№ 18
гр. Разлог, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря К. И. Т.
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Адм. наказателно дело №
20221240200014 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалба от М.Д.Г., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Х., у.
„Ш.“№15, против НП №142 от 05.11.2021 г. на Директора на РЗИ-Б., с което на
жалбоподателя за извършено адм. нарушение по т.7 от Заповед №РД-01-373/27.05.2021 г.,
изм. и доп. със Заповед №РД-01-496/15.06.2021 г. на Министъра на З., във вр. чл.63, ал.4 от
ЗЗ, на основание чл.209а, ал.4, във вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е наложено адм. наказание „глоба“
от 300.00 лв.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, като се излагат доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при неговото съставяне. Твърди се, че същото е
издадено при непълни реквизити и непълноти на описаните административно-наказателни
норми, които са нарушени. Според жалбоподателя не са описани нарушението и
обстоятелствата при които е било извършено. Изложени са доводи и че изнесеното в НП не
отговаря на действителното фактическо положение.
В откритото съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и се представлява от
упълномощен представител. По същество изразява становище за липсата на осъществен
състав на адм. нарушение от обективна страна. Сочи, че видно от съдържанието на
заповедта, която е нарушена контролиращия орган е допуснал изключения от изискването за
носене на защитна маска за лице за работните колективи до седем човека при условие, че са
ваксинирани или преболедували. Отделно от посоченото позовавайки се на разпоредбата на
чл.3, ал.2 от ЗАНН, счита че следва да бъде приложен по-благоприятния за жалбоподателя
закон, доколкото към момента изискването за носене на защитни маски е отпаднало.
Директорът на РЗИ-Б. се представлява от упълномощен представител, който застъпва
позиция за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че НП е правилно и законосъобразно,
а в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Пледира се за потвърждаване на НП.
РП-Б., ТО-Р. - редовно уведомени, не изразяват становище по жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 7-дневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 05.07.2021 г. около 11.50 часа, св. М.Н. и св. В.Д., служители на длъжност „инспектор“
1
при РЗИ-Б. извършили проверка на закрит обществен обект – „Б.з.“, стопанисван от
ЕТ„Е.П.-М.“, находящ в г.Б., у.„Ц.С.“№36, относно спазване на противоепедимичните мерки
въведени със Заповед №РД-01-373/27.05.2021 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-
496/15.06.2021 г. на Министъра на З. В хода на проверката установили, че жалбоподателя
М.Г. на длъжност „б.“ осъществява приготвяне на тестени закуски без да има поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата.
Контролните органи извършили проверката преценили, че с поведението си Е.П. е нарушил
по т.7 от Заповед №РД-01-373/27.05.2021 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-496/15.06.2021
г. на Министъра на З., във вр. чл.63, ал.4 от ЗЗ, във вр. чл.63, ал.4 от ЗЗ, поради което и на
място му съставил АУАН №141/05.07.2021 г. Актът бил предявен на жалбоподателя, който
го подписал без възражения.
Административно-наказващият орган - сезиран с преписката по акта, също счел
фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал атакуваното НП, с
което за нарушение по т.7 от Заповед №РД-01-373/27.05.2021 г., изм. и доп. със Заповед
№РД-01-496/15.06.2021 г. на Министъра на З, във вр. чл.63, ал.4 от ЗЗ, на основание чл.209а,
ал.4, във вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е наложено адм. наказание „глоба“ от 300.00 лв.
По делото са разпитани като свидетели М.Н. и В.Д. – служители при РЗИ-Б.д, които с
показанията си установяват, че на 05.07.2021 г. извършили проверка на закрит обществен
обект „Б.з.“, находящ се в г.Б., у.„Ц.С.“, във вр. с постъпил сигнал за тютюнопушене в
обекта. При проверката не било установено нарушение във връзка със сигнала, но във вр. с
осъществявания от тях контрол по спазване на противоепидимичните мерки, въведени със
заповед на Министъра на З. установили, че лицето М.Г. на длъжност „б.“ приготвя тестени
закуски в обекта без поставена защитна маска на лицето за еднократна или многократна
употреба. На място съставили КП и АУАН, който бил връчен на лицето срещу подпис.
По делото е разпитана като свидетел Е.П., който в показанията си твърди, че е управител на
обекта, в който е работела жалбоподателката към датата на проверката. Твърди, че се е
намирал пред баничарницата, когато дошли две жени на проверка. Нахлули в обекта и
започнали да се карат, че са били без маски. Твърди, че към момента на проверката
служителите се намирали в стаята за почивка и пиели кафе. Самата баничарница била
разделена на три части, като едната част била за продажба, другата за приготвяне на
закуски, а третата била стая за отдих.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Н. и Д.. Посочените свидетели са
незаинтересовани от изхода на делото. В деня на съставяне на АУАН са изпълнявали
служебните си задължения и разказват последователно и безпротиворечиво обстоятелствата
относно извършената проверка, поведението на жалбоподателя и съставяне на АУАН.
Същото не може да бъде споделено по отношение на показанията на свидетеля П., който
освен, че е работодател на жалбоподателя към същата дата, но видно от показанията на
свидетеля и от отразеното в КП е бил санкциониран за същото нарушение. Заявеното от
свидетеля, че към момента на проверката били в почивка и жалбоподателката не приготвяла
закуски, а се намирала в стаята за отдих не кореспондира с показанията на разпитаните
свидетели Н. и Д. и с отразеното в съставения на място КП.
Предвид изложеното противоречие съдът не кредитира показанията на свидетеля П. в
посочената част.
При тези данни съдът намира за доказано конкретното нарушение и извършването му от
жалбоподателя.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН
или издаване на НП, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност,
обуславяща отмяната му, включително и твърдените такива от жалбоподателя.
Актът е съставен от определено със Заповед длъжностно лице, в съответствие с чл.209а, ал.3
ЗЗД.
2
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
НП е било издадено в 6-месечния срок.
Административното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно
пълно, точно ясно, за да може жалбоподателят да го разбере и да организира адекватно
защитата си. Извършеното деяние и описанието му в акта по чл.42 ЗАНН и в НП по чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН, предполага индивидуализация на нарушението, чието посочване на
неизпълнената/нарушена конкретна противоепидемична мярка, актът с който е въведена и
след това - описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението - дата, място и
пр. Посочена е и конкретната заповед на министъра на здравеопазването, с която е въведено
задължението за носене на защитни маски за лице в закрити обществени места, включително
с номер и дата на издаване, конкретната противоепидемична мярка, която не е съобразил
жалбоподателят - поставяне на защитна маска за лице от всички лица, които се намират в
закрити обществени места, както датата и мястото на извършване. С посочените фактически
обстоятелства в описанието на деянието са съобразени разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1,
т.5 ЗАНН.
Съдът като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН, жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.209а, ал.1 от ЗЗдр. – ЗЗ. С разпоредбата чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в приложимата към
процесния период редакция, е предвидено адм. наказание "глоба" от 300.00 до 1`000.00 лева,
за нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на З или от директор на РЗИ
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2 от ЗЗ, освен ако деянието не съставлява
престъпление. С нормата на чл.63, ал.1 от ЗЗдр., също в приложимата към процесния период
редакция /ДВ бр.28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, в правомощие на министъра на З, е
вменено при възникване на извънредна епидемична обстановка да въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Видно е, че
както нормата на чл.63, ал.1 от ЗЗдр., така и тази на чл.209а, ал.1 от същия закон са
бланкетни, а установяването на конкретните противоепидемични мерки, като правила на
поведение, целящи опазване живота и здравето на населението, е предоставено в
правомощията на министъра на З. В конкретния случай, такава се явява Заповед №РД-01-
373/27.05.2021 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-496/15.06.2021 г. на Министъра на З, с
която в т.7 е въведена противоепидемична мярка, съгласно която „всички лица, когато се
намират в закрити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз,
лечебни или здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, адм. учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътните гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти,
църкви, манастири, храмове, музеи и др.), са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.
Именно с цитираната по-горе заповед, характеризираща се като общ административен акт
по смисъла на чл.65 от АПК с временен характер, се създава задължение за неопределен
брой лица за носене на защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата за
предотвратяване разпространението на COVID-19, в рамките на определения в заповедта
период от време. Неизпълнението на посоченото задължение, правилно е квалифицирано от
административно-наказващия орган като нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. С разпоредбата
на чл.209а, ал.1 ЗЗ е санкционирано самото неизпълнение на съответната
противоепидемична мярка, а не неизпълнението на заповедта, с която е въведена, поради
което е налице пълно съответствие в акт и НП между фактическото описание на деянието
(чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН) и посочената нарушена законова разпоредба (чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН). Мярката е сред въведените към 05.07.2021 г. (Заповед №РД-01-
373/27.05.2021 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-496/15.06.2021 г. на Министъра на З. -
т.7). В случая безспорно се установи, че жалбоподателя се е намирал на закрито обществено
3
място в обект – „Б.з.“, като е извършал дейност по приготвяне на закуски, без поставена
защитна маска, покриваща носа и устата. Последното обстоятелство е несъмнено установено
от показанията на свидетелите Н. и Д.. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя в хода на съдебните прения, че в случая е налице
изключението предвидено с измененията със Заповед №РД-01-496/15.06.2021 г. на
Министъра на З. Точка IIа от цитираната заповед предвижда по преценка на работодателите,
органите по назначаване на физическите и юридическите лица, които са собственици или
управляват обекти с обществено предназначение, търговски или други обекти, които
предоставят услуги на гражданите, може да се допусне изключение от изискването за носене
на маска за лице, за работните колективи до 7 човека, при условие, че всички лица са
ваксинирани срещу Ковид 19 и/или преболедували Ковид 19. В т.IIб от цитираната заповед
са посочени в кои случи лицата се считат ваксинирани или преболедували. В първия случай
завършен ваксинационен курс срещу Ковид 19 следва да се установи със съответния цифров
сертификат, а във втория случай преболедуване от Ковид 19 следва да се установи със
съответното лабораторно изследване. В тази връзка по делото не са ангажирани надлежни
писмени доказателства – сертификати или резултати от лабораторни изследвания, че всички
служители работещи в проверявания обект са били ваксинирани или преболедували.
Нарушението по чл.209а, ал.1 ЗЗ, не може да е маловажен случай по чл. 28 ЗАНН.
Извършено е в условията на обявена за страната извънредна епидемична обстановка, поради
пандемия от COVID-19, като засяга обществените отношения, свързани с опазване на най-
висшите ценности - живота и здравето на гражданите. Без значение е отсъствието на
настъпили от нарушението вредни последици. Противоепидемичните мерки са въведени за
предотвратяване увреждане на здравето на околните, при това поради непосредствена
опасност за живота и здравето им от епидемично разпространение на заразна болест -
потенциален риск за живота на гражданите, поради което неизпълнението им не би могло да
бъде определено като "маловажен случай" при липсата на каквито и да са обстоятелства,
които конкретно да характеризират случая с по-ниска степен на обществена опасност. Дали
носенето на маска е "целесъобразна мярка", е въпрос от компетентността на министъра на
здравеопазването, като пропорционалността й, с оглед съответствието с целта на закона, е
въпрос на съдебен контрол на самата заповед за въвеждане на задължението за "поставяне на
защитна маска за лице", а не въпрос по чл.28 ЗАНН. Наложената с НП санкция е именно
предвиденото наказание "глоба", в предвиденият й минимален размер от 300.00 лв. -
чл.209а, ал.1 ЗЗ, поради което НП следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РЗИ-Б. разноски от 80.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По делото е приложено
пълномощно за процесуално представителство, като е направено и нарочно искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №142 от 05.11.2021 г. на Директора на РЗИ-Б., с което на
жалбоподателя М.Д.Г., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Х., у.„Ш.“№15, за извършено адм. нарушение
по т.7 от Заповед №РД-01-373/27.05.2021 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-496/15.06.2021
г. на Министъра на З, във вр. чл.63, ал.4 от ЗЗ, на основание чл.209а, ал.4, във вр. чл.209а,
ал.1 от ЗЗ, е наложено адм. наказание „глоба“ от 300.00 лв.
ОСЪЖДА М.Д.Г., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Х., у.„Ш.“№15, да заплати на РЗИ-Б., сумата от
80.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Бл.АС.
4
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
5