Решение по дело №284/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 174

 

гр. Пловдив, 08.02.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС  ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА  БЕШКОВА

БОЖИДАР  КЪРПАЧЕВ

разгледа докладваното от  съдията  Илиев  гр.д.  №284  по описа за 2016г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

          Производството  е  по  чл.463  във връзка  с  чл.278  от  ГПК.

          Делото  е образувано  по жалба на  В.  М.  К. ***,  ЕГН  **********,  против  извършено  на  11.12.2015г.  разпределение  на  постъпили  суми  по  изпълнително  дело №20148200400097  по  описа  на  ЧСИ  Тодор  Луков,  предявено  на  11.12.2015г.  В  жалбата  са  изложени  съображения,  че съдебният  изпълнител  неправилно  е  включил  в  разпределението вземането  на  взискателя  „ЕВН  България  Топлофикация“  ЕАД  по  изпълнително  дело  №325/2014г.  по  описа  на  ЧСИ  Величко  Апостолов,  което  е  присъединено  за събиране  съгласно  удостоверение,  изх.№71/07.01.2015г., издадено  по  изпълнително  дело  №20148270400325  по  описа  на  ЧСИ  Величко  Апостолов.  Твърди  се,  че  посоченото  вземане е  било  погасено  от  жалбоподателя чрез плащане,  извършено  на  12.12.2014г.  директно  по  сметка  на  взискателя  „ЕВН  България  Топлофикация“  ЕАД.      

Постъпил  е  писмен  отговор  на  жалбата  от  ответната    страна  по  нея-  „ЕВН  България  Топлофикация“  ЕАД,  чрез пълномощника  й  по делото  юрк.  П.  П.,  в  който  се  изразява становище,  че  същата  е  недопустима,  а  в  случай,  че се  приеме  за допустима,  то  същата  е  неоснователна.

Постъпил  е  писмен  отговор  на  жалбата  и  от ответните  страни  С.  А.  Д.  и  К.  С.  Д., чрез  пълномощника  им  по  делото  адв. А.  П.,  в който  се  изразява  становище,  че  същата  е  основателна. 

          В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.     

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  е  подадена  от  легитимирано  лице  срещу подлежащ  на  обжалване  съгласно  разпоредбите  на  чл.462, ал.2  и  чл.463  от  ГПК  акт  на  съдебния  изпълнител  и  в  срока  по  чл.462, ал.2  от  ГПК. 

С  обжалваното  разпределение  съдебният  изпълнител  е  извършил  разпределение  на  постъпила  сума  в размер  на  900  лв.  от наложен по  изпълнителното  дело  запор  върху  трудовото  възнаграждение  на  длъжника,  като  част  от  посочената  сума  е  била  разпределена  за погасяване  на вземането  на  взискателя  „ЕВН  България  Топлофикация“  ЕАД  по изпълнително  дело  №20148270400325  по  описа  на  ЧСИ  Величко  Апостолов,  което  е било  присъединено  за събиране по  реда  на  чл.456  от ГПК  въз основа  на  удостоверение  изх.№71/07.01.2015г.,  издадено  от  ЧСИ  Величко  Апостолов. Изложените  в  жалбата доводи,  че  посоченото  вземане  неправилно  е  било  включено  в разпределението,  тъй като  е  било погасено  от  жалбоподателя, са  неотносими  към предмета  на  производството  и  не могат да  доведат  до  отмяна  на  обжалваното  разпределение.  В случай,  че  длъжникът  твърди,  че  е  погасил  определено  свое  задължение, за  събирането  на  което  е  било  образувано  изпълнително  производство,  и  е  налице  спор  с взискателя  за  това  обстоятелство,  то  редът  за  защитата  му  е  не  чрез  обжалване  действията  на  съдебния  изпълнител  и в  частност-  на  разпределението  на постъпилите  суми, а  чрез предявяване  на иск  срещу  взискателя  за  оспорване  на  вземането  с правно  основание  чл.439  от  ГПК.  В производството  по  обжалване  на  извършено  разпределение  съдът  проверява  начина  на  разпределение  на  сумите  спрямо  установените  със  съответните  документи-  изпълнителен  лист  или  удостоверение  по  чл.456, ал.2  от  ГПК,    вземания на  взискателите,  а  не  наличието  на  отразените  в тях  вземания, тъй  като  в посоченото  производство  не  се  разрешават  материалноправни спорове  между страните  за дължимостта  на  вземанията,  посочени в  изпълнителния  лист  или  удостоверението. В  настоящия  случай  при  изготвяне  на  разпределението  съдебният  изпълнител  се  е  съобразил  с  отразеното  в издаденото  по  изпълнително  дело №20148270400325  по  описа  на  ЧСИ  Величко  Апостолов  удостоверение  изх.№71/07.01.2015г.,  в което  е  отразен  размерът на  задължението  към  датата  на издаването  му,  както  и  с  представената  по  изпълнителното  дело  от  взискателя  „ЕВН  България  Топлофикация“ ЕАД  справка  за  дължимите суми  по  изпълнително  дело  №325/2014г. по  описа  на  ЧСИ  Величко  Апостолов,  в  която е отразено, че  към  26.02.2015г.  задълженията  по  посоченото  дело  възлизат  на  399,56  лв.-  главница  и  84,35  лв.-  лихва.  Видно  от  обжалваното  разпределение,  в  същото оспорваното  от  жалбоподателя  вземане  на  взискателя  „ЕВН  България  Топлофикация“  ЕАД  е  посочено   като  главница в размер  на  399,56  лв., лихви  по  изпълнителния  лист  в  размер  на  37,57  лв. и  мораторни  лихви  в  размер  на  79,21  лв.  Доколкото е  налице  някакво  разминаване  в  размера  на  лихвите,  то  същото  се  дължи  на  това,  че  върху  главницата  от  399,56  лв.  продължава  да се  начислява  мораторна  лихва,  поради  което  към  датата  на  изготвяне  на  разпределението-  11.12.2015г.   размерът  на  лихвата е  по-  голям спрямо  този,  посочен  в  удостоверението  от  07.01.2015г.  и  справката  от  26.02.2015г.

Предвид  горното  жалбата  е  неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение,  както  и  направеното  в  същата  искане  за  спиране  на  изпълнението.  Доколкото  е  налице  спор  между  жалбоподателя  и  присъединения  взискател  „ЕВН  България  Топлофикация“  ЕАД  за  дължимостта  на  сумите  по  изпълнително  дело  №325/2014г.  по  описа  на  ЧСИ  Величко  Апостолов,  и  по- конкретно  относно  обстоятелството кои  точно  задължения  на  длъжника са  били  погасени  с  извършените  от  него  плащания  директно  на  взискателя,  то  същият  следва  да  бъде  разрешен  по  исков  ред, като  едва  след  представяне  на  влязло  в  сила  съдебно решение,  с  което  се  установява  недължимост  на  определени  вземания,  съдебният изпълнител  би  имал  основание  да изключи  същите  от  разпределението.  По така  изложените  съображения  настоящият  състав  на съда  намери,  че   не  следва  да  уважава  и  направеното  в  отговора  на  жалбата  искане  на  ответната страна  „ЕВН България  Топлофикация“  ЕАД  за назначаване  на съдебно- счетоводна  експертиза.   

С оглед  изхода  на  делото  жалбоподателят  следва  да  бъде  осъден  да  заплати  на  ответната  страна  по  жалбата  „ЕВН  България  Топлофикация“  ЕАД  юрисконсултско  възнаграждение  в  размер  на  200  лв. 

          По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

                              Р  Е  Ш  И    :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на   В.  М.  К. ***,  ЕГН  **********,  за  спиране  на  изпълнението  по  изпълнително  дело №20148200400097  по  описа  на  ЧСИ  Тодор  Луков. 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата  на   В.  М.  К. ***,  ЕГН  **********,  против  извършено  на  11.12.2015г.  разпределение  на  постъпили  суми  по  изпълнително  дело №20148200400097  по  описа  на  ЧСИ  Тодор  Луков,  предявено  на  11.12.2015г.

ОСЪЖДА  В.  М.  К. ***,  ЕГН  **********,  да заплати  на  „ЕВН  България  Топлофикация“  ЕАД,  със  седалище  и  адрес  на  управление  гр. Пловдив,  ул.  „Христо  Г.  Данов“  №37,  ЕИК  *********,  сумата  от  200  лв.-  юрисконсултско  възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване  пред  Апелативен  съд-  Пловдив  в  1- седмичен  срок  от  връчването  му  на  страните.

                                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

         

                                      

                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                2.