№ 23729
гр. София, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110118877 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, съдебна делба във фаза по
допускането й.
Образувано е по искова молба, подадена от Я. П. срещу П. П. С. и П. П. С., с
която е предявен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици по силата на наследствено
правоприемство от общия им наследодател П. П. С. (техен баща) - починал на
22.04.2017 г. и на Христина Атанасова С.а (тяхна баба) - починала на 20.12.2022 г. на
следния недвижим имот: Апартамент № 12, находящ се в гр. София, р-н Изгрев, ул.
"Самоков" 20, бл. 40А, вх. А, ет. 4 с площ от 64,67 кв.м., заедно с избено помещение
към него № 12, с площ от 8,82 кв.м., ведно с 3,66% идеaлни части от общите части на
сградата и от правото на строеж, с идентификатор на самостоятелен обект съгласно
актуална схема: 68134.801.2069.2.12. Посочва, че процесният недвижим имот е
придобит еднолично от починалата на страните обща баба Христина С.а, като нейни
внуци и тримата имат право на по 1/3 част от процесния имот. Ищецът излага
подробно съображения досежно личните отношения между страните.
С нарочно Определение № 41496/07.10.2025 г. съдът е приел за съвместно
разглеждане заявената от ищеца Я. П. С. претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК за
постановяване на привременни мерки относно Апартамент № 12, находящ се в гр.
София, р-н Изгрев, ул. "Самоков" 20, бл. 40А, вх. А, ет. 4 с площ от 64,67 кв.м., заедно
с избено помещение към него № 12, с площ от 8,82 кв.м., за постановяване с
решението по допускане на делбата ответниците да му заплащат 400 лв. месечно за
ползването на апартамент.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците
П. П. С. и П. П. С.. Излагат се съображения, че действително страните са братя и
всеки от тях следва да получи по 1/3 ид. част от процесния съсобствен имот. Молят
съда да постанови решение в този смисъл.
1
Съдът като съобрази събраните по делото материали, становищата на
страните и закона и при съобразяване процесуалноправната разпоредба на чл. 12
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, като е предявен иск за делба по
чл. 34 ЗС на процесния имот.
От страна на ищеца е формулирано искане за постановяване на привременна
мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, с искане нему ежемесечно да бъде изплащана сумата в
размер на 400 лева като обезщетение за неползване на процесния недвижим имот,
ползван единствено от ответниците, като привременна мярка, считано от
постановяването й до окончателното извършване на делбата.
По иска за делба:
Не е спорно по делото, че между страните е налице съсобственост при квоти по
1/3 идеална част за процесния апартамент, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, ул.
„Самоков“ № 20.
Този извод намира опора и в приложените по делото писмени доказателства.
От представения на л. 7 по делото в електрофотографско (ксерографско) копие
договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда
на Наредбата за държавните имоти от 31.08.1984 г., се установява, че Христина
Атанасова С.а е закупила недвижим имот, представляващ Апартамент № 12, находящ
се на 4-ти етаж в жилищна сграда – блок № 40А, вход А, комплекс „Изток“ в град
София.
Видно от приложеното на л. 9 по делото удостовеР.е за наследници на Христина
Атанасова С.а, ЕГН ********** - починала на 20.12.2022 г., същата е оставила за свои
наследници по закон тримата си внуци – Я. П. С., П. П. С. и П. П. С. – и тримата
синове на починалия по-рано низходящ син на наследодателя С.а – П. П. С. (починал
на 22.04.2017 г.)
Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са
недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без
ограничение на степените (чл. 10, ал. 1 ЗН), а децата на починалия наследяват по
равни части (чл. 5, ал. 1 ЗН)
По гореизложената аргументация и на основание чл. 10, ал. 1, вр. с чл. 5, ал. 1
ЗН, следва извода, че между страните е налице съсобственост при квоти по 1/3
идеална част, възникнала на основание наследствено правоприемство, поради което
следва да се постанови решение, с което да се допусне извършване на делба на
имотите при дялове по 1/3 идеална част за всяка една от страните по делото.
По искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
За уважаване на искането по чл. 344, ал. 2 ГПК следва да се установи, че имотът
се ползва лично от някой от съсобствениците извън обема на притежаваното от него
право на собственост. Лично ползване от съсобственик е налице, когато той лично
ползва имота или допуска безвъзмездно трето лице да го ползва или когато ограничава
правото на другите съсобственици да ползват имота съобразно правата си – в този
смисъл е Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГК, което разрешение е дадено по повод претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС и е
приложимо в случая, тъй като постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2
ГПК предполага лично ползване на вещта само от някои от съсобствениците.
2
В случая не е спорно по делото, че процесният апартамент се ползва само от
ответника П. С., като с оглед формулираното искане за постановяване на привременна
мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК жилището следва да бъде предоставено за ползване на
ответника П. С., за периода от влизане в сила на настоящото решение, с което се
допуска делба между страните, до приключване на делбата, като същият да заплаща на
ищеца обезщетение, в размер на 1/3 част от средния месечен пазарен наем. Видно от
заключението на вещото лице по изготвената повторна СТЕ средният месечен пазарен
наем е в размер на 810 лв., която сума следва да бъде определена като база за
определяна на обезщетението, тъй като е изчислена към дата най-близка до
приключване на устните състезания.
Тук е мястото, съдът да вземе отношение по възраженията на ищеца във връзка
с допуснатите СТЕ – основна и повторна такава, по-конкретно относно посочения в
тях размер на пазарната оценка на имота.
Наистина, както правилно сочи процесуалният представил на ищеца – адв. Б.,
съдът не е обвързан от заключението на нито една експертиза, а я цени по вътрешно
убеждение — чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 202 ГПК. В конкретния случай, съдът
счита, че следва да вземе предвид констатациите на експерта, работил по повторната
СТЕ, при следните доводи.
При преценката на заключенията на двете съдебно-технически експертизи
съдът, на основание чл. 202 ГПК, извърши съпоставка между тях с оглед пълнотата,
обосноваността и обективността им. Съдът кредитира заключението на повторната
съдебно-техническа експертиза, тъй като същото е изготвено след оглед и при активно
участие на процесуалните представители и на двете страни (докато при
първоначалната СТЕ, вещото лице е направило огледа само в присъствието на
процесуалния представител на ответника), които са имали възможност да поставят
въпроси, да изискват допълнителни разяснения и да насочат вниманието на вещото
лице към всички релевантни за оценката обстоятелства. В хода на изслушването по
реда на чл. 200, ал. 2 ГПК вещото лице инж. П. Я. даде изключително подробни,
логически последователни и професионално аргументирани обяснения относно
използваната методика, приложените корекционни коефициенти и всички фактори,
влияещи върху крайната оценка, включително обстоятелствата, занижаващи пазарната
стойност на процесния имот. За разлика от това, първоначалното експертно
заключение е изготвено при по-ограничен обем на относимите критерии и не съдържа
в същата степен детайлен анализ на релевантните пазарни показатели и
индивидуалните характеристики на имота. Наред с това по делото се установи, че
между първото вещо лице – инж. М. и процесуалния представител на ответника – адв.
П., съществува дългогодишно познанство, което обстоятелство, макар само по себе си
да не представлява формално основание за отвод, при преценката на доказателствената
стойност на заключението, следва да бъде отчетено с оглед принципа на
безпристрастност и необходимостта от обективност на експертното становище.
Подобно обстоятелство не е налице по отношение на вещото лице по повторната
експертиза – инж. Я.. С оглед на изложеното съдът приема, че именно повторното
експертно заключение дава по-точна, пълна и обективна представа за действителната
пазарна стойност на процесния имот към релевантния период и следва да бъде
възприето при формиране на вътрешното убеждение на съда.
Най-сетне, съдът намира за необходимо да посочи, че при определяне на
пазарната стойност на процесния имот, съдът приема за основна отправна точка
заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, а не представените от
процесуалния представител на ищеца разпечатки и извадки от интернет платформи за
недвижими имоти, включително от специализирания сайт imoti.bg. Това е така, тъй
като определянето на пазарна стойност представлява специализирана оценителска
дейност, изискваща професионални знания, опит и прилагане на утвърдени методи за
пазарен анализ, каквито съдът не притежава, а страните не могат да заместят с частни
3
справки и субективна интерпретация на пазарни оферти. Представените разпечатки от
интернет сайтове имат характер на частни свидетелстващи документи, които не
съдържат информация за действително реализирани сделки, не дават гаранции
относно достоверността на посочените параметри на имотите и не отчитат
специфичните характеристики на процесния имот, поради което сами по себе си не
могат да служат като надеждна основа за определяне на реалната пазарна стойност. За
разлика от това, заключението на вещото лице по повторната СТЕ е изготвено при
прилагане на общоприетите оценителски стандарти, чрез анализ на съпоставими
имоти, коригиране на ценовите показатели с оглед местоположение, площ,
функционалност, състояние, етажност и други релевантни фактори, както и чрез
професионална преценка за влиянието на всяко от тези обстоятелства върху крайния
резултат. В тази връзка съдът съобразява и разясненията на вещото лице, че пазарните
оценки поначало се изготвят при допускането за състояние на имота като „голи
стени“, т.е. без луксозно обзавеждане и без допълнителни подобР.я, доколкото именно
това състояние представлява стандартната база за сравнение в оценителската
практика. Луксозно обзаведените имоти формират по-висок ценови сегмент, който не
може да бъде механично съпоставян с процесния имот и би довел до изкуствено
завишаване на пазарната стойност, несъответстващо на действителните му
характеристики.
Ето защо съдът приема, че представените от ищцовата страна интернет-извадки
могат да бъдат ценени единствено като ориентировъчна информация за общите
пазарни тенденции, но не и като годно доказателствено средство за конкретно и точно
определяне на пазарната стойност на процесния имот, което следва да бъде извършено
въз основа на професионалната експертна оценка.
С оглед изложеното, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, за периода от влизане в
сила на настоящото решение до приключване на производството по делото процесният
апартамент следва да бъде предоставен за ползване на П. П. С., като единствено
последният следва да заплаща обезщетение за ползването на частта на ищеца, което е в
размер на 270 лв. на месец.
Претенцията на ищеца и другия ответник да бъде задължен да заплаща нему
месечно обезщетение по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, е неоснователно, тъй като по
делото безспорно се установи, че П. П. С. не упражнява фактическа власт върху
апартамента, в това число и върху своите 1/3 ид. части. Ето защо не съществува правна
опора, същият да бъде задължен от съда да обезщетява ежемесечно третият
съсобственик, а именно ищецът Я. П. С., за лишаването на последния от правото му на
реално ползване на процесния апартамент.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал.1 ГПК, във вр. чл. 34, ал. 1 ЗС
извършването на съдебна делба между Я. П. С., ЕГН: **********, П. П. С., ЕГН
********** и П. П. С., ЕГН: **********, на следния съсобствен недвижим имот:
- Апартамент № 12, находящ се в гр. София, р-н Изгрев, ул. "Самоков" 20, бл. 40А, вх.
А, ет. 4 с площ от 64,67 кв.м., заедно с избено помещение към него № 12, с площ от
8,82 кв.м., ведно с 3,66% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, с идентификатор на самостоятелен обект съгласно актуална схема:
68134.801.2069.2.12,
4
при следните квоти:
за Я. П. С., ЕГН: ********** - 1/3 идеална част;
за П. П. С., ЕГН ********** – 1/3 идеална част ;
за П. П. С., ЕГН: ********** – 1/3 идеална част .
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, на ответника П. П. С., ЕГН
**********, ползването на процесното жилище - Апартамент № 12, находящ се в гр.
София, р-н Изгрев, ул. "Самоков" 20, бл. 40А, вх. А, ет. 4 с площ от 64,67 кв.м., заедно
с избено помещение към него № 12, с площ от 8,82 кв.м., ведно с 3,66% идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, с идентификатор на
самостоятелен обект съгласно актуална схема: 68134.801.2069.2.12, за периода от
влизане в сила на настоящото решение, с което се допуска делба между страните,
до приключване на делбата.
ОСЪЖДА ответника П. П. С., ЕГН **********, да заплаща на ищеца Я. П.
С., ЕГН: **********, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, сумата от 270 лв. месечно –
обезщетение за ползването на собствената на ищеца 1/3 идеална част от процесното
жилище - Апартамент № 12, находящ се в гр. София, р-н Изгрев, ул. "Самоков" 20, бл.
40А, вх. А, ет. 4 с площ от 64,67 кв.м., заедно с избено помещение към него № 12, с
площ от 8,82 кв.м., ведно с 3,66% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, с идентификатор на самостоятелен обект съгласно актуална схема:
68134.801.2069.2.12, за периода от влизане в сила на настоящото решение, с което
се допуска делба между страните, до приключване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ
ищцовата претенция с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК спрямо ответника П. П. С..
Решението, в частта, с която е допусната привременна мярка по чл. 344, ал. 2
ГПК има характер на определение и подлежи на обжалване от страните в
едноседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд, а в останалата част
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Софийски градски съд.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението делото да се докладва на съдията за
насрочване за разглеждане във втора фаза - извършване на делбата!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5