№ 75
гр. Ямбол, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500221 по описа за 2021 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на И.Г.Р. подадена чрез пълномощника адв.Н.Н.
против Решение №260279/17.06.2021 г., постановено по гр.д.№2975/2020 г. по описа на
ЯРС, с което съдът е осъдил на основание чл.86, ал.1 ЗЗД И.Г.Р. ЕГН ********** да заплати
на Н.С.П., ЕГН ********** сумата от 8 734,86 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 09.11.2017 г. до 04.09.2020 г. върху задължението й за изплащане на сумата от 30
500 лв., представляваща парично уравнение на дял от допуснати до делба имоти, за което е
осъдена с Решение №628/13.11.2015 г. по гр.д. №650/2014 г. на ЯРС, като искът е отхвърлен
за разликата над 8734,86 лв. до предявения размер от 14 890 лв. за периода от 13.11.2015 г.
до 09.11.2017 г., като погасен по давност и за периода 04.09.2020 г. до 09.11.2020 г., като
неоснователен. С атакуваното решение жалбоподателят И.Р. е осъдена на осн. чл.78, ал.1
ГПК да заплати на Н.С.П. сумата от 351,33 лв., представляваща разноски по делото.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува с твърдения за недопустимост,
изразяваща се в отсъствието на процесуални предпоставки за разглеждане на иск по чл.86
ЗЗД и обуславяща необходимостта от обезсилване на първоинстанционното решение и
прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят посочва, че легитимният
процесуален ред за отстраняване на пропуска на извършилия съдебната делба съд служебно
да присъди лихви върху сумата за уравнение на дяловете, е регламентиран в чл.250 ГПК.
Предвид това и с оглед преклудирането на тази правна възможност, за въззиваемата страна
не е съществувало упражненото от нея в значително по-късен момент процесуално право на
1
иск, а разглеждането от страна на ЯРС на самостоятелен иск с правна квалификация по чл.86
ЗЗД е порок, рефлектиращ върху законосъобразността на постановеното решение до степен
на неговата недопустимост. Въз основа на изложените в жалбата съображения се иска
обезсилване на атакуваното решение и прекратяване на производството по делото. Иска се и
съдът да присъди направените разноски за двете съдебни инстанции съобразно представени
списъци по чл.80 ГПК.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата Н.С.П., чрез пълномощника си адв.Д.Й. е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната
неоснователност. Противопоставят се аргументи за неправилност на развитите във
въззивната жалба съображения с тезата, че пропускът на страната да прояви процесуална
активност в пределите на предоставената й в чл.250 ГПК възможност за иницииране
производство за допълване на решението не изключва правото й да претендира предявеното
акцесорно вземане със самостоятелен иск. Изтъква, че подобен извод почива на некоректна
интерпретация на цитираната във въззивната жалба съдебна практика на ВКС и моли съдът
да сподели позицията й за правилност на атакуваното решение, като потвърди същото.
Претендира се и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивницата не се явява, но чрез процесуалния си представител - адвокат,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като иска обезсилване на атакуваното
решение и прекратяване на производството по делото. Претендира и за присъждане на
разноски.
В о.с.з. въззиваемата не се явява, но чрез процесуалния си представител - адвокат,
поддържа становището за неоснователност на жалбата по изложените в отговора
съображения. Претендира и за присъждане на разноски.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото между страните не е спорно, а и от представеното Решение
№628/13.11.2015 г., постановено по гр.дело №650/2014 г. по описа на ЯРС се установява, че
съдът е поставил в дял на И.Г.Р. от гр.****, с ЕГН **********, недвижим имот, находящ се
в гр.******, ПИ с идентификатор 87374.555.311, с площ от 219 кв.м. по кадастралната
скица, а по документ за собственост от 250 кв.м., заедно с построените в него еднофамилна
жилищна сграда на един етаж със застроена площ с 68 кв.м., с идентификатор
87374.555.311.1, еднофамилна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 19 кв.м.,
с идентификатор 87374.555.311.3, ведно с подобренията в него, при граници: ПИ с
идентификатори 87374.555.310, 87374.555.309, 87374.555.313, 87374.555.312 и
87374.555.300, на стойност 44000 лева. Със същото решение И.Г.Р. е осъдена да заплати на
Н.С.П. за уравнение на дела й от допуснатите до делба имоти сумата от 30 500 лв.
Описаното решение е влязло в законна сила на 10.12.2015 г.
Не е спорно между страните и съдът приема за установено, че след проведена публична
продан по изп.д.№1225/2019 г. на ЧСИ И.Х., на 04.09.2020 г. обявеното за купувач лице превело по
сметката на ЧСИ сумата от 69 000 лева, след което и ищцата получила дължимата й сума от 30 500
2
лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивницата
е легитимирана и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната
жалба е неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
Възражението на въззивницата за недопустимост на решението, поради
недопустимост на предявения иск се прецени от въззивния съд за неоснователно, като
изложените в тази връзка мотиви от ЯРС са правилни. Не може да бъде възприето
твърдението, че ищцата разполага единствено с процесуална възможност да иска допълване
на решението в делбеното производство, но не и да предяви иск за присъждане на
обезщетение за забава в отделно исково производство. И това е така, т.к. възможността за
допълване на съдебно решение по реда на чл.250 ГПК е обвързана с преклузивен срок, който
в случая отдавна е изтекъл. Поради това за ищцата в настоящото производство единствената
възможност да реализира правото си е като предяви иск в отделно производство, което е и
сторила. В подкрепа на този извод на съда е и Решение №50/12.03.2010 г. по т.д.№485/2009
г. на ВКС, II т.о., в което е прието, че при наличие на присъдена главница и отсъствие на
влязъл в сила съдебен акт по отношение на законната лихва върху същата, не съществува
процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно
производство, независимо от акцесорния й спрямо главния дълг характер.
При преценка по същество - атакуваното решение се прецени за правилно.
Изложените от ЯРС мотиви относно основателността на предявения иск са правилни и се
споделят изцяло от въззивната инстанция, която на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.
В производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 14 890 лв., представляваща лихва за забава за
минало време върху главницата от 30 500 лв. за периода 13.11.2015 г. до датата на подаване
на исковата молба - 09.11.2020 г.
Съгласно нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, длъжникът по едно парично задължение,
при неизпълнение дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Задължението за заплащане на лихва, макар и акцесорно, се ползва с известна
самостоятелност по отношение на главното задължение, поради това и липсват пречки да се
предявява иск за лихва отделно от иска за вземането, от което произтича тази лихва.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства и в частност от
представеното по делото влязло в законна сила на 10.12.2015 г. Решение №628/13.11.2015 г.,
постановено по гр.дело №650/2014 г. по описа на ЯРС се установява, че И.Г.Р. е осъдена да
заплати на Н.С.П. за уравнение на дела й от допуснатите до делба имоти сумата от 30 500
лв., т.е. налице е влязло в законна сила решение за присъдена в полза на ищцата главница, в
3
което липсва произнасяне по отношение на законната лихва върху същата.
Независимо обаче, че основателността на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД зависи от
основателността на главния иск, за уважаването му следва да са налице и собствени
предпоставки, наличието на които съдът е необходимо да изследва. За да прецени
основателността на процесната претенция за мораторна лихва за забава за периода
13.11.2015 г. до датата на подаване на исковата молба - 09.11.2020 г. следва да бъде изяснен
въпроса налице ли е забава на ответната страна и в тази връзка дължи ли тя лихва за забава
върху главницата. Както вече се посочи съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, длъжникът по едно
парично задължение, при неизпълнение дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата.
В случая присъдената главница съставлява сума за уравнение дела на настоящата
ищца в резултат на извършена делба. В т.11 на ППВС №4/1964 г. е прието, че съделителят,
комуто са отредени в дял имоти по чл.288, ал.2 и чл.292 ГПК (а по сега действащия ГПК -
чл.349 и чл.353 ГПК), става техен собственик от влизане в сила на решението за
възлагането, а за неизплатените суми той дължи лихви от влизане в сила на решението. С
оглед това разяснение деня на забавата в процесния случай е деня на влизане в законна сила
на решението по извършване на делбата - 10.12.2015 г.
Ответницата, в отговора на исковата молба, е направила възражение за погасяване
по давност на претенцията на ищцата, което при съобразяване на датата на предявяване на
иска - 09.11.2020 г., е основателно за периода преди 09.11.2017 г., т.к. съгласно чл.111, б."в"
от ЗЗД вземанията за лихва се погасяват с изтичане на три годишна погасителна давност.
По делото е установено, че задължението за главница е било погасено на 04.09.2020
г., поради което претенцията на ищцата за обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва е основателна за периода от 09.11.2017 г. до 04.09.2020 г. За периода след
04.09.2020 г. (датата на плащане на главницата) до 09.11.2020 г. (датата на предявяване на
исковата молба) претенцията е неоснователна, поради извършеното плащане на главницата.
За периода от 09.11.2017 г. до 04.09.2020 г., изчислена с помощта на електронен калкулатор,
законната лихва за забава върху главницата от 30 500 лв. възлиза на сумата от 8 734,86 лв., до
който размер предявения иск следва да се уважи. Искът за горницата над 8 734,86 лв. до
претендирания размер от 14 890 лв. следва да се отхвърли, като за периода от 10.12.2015 г. до
09.11.2017 г. следва да се отхвърли като погасен по давност, а за периода 13.11.2015 г. до
10.12.2015 г. и за периода от 04.09.2020 г. до 09.11.2020 г. - като неоснователен.
По горните съображения и поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция
с тези на районния съд, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба против него – да се остави без уважение.
При този изход на делото въззиваемата има право да й се присъдят разноски за
въззивната инстанция. Въззиваемата, чрез пълномощника си претендира присъждане на
разноски за въззивната инстанция в размер на 1000 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение. Видно от представения към отговора на въззивната жалба договор за
правна помощ по отношение на договореното възнаграждение от 1000 лева е предвидено:
4
"начин на плащане- в брой". От описаната уговорка между страните обаче не може да се
направи категоричен извод, че уговореното адвокатско възнаграждение е било изплатено на
адвоката, а по делото не са ангажирани други доказателства, установяващи този факт. Т.к. с
оглед нормата на чл.78 ГПК на присъждане подлежат само ония разноски, за които има
доказателства, че действително са платени от страната, то претенцията на въззиваемата за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260279/17.06.2021 г., постановено по гр.д.
№2975/2020 г. по описа на ЯРС.
НЕ УВАЖАВА искането на Н.С.П. с ЕГН ********** да й бъдат присъдени
сторените за въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5