Р Е Ш Е Н И Е
№ 566/25.09.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно
заседание на осемнадесети септември , през
две хиляди двадесет и трета година в
състав :
Административен
съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№518/2023г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебното производство е по чл.171,т.2а,б.“а“
от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба от Ц.Н.П.
***,чрез процесуалния си представител адв. Л.А. ***, със служебен адрес за
призоваване: гр.Монтана ,бул. „Т*** М*** “№* ,партер,офис 11 против Заповед за прилагане
на ПАМ№23-0996-000237/18.07.2023г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на
МВР-Монтана,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС-л.а. „Ф*** голф“,рег.№М*** , за срок
от 6 месеца.
В жалбата си иска
отмяна на заповедта,с която е наложена ПАМ,като постановена при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и материалния закон. Претендира
разноски.В съдебно заседание,жалбоподателят ,не се явява ,не се явява и
надлежно упълномощения адв.Л.А.. Представя писмена защита в определения от съда
3- дневен срок,както и доказателства за направени разноски,съгласно списък.
Ответникът по жалбата – Началник сектор „ПП“ към ОД на
МВР-Монтана ,чрез гл.юрк.Димитрова оспорва жалбата и излага доводи по същество, като моли да се
отхвърли жалбата и да се потвърди обжалвания административен акт.Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя в съпроводително писмо,с което е представена
административната преписка.
Административният съд ,в настоящият му състав,след
преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени
доказателства,установи следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице,имащо правен
интерес от оспорване ,в качеството му на собственик на автомобила,чиято
регистрация е прекратена ,пряко засегнато от наложената ПАМ.Заповедта е връчена
на жалбоподателя на 25.07.2023г./л.24/ ,а жалбата срещу същата е депозирана директно до съда на 08.08.2023г/л.2/.,т.е.
в срока по чл.149,ал.1 АПК и е допустима за разглеждане.Разгледана по същество
се явява и ОСНОВАТЕЛНА.
Доводите на съда в този смисъл са следните:
От данните по делото се установява,че на Д*** Н.П. *** е
съставен акт за установяване на административно нарушение бл.№957730/17.07.2023г.
,за това,че на 17.07.2023г. в 16,00ч. в гр.Монтана на ул. „Г*** М*** “ с посока
на движение от ул.“И*** “ към ул.“Д*** “ управлява лек автомобил„Ф*** голф“,с рег.№М***
,като при проверка от контролните органи по ЗДвП е направена справка с РСОД и ОДЧ при ОД на
МВР-Монтана и е установено ,че водачът е лишен от право да управлява МПС по
административен ред на 15.11.2022г. и е неправоспособен водач,чието СУМПС е със статут на отнето ,с което е нарушен
чл.150а,ал.1 от ЗДвП.Въз основа на акта е издадена оспорената в настоящето
производство Заповед за ПАМ№23-0996-000237/18.07.2023г. на Началник
сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по
чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС-л.а. „Ф*** голф“,рег.№М***
, за срок от 6 месеца и тази заповед се обжалва и е предмет на настоящето
съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Предмет на съдебно оспорване е Заповед
за ПАМ№23-0996-000237/18.07.2023г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на
МВР-Монтана,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС-л.а. „Ф*** голф“,рег.№М*** , за срок
от 6 месеца ,и нейната законосъобразност.
При служебна проверка за законосъобразността
на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по
чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,в приложимата
редакция, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
На основание чл.172,ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган-Началник
сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана, комуто
са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на
основание заповед на Министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г./л.34/
,издадена „за министъра“на вътрешните работи Румяна Бъчварова от зам.-министъра Филип Гунев,и подписана от
него ,на основание заповед за заместване №8121з-1496/06.12.2016г./л.35/на Министъра
на вътрешните работи и издадена на основание тези заповеди, последваща заповед
от директора на ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г./л.33/.Целта на
приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази
мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН).
Именно затова тя се прилага за определен срок-в случая за срок от 6 месеца . Следва
да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е
предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или
премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН.
Съгласно
чл. 171, т. 2а ,б“а“ от ЗДвП/ДВ,бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една
година;
В конкретния случай, мярката е наложена на собственика
на МПС-настоящия жалбоподател Ц.Н.П., за това ,че автомобилът му е управляван
от трето лице- Д*** Н.П.,за което е съставен АУАН, бл.№957730/17.07.2023г./л.27/.Съгласно
чл.170,ал.1 от АПК „Административният
орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му“,като тежестта
на доказване му е указана с Разпореждане от 21.08.2023г./л.10/,едновременно с
насрочване на делото в открито съдебно заседание.
За да може органът да упражни правото си да наложи ПАМ по
чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП , законът изисква да са налице кумулативно
две материално-правни предпоставки: 1.лицето-собственик
на автомобила да е предоставило същия на друго лице и то да е управлявало
автомобила към момента на проверката от контролните органи и 2.лицето ,на което е предоставен автомобила да притежава свидетелство за управление на МПС
,но да е лишено от това право по съдебен
или административен ред или същото да му
е отнето временно по реда на чл.171,т.1 и т.4 ЗДвП.Видно от материалите по
делото, АУАН е наложен на Д*** Н.П.,като видно от справка за нарушител на
водача ,същият притежава СУМПС№********* ,но видно от констатациите в
оспорената заповед е лишен от правото да
управлява МПС по административен ред на 15.11.2022г. ,без да е посочено,с какъв
акт е станало това ,връчван ли му е и влязъл ли е в сила.Воден от служебното
начало, съдът е изискал доказателства от органа за този акт още с връчване на
самото разпореждане за насрочване на делото в ОСЗ ,където е указал съгласно
чл.17 АПК доказателствената тежест на страните ,доколкото този акт се явява фактическо
основание за издаване на процесната заповед. С писмо вх. №3740/31.08.2023г. органа
е изпратил ЗПАМ№23-0996-000236/18.07.2023г.,издадена от началник сектор“ПП“ към
ОД на МВР-Монтана/л.18/,с която на Д*** Н.П. е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б“б“
от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18месеца“. Заповедта е връчена
на адресата на 25.07.2023г./л.19/ ,като няма данни да е обжалвана.В съдебно
заседание юрк.Димитрова представя наказателно постановление /НП/№22-0996-002295
от 15.11.2022г.,по силата на което на същия е наложена „глоба“ в размер на 750лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3месеца,като твърди ,че това е
актът ,въз основа на който е отнето по административен ред СУМПС на Д*** П.. Не
е описано в оспорената заповед с какъв акт е отнето свидетелството за
управление на МПС на Д*** Н.П. ,нито влязъл ли е в сила същия ,кога му е връчен
,а тежестта на доказване на тези
обстоятелства е на органа-той следва да докаже налице ли са били двете материално-правни
предпоставки към момента на издаване на заповедта за ПАМ ,а именно:факта
на управление на автомобила от трето
лице ,кое е това лице,правоспособно ли е било същото към момента на проверката
,а ако не е ,с какъв акт му е отнето СУМПС или е бил лишен от управление на МПС
по административен или съдебен ред ,с кой акт и влязъл ли е в сила този акт. В
случая органът действа при обвързана компетентност и е длъжен да наложи мярката ,но само при наличие и на двете
предпоставки,което не е изяснено по делото.Липсват фактически обстоятелства в
заповедта досежно фактическото основание за налагане на мярката,което нарушава правото
на защита на жалбоподателя.Не е упоменато в оспорената заповед кой е актът ,въз
основа, на който е отнето СУМПС на Д*** П. ,като веднъж органът се позовава на
издадена ЗПАМ ,а в съдебно заседание неговия процесуален представите представя
НП ,т.е. не е ясно кой от двата акта е послужил за фактическо основание за
издаване на заповедта и дори да приемем,че това е НП , представено от ответника
в съдебно заседание ,този факт не би
могъл да санира непосочването му в заповедта,при което наложената ПАМ се явява необоснована
и немотивирана. Липсват мотиви и относно срока на наложената ПАМ-защо счита ,че
същата следва да се наложи за срок от 6 месеца ,и доколкото този въпрос има
отношение към мотивираността на акта ,същият се явява немотивиран и лишен от
форма ,съгласно чл.59,ал.2,т.4 от АПК.Липсата на форма на акта е основание за
неговата отмяна по чл.146,т.2 от АПК./в т.см. ТР№4/2004г. на ОС на съдиите от
ВАС/.
В заключение ,не е доказан
основният релевантен за делото факт ,а именно: кой точно е влезлия в сила акт
,с който на лицето е отнето СУМПС,което
представлява втората материално-правна предпоставка за налагане на мярката ,при
което наложената такава се явява незаконосъобразна. Липсата на която и да е от
двете предпоставки е пречка да бъде наложена мярката.Не са изяснени фактите и
обстоятелствата по случая,съгласно чл.35 от АПК,което води до необоснованост на
акта и представлява съществено нарушение на административно-производствените
правила ,което винаги е основание за отмяна на заповедта по чл.146,т.3 от АПК.Не на последно
място-нарушена е и целта на закона-да преустанови извършване на нарушения от лицата
–правонарушители чрез налагане на съответните ПАМ по ЗДвП с цел превенция за
неизвършване на други нарушения.
Предвид гореизложеното , съдът намира,че
заповедта ,макар и постановена от компетентен орган ,е издадена при липса на форма на акта ,и при
допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон и целта на закона ,при което се явява незаконосъобразна
и следва да се отмени.Жалбата ,като основателна,следва да се уважи.
При направено искане за
присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя ,адв.А. ,направено
в жалбата и в писмена защита ,същите и се следват , с оглед изхода на спора и
на основание чл.143,ал.1 АПК.Направени са разноски за адвокат в размер на 1000,00лв.
,платени в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие и за държавна
такса в размер на 10,00лв.,за което е представена разписка,общо 1010лв. При
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя,
от ответника ,същото не е прекомерно ,оглед
нормата на чл.8,ал.3 от Наредба№/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. изм.,/ДВ,бр. 88 от 2022 г. от 04.11.2022г./.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172,ал.2,пр.2 от АПК ,АС-Монтана ,ІІІ
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ц.Н.П. ***
, чрез процесуалния си представител адв.Л.А. ***, със служебен адрес за
призоваване гр.Монтана ,бул. „Т*** М*** “№* ,партер,офис 11 , Заповед за ПАМ№23-0996-000237/18.07.2023г. на
Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,с която на жалбоподателя е
наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на
ППС-л.а. „Ф*** голф“,рег.№М*** , за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА
ОД на МВР-Монтана да заплати на Ц.Н.П. *** , чрез процесуалния
си представител адв.Л.А. ***, със служебен адрес за призоваване:гр.Монтана
,бул. „Т*** М*** “№* ,партер,офис 11, разноски по делото в размер на 1000,00/хиляда/лв.,представляващи
адвокатско възнаграждение и 10/десет/лв. държавна такса,общо 1010/хиляда и
десет/лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,съгласно
чл.172,ал.5 от ЗДвП.
Административен съдия: