№ 622
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20222120201157 по описа за 2022
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „С****** с
ЕИК *******, със седалище в гр.Бургас и адрес на управление ул.“З...... С.......
№........ представлявано от А....А.... против наказателно постановление № 22-
0000058/28.02.2022 г., издадено от и.д. директор на РД „АА“ - Бургас, с което
за нарушение на чл.56, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), на
основание чл.98б, т.3 ЗАвП на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер от 5 000.00 лева.
С жалбата се моли отмяна на постановлението, като се сочи, че
нарушението не било описано достатъчно ясно, не било уточнено мястото на
извършването му. Не били представени доказателства установяващи
извършеното административно нарушение. С оглед тези съществени
нарушения на процесуалните правила жалбоподателят моли съда да отмени
НП като незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и посочва, че липсват
доказателства доверителят му да е извършил нарушението. Претендира
присъждането на разноски. Представя писмени бележки.
Наказващият орган се представлява от упълномощен ЮК. Счита, че
жалбата е неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да
потвърди НП. Представя писмени бележки. Претендира се ЮК
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е
1
било връчено на 11.03.2022 г., а жалбата е депозирана пред АНО на
24.03.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
По повод настъпилите случаи на ПТП с жертви в област Бургас с участие
на тежкотоварни автомобили за времето от 05.11.2021 г. до 16.11.2021 г. от
сектор „Индустрия и търговия“ при ОДМВР-Бургас била проведена
специализирана операция за проверка на движението на всички тежкотоварни
автомобили с товари над допустимата маса на територията на област Бургас.
При проверката били изискани и представени справки от авто-електронните
везни, разположени на територията на БМФ Порт Бургас (Пристанище Запад)
за преминалите превозни средства през кантарите за посочения по-горе
период от време.
Оказало се, че Ж....Д....Д.... в този период е управлявал товарен
автомобил „Ф...К....“ от категория N3 с рег.№********** с две оси и
прикрепено към него полуремарке от категория N4 с рег.№****** с три оси и
е направил превоз на рапица през кантарите на Пристанище Запад.
Максимално допустимата маса била 42 000 кг, а от кантарна/експедиционна
бележка №143465 от 16.11.2021 г. било установено, че тя била превишена с
12 020 кг.
Цялата преписка била изпратена на административнонаказващия орган
Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“. На 10.02.2022 г.
свидетелят К.Л., в качеството на инспектор в РД „АА“ - Бургас съставил на
„С****** АУАН за нарушение с правна квалификация на по чл.56, ал.2
ЗАвПр. АУАН е бил връчен на 10.02.2022 г.
В последствие на 28.02.2022 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление №22-0000058.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени
доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са
безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Съдът счита, че няма
основания да не бъдат кредитирани показанията на свидетелите Л. и Д..
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по
чл.34 ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 ЗАНН.
Вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение е индивидуализирано
2
максимално добре. Посочени са нарушените материалноправни норми.
Отговорността на дружеството е ангажирана съгласно разпоредбата на
чл.98б, т.3 ЗАвП за това, че като товародател е допуснало масата или
натоварването на ос на пътно превозно средство да надвиши допустимата
максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация с повече от 12
тона.
С оглед законовата разпоредба следва да се докаже, че именно
дружеството е товародател, като някое лице от състава му е допуснало
натоварването на съответното МПС в разрез със закона. Съдът намира, че е
доказано, че действително е било управлявано МПС с маса, надвишаваща
максимално допустимата, така, както е посочено в АУАН. По мнение на
настоящия състав качеството „товародател“ на дружеството е доказано по
несъмнен начин.
По делото е налична товарителница №00134997/16.11.2021, в която
изпращач, получател и превозвач на стоката - рапица е „С******. В
товарителницата не е вписано теглото на рапицата (лист 16 от делото), но
видно от кантарната бележка №143465 от 16.11.2021 г. издадена от
дружеството-жалбоподател (лист 17 от делото) рапицата е с тегло 38 900 кг,
теглото на влекача и полуремаркето - празно е 15 120 кг, а пълно 54 020 кг,
т.е. общото тегло на товарния автомобил в деня на превоза -16.11.2021 г. е
бил 54 020 кг, т.е. претоварването е било с 12 020 кг. Съгласно чл.50 чл.61 от
ЗАвПр с товарителницата се установява договора за превоз и се
удостоверяват условията на договора и получаването на товара от превозвача.
Издател на товарителницата е „С*****„ ООД. Отговорността на дружеството
е обективна, като при нарушения от вида на процесното ЮЛ е самостоятелен
обект на нарушение на чл.98б, т.3 ЗАвПр.
Превишаването на натоварването е значително и е повече от двойно над
границата от 5000 кг, обуславящо приложението на чл.98б, т.3 ЗАвПр.
Подобно превишение несъмнено създава опасност при движението но
автомобила по пътищата, което обстоятелство изключва възможността
случаят да се счете за маловажен. Нарушението е формално и настъпването
на вредните последици е несъставомерно. Деянието е извършено чрез
бездействие, знание за нарушение от друго лице и непредприемане на
действия. Надвишаването на нормата е индиция за повишаване рисковете
относно безопасността на движението, изсипване на товара и
преждевременно износване на пътната настилка. Подобни нарушения са
изключително опасни и за обществото, предвид възникналите случаи на
тежки пътнотранспортни произшествия предизвикани от товарни
автомобили, превозващи товари с маса, надвишаваща законоустановените
норми, тъй като често са придружени със смъртни случаи, поради, което и
санкциите за тяхното извършване следва да бъдат по-сурови с оглед
пр*****тивното въздействие върху водачите и товародателите. АУАН е
издаден при спазването на чл.42 и чл.43 ЗАНН и не създава неяснота относно
описанието на нарушението. Нарушението е установено по време и място.
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН. Издадени са от
3
компетентни органи и в хода на производството не са били нарушени правата
на ЮЛ. Наказателното постановление безусловно следва да бъде потвърдено.
Неоснователен е доводът във връзка с броя на свидетелите в АУАН, тъй като
нарушението е установено при проверка на документи, представени от
ОДМВР-Бургас от страна на актосъставителя и посочения свидетел Л., като
последният се явява именно като свидетел при установяване на нарушението.
Следва да се има предвид, че в случая е допустима хипотезата на чл.40 ал.4
ЗАНН (съставяне на АУАН без посочване на свидетели) доколкото
нарушението е установено на базата на официални свидетелстващи
документи, изготвени от служители на МВР (докладни записки) и са
придружени със съответни други документи с издател - дружеството-
жалбоподател. Нарушаването на чл.42 ал.1 т.10 ЗАНН не е съществено, тъй
като не се отразява пряко върху правата на защита на санкционираното лице
да разбере за какво нарушение му се налага санкция. В съдебно заседание
свидетелят по акта посочи, че управителят на дружеството е бил запознат с
документите от преписката, поради което този довод е неоснователен.
Съгласно чл.63 ал.3 ЗАНН в съдебните производство по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според
чл.143 ал.3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата я оттегли, страната, за която административният акт е благоприятен
има право на разноски. От друга страна е указано в нормата на чл.63 ал.5
ЗАНН, че в полза на ЮЛ или ЕТ се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Като съобрази нормата на чл.143 ал.3 АПК и изхода на спора,
настоящият съдебен състав намира, че в полза на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“- София следва да се присъди сумата от 80
лева за ЮК възнаграждение, определена по реда на чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.24
от Наредбата за заплащане на правна помощ. Тази сума следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 във връзка с чл.58д,
т.1 и чл.63д, ал.3 ЗАНН, 22. Наказателен състав на Районен съд – Бургас,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в цялост наказателно постановление
№ 22-0000058/28.02.2022 г., издадено от и.д. директор на РД
„АА“-Бургас;
ОСЪЖДА „С****** с ЕИК *******, със седалище в
гр.Бургас и адрес на управление ул.“З...... С.......№........
представлявано от А....А.... да заплати на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“- София ЮК
възнаграждение в размер от 80 лева.
Решението, съгласно чл.63в ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
4
Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в Наказател-
нопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в
четиринадесет-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5