№ 357
гр. Варна, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Ив.
мл.с. Ивалена Орл. Д.а
при участието на секретаря Цветелина Н. Цв.нова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100500098 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 267336/23.09.2020г. и частна
жалба вх.№ 302563/22.11.2021г. имаща характер на въззивна такава против решение по чл.
247 от ГПК от М. Т. Т., ЕГН ********** с адрес: ************ съдебен адрес: гр. Варна,
*************, чрез адв. Д. П. срещу Решение № 260185 от 31.08.2020г. и Определение №
266031/03.11.2021г. постановени по гр.д.№ 20019/ 2019г. по описа на РС-Варна,16св., с
което е отхвърлен иска на М. Т. Т., ЕГН: ********** срещу СТ. Г. Д., ЕГН: **********, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата М. Т. Т., ЕГН
********** е собственик по силата на наследство, дарение и давностно владение
продължило повече от 10 години на 645кв.м.ид.част от ДВОРНО МЯСТО, представляващо
УПИ XVIII-670, кв.29 (по предходен план представляващо УПИ ХV-409, в кв.24), цялото с
площ от 930кв.м., находящо се в гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, с административен
адрес на ул.Синчец №8, при граници на мястото: УПИ І-669, УПИ ІІ-672, УПИ XVI-686,
УПИ XVII-671 и улица, която идеална част представлява частта от имота, без площта от
285кв.м.ид.ч.общинска собственост, които община Аксаково е присъединила към имота,
ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, на основание чл.124,ал.1 от ГПК;не е
допусната поправка на ОФГ в посоченото по –горе решение.
В жалбата са изложени аргументи за неправилност на решението поради нарушение
на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че
в хода на процеса С.Д. не е представил никакви доказателства в подкрепа на оспорените от
ищеца твърдения заявени от него в отговора на исковата молба. Твърди се, че в нарушение
на процесуалните правила съда с Разпореждане от 31.08.2020г. е приобщил към писмените
доказателства по делото нотариален акт № 44,том I, рег.№ 930,дело№42 от 2011г. и е
постановил своя съдебен акт съобразявайки се с него, за приемането на като доказателство
по делото ищцата е разбрала едва след постановяване на решението. Оспорват се и
изводите на съда относно прекъсване на давността касателно заведеното от С.Д. дело за
1
делба /гр.дело № 3909/2017г. по описа на ВРС/, което е прекратено поради оттегляне на иска
на ищеца по него.Твърди се, че от събраните по делото гласни доказателства,съгласно
разпределената доказателствена тежест, ищеца е доказал осъществено владение на имота за
твърдения период.Претендира отмяна на решението и уважаване на иска. В условията на
евентуалност – частично уважаване на иска до размера на установените по делото от съда
права на собственост от 1/3 ид. части върху процесните дворно място и жилищна сграда,
както и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивика, чрез процесуалния си представител, поддържа
депозираните жалби, моли същите да бъдат уважени.Претендира присъждане на сторените
поделото разноски. Представя подробни писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от С.Д., чрез процесуален
представител адв.П.И. -ВАК, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Моли за потвърждаване на решението, вкл. и допълнителното такова, с което съда с
определение не е допуснал поправка на ОФГ.
В съдебно заседание въззиваемия лично и чрез процесуалния си представител
поддържа депозираните отговори на жалбите, претендират отхвърлянето им и
потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.Претендира
присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. Т. Т. срещу СТ. Г. Д. иск
с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищцата М. Т. Т., ЕГН ********** е собственик по силата на наследство,
дарение и давностно владение продължило повече от 10 години на 645кв.м.ид.част от
ДВОРНО МЯСТО, представляващо УПИ XVIII-670, кв.29 (по предходен план
представляващо УПИ ХV-409, в кв.24), цялото с площ от 930кв.м., находящо се в
гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, с административен адрес на ул.Синчец №8, при
граници на мястото: УПИ І-669, УПИ ІІ-672, УПИ XVI-686, УПИ XVII-671 и улица, която
идеална част представлява частта от имота, без площта от 285кв.м.ид.ч.общинска
собственост, които община Аксаково е присъединила към имота, ведно с построената в
имота ЖИЛИЩНА СГРАДА.
В исковатa молбата ищцата излага, че от раждането й през 1958г. и до настоящия
момент живее в процесния имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО УПИ XVIII-670 (по
предходен план представляващо УПИ XV-409, в кв.24), цялото с площ от 930кв.м.,
находящо се в гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, с административен адрес на
ул.Синчец №8, при граници на мястото: УПИ І-669, УПИ ІІ-672, УПИ XVI-686, УПИ XVII-
671 и улица, ведно с построената в него едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП от 50кв.м.,
състояща се от две стаи и антре, поради което е във владение на процесния имот от 1958г.
и до настоящия момент, а на сградата от построяването и през 1967г. и до настоящия
момент.С оглед на това твърди,че е придобила имота добросъвестно с кратката 5 годишна
давност, чрез непрекъснато, безсъмнено и спокойно владение, респ. го е придобила с
изтичането на общата 10 годишна давност (чл.79 от ЗС).Твърди, че още приживе на своите
баба и дядо –М.Ив. и съпругата му са се разбрали с тях и с останалите наследници, че тя ще
остане да живее в имота и след смъртта им и те ще останат за нея. Твърди , че никой от
останалите наследници не е смущавал владението и не е оспорвал собствеността й.През
2017г. ответника завел дело за делба – гр.дело № 3909/2017г. по описа на ВРС, но то било
прекратено, поради оттегляне на молбата от ищеца. Това оспорване било причината през
1998г. останалите наследници Ив.Д.,В.В. и А.М. да и прехвърлят техните идеални части –
натариален акт за дарение на недвижим имот № 111,том III, рег.№ 3770,дело № 353 от
2018г., като в същия било изрично записано, че те са и предали владението на описания в
2
акта имот преди повече от 20 години.Излага, че ответника от преди 1995г. е извън пределите
на Р.България, не е дошъл на погребението на баща си Г. през 1995г., както и когато е
починала майка му –В. през 2011г. Никога те е влизал в къщата й защото никога не го е
пускала. Тя е обработвала замята и е правила подобрения в къщата.Излага, че
праводателката му –В. М. Й. , по нотариален акт за дарение от 18.04.2011г. никога не е
живяла и ползвала имота, нито е предявявала претенции по отношение на него.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва иска като неоснователен. Оспорва всички наведени от ищеца факти и
обстоятелства. Излага, че той и ответницата са съсобственици на дворно място, с
площ от 645кв.м.по документ за собственост, а по скица с площ от 930кв.м. от които
285кв.м. общинско място, находящо се в гр.Игнатиево, обл.Варна общ.Аксаково
ул."Синчец" №8, заедно жилищна сграда с РЗП от 50кв.м. представляващо УПИ XVIII-670 в
кв.29 по действащия план на гр.Игнатиево.Той е собственик съгласно нотариален акт за
дарение на недвижим имот №44 том I, рег.№930 дело №42 от 2011г.на Варненски нотариус,
вписан в Агенция по вписване с вх.№7937 от 20.04.2011г. акт №193 том XXII, дело 4744, а
М.Т. съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №111 том III, рег.№3770 дело
№353 от 2018г.на Варненски нотариус, вписан в Агенция по вписване с вх.№29292 от
23.10.2018г. акт №75 том LXXVII, дело 16411.
Оспорва твърденията на ищцата, че от раждането си през 1958г. живее в къщата,
описана по-горе, тъй като тази къща е построена от техния дядо 10г. по-късно през 1967г.
След смъртта на дядо им през 1997г. неговата майка В. М. приютява в тази къща М.Т. от
съжаление, защото тя се е развела със съпруга си, с който е живеела в с.Приселци и тъй като
няма къде да отседне и е предложила да живее в дома на дядо им с уговорката да пази този
имот, но никога не е ставало на въпрос, че къщата ще стане нейна собственост.
Оспорва твърдяното от ищеца владение върху имота, като излага, че техният общ
наследодател М.Х.Ив. е имал документ за придобиване на собствеността върху процесния
имот от 1957г. - нотариален акт №158 том 1 дело 224/20.02.1957г.,поради което за периода
1958 до 1997г. придобивна давност не тече.Излага , че след този период от време владението
от страна на М. е било прекъсвано многократно поради факта, че тя е била омъжвана и е
живяла през известни периоди от време в гр.Белослав. Не е била регистрирана на този
адрес, както и не е плаща данъци за същия.Дори и да не е живяла майка му в имота то
според разпоредбите на ЗС всеки от наследниците владее имота за всички, а не само за себе
си и в тази връзка между сънаследници и съсобственици придобивна давност не тече.
Твърди, че винаги е считал част от този имот като негов по наследство от дядо му и
респективно от майка му, още повече, че е собственик с документ за собственост от 2011г. за
идеална част от същия.
Владението на ищцата е било смущавано от негова страна още през 2012г. с
изпратената от него до г-жа Т. Нотариална покана с рег.№1204, том 1. акт 46, от 17.05.2012г.
на нотариус К.П. с рег.№382 на нотариалната камара за претендиране от него на месечен
наем. За тази покана лицето е уведомено чрез залепено известие на входната врата на
къщата на адрес с. Игнатиево ул."Синчец"8 на 17.05.2012г. Срокът за получаване на
документите от нотариалната кантора е изтекъл на 31.05.2012г. и съгласно чл.47 ал.5 от ГПК
поканата се счита за връчена.
През 2015г. между него и ищцата имало разбирателство по повод на процесния
имот. Но тъй като имотът не може да бъде разделен според законовите изисквания на два
самостоятелни парцела, ответникът ангажирал лицензирани геодезисти през март 2015г.
които да изработят проект за ползването на две отделни части от имота. Съгласно този
проект с ищцата са постигнали устно споразумение за ползването му - той да ползва
южната част от имота, а тя северната част, в която се намира и къщата. Разбрали се да
поставят мрежа между двете части в имота, за да се разграничат един от друг и всеки да знае
3
коя част от имота може да ползва. След това той засадил в южната част от имота овощни
дръвчета - сливи, кайсии, череши и джанки.След изработения проект, геодезистите
трасирали целия имот и след съгласието и на М.Т. той оградил целия имот с мрежа,
поставена на бетонни колове. След известен период от време ищцата премахнала
мрежата.Индикация за още един акт за нарушено владение от негова страна спрямо ищцата
е и заведеното от него гражданско дело за делба №3909/2017г. по описа на XLIIc-в на ВРС,
с което автоматично се прекъсва давността по повод на процесния имот поради спора им за
материално право. Излага , че само той за периода от 2011г. до 2018г, е плащал данъка за
целият имот- земя и сграда. Ако ответницата е имала намерение да владее имота като свой,
то би платила частта си от дължимия данък за същия.
Оспорва твърдението на М.Т., че тя е обработвала имота и че е ремонтирала основно
къщата през годините, като излага, че и към настоящият момент къщата е в много окаяно
съСт.ие, не е измазана, руши се и никакви ремонтни дейности не са извършвани в нея от
самото й построяване от техния дядо през 1967г. В къщата няма дори санитарни
помещения. В двора има външна тоалетна, която е почти паднала.
Твърди , че именно защото той е предявявал претенциите си по повод на дворно
място към М.Т. с площ от 645кв.м.по документ за собственост, а по скица с площ от
930кв.м. от които 285кв.м. общинско място, находящо се в гр.Игнатиево, обл.Варна
общ.Аксаково ул."Синчец" №8, заедно Жилищна сграда с РЗП от 50кв.м. представляващо
УПИ XVIH-670 в кв.29 по действащия план на гр.Игнатиево това е подтикнало и неговите
братовчеди да дарят техните идеални части от имота на ответницата едва през 2018г.
Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание страните,чрез процесуалните си представители поддържат
тезите си.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото
е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните изводи от
фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и е установено от представените писмени доказателства ,
че:
На 20.02.1957год. М.Ив. придобива собствеността върху къща от две стаи и антре, с
два навеса и сайвантче с дворно място от един декар в село Игнатиево, Варненски, като
сделката е обективирана в нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 158 ,том
I,дело № 224/1957г. –л.15 от дело.
М.Ив. е починал на 04.07.1997год. и след своята смърт е оставил за законни
наследници следните лица: Ст.Ив.М., който се явява наследник на Ив.М.Ив.-син на М.,
4
починал преди М. на 01.09.1959г., В. М. Й.-дъщеря,починала на 23.10.2011г. и оставила
наследници/СТ. Г. Д.-син,Ст. Г.ева В.-дъщеря,Ив. Г.ева Д.а-дъщеря,Т. Г.ев Г.ев-син/ и Т. М.
Ив. –син, починал на 20.04.2004г. и оставил свои наследници/М. Т. Т.-дъщеря,Ив. Т. Д.-
дъщеря,В. Т. В. –дъщеря и Анг. Т.ов М. –син.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №44 том I, рег.№930 дело
№42 от 2011г.на Варненски нотариус, вписан в Агенция по вписване с вх.№7937 от
20.04.2011г. акт №193 том XXII, дело 4744, на 18.04.2011год. ответникът придобива от В.
М. Й. и Ст.Ив.М. общо 8/12ид.части или по 4/12 ид.части от всеки един от дарителите от
процесния имот.
На 23.10.2018год. ищцата придобива чрез дарение от Ив. Т. Д., В. Т. В. и Анг. Т.ов
М. 3/12 ид.части от процесния имот, сделката е обективирана в нотариален акт за дарение
на недвижим имот №111 том III, рег.№3770 дело №353 от 2018г. на Варненски нотариус,
вписан в Агенция по вписване с вх.№29292 от 23.10.2018г. акт №75 том LXXVII, дело
16411.
В открито съдебно заседание от 28.02.2022г. е прието за безспорно между страните,
че ищцата М.Т. е собственик по наследяване на 1/3 ид.ч. от процесните дворно място,
цялото с площ от 645 кв.м., находящо се в гр.Игнатиево, ул.“Синчец“ № 8 и построената в
него къща / 3/12ид.част по дарение и 1/12 ид.части по наследство от баща си Т. М. Ив.=4/12
ид.ч.=1/3 ид.ч./.
Следва да се посочи,че в случая признаването на иска от ответника, доколкото се
касае за иск за собственост е ирелевантно. Както приема в практика си ВКС /напр.Решение
№ 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК/, която настоящия съдебен
състав изцяло споделя, при съдебното установяване на собствеността на ищеца по
съображения за правна сигурност, не може да се постанови решение при признание на
иска.Направено от ответника признание, че ищецът е собственик на 1/3 ид.част, преценено
от съда съгласно чл. 175 ГПК е в унисон със събраните по делото писмени доказателства и
обосновава основателност на иска до размер на 1/ 3 ид. част от процесния имот и къща в
него.
Приети са доказателства за плащан от страните данък, относно процесния имот -
л.63 до л.69 от делото, както и нотариална покана с рег.№1204, том 1. акт 46, от 17.05.2012г.
на нотариус К.П. с рег.№382 в НК.
Спорно между страните е придобила ли е ищцата собствеността на целия имот и
сграда в него / остатъка над 1/3 ид.част/ по силата на оригинерен способ – изтекла в нейна
полза придобивна давност, считано от 1958г., респективно – 1967г. до подаване на
исковата молба в съда – 16.10.2019г.
В конкретната хипотеза не са налице законови пречки за придобиване на
собствеността съгласно индивидуалните характеристики на процесните имоти /дворно
място и къща/. Горното налага необходимостта от положителен извод досежно
5
осъществяваната от М.Т. трайна, явна и необезпокоявана фактическа власт по отношение на
процесните имоти с намерение за своене в изискуемият за това период от време – 10 години,
съгласно чл.79 от ЗС. Това е така, защото с оглед придобивното основание, за ищеца е
изключена възможността тя да е добросъвестна /да не е знаела, за пороците на
юридическото основание/, т.е. не е наличен втория елемент на добросъвестността на едно
владение, а именно субективния.
Възраженията на въззивника в тази връзка, съда счита за основателни по следните
аргументи:
Видно от събраните по делото доказателства първия момент, от който ищеца може
да свои идеалните части на останалите наследници на общия за страните наследодател М.Ив.
е неговата смърт – 04.07.1997г. От 1957 г. , когато процеснития имот е придобит в
патримониума на М.Ив. до 1997г. давност за ищеца не тече. От 1997год. до смъртта на
бащата на М. – Т. М. Ив. през 2004 год., имотът остава съсобствен по наследство на
наследниците му Ст. М.,В. М.,Т. М. Ив./ . Дори и да се приеме, че в този период от време
ищцата е ползвала и подобрявала имота живеейки в него/категорични доказателства за
последното по делото не са представени/, същата не е осъществявала фактическа власт с
намерение за своене. Ищцата е допусната да живее и ползва имота, като държател по
предложение на майката на ответника – В. М. и със съгласието на всички наследници,т.е.тя
е осъществявала т.наречените „търпими действия“, които не са владение и с които не може
да придобие имота, независимо от срока на държането /Решение № 483 от 11.12.2012год. на
ВКС по гр.д. №493/2012год. на ВКС, I г.о./.
За доказване, съответно опровергаване твърденията на ищеца за изтекла в нейна
полза придобивна давност, по делото са събрани гласни доказателства.
Съвкупно от показанията на водените от ищеца свидетели – св. Цв. И. Т. /съпруга
на брата на ищцата/и Анг. Т.ов М. /брат на ищцата/ чиито показания съда кредитира в
условията на чл.172 от ГПК и доколкото са базирани на лични впечатления се установява ,
че до смъртта си дядо М. е живял в къщата си на ул.Синчец № 8 в с.Игнатиево. Ищцата се
преместила в къщата приживе на дядо М..Преди това малко е живяла при свидетелите на
Синчец 10. Имотите на Синчец 8 и на Синчец 10 са обединени някога. В момента има къща
на Синчец 10, на Синчец 8 също има къща. Имало е завещание в полза на М. за този имот,
но е загубено и не знаят къде е. Знаят, че волята дядо М. преди да почине е била М. да влезе
в този имот. „Това го знае, защото той го е казал“-св.Т.. Отишъл със свекъра й на Съвета и
са правили писмено писмо. Лично го е чувала да казва на свекъра й М. да влезе имота,
когато той почине и както е станало.“Виждал съм завещанието,но нямаше печат“ –св.М..
Знаят , че Ст. е започнал да има претенции за имота “търси имот от майка си“, „има спор
между страните ,когато започнаха да се търсят един друг да се прехвърли дворното
място“.Това било преди 5,6 години/считано от 2020г./-св. Т.. “Виждал съм Ст. да влиза в
имота един два пъти“-св.М.. В имота никой друг освен М. не е живял.
Съвкупно от показанията на водените от ответника свидетели- св.Ст.Ив.М. –
братовчед на страните и Ив. Г.ева Д.а- сестра на ответника чиито показания съда кредитира
6
в условията на чл.172 от ГПК и доколкото са базирани на лични впечатления се установява,
че след завръщането си от Гърция, където живял 10 години ответника се установил в
с.Игнатиево.Спор за имота има от 2011г. поради което и свидетелите са дарили на Ст.
своите части.Св. М. излага ,че когато на 08.12.1997г. св.М. се върнал от Украйна ,където
работел, решил да отиде да види дядо си М. , но разбрал,че е починал. Не е влизал вътре в
къщата на Синчец 8 да види какво е. Ходил там на другата година по повод какво ще правят
с тази подялба. Всички наследници знаели,че имотът е наследствен. Ст. изкарал един
документ за 615 кв.м. и по 215 кв.м. се падало на човек,но с М. нещо не могли да се
разберат и той си дал неговия дял на Ст.. Леля му се оплаква, че я изгонила от двора. Тогава
/2011г./ той и майка му дали неговия дял на Ст.. Ст. живее отсреща, сял е в имота
/порцесния/ кайсии, сини сливи,изорал е. Св. Д.а излага, че М. и Ст. имат спорове за имота в
Игнатиево на Синчец 8 от 2011г. Те отначало се разбили добре, гледал място, което е
определено за него,сял си картофи, лук, дръвчета. След това започнали недоразумения от
двете страни, започнали жалби един срещу друг и стигнали до делата. И двамата свидетели
излагат , че причината М. да живее в имота е майката на Ст. /ответника/ -В., която я е
вкарала вътре, защото била на квартира и за да не плаща квартира, докато се оправи да
живее там. Св. Д.а :“Майка я вкарва в имота, но не за поСт.но. Когато почина дядо ми, аз
бях там, тя живее на квартира и майка ми й казва: „вместо да живееш на квартира моето
момиче, влез вътре“. Даже й оставя целия багаж на нея“.М. няколко пъти е напуснала имота,
за периода от 1997г.,ходила е в Испания, както и в Белослав, където е била женена. В
момента в имота на ул.“Синчец“ 8 живее М. и това е така откакто е починал дядо М..
Според задължителните указания в ТР № 1/06.08.2012г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 1/2012г. на ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт
върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държанието им във
владение.
В конкретиката на правния спор, в хода на производството по делото, ищцата М.Т.,
чиято е доказателствената тежест , не е доказала по безспорен начин т.нар преобръщане на
владението /interversio possessionis/,при което от съсобственик на идеална част се е
превърнал в съсобственик владелец за периода от 2004г. до 2011г.,респективно 2014г. За да
е основателен иска не е достатъчно да бъде налице упражняване на фактическа власт на
ищеца върху спорния имот, както и твърдата й убеденост, че е негов собственик. От
събраните по делото гласни доказателства не може да се обоснове положителен извод,че
същата е извършила действия, с които е престанала да държи идеалните части от
вещта/имота за другия съсобственик - ответника и е започнала да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, преди 2011г. Изложеното от свидетелите,вкл. и тези на ищеца за
спорове между страните касателно имота към 2011г. са в унисон с приетите по делото
писмени доказателства , а именно нотариален акт №44 том I, рег.№930 дело №42 от 2011г.
на Варненски нотариус, за извършено от В. М. Й. и Ст.Ив.М. дарение в полза на ответника
на общо 8/12ид.части от процесния имот и къща, както и изпратената през м.05.2012г. от
ответника към ищеца нотариална покана. От същите безспорно се установява, че именно
през 2011г. ищцата е предприела действия, доведени до знанието на ответника, като
съсобственик, с които е манифестирала намерението си да отблъсне владението му и да
свои неговите части. От събраните по делото гласни доказателства се установява и, че
именно след тази дата ищеца не е допускала ответника в имот. Ответника не е представил
7
по делото доказателства във връзка с твърденията си за трасиране на имота,полагане на
мрежа ограждаща неговата част , както и премахването й от ищцата през 2015г. Същото
обаче представлява признание за неизгоден за него факт, че М.Т. е предприела действия по
демонстриране на намерението си за своене на неговата ид.част.
По изложените мотиви, ищцата М.Т. не е доказала по несъмнен и безспорен начин
твърдяното от нея явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, в неговия субективен
елемент, за разликата над 1/3 идеална част от процесния имот и къща в него, на която е
собственик по наследяване и касателно дела на ответника, за период от 10 г./ считано от
2011г. до подаване на исковата молба в съда -16.10.2019г./, за да е налице презумцията на
чл.69 от ЗС и същата да го е придобила по давност.
Обжалваното решение следва да бъде отменено за разликата до 1/3 ид.част от
процесните имот и къща и потвърдено в отхвърлителната част за разликата над 1/ 3 ид.част
.
Несъвпаденето на изводите на двете инстанции предполага отмяна на решението и в
частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на спора на М.Т. следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство в размер на 353.41 лева и в размер на 362.09 лева за
въззвиното производство на основание чл.78 ал.1 от ГПК и съгласно представения списък и
доказателства за извършването им.
Съразмерно с отхвърлената част на иска на основание чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед
направеното искане и представените по делото доказателства за извършването им, на С.Д.
следва да се присъдят разноски в размер на 533.00 лева за първоинстанционното
производство и в размер на 266.00 лева за въззнивното такова.
Водим от гореизложеното , Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260185 от 31.08.2020г. и Определение № 266031/03.11.2021г.
постановени по гр.д.№ 20019/ 2019г. по описа на РС-Варна,16св., с което е отхвърлен иска
на М. Т. Т., ЕГН ********** срещу СТ. Г. Д., ЕГН ********** и не е допусната поправка на
ОФГ в решението, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата
М. Т. Т., ЕГН ********** е собственик по силата на наследство, дарение и давностно
владение продължило повече от 10 години в частта му до 1/3 ид.част от 645кв.м.ид.част от
ДВОРНО МЯСТО, представляващо УПИ XVIII-670, кв.29 (по предходен план
представляващо УПИ ХV-409, в кв.24), цялото с площ от 930кв.м., находящо се в
гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, с административен адрес на ул.Синчец №8, при
граници на мястото: УПИ І-669, УПИ ІІ-672, УПИ XVI-686, УПИ XVII-671 и улица, която
идеална част представлява частта от имота, без площта от 285кв.м.ид.ч.общинска
собственост, които община Аксаково е присъединила към имота, ведно с до 1/3 ид.част от
построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, на основание чл.124,ал.1 от ГПК, както и в
частта за присъдените разноски, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М. Т. Т., ЕГН ********** срещу СТ. Г.
Д., ЕГН **********,че ищеца е собственик по наследяване на 1/3 ид.част от 645кв.м.ид.част
от ДВОРНО МЯСТО, представляващо УПИ XVIII-670, кв.29 (по предходен план
представляващо УПИ ХV-409, в кв.24), цялото с площ от 930кв.м., находящо се в
8
гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, с административен адрес на ул.Синчец №8, при
граници на мястото: УПИ І-669, УПИ ІІ-672, УПИ XVI-686, УПИ XVII-671 и улица, която
идеална част представлява частта от имота, без площта от 285кв.м.ид.ч.общинска
собственост, които община Аксаково е присъединила към имота, ведно с 1/3 ид.част от
построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, на основание чл.124 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260185 от 31.08.2020г. постановено по гр.д.№ 20019/
2019г. по описа на РС-Варна,16св., с което е отхвърлен иска на М. Т. Т., ЕГН **********
срещу СТ. Г. Д., ЕГН **********, за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищцата М. Т. Т., ЕГН ********** е собственик по силата на наследство,
дарение и давностно владение продължило повече от 10 години, в частта за разликата над
1/3 ид.част от 645кв.м.ид.част от ДВОРНО МЯСТО, представляващо УПИ XVIII-670, кв.29
(по предходен план представляващо УПИ ХV-409, в кв.24), цялото с площ от 930кв.м.,
находящо се в гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, с административен адрес на
ул.Синчец №8, при граници на мястото: УПИ І-669, УПИ ІІ-672, УПИ XVI-686, УПИ XVII-
671 и улица, която идеална част представлява частта от имота, без площта от
285кв.м.ид.ч.общинска собственост, които община Аксаково е присъединила към имота,
ведно с над 1/3 ид.ч. от построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, на основание чл.124 от
ГПК.
ОСЪЖДА СТ. Г. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. Т., ЕГН **********,
сумата от 353.41/триста петдесет и три лева и четиридесет и една ст./лв. представляваща
направени по делото разноски в производството пред първа инстанция и сумата от
362.09/триста шестдесет и два лева и девет ст./лева, разноски за въззивното производство,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Т. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Г. Д., ЕГН **********,
сумата от 533.00/петстотин тридесет и три /лв. представляваща направени по делото
разноски в производството пред първа инстанция и сумата от 266.00/двеста шестдесет и
шест/лева, разноски за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9