Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ІІІ – 201                  17.07.2020 година                          град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                           Трети състав

На     седми юли  година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                       2. Йорданка Майска-Иванова

               

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов в.гр.дело номер 609 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР , чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, съдебен адрес: съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ № 37, РДПБЗН Бургас  против Решение № 106 от 10.01.2020 г., постановено по гр. дело № 6976/2019 г. по описа на районен съд- Бургас, с което съдът е осъдил въззивника да заплати на К.В.Н., ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к. „З.“, бл.**, ет. *, ап. *, сумата от  1734,16 лева,  представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд положен   за периода от 01.07.2016 година до 31.07.2019 година, получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен от общо 254.11 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от  датата на подаване на исковата молба на 19.08.2019 година до окончателното й плащане, сумата от 242.41 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата до предявяване на иска, като е осъдил въззивника да заплати на въззваемия на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените разноски от 350 лв. , както и да заплати по сметка на Бургаски районен съд сума в размер на 119,37 лв.- дължима държавна такса и 200 лева- възнаграждение за вещо лице.

 

 

         Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР, което счита за незаконосъобразно и неправилно, както и за необосновано. Страната твърди, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба.

          На първо място, жалбоподателят заявява, че през процесния период действали Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г, издадени на основание чл.187, ал.9 ЗМВР., съгласно които, при сумирано отчитане на работното време, не се предвиждало отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143.

           Оспорва извода на първоинстанционния съд, че за исковия период действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в дневни, както и  че последната  запазила действието си след постановеното решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС до приемането на новата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.

           Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на съда за субсидиарно прилагане Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил въззивникът.

           Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни  възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно  прилагане  на  КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Развива подробни съображения в тази насока.

           Излага становище, че  ЗМВР препращал  към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане  на  нощен  или  извънреден  труд  бил изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните  правоотношения  на служителите няма.   

           Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължало заплащане като извънреден труд. Подчертава, че ищецът претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства.

           Навеждат се оплаквания, че не били обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията, че исканото от ищеца преизчисляване се основавало на различна продължителност на дневния и нощен труд(съгласно ЗМВР- 8 часа). Твърди се, че не било обсъдено и приложеното като доказателство писмо, изх.№94-НН-198 от 29.08.2011.

           Развиват се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало, че с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Горното противоречало на принципа на йерархия на нормативните актове. В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика.             

           Излага аргументи, че в платежните ведомости бил начислен нощен труд от трите групи – положен  по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза.

          Поддържа, че съдът кредитирал заключението по извършената СИЕ с манипулативен резултат, но не отчел обстоятелството, че част от положения нощен труд  вече  бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

          Моли съда за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.  Излага подробни съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

          Препис от първоинстанционното решение е връчено на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Стойкова на 16.01.2020г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на  17.01.2019г.- следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е допустима за разглеждане по същество.

              Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца  на 05.02.2020г.

              В срока, предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия К.В.Н., ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к. „З.“, бл.**, ет. *, чрез адвокат Златина Билянова, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 8, ет. 1. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Излага подробни съображения.

              Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима.

 Предявените пред Районен съд- Бургас искове са с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

 Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             Производството пред БРС е образувано по искова молба от К.В.Н., ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к. „З.“, бл.**, ет. *, чрез адвокат Златина Билянова, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 8, ет. 1, против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Н.Николов. Въззиваемият твърди, че за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., полагал труд на длъжността ,,С.п.“ в Районна служба  ,,Пожарна безопастност и защита на населението“- Н. при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ, като е имал статут на държавен служител. В резултат от полагани 24-часови дежурства за горния период е надвишил нормалната продължителност на работното време. Положил е общо 1600 часа нощен труд, който, приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен, възлиза на общо 1829 часа и 229 часа за спорния период представляват извънреден труд. Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззивника да му заплати сумата от 1374 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3,  чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода,  ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 200 лева за периода 01.07.2016- 31.07.2019г.

В хода на производството исковете са изменени, след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 08.01.2020г. е прието увеличение по размер, като за упоменатия период се претендира сумата от 1734.16лв.- допълнително възнаграждение за 254.11 часа извънреден труд(вместо първоначално претендираната сума от 1374 лева), както и мораторна лихва в размер на 242.41 лева, вместо първоначално предявения размер от 170 лева.

Изложените в исковата молба твърдения, че К.В.Н. е заемал длъжността и полагал труд на длъжността ,,С.п. “ в Районна служба ,,Пожарна безопасност и защита на населението“- Н. при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ,  и  страните са били в служебно правоотношение, не са оспорени от въззивника, затова по реда на чл.153 , съдът ги приема за установени.

Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззиваемият заявява, че за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. е полагал 24-часови дежурства по график, като за месец е имал по 7 или 8 24-часови дежурства и така се е получавало превишаване на нормалната продължителност на работното време. Затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация на работното време по горния начин, била превишавана максималната продължителност на служебното време за месеца.

Няма спор по делото, че въззивемият има качеството на  държавен служител, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.

Според действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“  След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият Н. е полагал 24-часови дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.  Това превръщане на нощния труд в дневен е подробно разяснено в Писмо изх.№ 04-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСГ и Разяснение на МТСГ от 07.09.2010г. във връзка с чл.9, ал.2, от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г.  и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди  № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.

Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.

Настоящият състав не споделя подобно тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение на  приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.

Още повече, че за част от процесния период - от 12.07.2016г. до 01.08.2016г., горните правоотношения са уредени от разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период или изразено по друг начин – отработените часове нощен труд се умножава с коефициент 1.143, т.е. – възприето е общото правило, следващо от съответните разпоредби на КТ.

Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че положеният от въззиваемия нощен труд за периода 01.07.2016г. – 31.07.2019г. следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143, за часовете, отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен труд се дължи  съответна добавка за нощен труд, така, както е определено от Министъра на вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава 8-часовият работен ден – и с добавка за извънреден труд, при приложение на правилата за сумирано отчитане на 1-месечен или 3-месечен период, в зависимост от това, коя редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР е действала към релевантния исков период.

             За да докаже твърдението си за положен извънреден труд за процесния период, въззиваемият е поискал определянето му посредством експертиза. По делото е назначена и приета СИЕ, в която В.л., след като се е запознало с графиците за дежурства и протоколите за реално положени дежурства, е определило по месеци за процесния период превишаването на продължителността на служебното време. То, също така е остойностено, съобразно действалите към актуалния момент административни актове, регламентиращи възнаграждението на въззиваемия.

             Така за периода от 01.07.2016 година до 31.07.2019г., въззиваемият е положил 24-часови дежурства, в резултат от които е превишил служебното време с общо 254.11 часа, поради което за  процесния период на въззиваемия се дължи възнаграждение за положен извънреден труд в размер на  1734.16 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от  датата на подаване на исковата молба на 19.08.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 242.41 лева, представляваща сборна мораторна лихва, дължима върху отделните задължения по главницата за периода 01.09.2016г.-18.08.2019г.

            При този изход на спора, в полза на въззиваемия се следват направените от него съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция при отчитане на направеното възражение за прекомерност, което в случая се явява неоснователно.

 

 

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 106/10.01.2020г., постановено по  гр.д. № 6976/2019г.  по описа на  Районен съд- Бургас.

 ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР , чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ № 37, да заплати на К.В.Н., ЕГН **********, сумата от 350 лева, представляваща разноски за заплатен адвокатски хонорар.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ: