от съда. По
отношение на втория твърдян пострадал – частния обвинител А. Р., в
показанията на същия се съдържа категоричното твърдение, че по отношение
на самия него подсъдимият не е отправял вербално закани. Въз основа на
втората форма на изпълнителното деяние, която може да бъде осъществена
чрез действия, съдът счита, че също не е осъществена. Безспорно по делото е
доказано, че подсъдимият, по време на скандала, е носил оръжие. Няма нито
едно обективно доказателство обаче това оръжие да е било насочвано към
когото и да е от двамата частни обвинители. От доказателствата по делото се
13
установи, че подсъдимият е носил зад гърба си оръжието; показал е, че е у
него, след като е бил провокиран от частния обвинител А. Р., след което
отново го е прибрал зад гърба си; но няма доказателство, че в някакъв момент
го е ползвал, за да отправи закана към Д. Р. или А. Р. – размахвайки го
демонстративно или насочвайки го към когото и да е от тях.
Както бе установено и доказано, на инкриминираното време и място,
подсъдимият е носил у себе си оръжие и в един момент от развитието на
инцидента го е показал на Д. Р. и А. Р. Доказано е, че дори когато го е показал,
подсъдимият го е държал в дясната си ръка, изпъната в лакътя и прибрана
надолу, плътно до тялото му, като оръжието е сочело към земята. Този
безспорно установен факт не може да бъде интерпретиран като адресиране на
закана с убийство към когото и да било от двамата твърдени пострадали, но
очертава и липсата на друг обективен елемент от състава на престъплението –
дали това действие е било от естеството да възбуди основателен страх у Д. Р.
или у А. Р. за осъществяването . Самото показване на оръжието по
установения от доказателствената съвкупност начин от страна на подсъдимия,
не води до извод, че се отправя закана срещу когото и да е от двамата частни
обвинители. А от доказателствата по делото е установено, че тези действия на
подсъдимия, провокирани от дългогодишните конфликти отношения и
конкретното предизвикателство от страна на двамата твърдени пострадали,
обективно не са били от естество да възбудят основателен страх нито у Д. Р.,
нито у А. Р. за евентуално посегателство срещу личната свобода на когото и да
е от тях. За това, че действията на подсъдимия, по своя интензитет и
насоченост, не са били от характер, който би могъл да възбуди у когото и да е
от частните обвинители основателен срах за осъществяването на заплаха, е и
доказаното обстоятелство, че А. Р. свободно е провел разговор с подсъдимия;
заснел го е спокойно, което едва ли би могъл да стори, ако подсъдимият е
насочил оръжието си към баща му или към него, заплашвайки ги, че ще ги
убие.
От доказателствата по делото е установено, че отношенията между
частните обвинители, от една страна, и подсъдимия и неговата майка –
свидетелката А. – от друга, са били силно влошени, свързани с многобройни
конфликти, възникващи често, особено във връзка с ползването на
наследственото дворно място. За многобройните инциденти, свързани със
силно влошените отношения, включително и свързани със заплахи и закани от
страна на частните обвинители и техни родственици с убийство както по
отношение на нея самата, така и по отношение на нейния син – подсъдимият
р. Х., свидетелката А. многократно е сезирала различни компетентни
институции. В контекста на доказаните враждебни, до степен на взаимна
неприязън, конфликтни междуличностни отношения между страните, както и
обичайния речников фонд, използван последователно при контактите на
подсъдимия и частните обвинители, действията на подсъдимия не изпълняват
обективния критерий за престъпна съставомерност на деянието, тъй като по
съществото си те не биха могли да възбудят основателен страх у нито един от
14
двамата твърдени пострадали за осъществяването на посегателство срещу
личността на когото и да е от тях.
Наред с обективната несъставомерност, деянието на подсъдимия е
несъставомерно и от субективна страна. От доказаното поведение на
подсъдимия, се установява, че в инкриминираната ситуация същият е действал
при липса на умисъл за отправяне на закана за убийство както спрямо А. Р.,
така и спрямо Д. Р. Действията на подсъдимия са израз на страха на р. Х. от
двамата частни обвинители, формиран в резултат на дългогодишни влошени
роднински отношения и отправяни от тях заплахи и закани; емоционален
отговор на поведението на неговите родственици, което пряко и
непосредствено е засегнало неговата чест и достойнство, и не са имали за цел
да предизвикат страх у нито един от частните обвинители. Няма обективни
данни подсъдимият да е отправял вербално закани за убийство към
подсъдимите; няма обективни данни да е сторил това и с конклудентни
действия – да е размахвал безразборно или да е насочвал оръжието си към
когото и да е от двамата. Обстоятелството, че по време на конфликта той е
имал у себе си оръжие, само по себе си не може да бъде възприето като
заканително действие, или като някакъв белег, че съществува основание у
твърдените пострадали да се формира основателно опасение, че върху тях би
могло да се реализира общественоопасно посегателство върху личната им
свобода.
В обвинителната си реч, след приключване на съдебното следствие,
прокурорът твърди, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка
е доказана по несъмнен начин. Защо не приема това твърдение на прокурорът
за основателно, съдът е изложил, анализирайки доказателствената
съвкупност. Още повече, че тежестта да се докаже обвинението по дела от общ
характер, каквото е настоящото, предвид повдигнатите обвинения, лежи
върху прокуратурата, както и че самият подсъдим не е длъжен да доказва, че е
невинен. Установи се, че показанията на свидетелите и останалите
доказателства, подкрепящи обвинителната теза, подробно анализирани по-
горе, не могат в достатъчна степен да обосноват тезата на прокуратурата.
Наред с това, както в обвинителния акт, така и в обвинителната реч на
прокурора, се съдържат твърдения, за които няма нито едно доказателство по
делото. Така няма нито едно доказателство относно главните факти, а именно
че подсъдимият е насочил пистолет марка „Холек“, с думите: „Ще Ви избия“,
„Ще Ви избия всичките - ще Ви застрелям“ към А. Д. Р. и/или е насочил
пистолет марка „Холек“, с думите: „Ще Ви избия“, „Ще Ви избия всичките -
ще Ви застрелям“ към Д. Р.
След приключване на съдебното следствие поверениците на частните
обвинители изцяло споделят тезата на прокуратурата и изложеното от
представителя на държавното обвинение в обвинителната му реч. В
допълнение и като аргумент за това, че престъпленията са извършени от
подсъдимия, същите навеждат доводи за дългогодишни влошени и
непоправимо разстроени роднински взаимоотношения; конкретни конфликти
15
във връзка с ползването на наследствен имот, както и висящо делбено
производство между свидетелката А. – майка на подсъдимия, от една страна, и
сестра – съпруга на частния обвинител Д. Р. и майка на частния обвинител
А. Р. – от друга. В този контекст съдът счита, че междуличностните отношения
са обсъдени подробно и отчетени надлежно в настоящото изложение, поради
което не следва отново да се спира на тях. Що се касае за наличието на висящи
гражданско-правни спорове, то в правомощията на настоящия съд не е да ги
разглежда, а и счита, че решаването на такива спорове от гражданско правен
характер не следва да бъде реализирано или подпомагано от паралелното
образуване на наказателно производство спрямо който е да е участник в спора.
От анализа на доказателствената съвкупност се установи, че
инкриминираният случай е обичайният и пореден битов скандал, с
използването на обичайната лексика между участниците, възникнала и
развила се поради конфликта във връзка с ползването на дворното място и
развитата лична неприязън между родствениците. В тези случаи съдебната
практика е категорична и константна, като в редица свои решения ВКС е
направил принципно разграничение между заканата с престъпление и
скарването[98]. А относно твърдението, че частният обвинител Д. Р.
претърпял щети от поведението на подсъдимия, изразяващи се в изпитване на
силен страх, то съдът следва да отбележи, с оглед установените фактически
положения – този страх е бил явно неоснователен. За съставомерността на
деянието е без значение дали лицето, по отношение на което е отправена
заплаха, се е изплашило или не, необходимо е тази заплаха да е била от такова
естество, че да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи[99]. В допълнение следва да се отчете и изложеното в
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза както по
отношение на симптоматика у Д. Р., съобщена от него в присъствието на
поверениците си, като реакция на инцидента, която, според експертите,
„излиза извън нормал-психологичната реакция …“, така и по отношение на
личността на частния обвинител Д. Р. - обективно е установено от вещите
лица, че „Личността е склонна … да отхвърля своята вина, както и да бяга
от отговорности.“.
Поради изложеното и на основание чл. 304, предложение 4-то от НПК
съдът призна за невиновен подсъдимия за това, че:
на 15.11.2023 г., около 11:00 ч., в с. Дреново, обл. Софийска, се заканил с
убийство на А. Д. Р. с ЕГН: ********** от гр. С., с конклудентни
действия - насочил пистолет марка „Холек“, модел „830“, peг. № *** и се
заканил с думите: „Ще Ви избия“, „Ще Ви избия всичките - ще Ви
застрелям“ и това заканване би могло да възбуди у А. Д. Р. основателен
страх за осъществяването му, поради което го оправда изцяло по
обвинението по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК, и
на 15.11.2023 г., около 11:00 ч., в с. Дреново, обл. Софийска, се заканил с
убийство на Д. С. Р. с ЕГН: ********** от гр. С., с конклудентни
действия - насочил пистолет марка „Холек“, модел „830“, peг. № *** и се
16
заканил с думите: „Ще Ви избия“, „Ще Ви избия всичките - ще Ви
застрелям“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх у Д.
С. А. за осъществяването му, поради което го оправда изцяло по
обвинението по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът постанови веществените
доказателства: 1 бр. черен на цвят пистолет, с надпис на затворния блок:
„BLOW“, с видим сериен номер на рамата 6-42759, 9 мм., с един брой
пълнител в пистолета, без боеприпаси в него; 1 бр. никелиран револвер, марка:
„HOLEK“, модел: „830“, калибър: „38 специал“, с номер на рамата: „***“, с
черна на цвят ръкохватка и черен на цвят спусък в спусковата скоба на
оръжието и допълнителен надпис на рамата на пистолета както следва: „ALFA
- PRO J BRNO MADE IN CZECH REPUBLIC”; 7 бр. боеприпаси - 6 бр., от
които с надпис: „38 Spl. и 1 бр. боеприпас - 9 мм. халосен, без видима
маркировка по него, със зеленикава на цвят вътрешност, законно
притежавани, и 1 бр. DVR устройство, със сериен номер 2308SSC1406125488
- на съхранение в Регионална служба „Военна полиция“ – С. да се върнат на р.
Х. Б. Х.. Снимките на електронен и хартиен носител, постъпили с вх. № 762 от
28.10.2024 г. по описа на СВС следва да се върнат на командира на военно
формирование *** – К., за прилагане в кадровото дело на военнослужещия. 1
бр. оптичен носител с надпис „снимки 15.11.2023г.“ следва да остане по
делото, след влизане на присъдата в сила.

По делото са направени съдебно-деловодни разноски в размер на
5 498,51 лв. (пет хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и петдесет и
една стотинки), които, с оглед постановената оправдателна присъда и на
основание чл. 190 от НПК, следва да останат за сметка на държавата.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

15.04.2025 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
[1] Вж. л. 130, т. 1 от съд. дело;
[2] Вж. кадрова справка – л. 44, т. 2 от д. п.;
[3] Вж. характеристика – л. 45, т. 2 от д. п.;
[4] Вж. служебен картон – л. 46, т. 2 от д. п.;
[5] Вж. л. 6, т. 1 от д. п.;
[6] Вж. л. 7 - 8, т. 1 от д. п.;
[7] Вж. л. 9, т. 1 от д. п.;
[8] Вж. л. 65, л. 67 – 74, т. 1 от д. п.;
[9] Вж. л. 75 - 76, т. 1 от д. п.;
[10] Вж. л. 77 – 78, т. 1 от д. п.;
[11] Вж. л. 79 – 80, т. 1 от д. п.;
[12] Вж. л. 81, т. 1 от д. п.;
17
[13] Вж. л. 82, т. 1 от д. п.;
[14] Вж. л. 83 – 84, т. 1 от д. п.;
[15] Вж. л. 85, т. 1 от д. п.;
[16] Вж. л. 86, т. 1 от д. п.;
[17] Вж. л. 87 – 90, т. 1 от д. п.;
[18] Вж. л. 91, т. 1 от д. п.;
[19] Вж. л. 95 - 96, т. 1 от д. п.;
[20] Вж. л. 97, т. 1 от д. п.;
[21] Вж. л. 104 – 114, т. 1 от д. п.;
[22] Вж. л. 119 – 134, т. 1 от д. п. и л. 168 – 169, т. 1 от съд. дело;
[23] Вж. л. 3 – 9, т. 2 от д. п.;
[24] Вж. л. 15 – 27, т. 2 от д. п.;
[25] Вж. л. 34, т. 2 от д. п.;
[26] Вж. л. 35 – 57, т. 2 от д. п;
[27] Вж. л. 40, т. 2 от д. п.;
[28] Вж. л. 43 – 46, т. 2 от д. п.;
[29] Вж. л. 53, т. 2 от д. п.;
[30] Вж. л. 56 – 58, т. 2 от д. п.;
[31] Вж. л. 64 – 65, т. 1 от съд. дело;
[32] Вж. л. 66, т. 1 от съд. дело;
[33] Вж. л. 67 – 71, т. 1 от съд. дело;
[34] Вж. л. 105 – 108, т. 1 от съд. дело;
[35] Вж. л. 110 – 112, т. 1 от съд. дело;
[36] Вж. л. 114, т. 1 от съд. дело;
[37] Вж. л. 130, т. 1 от съд. дело;
[38] Вж. л. 131 – 132, т. 1 от съд. дело;
[39] Вж. л. 175 – 179, т. 1 от съд. дело;
[40] Вж. л. 182 – 190, т. 1 от съд. дело;
[41] Вж. л. 203, л. 205 – 209, л. 214 – 217, т. 1 от съд. дело;
[42] Вж. л. 240 – 248, т. 1 от съд. дело;
[43] Вж. л. 1 – 9, т. 2 от съд. дело;
[44] Вж. л. 249, гръб, - л. 253, т. 1 от съд. дело;

[45] Вж. л. 75 – 77, т. 1 от съд. дело;
[46] Вж. л. 77 – 78, т. 1 от д. п.;
[47] Вж. л. 79 – 80, т. 1 от д. п.;
[48] Вж. л. 81, т. 1 от д. п.;
[49] Вж. л. 82, т. 1 от д. п.;
[50] Вж. л. 83 – 84, т. 1 от д. п.;
[51] Вж. л. 85, т. 1 от д. п.;
[52] Вж. л. 64 – 65, т. 1 от съд. дело;
[53] Вж. л. 66, т. 1 от съд. дело;
[54] Вж. л. 105 – 108, т. 1 от съд. дело;
[55] Вж. л. 76, т. 1 от съд. дело;
[56] Вж. л. 95 – 96, т. 1 от д. п.;
[57] Вж. л. 119-134, т. 1 от д. п.;
[58] Вж. л. 168 – 169, т. 1 от съд. дело;
[59] Вж. л. 149, гръб, т. 1 от съд. дело;
[60] Вж. л. 119 – 134, т. 1 от д. п.;
18
[61] Вж. л. 74, гръб, - л. 75 и л. 223, т. 1 от съд. дело;
[62] Вж. л. 223 – 224 и л. 253 – 254, т. 1 от съд. дело;
[63] Вж. л. 87 – 90, т. 1 от д. п.;
[64] Вж. л. 86, т. 1 от д. п.;
[65] Вж. в плик под л. 114, т. 1 от д. п;
[66] Вж. л. 97, т. 1 от д. п.;
[67] Вж. л. 147, гръб, - л. 148, т. 1 от съд. дело;
[68] Вж. л.105-111 и л. 114, т. 1 от д. п.;
[69] Вж. л. 74, т. 1 от съд. дело;
[70] Вж. л. 182 – 190, т. 1 от съд. дело;
[71] Вж. л. 224, гръб, - л. 226, т. 1 от съд. дело;
[72] Вж. л. 138, гръб, - 140, т. 1 от съд. дело; л. 40, т. 1 от д. п. – четени частично на основание чл. 281 ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от НПК;
[73] Вж. л. 26 , т. 2 и л. 75, т. 1 от д. п.;
[74] Вж. л. 65 и л. 67 – 74, т. 1 от д. п.;
[75] Вж. л. 34 - 36, т. 2 от д. п.;
[76] Вж. л. 140 – 143, т. 1 от съд. дело; л.37-38, т. 1 от д. п. - четени частично на основание чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 от НПК и л. 51 – 52, т. 1 от д. п. – прочетени изцяло на основание чл. 281 ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от НПК;
[77] Вж. л. 131 и л. 132, т. 1 от съд. дело;
[78] Вж. л. 1 – 9, т. 2 от съд. дело;
[79] Вж. л. 26 – 27, т. 1 от съд. дело;
[80] Вж. л. 143 – 148, т. 1 от съд. дело;
[81] Вж. л. 144, гръб, - л. 145, т. 1 от съд. дело;
[82] Вж. л. 87 – 90, т. 1 от д. п.;
[83] Вж. в плик под л. 114, т. 1 от д. п;
[84] Вж. л. 97, т. 1 от д. п.;
[85] Вж. л. 147, гръб, - л. 148, т. 1 от съд. дело;
[86] Вж. л.105-111 и л. 114, т. 1 от д. п.;
[87] Вж. л. 74, т. 1 от съд. дело;
[88] Вж. л.119-134, т. 1 от д. п.;
[89] Вж. л. 168 – 169, т. 1 от съд. дело;
[90] Вж. л. 146, т. 1 от съд. дело;
[91] Вж. л. 175 – 179, т. 1 от съд. дело;
[92] Вж. л. 218, гръб, - л. 222, гръб, т. 1 от съд. дело;
[93] Вж. л. 9, т. 2 от д. п.;
[94] Вж. л. 138, т. 1 от съд. дело;
[95] Вж. л. 3 – 6, т. 2 от д. п.
[96] Вж. л. 138, т. 1 от съд. дело;
[97] Вж. л. 203, л. 205 – 209 и л. 214 – 217, т. 1 от съд. дело;
[98] Вж. в т. см. Решение № 366 от 11.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1178/2015 г., III н. о., НК; Решение № 419 от
12.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1314/2014 г., III н. о., НК; Решение № 107 от 15.03.2012 г. на ВКС по н. д. №
124/2012 г., III н. о., НК и др.
[99] Вж. в т. см. ТР № 53 от 18.09.1989 г. по н. д. № 47/89 г., ОСНК;
19
Съобщи за изтекли лични данни