Решение по дело №110/2025 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 45
Дата: 24 март 2025 г.
Съдия: Емил Димитров Стоев
Дело: 20253300200110
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Разград, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Теодора М. Нейчева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора С. С. О.
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Частно наказателно дело №
20253300200110 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 32 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) - по искане за признаване на решение
за налагане на финансова санкция, постановено от съдебен орган на Германия
против Д. С. Д..
Постъпило е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, с искане за признаване за плащане на финансова
санкция в размер 4900 евро, наложена на Д. С. Д. за поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата.

Д. С. Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият е
вписал, че не желае да присъства в съдебно заседание.

Прокурорът счита, че са налице основания за постановяване на решение,
с което се признае за изпълнение решението за налагане на финансова
санкция.


Съдът се запозна с представените по делото доказателства и установи:
1
С влязло в сила на 20.09.2024 г. решение № 2020 Js 46397/24 от
06.08.2024 г., влязло в сила на 20.09.2024 г., постановено от съдебен орган на
Германия – Окръжен съд Монтабаур (Amtsgericht Montabaur, е наложена
санкция на санкция в размер на 4900 евро и разноски в размер на 81 евро, за
подправяне на административни документи и търговия с тях.
Решението е в обхвата на актовете по чл. 1 от закона, тъй като
представлява постановен и влязъл в сила съдебен акт на държава-членка на
ЕС за налагане на задължение за плащане на парична санкция, във връзка с за
поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата и за
подправяне на административни документи и търговия с тях, което съгласно
чл. 3, ал. 1, т. 1 пр. последно от ЗПИИРКОРНФС е решение за налагане на
финансова санкция, което се признава и изпълнява по реда и при условията на
закона.
Постъпилото удостоверение съдържа реквизитите, предвидени по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г. и в
ЗПИИРКОРНФС.
От направената справка в НБД „Население“ се установяват данните на
засегнатото лице Д. С. Д. – български гражданин, роден на *** в гр. Разград, с
посочен адрес в с. Лъвино, с постоянен адрес в гр. Исперих.
Засегнатото лице Д. С. Д. е български гражданин и с оглед
регистрирания постоянен адрес в България, следва да се приеме, че
местоживеенето му е на територията на съдебния район на ОС Разград и
съгласно чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС делото следва да се разгледа от ОС
Разград.
Приложено е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции с превод на български.
Приложено е копие от акта, с който е наложена финансовата санкция.
Според отразеното в удостоверението по чл. 4 решението и срока и реда
за обжалване са съобщени на засегнатото лице. Поради това съдът следва да
приеме, че засегнатото лице е уведомено за постановеното решение.
Съответно не е налице основание за отказ по чл. 35. Според чл. 35, т. 9 от
закона съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение,
ако съгласно удостоверението и в съответствие със законодателството на
издаващата държава засегнатото лице не е било уведомено лично. В
удостоверението е отразено, че лицето е уведомено лично.
Няма твърдения и доказателства, че срещу наказаното лице за същото
деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и
от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции.
Изпълнението на решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд.
2
Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство,
които правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението, с което Д. С. Д. е осъден да заплати финансова санкция се
отнася за деяния, извършени на територията на Германия. Деянията, за които е
осъден са престъпления и по българското право. Освен това, съгласно чл. 14 и
чл. 30 от закона за поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата и за подправяне на административни документи и търговия с тях с
тях не се изисква двойна наказуемост.
Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското
законодателство, носи отговорност и подлежи на преследване за деянията,
които обосновават решението.
Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и
изпълнение по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл. 16, ал. 8 във вр. с чл. 32 от ЗПИИРКОРНФС следва да се
определи равностойността на 4981 евро в български левове по курса на
Българската народна банка, която е 9741,99 лв.
Налице са условията представеното решение да бъде признато и
изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Поради това съдът


РЕШИ:
Признава решение за налагане на финансова санкция № 2020 Js
46397/24 от 06.08.2024 г., влязло в сила на 20.09.2024 г., постановено от
съдебен орган на Германия – Окръжен съд Монтабаур (Amtsgericht
Montabaur), с което на Д. С. Д., роден на *** в гр. Разград, с посочен адрес в с.
Лъвино, с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Исперих, с ЕГН
********** е наложена санкция в размер на 4900 евро и разноски в размер на
81 евро, за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата и
за подправяне на административни документи и търговия с тях – за това, че на
16.05.2024 г., управлява своя лек автомобил с рег. №*** по пътната мрежа в
Гьоргесхаузен, въпреки че знае че не притежава необходимото свидетелство за
правоуправление. Проверен от полицейски служител, който изисква да
представи шофьорска книжка, представя снимка на мобилен телефон на уж
издадена на негово име белгийска шофьорска книжка №**********, която е
изцяло фалшифицирана. Това деяние - умишлено шофиране без шофьорска
книжка и фалшифициране на документи в условията на продължавано
престъпление, е наказуемо съгласно §2, §21, ал. 1, т. 1 Закон за движение по
пътищата (StVG), §53, §54, §267, ал. 1 НК (StGB).
Изпраща решението, постановено от съдебен орган на Германия, ведно с
препис от настоящото решение, на органите на Националната агенция по
3
приходите за изпълнение.
Препис от решението на съда да се връчи на засегнатото лице.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава.
Копие от уведомлението, на основание чл. 38 да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Р България.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в 7-
дневен срок от узнаване за постановяването му. Обжалването, съгласно чл. 20,
ал. 1 във вр. с чл. 34 ЗПИИРКОРНФС, не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4