РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. Стара Загора, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Женя И.
при участието на секретаря Невена И.
като разгледа докладваното от Женя И. Гражданско дело № 20225530103829
по описа за 2022 година
Предявен e иск по чл. 34 ЗС за делба на съсобствен имот, като
производството е във фаза по извършване на делбата.
В съдебно заседание ищците Т. И. Т. и Д. Д. Т., чрез процесуалния си
представител, правят искане допуснатият до делба имот да бъде изнесен на
публична продан като неподеляем.
В съдебно заседание ответниците В. В. П. и Т. В. В. молят да не бъде
изнесен имотът на публична продан, за да го продадат на по – висока цена.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
С влязлото в законна сила съдебно решение № 149/19.02.2024г.,
постановено по настоящото дело, е допусната делба на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ................................, при квоти: 2/12 идеални части от
апартамента (в режим на СИО)- за Т. И. Т. и Д. Д. Т., 7/12 идеални части от
апартамента - за В. В. П., и 3/12 идеални части от апартамента - за Т. В. В..
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно –
1
техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице (неоспорено
от страните, което съдът кредитира като компетентно и добросъвестно
изготвено) процесният апартамент е неподеляем, а пазарната му стойност е
определена на сумата от 105 700 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно чл. 348 ГПК когато някой имот е неподеляем и не може да
бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на
публична продан.
С оглед установените по делото факти – че апартаментът е неподеляем
и не може да бъде поставен в един от дяловете, тъй като не са налице
изискванията по чл. 349 ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът намира, че единствено
приложима в случая е горепосочената правна норма - чл. 348 ГПК.
Многократно в хода на делото ответниците изразяваха желание за
доброволно уреждане на спора, което не бе постигнато, като в последното
съдебно заседание те отново правят искане да не се изнася имотът на
публична продан, а да се изчака да продадат имота, което искане не намира
опора в закона и няма как да бъде уважено от съда.
Предвид гореизложеното процесният имот следва да бъде изнесен на
публична продан.
Съгласно чл.355 ГПК във връзка с чл.8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по реда на ГПК, всеки от съделителите
следва да заплати държавна такса, която е 4% върху стойността на дела му. С
оглед стойностите на дяловете (за ищците – 17 616,66 лева, за ответницата В.
В. П. – 61 658,31 лева, а за ответницата Т. В. В. – 26424,99 лева), то
съделителите следва да заплатят държавни такси, както следва: ищците
сумата общо от 704,67 лева, ответницата В. В. П. – 2 466,33 лева, а
ответницата Т. В. В. – 1057 лева. Тъй като в производството по извършването
на делбата всички страни са едновременни ищци и ответници, за
възнаграждението на вещото лице всеки от съделителите дължи разноски по
делото съразмерно с правата /квотите/ си. В случая разноските по делото за
възнаграждение за вещо лице възлизат на 400 лева и те изцяло са заплатени
от ищците по разпореждане на съда. Затова ответницата В. В. П. следва да
бъде осъдена да заплати на ищците приспадащата й се част от това
2
възнаграждение, а именно сумата от 233,31 лева, а ответницата Т. В. В. следва
да бъде осъдена да заплати на ищците приспадащата й се част от това
възнаграждение, а именно сумата от 99,99 лева. Съдът констатира, че след
приключване на съдебното дирене, без да й е възложено В. В. П. е заплатила
200 лева за възнаграждение за вещо лице, която сума, с оглед горното се
явява недължимо платена и следва да бъде възстановена на лицето.
При липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на
съсобственост помежду им (както е в случая) всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално представителство от адвокат. В този
смисъл е и разрешението дадено в определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д.
№ 22/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. и в т.9 от ПП ВС № 7/1973 г..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ на ПУБЛИЧНА ПРОДАН самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ......................................................................., при квоти 2/12
идеални части от апартамента (в режим на СИО)- за Т. И. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: .....................................и Д. Д. Т., ЕГН
**********, постоянен адрес: .......................................; 7/12 идеални части от
апартамента - за В. В. П., ЕГН ............................., с постоянен адрес:
....................................... и 3/12 идеални части от апартамента - за Т. В. В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: .....................................
ОСЪЖДА Т. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:
........................................ и Д. Д. Т., ЕГН **********, постоянен адрес:
.................................................., да заплатят в полза на Държавата, по сметка
на РС – Стара Загора, държавна такса върху стойността на дела си от
недвижимия имот в размер на 704,67 лева.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН ................., с постоянен адрес: ..........................,
да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС – Стара Загора, държавна
такса върху стойността на дела си от недвижимия имот в размер на 2466,33
лева.
3
ОСЪЖДА Т. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
.................................., да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС –
Стара Загора, държавна такса върху стойността на дела си от недвижимия
имот в размер на 1057 лева.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН ....................., с постоянен адрес:.......................,
да заплати общо на Т. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:
............................. и Д. Д. Т., ЕГН **********, постоянен адрес:
............................., сумата в размер на 233,31 лева, представляваща
приспадащата й се част от възнаграждението за вещо лице по делото.
ОСЪЖДА Т. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
..........................., ДА заплати общо на Т. И. Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ................................. и Д. Д. Т. , ЕГН **********, постоянен адрес:
.................................., сумата в размер на 99,99 лева, представляваща
приспадащата й се част от възнаграждението за вещо лице по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4