РЕШЕНИЕ
№ 1145
гр. Варна, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20253100501333 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по две жалби, както
следва:
1. На ВРП против Решение № 885 от 13.03.2025 година,
постановено по гр. дело № 9800/2024 година, по описа на ВРС, в
частта, с която Прокуратурата на Р България е била осъдена за заплати в
полза на Е. П. В. сумата от 2 000 ( две хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
повдигнато обвинение по ДП № 66/2022 г. по описа на III РУП при
ОДМВР – В., по което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 05.08.2024 година, до окончателното
изплащане на задължението и в частта, с което решение Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е била
осъдена да заплати в полза на Е. П. В., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. В., ж.к. „Т.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от
162.38 лева (Сто шестдесет и два лева и 38 ст.), представляваща съдебно
1
- деловодни разноски, включващи внесената държавна такса и платено в
брой адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Съобразно изложеното във въззивната жалба решението е
неправилно и необосновано. Излага се, че са били неправилно
кредитирани показанията на близкия до ищцата свидетел К., както и че
отсъстват доказателства, които да обуславят присъждането на това
обезщетение. В заключение искането е решението в атакуваната му част
да бъде отменено, а претенцията – отхвърлена.
Против тази жалба е бил депозиран отговор от страна на Е. В.,
чрез адв. В., с които тя се оспорва и се навеждат аргументи в подкрепа
на решението.
2. По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от страна на
Е. П. В., чрез адв. В. против Решение № 885 от 13.03.2025 година,
постановено по гр.дело № 9800/2024 година, по описа на ВРС,
допълнено с Решение № 2378 от 25.906.2025 година за поправка на
ОФГ, в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията за сумата от 8500
(осем хиляди и петстотин) лева, представляваща разликата над
присъдените 2 000 лева и претендираната сума от 10 500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на повдигнато обвинение по ДП № 66/2022 г. по описа на III
РУП при ОДМВР – В., по което ищцата е оправдана с влязла в сила
присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 05.08.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението.
В тази жалба се излага, че решението се явява необосновано и не
покрива критериите за справедливост. Сочи се времетраенето на до
съдебното и съдебно производства; факта, че ищцата през цялото време
се е чувствала притеснена и е търпяла негативни изживявания. Излага се
още, че негативните емоции са били именно резултат и плод на
наказателната репресия. В заключение се настоява съдът да уважи
претенцията в пълен размер.
Отговор по делото не е постъпил, като пред ВОС страните не са
направили доказателствени искания.
В съдебно заседание пред ВОС, Прокуратурата на Р България,
2
редовно призована, се представлява от Прокурор С., които поддържа
въззивната жалба и оспорва тази на другата страна.
Въззиваемата Е. П. В., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. В., която поддържа жалбата си и оспорва тази на
Прокуратурата.
За да се произнесе по спора и като съобрази застъпените позиции
на страните ВОС намери за установено следното:
Описаните в Исковата молба факти, твърдени от ищцовата страна
са безспорно верни, като е видно, следното:
От Постановление за привличане на обвиняем от 09.05.2022
година става ясно, че досъдебно производство № 66/2022 г. по описа на
III РУП при ОДМВР - В., прокурорска преписка № 6494/2021 г., Е. П. В.,
ЕГН **********, е привлечена в качеството на обвиняема за
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, като на същата е определена МНО
„Подписка“.
С Постановление на ВРП от 02.06.2022 г. ДП № 66/2022 година по
описа на III РУП при ОДМВР - В., е върнато на разследващия орган за
назначаване на съдебно-архитектурна експертиза.
От Постановление за привличане на обвиняем от 16.08.2022
година се установява, че по досъдебно производство № 66/2022 г. по
описа на III РУП при ОДМВР - В., прокурорска преписка № 6494/2021 г.,
Е. П. В., ЕГН **********, е привлечена в качеството на обвиняема за
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
С Протокол за предявяване на разследване от 01.09.2020 година, на
основание чл. 227-229 от НПК, разследването по ДП № 66/2022 г. по
описа на III РУП при ОДМВР - В., е предявено на Е. П. В., ЕГН
**********, в качеството й на обвиняема.
Със Заключително постановление от 09.09.2022 г. ДП № 66/2022 г.
по описа на III РУП при ОДМВР - В., водено срещу Е. П. В., ЕГН
**********, за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, е изпратено във
ВРП с обвинително заключение. 2 Обвинителният акт по ДП № 66/2022
г. по описа на III РУП при ОДМВР - В., срещу Е. П. В. за извършено
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК е внесен в Районен съд - Варна, на
12.10.2022 г., като е образувано НОХД № 4084/2022 г. по описа на
3
Районен съд - Варна.
Видно е от делото, че ищцата е не осъждана.
В производството пред ВРС са били проведени множество съдебни
заседания - 23.11.2022 г., 30.11.2022 г., 01.03.2023 г., 17.05.2023 г.,
05.07.2023 г., 27.09.2023 г., 29.11.2023 г., 28.02.2024 г., 03.04.2024 г.
Насроченото съдебно заседание за 23.11.2022 г. е отсрочено поради
заболяване на защитника на Е. П. В., а с Присъда № 82/03.04.2024 г. по
НОХД № 4084/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, подсъдимата Е.
П. В., ЕГН *********, е призната за виновна за извършване на
престъпление по чл. 323, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, като й е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, както и наказание
глоба в размер на 50,00 лева; на осн. чл. 66, ал. 1 от НК наказанието е
отложено за срок от Три години.
Срещу постановената присъдата е депозирана въззивна жалба вх.
№ 29277/09.04.2022 г. и допълнение към нея с вх. № 49215/18.06.2024 г.
от Е. П. В., по които е образувано ВНОХД № 931/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Варна. С Присъда № 42/11.07.2024 г. по ВНОХД №
931/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна, е изцяло отменена Присъда
№ 82/03.04.2024 г. по НОХД № 4084/2022 г. по описа на Районен съд -
Варна, като подсъдимата Е. П. В., ЕГН *********, е призната за невинна
и е оправдана, на осн. чл. 304, пр. 1 от НПК.
Пред ВРС са събрани гласни доказателства посредством разпит на
свидетеля К. Д. К., които излага, че познава ищцата В. по повод
служебни отношения от 1977 година, когато същата била Зам. Директор
на строително предприятие в С., като освен това живеели на една улица
и комуникирали често. Към настоящия момент също живеели близо
един до друг в кв. „Т.“ на В., виждали се често. Свидетелят излага, че е
знаел за воденото срещу ищцата наказателно дело по повод една маза и
изтъква, че не вземал това насериозно, но един ден, когато се прибрал,
намерил Е. у тях с насълзени очи и тя му казала, че искали да я осъдят, а
прокуратурата й предлагала споразумение. Делото продължило три-
четири години и се отразило много негативно както на психическото,
така и на здравословното състояние на ищцата. Тя не била млада, но
многократното разхождане по призовки – защото живеела в С. и гледала
4
правнучета – довело до провокиране на много болести: сърце, кръвно,
диабет, виене на свят, задъхвала се. Освен това се притеснявала, тъй
като била човек, който държи на името си, а както споделяла със
свидетеля, обкръжението й, съседите й започнали да гледат на нея по
друг начин, да имат негативно отношение поради непрекъснатото
пристигане на призовки, които носели с полицейски коли. Преди делото
Е. била много общителен, широко комуникативен човек, а сега била
„поомекнала, като печен праз“. Свидетелят не знае дали поради
притесненията си ищцата е посещавала психиатър, но личното му
впечатление било, че от многото болести, предизвикани не само от
възрастта, а и провокирани, „е останала на три цилиндъра“.
Решаващия съд е приел, че с оглед доказването на претърпените
неимуществени вреди, справедливо обезщетение е в размер на 2 000
лева, като е отхвърлил претенцията по претендираните 10 500 лева.
При тези данни становището на съда е следното:
Практиката на съдилищата ясно и недвусмислено указва, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
От своя страна справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на закона не е
абстрактно понятие, съгласно Постановление № 4 от 1968 година на
ВКС – напротив тя се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално
положение. От друга страна пък самия принцип за справедливост
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие. Самата вреда, като понятие е
обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на
осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности,
5
поради което дължимото обезщетение следва да се определи към този
момент. Следователно, за да определи размера на обезщетението, съдът
следва да съобрази всички обстоятелства, свързани с причиняването на
непозволеното увреждане, които обуславят настъпилите вреди.
От данните по делото е видно, че на 09 май 2022 година и на 16.08.2022
година, ищцата В. е била привлечена в качеството й на обвиняем по делото, и
че й е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 323 от НК, т.нар.
„самоуправство“. Взета е мярка за неотклонение „Подписка”, без да е
задържана под стража в Ареста или в поделение на МВР. Не е спорно още, че
във ВРС са били проведени 9 съдебни заседания, след което тя е била призната
за виновна, както и че с присъда на ВОС № 42/11.07.2024 г. по ВНОХД №
931/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна, е изцяло отменена Присъда №
82/03.04.2024 г. по НОХД № 4084/2022 г. по описа на Районен съд - Варна,
като подсъдимата Е. П. В., ЕГН *********, е призната за невинна и е
оправдана, на осн. чл. 304, пр. 1 от НПК.
Няма спор, че Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на Следствието, Прокуратурата и Съда вследствие
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. Тази отговор съществува обективно и се
осъществява чрез заплащане на обезщетение, което се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на
причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение,
респ. отменената осъдителна присъда, е изцяло в тежест на ищеца -
жалбоподател, сезирал Съда с иск за заплащане на обезщетение по реда
на този закон.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗОДОВ се касае за защита
честта, достойнството и доброто име на гражданина, основно защото и
самата държава може да ги накърни, когато чрез своите органи
упражнява свое материално право по предвидения за това ред. Щом
обаче обвинението не съответства на истината, то задължението за
разкриването й е останало неизпълнено и то е незаконно. Също тогава
6
възниква правото за обезвреда на настъпилите вреди. Обезщетението на
последните се дължи при наличие на причинна връзка между
незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените
вреди. То следва да се съизмерва с обществения критерий за
справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени
вреди. Размерът на вредите, обаче е винаги индивидуален и е свързан с
конкретността на случая. Т.е. в тежест на ищеца – жалбоподател е да
докаже, че действително е претърпял вреди, респ. техния размер, както
и причинната връзка между действията на органите по чл. 2 от ЗОДОВ и
вредоносния резултат. В случая се вземат предвид продължителността
на наказателното преследване, неговото отражение върху личността,
емоционалното и здравословно състояние на потърпевшия.
За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи на базата на критерия на
обществото за справедливост - арг. на чл. 52 ЗЗД. Размерът на търсеното
от увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени
от увреденото лице болки и страдания, от степента на уронения престиж
и добро име в обществото и настъпили негативни последици. Целта на
репарирането е да се обезщетят моралните вреди, изразяващи се в
психически болки и страдания, свързани с негативните изживявания -
пряка и непосредствена причина от воденото наказателно производство,
които не могат да се изчислят като месечно обезщетение или
възнаграждение.
Като съобрази фактите по делото съдът приема, че заедно с
предварителното производство разследването и съдебното дирене
против ищеца е продължило повече от една година. Настъпилия срив в
психиката на ищцата е бил очевиден – иде реч за отказ от социални
контакти и притеснения досежно изхода на спора, безсъние, загуба на
трудова способност и заетост. Тези обстоятелства се подкрепят и от
наличните по делото доказателства – в частност разпита на свидетеля К.
Д. К. – от тези показания става ясно, че той познава ищцата дълъг
период от време; че един ден, когато се прибрал, намерил Е. у тях с
насълзени очи и тя му казала, че искали да я осъдят, а прокуратурата й
предлагала споразумение; че това й се отразило много негативно и че
всичко това е довело до появята много болести: сърце, кръвно, диабет,
7
виене на свят, задъхвала се.
Тези показания съдът кредитира, като приема, че воденото против
ищцата до съдебно и съдебно производство, действително е довело до
притеснения, но се отнася резеревирано към тях доколкото
провокирането на останалите твърдени заболявания сърце, кръвно,
диабет (цитат) не се доказват по никакъв начин в този процес. Не са
приложени и/ или представени нарочни медицински документи –
прегледи, амбулаторни листи, рецепти или други, които да обуславят
извода за присъствието на сърдечна недостатъчност, диабет или други
значими заболявания, плод на воденото против нея производство.
Следователно, доказването на неимуществените вреди, което е пряко
задължение на ищцата (пълно и главно) по този пункт търпи критика. Не
е било направено искане за освидетелстване на ищцата, нито са
приложени медицински документи, които да удостоверят твърденията й.
При все това / отговаряйки на жалбата на Прокурор при ВРП/
съдът приема, че страдания са били търпени и причинно – следствената
връзка между тях, и действията на органите на до съдебното
производство, е налице. Ето защо и според въззивния съд, определеното
обезщетение се явява адекватно.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата В. следва да се
присъди сумата от 164.70 лева – съдебно – деловодни разноски,
адвокатски хонорар, предвид уважената част на иска.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 885 от 13.03.2025 година,
постановено по гр.дело № 9800/2024 година, поправено с Решение №
2378 от 25.06.2025 година, по описа на ВРС, петдесет и втори състав.
8
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
заплати на Е. П. В., ЕГН **********, сумата от 164.70 (сто шестдесет и
четири и седемдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение –
адвокатски хонорар пред ВОС, съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд,
в едномесечен срок от връчването му на страните, на основанията, посочени в
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9