№ 29
гр. , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело №
20201860100523 по описа за 2020 година
при участието на секретаря М. Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело №523
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск за развод на
основание чл. 49, ал.1 от СК. В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск за
развод поради разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, предявен от С.
В. В., с ЕГН **********, от гр.З., обл.Софийска, ул.„*********" № 6, чрез пълномощника
си: адв. Д.Н., съдебен адрес: гр.П., ул."*********" № 3 срещу Ю. Б. В., с ЕГН **********,
гр.З., обл.Софийска ул."*********" № 6. Ищцата твърди в исковата молба, че с ответника
са сключили граждански брак на 30.08.1997 г. в гр.З., Община З. /акт № 17/30.08.1997 г. на
Община З., който и за двамата е първи по ред. Твърди, че от брака си имат родено едно дете
- Б.Ю. В., родена на *********г., пълнолетна. Твърди, че проблемите между тях започнали
почти още от самото начало на брака им и били от различно естество и свързани предимно с
избухливия характер на ответника и системната му злоупотреба с алкохол. Твърди, че
когато е пиян агресирал срещу нея и дъщеря им, обиждал ги, псувал ги, дори вдигал ръка да
я бие. Твърди, че след смъртта на брат си ответникът се отдал на самосъжаление и не се
интересувал от нуждите на семейството. Твърди, че от 2012 година са разделени и той не се
интересувал от нея и дъщеря им. Интересувало го единствено да си набави алкохол и храна.
Твърди, че посоченото до тук направило съжителството им изключително трудно, а на
моменти и невъзможно, което довело и до и раздялата им. Твърди, че семейното им жилище
е лична собственост на ответника по наследство. Ищцата твърди в исковата молба, че от
осем години са фактически разделени и не поддържат никакви отношения. Твърди, че
в момента работи и живее в с. Поляна, община Стралджа. Ищцата твърди в исковата молба,
че ответникът постоянно я пренебрегвал като съпруга, партньор и майка на детето им.
Твърди, че след като се напиел вдигал безпричинно скандали, които обикновено били
1
съпроводени с обиди от рода на „курва", „боклук" и други подобни. Твърди, че вследствие
на това неуважение и незачитането й като жена, майка на детето им и съпруга, дългата
фактическа раздяла, изначало лошите им отношения, бракът им е без всякакво съдържание и
съществувал само формално от дълго време. Твърди, че това създало у нея убеждението, че
не биха могли да възстановят брачните си отношения и бракът им да бъде заздравен.
Твърди, че този брак е дълбоко и непоправимо разстроен и в интерес на двамата е той да
бъде прекратен. Твърди, че с ответника нямат сключен брачен договор.Ищцата моли съда да
постанови решение, с което: Да прекрати бракът им на основание чл. 49, ал.1 СК като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; Не се предвижда упражняването на
родителските права върху детето, тъй като същото е пълнолетно; Да постанови след развода
да носи брачното си фамилно име – В.; Семейното им жилище, находящо се в гр. З.,
ул."*********", № 6 е лична собственост по наследство на ответника Ю.В. и няма
претенции за неговото ползване след развода.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна: Видно от представеното
удостоверение за сключен граждански брак, страните С.В. И. с ЕГН ********** и Ю. Б. В. с
ЕГН **********, са сключили граждански брак на 30.08.1997 г. в гр.З., Община З., за което
е съставен акт за граждански брак № 17/30.08.1997 г. на Община З., като съпругата ще носи
фамилното име В.. От брака си съпрузите имат едно дете Б.Ю. В., родена на *********г., с
ЕГН *********, видно от удостоверение за раждане въз основа на акт за раждане
№23/13.04.1998г. на Община П..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
По иска с правно основане чл.49, ал. 1 от СК:
Предявеният иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и доказан и следва да се
уважи. Съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду им е изчезнало
взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните
задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от
смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите
съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на
основание чл. 49, ал.1 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла и
изобщо нямат контакти помежду си, въпреки непродължителния период от време, говори за
прекъсване на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени.
Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е
невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Изложеното дава
2
основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен,
което налага неговото прекратяване.
По въпроса за вината:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася
относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В
случая, такова искане е направено от страната С.В. , като се установява, че страните са във
фактическа раздяла от месец 2012г. Съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брачната връзка има съпруга Ю.В., като ответникът не е положил никакви
усилия за заздравяване на брачната им връзка. Страните по делото са престанали да полагат
усилия за запазването на брака, при което може да се направи извод, че той съществува само
формално, което не е в ничий интерес. Такъв брак с такива отношения може да бъде само
дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това носят и двамата съпрузи. В тази връзка
съдът намира за необходимо да подчертае, че бракът създава определени задължения за
всеки един от двамата съпрузи и докато той не е прекратен, те не могат да се считат за
освободени от тях. Причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е свързана
изцяло и с нежеланието на съпруга да положи усилия и възникналите между съпрузите
недоразумения да бъдат преодолени. Предвид на тези съображения съдът счита, че следва да
прекрати брака между страните по вина на съпруга Ю. Б. В..
По иска по чл. 53 СК:
На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се
произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Ищцата е заявила желание
след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име В., като искането следва да
бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК.
Не се установи от страите, че същите имат от брака си непълнолетни деца, както и че
същите притежават придобити от брака движими и недвижими вещи в режим на СИО,
поради което съдът не дължи произнасяне по горното.
По разноските:
Предвид изхода на делото, с оглед заявеното от страна на ищцата становище, че същата
не претендира разноски по делото и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, Районен съд-П. определя окончателна държавна
такса за развода в размер на 50,00 (петдесет) лв., от която следва да се приспадне сумата от
25,00 (двадесет и пет) лв., внесена от ищеца С. В. В. при завеждане на делото. В този
смисъл ответника Ю. Б. В. с ЕГН ********** следва да заплати сумата от 25,00 (двадесет и
пет) лв., представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.
3
Воден от изложеното, Районен съд-П., първи състав
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака сключен на на 30.08.1997 г. в гр.З., Община З., за което е съставен
акт за граждански брак № 17/30.08.1997 г. на Община З. между С. В. В.(с предбрачно
фамилно име И.! с ЕГН ********** и Ю. Б. В. с ЕГН **********, на основание чл. 49 ал. 1
от СК, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОБЯВЯВА , че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има Ю. Б. В. с
ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака С. В. В. с ЕГН ********** да носи
фамилно име – В..
ОСЪЖДА Ю. Б. В. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд-П.
окончателна държавна такса размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4