Р Е Ш Е Н И Е
№191
гр. Велико Търново,14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет
и втора година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДАБКОВА |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10195/2022г. по описа на Административен съд – Велико Търново. |
||
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Дружеството касатор „Хипстър 2020“ ЕООД – Велико Търново, с ЕИК *********, действащо чрез управителя си, е обжалвало като неправилно Решение № 272 от 30.06.2022 година, постановено по АНД №204/2022 година по описа на Великотърновският районен съд. Оплакванията са, че решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Ответникът по касация, Началникът на РУ – Велико Търново, чрез упълномощения процесуален представител в о.с.з. оспорва КЖ като неоснователна. Счита Решението на ВТРС за правилно. Моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на КЖ. Намира, че ВТРС е направил задълбочен анализ на доказателствата и е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка. Споделя доводите на съда и предлага Решението да бъде оставено в сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление № 2021 -1739-023-018 от 17.01.2022 година на Началника на РУ – Велико Търново, с което на дружеството касатор е наложена имуществена санкция от 3 000 лв. на основание чл.34а, ал.1 от Закон за защита от шума в околната среда, за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че производството стартира с АУАН № 2022-1739-023-018 от 31.12.2021 година на служители на РУ – Велико Търново, които са установили, че на 12.11.2021 г. в 23:35 часа в град Велико Търново на улица „Поп Матей Преображенски“ №2, дружеството озвучавало с музикална уредба от стопанисвания от него обект – заведение „Хипстър“, обект в областта на услугите, разположен в зона, предназначена за обществено и жилищно строителство. За посочените обстоятелство е бил съставен констативен протокол, подписан от представляващия касатора без възражения. Такива не са постъпили и в 3-дневния срок срещу АУАН.
След регистриран сигнал в РУ – Велико Търново, на 12.11.2021г. в 23:35 ч. служители на полицията пристигнали и съставили констативен протокол, като снели и обяснения на присъствалите на място лица.
В процесното НП, оспорено пред съда са възпроизведени констатациите на актосъставителите.
От правна страна съдът констатира, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са от такова естество, че да обуславят отмяната на НП. В съдебното решение е посочено, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, като и двата акта са формално законосъобразни като съдържащи предвидените от закона реквизити. Съдът е подчертал, че НП е издадено от компетентен орган, доколкото е събрана заповед №8121з-829/23.07.2019 година на Министъра на вътрешните работи, като това е станало в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Посочено е, че в разпоредбата на чл.19, т.2 от ЗЗШОС изрично е дадена възможност на Министъра на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица да осъществяват контрол за спазване на разпоредбата на чл.16а, ал.2 и 3, като и актосъставителят и АНО са оправомощени със съответната заповед.
Оплакването за неспазване на изискванията на чл.40 от ЗАНН е прието за неоснователно. АУАН действително не е съставен в присъствието на управителя на дружеството - касатор, но е връчен на отразената дата, а възражения не са подадени впоследствие.
По същество съдът е приел, че според допълнителната разпоредба на §1,т.24 от закона „зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение“ са зоните и териториите по смисъла на наредбата по чл.13, ал.1 от ЗУТ, като в случая приложимата наредба е Наредба №7 от 22.12.2003 година за правилата и нормативите за устройството на отделните видове територии и устройствени зони. РС установил, че заведението, стопанисвано от касатора се намира в старата част на Велико Търново, като зоната, в която е установено е предназначена за жилищни нужди. Съдът е посочил, че според ДР на §1, т.22 от закона „озвучаването“ е излъчване на звук в околната среда, предаван чрез механични и електронни озвучителни средства и/или чрез гласово звукоизвличане и пеене. При това съдът е посочил, че констатираното от служителите представлява нарушаване на императивната забрана, установена в нормата на чл.16, ал.2 от ЗЗШОС. Аргументирал е, че за нарушаването на тази разпоредба е достатъчно да се установи, че съответният субект извършва озвучаване в зона/територия, която попада в обхвата на дефиницията по §1, т.24 от ДР на закона в посоченото време, както е в случая. Съдът е приел и, че за съставомерността на нарушението е без значение какви са съответните нива на шум в обекта, в който е установено озвучаването, като спазването на правилата, отразени в разпоредбите на Наредба №6 от 26.06.2006 година за показателите за шум в околната среда е предпоставка единствено за откриването на търговски обекти в рамките на жилищните територии.
Прието е, че предвид осъществилия нарушението субект, е ирелевантен въпроса за вината, като от друга страна неприложим в конкретният случай е и института на чл.28 от ЗАНН в приложимата му редакция.
Така постановеното решение настоящата инстанция намира за правилно.
Съставът на нарушението е по чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС според която разпоредба „За нарушение по чл. 16а, ал. 1 – 5 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв.“. В случая с оглед посочване като нарушена разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС е ясно, че е ангажирана безвиновната отговорност на дружеството касатор за нарушаването именно на произтичащото от тази разпоредба задължение. Според чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС „Забранява се озвучаването от физически лица или от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.“.
От данните по делото е видно, че дружеството – касатор е обект по смисъла на тази разпоредба, доколкото стопанисва обект в областта на услугите, като този обект - с оглед адреса му – е ситуиран в старата част на Велико Търново, да която на настоящата инстанция е служебно известно, че е изработен план, отреждащ намиращите се там територии за жилищно строителство. Безспорен е и фактът, че във времевия диапазон, посочен в разпоредбата на чл.16а, ал.2 от закона, от обекта на касатора се е чувало/възпроизвеждало озвучаване по смисъла на §1, т.22 от ЗР на закона. Посоченото е достатъчно, за да се приеме, че касаторът е нарушил изискването на посочената норма и съответно е осъществил състав по чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС.
Неоснователни са оплакванията за нарушаване на закона от страна на въззивния съд с оглед неправилното прилагане на нормата на чл.37 от ЗЗШОС. В случая, както правилно е констатирал и районният съд, става въпрос за спазване на изискване, поставено в разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, като в този случай приложимо е правилото на чл.19, т.2 от закона досежно компетентността на административно-наказващият орган. Видно от представената заповед №8121з-829 от 23.07.2019 година на министъра на вътрешните работи, на началниците на РУ при ОДМВР е възложено/делегирано правомощието за издаване на наказателни постановления по ЗЗШОС.
Неоснователно е и основното оплакване за неправилност на съдебното решение поради неправилна преценка на процесуалната законосъобразност на АУАН и НП. Касаторът сочи, че процесното пред районният съд НП било без номер, а само с дата и в него от фактическа страна било направено само бланкетно твърдение. Посоченото обаче от една страна не обуславя процесуална незаконосъоразност на НП, а от друга страна не е вярно. Няма законов императив, според който АУАН следва да е номериран, като този акт е всякога годен да обуслови издаване на НП, стига да отговаря на условията, поставени от чл.53, ал.2 от ЗАНН, които в случая са очевидно налице. Обратно на твърдяното в жалбата, съдът правилно приема и формалната законосъобразност на АУАН и НП. В тях в достатъчна степен на изчерпателност е описано какво е нарушил обекта на касатора, къде се намира този обект, в колко часа е констатирано нарушението и с какви функционални особености от гледна точка на ЗЗШОС се характеризира този обект. Що се касае до начина на съставяне и на връчване на акта, то настоящата инстанция напълно споделя изводите на въззивния съд, като не смята да ги преповтаря с аргумент от чл.221, ал.2, изречение второ от АПК.
Оплакването на касатора, че въззивният съд субективно бил преценил данните за нивото на озвучаване в обекта му, също са несподелими. Чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС поставя като единствено условия за прилагане на неблагоприятните последици нарушаването на чл.16а, ал.1-5. Единственото релевантно обстоятелство в случая по чл.16а, ал.2 е наличие на озвучаване във времевия диапазон, посочен в нормата, като този термин, както се отбеляза, е законово дефиниран, като от тази дефиниция не изисква определен интензитет или сила на излъчвания звук, предаван по посочения от нормата на §1, т.22 от ДР на закона начин.
По изложените съображения настоящият състав на АСВТ намери, че атакуваното Решение на ВТРС следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на ответника се следват разноски за касационната инстанция, т.к. същият е надлежно представляван и своевременно е поискано присъждането им.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, трети касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 272 от 30.06.2022 година, постановено по АНД №204/2022 година по описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА дружеството „Хипстър 2020“ ЕООД – Велико Търново, с ЕИК ********* да заплати на Областна дирекция на МВР-Велико Търново разноски за касационното производство в размер на 100,00лв./сто лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :