Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260093
гр.Свищов, 30.11.2021г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 12.07.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№825 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, в условията евентуалност иск по
чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът “РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)”
ЕАД, ЕИК:********* твърди, че на 09.07.2015г. между банката от една страна и А.В.М.
с ЕГН ********** от друга, бил сключен
договор №1506190938105825 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
RaiCARD Fix /Visa Classic /Master Card Gold /Visa Platinium /BILLA Visa Classic
с кредитен лимит от 1000лв. Твърди, че на падежни дати 16.08.2019г. и
16.01.2020г. кредитополучателят не заплатил дължимите анюитетни вноски към банката в необходимия размер. Поради това
на основание чл.62, т.1 договора банката обявила целия кредит за предсрочно изискуем.
Твърди, че ответника бил уведомен за предсрочната изискуемост с уведомително
писмо от 21.01.2020г., което му било връчено. Твърди, че по образувано след
това заповедно производство, банката е уведомена, че издадената заповед е
връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Моли съда да уважи предявения
положителен установителен иск, именно да признае съществуващото на вземането на
банката ищец спрямо ответника, произтичащо от Рамков договор №********* от 09.07.2015г. за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix /Visa Classic /Master Card Gold /Visa
Platinium /BILLA Visa Classic, в размер на 682,18лв. (шестстотин осемдесет и два лева и 18ст.) -
главница, както и законна лихва забава от завеждане на заявлението в съда до
изплащане на вземането. В условията на евентуалност предявява осъдителен иск против ответника да
бъде осъден да заплати сумата в размер на 682,18лв. (шестстотин осемдесет и два лева и 18ст.) -
главница, както и законна лихва забава върху всяко отделно вземане до
окончателното му изплащане. Претендира деловодни разноски в заповедното
производство, както и разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК,
особения представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Счита
иска за допустим, но неоснователен по следните съображения. На първо място
счита, че ответника не е уведомен за предсрочната изискуемост на вземането. На
следващо място възразява, че за периода от 31.07.2019г. до 21.01.2020г. не са
посочени минималните погасителни суми – незаплащането, които са довели до
предсрочната изискуемост. Ответникът не бил в забава, тъй като не е получил
писмо от ищеца за настъпялия падеж. Не били представени общи условия относими
към процесния договор. По евентуалния
иск счита същия за недопустим, тъй като се навежда на друго основание, различно
от заявлението.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено становище поддържа
исковата молба. Представя списък на разноски по чл.80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание,
ответника не се явява, не се представлява. В писмено становище особения
представител адв. Ц.З. поддържа отговора на исковата молба. Заявява, че не били
представени доказателства, че общите условия по процесния договор са
предоставени на ответника, както и че ищеца е предал пластика на картата. В
тази връзка нямало нито приложен приемо –предавателен протокол за предаване на
картата. По делото не били представени и доказателства, че при сключване на
договора за кредитна карта, ответника е бие получил изчерпателна информация
относно специфичността на услугите. Освен това той бил поставен заблуждение относно минималния размер на
вноските дължими в срок. Освен това банката съгласно договора била задължена да
му предостави за всеки отчетен период извлечение свързано с ползваната карта,
което не е сторено от нея. Освен това ответника не бил уведомен за предсрочната
изискуемост. Поддържа, че предевяния
евентуален иск въобще не следва да се разглежда, тъй като въвежда друго основани,
различно от това по заповедта за
изпълнение. В този смисъл моли съда да
отхвърли установителния иск, а относно евентуалния осъдителен да го отхвърли
като недопустим.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
На 28.02.2020г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника А.В.М. с ЕГН **********, във връзка с което е
образувано ч.гр.д. № 235/2020г. по описа на СвРС, по което е издадена заповед №
140/04.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумата от 682,18лв. (шестстотин
осемдесет и два лева и 18ст.) - главница, както и законна лихва забава от
завеждане на делото – 28.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата
25,00 лв. (двадесет и пет лева и 00ст.) разноски по делото за държавна такса и
50 лева (петдесет лева) за юрисконсултско мъднаграждение. Предвид
разпореждането на съда по заповедното производство, с което ищеца уведомен, че
издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, в законоустановения
срок предявява и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Не се спори между страните, а и
от представения по делото Рамков договор
№******** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix
/Visa Classic /Master Card Gold /Visa Platinium /BILLA Visa Classic се установява, че на 09.07.2015г.
между банката от една страна и А.В.М. с ЕГН **********
от друга бил сключен
договор за издаване на кредитна карта с кредитен лимит от 1000лв. По силата на този договора
кредиторът предоставя на длъжника безконтактна
кредитна карта RaiCARD Fix /Visa Classic /Master Card Gold /Visa Platinium
/BILLA Visa Classic на името на картодържателя с персонален идентификационен
номер, известен само на него за използване на кредитен лимит, одобрен съгласно
вътрешните правила на Банката на основание подписано искане за издаване на
карта от дата 19.06.2015г. по сметка с IBAN ***. Било договорено, че кратодържателя не дължи разходи за разкриване и
обслужване на сметката. В чл.62, т.1 от договора било посочено, че банката има
право да обяви усвоената и непогасена част от непогасена част от кредитни
лит след писмено предизвестие на
кратодържателя, в случай, че същия не е спазил кое да е условие от договора.
Представено е уведомително писмо
от 21.01.2020г., с което банката уведомява длъжника, че дължи сумата от
682,18лв., тъй като същият не е заплатил дължимите минимални погасителни вноски
в пълен размер и дължимия срок за период на плащанията от 31.07.2017г. до
21.01.2020г.
От страна на банката е
представена е справка за период от усвояване до 25.02.2020г. на операциите
извършвани с предоставената безконтактна кредитна карта Visa Classic от 09.07.2015г. с
кредитополучател ответника.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Искът с правна квалификация по чл.422,
ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД е предявен от ищеца по реда и в срока по чл. 415,
ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството на длъжник,
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №140/04.03.2020г.
по ч.гр.д. № 235/2020 г. на РС-Свищов. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение.
Предвид на това искът е допустим.
Не е спорно, че между страните е
налице облигационно правоотношение по процесния договор за кредитна карта от 09.07.2015г.
Договорът за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта има
характеристиките на договор за кредит, доколкото банката се е задължила да отпусне
на картодържателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок, а картодържателят се е задължил да ползва сумата съобразно уговореното и
да я върне след изтичане на срока. По делото е представена справка за период от усвояване до
25.02.2020г. на операциите извършвани с предоставената безконтактна кредитна
карта Visa Classic от 09.07.2015г.,
което съдът цени като писмено доказателствено средство, неоспорено от ответника,
че банката е изпълнила задължението си да предостави на картодържателя
отпуснатата под формата на кредитен лимит сума. Видно от тази справка е, че
изискуемата главница към дата 26.02.2020г. е 682,18 лв. Ответникът не твърди,
нито ангажира доказателства да е погасил задълженията си по договора в пълен
размер.
Доколкото с отговора на исковата
молба е въведено възражение особения представител на ответника за недължимост
на претендираната сума поради неуведомяване на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, същото е неоснователно, тъй като още преди преди
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е настъпил крайният срок на договора. Съгласно чл. 175 от договора, същият
се считан за прекратен при изтичане валидността на картата. Въпреки, че няма
представени доказателства в тази насока, особения представител призна, че
срокът на валидност на кредитната карта е изтекъл три години след датата на
издаване, т.е. на 09.07.2018г. Същото кореспондира и от представената от
банката справка, от която се установява, че последното ползване на картата е от
дата 18.05.2018г. – теглене от АТМ.
Останалите възражения особения представител на
ответника съдът намира за неоснователни, доколкото не се подкрепят от събраните
по делото доказателства. Така, неоснователно е твърдението, че липсват
доказателства за предадена пластика. Видно от представената справка от сметката
на ответника са теглени суми, както за заплащане при БГ Търговец, така и са
теглени суми от АТМ устройство. Ответника не бил поставен в заблуждение относно
минималния размер на вноските, доколкото в договора в раздел ІІІ, ясно и точно
е описано МПВ и срокът за нейното плащане.
По изложените съображения съдът
намира, че искът следва да бъде уважен изцяло, а именно за сумата от 682,18
лв., която е установена като дължима и от вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.02.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно
решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед
уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде
осъден да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в
размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00 ст.) за държавна такса и 50 лева
(петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски в
настоящото производство в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00 ст.)
за държавна такса, 150,00 (сто и петдесет) лева депозит за особен представител
и на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПрП и чл. 25 и сл. от
Наредба за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че същите следва да бъдат определени около минимален размер от 150 лева
(сто и петдесет лева).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по отношение на А.В.М. с ЕГН ********** с
настоящ адрес ***, че дължи на “РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление ***,Експо 2000, район Лозенец,
представлявано от А.В.А.– изпълнителен директор и М.Т.П.
– прокурист, сумата от 1092,20лева (хиляда деветдесет и два лева и 20 ст.) –
частично претендирана главница по Договор за потребителски кредит от
26.06.2008г. от общо дължима главница 3168,39лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.03.2020г.
до датата на окончателното изплащане на задължението,, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №151 от 06.03.2020г. по
ч.гр.д. № 249/2020 г. по описа на Районен съд град Свищов, като отхвърля иска
за мораторна лихва в размер на 964, 60 лв. за периода от 26.06.2011г. до
02.03.2020г, поради погасяване на това вземане по давност.
ОСЪЖДА А.В.М. с ЕГН **********
с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)”
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***,Експо 2000, район
Лозенец, представлявано от А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П. – прокурист,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, СУМАТА от 75,00 (седемдесет и пет) лева
- направени разноски в заповедното и
СУМАТА от 325,00 (триста двадесет и пет)
лева – направени разноски в исковото производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: