Р Е Ш Е Н И Е
№ 787 / 22.6.2020г.
гр. Перник, 22.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 7591 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу А.А.А., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца в
лично качество и в качеството на наследник на А. С.А. /починал на 04.08.2016
г./ сумата от общо 225.03 лева, представляваща 1/6 от стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, възлизаща на общо 1350.02 лева, за
имот – апартамент № 2, находящ се в ***, от които главница в размер на 199.14
лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл, представляваща 1/6 от
общата главница от 1194.84 лева и 25.89 лева – лихва за периода от 10.07.2016
г. до 06.06.2018 г., представляваща 1/6 от общата лихва от 155.36 лева, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се
иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, копие от нотариален акт № 49, том I, рег. №
336, нот.д. № 44 от 2012 г. от 12.03.2012 г. на нотаруис Ивайло Иванов с район
на действие Пернишки РС, под № 134 в НК, и удостоверение за наследници на А.А..
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е
постъпил писмен отговор. В депозираното срещу заповедта за изпълнение
възражение по ч.гр.д. № 4839/2019 г. на Пернишки РС исковите претенции са
оспорени по основание и размер. Посочено и че сумите са неправилно изчислени и
завишени. Оспорва се качеството потребител на топлинна енергия на ответницата.
Прави се възражение за погасяване по давност на сумите за главница за периода
от 01.05.2016 г. до 22.08.2016 г. и на съответните им лихви. Претендират се
разноски.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
ответницата – адв. В. заявява изрично, че не оспорва обстоятелствата, че за
процесния период до процесния имот реално е била доставяна топлинна енергия и
че същата е отчитана правилно, както и не оспорва размера на претендираните
вземания, при съобразяване на погасителната давност. В тази връзка съдът е
приел окончателен доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като
безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което страните, присъстващи в
съдебното заседание, не са възразили.
В
проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете. Процесуалният представител на
ответницата счита исковете за недоказани, поради което иска същите да бъдат
отхвърлени.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3281/26.08.2019
г. по ч.гр.д. № 4839/2019 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед
длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представеното по делото
извлечение от сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми,
дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 1194.84 лева за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл, и 155.36 лева – обезщетение за
забава за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г., като претендираната от
ответницата 1/6 част от тях не е заплатена.
От представено по делото копие от нотариален акт № 49,
том I, рег. №
336, нот.д. № 44 от 2012 г. се установява, че на 12.03.2012 г. А.С.А.е придобил
в качеството си на купувач по договор за покупко продажба собствеността върху ½
идеална част от процесния имот – апартамент № 2, находящ се в ***, за който е
доставяна топлинна енергия. Останалата ½ идеална част от имота е била
собствена на А.А.на друго основание, към момента на сключване на сделката.
Доколкото последната е сключена по време на брака на лицето със съпругата му А.М.А.,
то закупената ½ идеална част от имота е придобита в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/, което е отразено в нотариалния акт.
На последно място от приложеното удостоверение за
наследници на А.С.А.се установява, че същият е починал на 04.08.2016 г., бил е
женен и е оставил за свои наследници съпругата си А.М.А., сина си К.А.А.и дъщеря си – ответницата А.А.А..
От процесуалния представител на
ответницата не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за
настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му
статут, след извършване на посочената сделка и в частност такива промени,
касаещи процесния период.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
за периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2016 г. са с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 60 от ЗН вр. с чл. 150, ал. 1 от
Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК, а исковете за
периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2017
г. са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК –
за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 3281/26.08.2019 г. по ч.гр.д. № 4839/2019г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като същият е
депозирал възражение, което е наложило даване на указания за предявяване на иск
в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между топлопреносното дружество и
наследодателя на ответницата, респективно между топлопреносното дружество и
ответницата в съответните периоди предвид направеното възражение, че А.А.,
респективно ответницата не са собственици на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства / нотариален акт № 49, том I, рег. №
336, нот.д. № 44 от 2012 г. и удостоверение за наследници на А.А./ следва извод, че в периода от 01.05.2016
г. до 31.07.2016 г. А.А.е имал качеството потребител на топлинна
енергия, доколкото е бил един от собствениците на процесния имот. В останалата
част от процесния период – от 01.08.2016 г. до 30.04.2017 г. качеството
потребител има ответницата, доколкото е един от собствениците на процесния
имот. В тази връзка в процесния период между А.А., респ. ответницата, от една
страна, и „Топлофикация-Перник“ АД, от друга страна, е налице валидно
облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и
се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени
от КЕВР
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по
делото се установи, че ответницата е съсобственик на топлоснабдения имот през
част от процесния период – 01.08.2016 г. до 30.04.2017 г., а
за задълженията за периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2016 г. следва да отговаря
на основание чл. 60, ал. 1 от ЗН като наследник на баща си /за част от
задълженията съответна на наследствения й дял от процесния имот/, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази
връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота.
На следващо място доколкото предвид представения нотариален акт само
½ идеална част от процесния имот е придобита от А.А.в режим на СИО със
съпругата му, а останалата ½ идеална част е била негова лична
собственост, то съдът намира че наследственият дял на ответницата възлиза на
¼ част. Доколкото от същата се претендират вземания за топлинна енергия
за имота, възлизащи на 1/6 част, то съдът намира претенцията на ищцовото
дружество в този смисъл за основателна.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни
възражения срещу исковата претенция, с изключение възражението за давност.
Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г.
по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо място съдът следва да съобрази
направеното по делото възражение за погасителна давност спрямо вземанията,
претендирани за периода от 01.05.2016 г. до 22.08.2016 г.вкл. Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от
Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен
срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4839/2019 г. по описа на Пернишкия РС е
подадено на 23.08.2019 г. и предвид релевантните правила в общите условия на
дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
/чл. 34, ал. 1 от ОУ/, то така направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2016 г. до 30.06.2016 г.
Предвид гореизложеното от начислените за процесния
имот главници за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. в размер на 1194.84
лева, погасени по давност са главници на обща стойност 68.93 лева, начислени за
периода от 01.05.2016 г. до 30.06.2016 г. вкл. От същите от ответницата в качеството
й на наследник се претендира 1/6 част или сумата от 11.49, до който размер
искът за главница следва да бъде отхвърлен.
Остават
като дължими главници за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. в размер на
общо 1125.91 лева, като 1/6 от вземането за м. юли 2016 г. в размер на общо
29.99 лева или 5 лева се дължи от ответницата като наследник, а 1/6 от остатъкът
от сумата – в размер на 1095.92 лева или 182.65 лева от същата в качеството й
на потребител. В тази връзка претенцията спрямо ответницата е основателна до
размер на сумата от общо 187.65 лева /1/6 х 1125.91 лева/ - в качеството й на
наследник и в лично качество като
потребител.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че от начислените за
процесния имот обезщетения за забава за периода от 10.07.2016
г. до 06.06.2018 г. в размер на
общо 155.36 лева, погасени по давност са такива на обща стойност 13.07 лева,
начислени за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г. вкл. върху вземанията за м. май и м. юни 2016 г. Остават
като дължими обезщетения за забава за периода от 01.09.2016 г. до 06.06.2018 г.
в размер на общо 142.29 лева. Доколкото обаче от ответницата се претендира
сума съответна на 1/6 част от участието й в наследството респективно в
съсобствеността спрямо процесния имот, то претенцията спрямо нея е основателна
до размер на сумата от 23.76 лева /1/6 х 142.29 лева/.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани до сумата от 187.65 лева –
главница за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. /като за м. юли 2016
г. ответницата отговаря като наследник, а за останалата част от процесния
период като потребител/ и 23.76 лева – обезщетение за забава за периода
от 01.09.2016 г. до 06.06.2018 г. върху съответните непогасени по давност
месечни плащания, за които суми същите
следва да бъдат уважени като за разликата до пълния претендиран размер
претенциите следва да бъдат отхвърлени.
За улеснение и яснота, съдът възприема като дата
01.08.2016 г., съобразно която съобразява смъртта на лицето А.А., независимо,
че същият е починал на 04.08.2016 г.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 4839/2019 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 70.46 лева.
Длъжникът
претендира разноски в размер на 300 лева, които са действително извършени видно
от договор за правна защита и съдействие по заповедното производство. С оглед
изхода на делото предвид отхвърлената част от претенциите от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 18.22 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 7591/2019 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 125 лева, от
които 25 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото
платежни документи претендираните разноски са действително извършени. С оглед
изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 117.43 лева.
Ответната
страна претендира разноски в размер на 100 лева – адвокатски хонорар, които са
действително извършени видно от договор за правна защита и съдействие по
заповедното производство. С оглед изхода на делото предвид отхвърлената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 6.07 лева.
Претендираните
разноски за адвокатски хонорар от страна длъжника/ответника са в минималния
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което липсва основание за намаляването им поради
прекомерност. Това е така, доколкото договорите за правна защита и съдействие
са съобразени постановяването на Решение № 5419/08.05.2020 г. по адм.д. №
14384/2019 г. на ВАС 5-чл. състав и Решение № 13062/03.10.2019 г. по адм.д, №
3596/2016 г. на ВАС 3-чл състав /първият договор е сключен преди окончателното
решение на ВАС, а вторият е съобразен с него/.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.А.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 211.41 лева,
представляваща 1/6 от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент № 2, находящ се в ***, възлизаща на общо
1268.20 лева, от които главница в размер на 187.65 лева за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл, (1/6 от
общата главница в размер на 1125.91 лева) и 23.76 лева – обезщетение за забава на
месечните плащания за периода от 01.09.2016 г. до 06.06.2018 г. (1/6 от общия
размер на обезщетението за забава в размер на 142.29 лева) – като главницата за м. юли 2016 г. в размер на 5 лева /1/6 от общата
главница от 29.99 лева/ и съответно обезщетение за забава в размер на 0.88 лева
/1/6 от 5.29 лева/ се дължат от ответницата в качеството й на наследник на
лицето А.С.А., а останалата част от присъдените вземания се дължат от
ответницата в качеството й на потребител на топлинна енергия, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2019 г. до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4839/2019 г. по описа на Пернишкия РС
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо
13.67 лева, представляващи разликата
до пълния претендиран размер от 225.03 лева, от които 11.48 лева – разликата до
пълния претендиран размер на главницата от 199.14 лева, относим към периода от
01.05.2016 г. до 30.06.2016 г. вкл, и 2.18 лева - разликата до пълния претендиран
размер на обезщетението за забава от 25.89 лева, относим за периода от
10.07.2016 г. до 06.06.2018 г. вкл. върху съответните погасени месечни плащания,
поради погасяване на сумите, дължими за съответните периоди от ответницата като
наследник на А.С.А., по давност.
ОСЪЖДА А.А.А., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 70.46 лева, представляваща разноски
в производството по ч.гр.д. № 4839/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от
общо 117.43 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство
предвид уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на А.А.А., с ЕГН: **********
сумата от общо 18.22 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 4839/2019 г. по описа на
Пернишкия РС и сумата от общо 6.07 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство предвид отхвърлената
част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 4839 по
описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К. КОСТАДИНОВА