№ 2846
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д. К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110143410 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Ищецът Р Д. К. е предявила осъдителен иск с правно основание чл.55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД срещу ответника „К.Й“ ООД, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата
от 203,89 лева, представляваща недължимо платена сума от ищеца на основание
противоречащи на закона клаузи по договор за паричен заем № 258505/15.03.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2022г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между страните имало сключен договор за паричен заем №
258505/15.03.2022г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца
потребителски кредит в размер на 600 лева, който следвало да бъде върнат на 5
погасителни вноски, като в договора не бил посочен месечен лихвен процент.
Поддържа, че в чл. 6 от Договора било предвидено и задължение за предоставяне на
обезпечение – физическо лице поръчител и банкова гаранция, ипотека, особен залог
върху движима вещ, при неизпълнението на което съгласно клаузите в договора, за
ищеца възникнало задължение да заплати неустойка в размер на 303, 75лв. На
21.03.2022г. ищцата върнала част от получената в заем сума в размер на 300лв., като на
22.03.2022г. заплатила по банков път сума в размер на 503,89лв., с което за период от
15.03.2022г. до 22.03.2022г. била заплатила сума в общ размер от 803,89лв. Твърди, че
договорът за кредит бил нижощен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал.1, пр.1
поради противоречие с императивни правни норми на закона. Твърди, че в договора не
била посочена каква е договорната лихва, която следвало да заплати. Сочи, че
1
неустойката по чл. 8 от Договора била нищожна на основание чл.10а, ал.2 ЗПК,
накърнявала добрите нрави, заобикаляла забраната на чл. 33, ал.1 ЗПК, така и била
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП. Твърди се, че в пряко нарушение
на чл. 19, ал.1, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК неустойката по чл. 8 не била включена в ГПР,
като с включването ГПР възлизало над 50%, с което бил нарушен чл.19, ал.4, което
грешно посочване на ГПР следвало да се приравни на непосочване на ГПР по см. на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, респ. договорът да се обяви за недействителен на основание чл.
22 ЗПК.
Твърди се и нищожност на клаузата за възнаградителна лихва на основание чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр.чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД, поради противоречие с добрите
нрави, защото в договора за потребителски кредит бил грешно посочен размерът на
ГПР и начиеслената неустойка надвишавала трикратния размер на законната лихва за
необезпечени заеми.
На следващо място твърди, че договорът бил унищожаем на основание чл. 33, ал.1
ЗЗД. Моли се искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени и
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Такъв е постъпил след срока, който съдът приема за становище за неоснователност на
иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 15.03.2022г. е
сключен договор за паричен заем № **** по силата на който ответното дружество, в
качеството на заемодател, е предоставило на ищеца, в качеството на заемополучател,
заем с параметри: 600лв. главница, платим на 5 вноски, с фиксиран месечен лихвен
процент от 3,33%, посочен ГПР в размер на 47,824% с дата на първо плащане
15.04.2022г. и дата на последно плащане 15.08.2022г. с обща сума за плащане
661,25лв., включваща 600лв. главница и 61,25лв. лихва, като към описания погасителен
план е включена „неустойка“ към всяка вноска с общ размер 303,75лв., като по-надолу
в чл.6 от договора е описано, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с
гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ и с още едно от
изброените в договора обезпечения, по избор на заемателя. Съгласно чл.10, ал.2, т.1 от
ОУ, обезпечението трябва да бъде с гаранти – 2 физически лица, всяко от които трябва
да има на осигурителен доход в размер над 1000лв., да работи по безсрочен трудов
договор, да не е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя, да няма
неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити към банки или
финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така
и по погасени задължения. Приета по делото е разписка от 15.03.2022г., съгласно която
К.Й ООД е отпуснало на ищеца сумата от 600лв. с основание „Отпуснат кредит“.
2
Приета по делото е и справка от системата на Изипей АД, удостоверяваща
извършено плащане 22.03.2022г, както и ПКО от 21.03.2023. по отношение на ищеца в
полза на ответника.
Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
ищецът е платил към ответника сума в общ размер на 803,89лв., с която сума били
погасени 600лв. главница, 36,22лв. договорна лихва, 167,67лв. неустойка. Съгласно
отговора на ССчЕ, размерът на дължимата лихва по договора за паричен заем до датата
на погасяването – 22.03.2022г. е в размер на 4,48лв. В отговор на поставени въпроси
при защита на заключението вещото лице изяснява, че ако неустойката бъде включена
при изчисление на ГПР, то стойността нараства над 50%, а ако неустойката не се
включвала при изчисление на ГПР (т.е. включеният компонент е само
възнаградителната лихва), то същият бил в размер на 48,15%.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че процесната сума от 203,89лв. е излязла от
патримониума му и че е постъпила в имуществения комплекс на ответника, в който
случай ответникът носи тежестта да установи наличието на основание за имуществено
разместване, като ответникът следва да докаже, че процесният договор е валидно
сключен при спазване изискванията на ЗПК конкретно по начина на определяне
размера на ГПР, индивидуално договаряне на клузите.
Предявеният иск е обоснован с твърдения, че на основание недействителен
договор за кредит, а в условията на евентуалност – на основание нищожни клаузи от
договора, ищецът е платил сума, надвишаваща размера на главницата, която остава
дължима, поради което се иска осъждане ответникът да върне надплатеното над
главницата.
Съгласно чл.9 ЗПК договорът е за потребителски кредит, какъвто е и процесният,
е писмен договор с конкретно съдържание, като в конкретния случай съдът приема за
доказано, че са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.1 до т.9, т, 11, 12 и 20
ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички лихвени проценти. В конкретния случай лихвеният процент е
фиксиран, т.е. достатъчно е да бъде посочен размерът му, без да е необходимо
посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент,
като и не важи изискването за посочване на методиката за определянето му. В
съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в договора е посочен погасителен план,
съдържащ необходимата информация за размер, брой, периодичност и дати на
вноските, като лихвата е с фиксиран процент и не е необходимо да се посочва
3
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми.
Съгласно чл.19 ЗПК – ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, вкл. за посредници, т.е. разходи, които са пряко
свързани с договора и които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
плати, вкл. разходи за допълнителни услуги), изразени като годишен процент от общия
размер, като ГПР се изчислява по формула в приложение към ЗПК, като общият
размер на може да е повече от 50%. С оглед заключението на вещото лице се
установява, че ако неустойката по чл.8 от договора за потребителски кредит, която
възлизала в размер на 303,75лв. (Таблица 1) бъде включена при изчисление на ГПР, то
стойността ще нарастне над 50%, а ако неустойката не се включвала при изчисление на
ГПР, то същият бил в размер на 48.15%. Оттук спорът се концентрира по това – следва
ли неустойката да се включи в ГПР, съответно невключването води ли до
недействителност на договора по чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, в който случай се
дължи единствено чистата стойност на кредита, не и лихва или други разходи по
кредита.
Първо, настоящият състав намира, че неустойката по чл.8 от договора е нищожна.
Изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство от две ФЛ с
изначално поставени множество условия, което задължително трябва да се кумулира с
още едно от изброените видове обезпечения в чл.10, ал.2, т.1 от ОУ към договора
правят задължението на заемателя мъчно изпълнимо. За потребителя се създава
значително затруднение, както относно ФЛ - поръчители, тъй като същите следва да
отговарят на критерии, за които информация би следвало да се събере и от
допълнителни източници, така и относно „безусловната“ банковата гаранция, но за
учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е.
действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие, а отделно от това
дори да се изпълни в срок в чл.10, ал.3 от ОУ е предвидено, че кредиторът еднолично и
без да се мотивира може да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да
обезпечи заема (дори и да отговаря на условия по чл.10, ал.2, т.1 от ОУ) и да откаже
сключване на договора. При това положение следва извод, че с предвиждане на
въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, начислена при
неизпълнение на изначално непосилно трудно изпълними предпоставки, които
обяснява и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към
погасителните вноски и се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява
сигурна печалба за заемодателя.
Настоящият състав приема, че при нищожност на клауза за неустойка, която
представлява скрито възнаграждение, същата е била известна на кредитора към
момента на подписване на договора, клаузите за настъпване на основание за
начисляването са мъчно изпълними за потребителя, поради което и със сключване на
договора търговецът е предвидил сигурното им начисляване, поради което събирането
е включено към погасителния план наред с погасителната вноска, то това скрито
възнаграждение представлява разход, който е пряко свързан с договора, известен на
кредитора и следва същият да се включи при изчисляване формирането на ГПР. Следва
да се има предвид, че законите не са сбор от правни разпоредби, а преследват
конкретна цел чрез правни норми. В чл. 2 от ЗПК е закрепена неговата цел, а именно
да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
4
получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение
от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Оттук настоящия
състав смята, че умишленото невключване следва да се тълкува като заобикаляне на
чл.19, ал.4 ЗПК, респективно до липса на посочване на ГПР, именно поради целта на
закона. При това положение, чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда
недействителност на целия договор, при което се дължи единствено чистата стойност
на кредита (т.е. главницата).
С оглед приетото по-горе съдът приема, че е налице недействителност на
договора, поради което се дължи чистата стойност на кредита (600лв. главница). С
оглед заключението на в.л., съгласно което ищецът заплатил по договора сумата от
803,89лв., то искът за сумата от 203,89лв. се явява изцяло основателен.
В допълнение, съдът приема, че клаузата определяща размера на
възнаградителната лихва по договора за потребителски кредит е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Лихвата е възнаграждение, което се дължи за
използването на предоставения на кредитополучателя финансов ресурс. Тя
овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от възможността да ползва
паричните средства и да извлича облага от тях, като се явява насрещна престация по
договора. В този смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до
несправедливо обогатяване на кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от
30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015
г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва
може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват вредите за
времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично притезание. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които неравноправно
се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в
съдебната практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а
ако вземането е обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която
превишава двукратния размер на законната лихва. Съдът намира, че клаузата за
възнаградителната лихва в размер на 39,96% е недействителна, доколкото е над
трикратния размер на законната лихва, съответно е налице противоречие на добрите
нрави (в който смисъл са и: Решение № 4237 от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 16951 / 2019
г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263875 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 3275 /
2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263878 от 11.06.2021 г. по в. гр. д. №
1821 / 2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 156/11.01.2023г. по в.гр.д. №
2399/2022г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
По разноските:
С право на такива разполага ищецът, който е доказал сторени разноски в размер
на 200лв. за ССчЕ, 50лв. за д.т., така и претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв, което следва да бъде редуцирано до минималния
размер по НМРАВ в размер на 300лв. (в действащата към момента на сключванеот му
редакция), или общо в размер на 550лв.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, ЗЗД „К.Й“ ООД, ЕИК: ***, гр.Хасково, ***,
да заплати на Р Д. К., ЕГН: **********, с. Дивотино, сумата от 203,89лв.,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит №
258505/15.03.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от
10.08.2022г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „К.Й“ ООД, ЕИК: ***, гр.Хасково, ***,
да заплати на Р Д. К., ЕГН: **********, с. Дивотино, разноски по делото в общ размер
на 550лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6