Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. П.,03.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от
районен съдия Харизанова гр.д.№4548 по описа на съда за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу
ДКЦ“Е-Ц“ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град П., ул.“С. А.“№19А,
представлявано от управителя К. З. ищецът Й.А.К. с ЕГН ********** *** твърди, че е работела в ответната болница за
периода от 12.06.2017г до 01.10.2019г като е заемала длъжността „технически
секретар“. Трудовият и договор е бил прекратен въз основа на отправено и получено от ответника заявление по чл.327,
ал.1т.2 от КТ със заповед №29 от 01.10.2019г поради неплащане от месец януари
2019г на дължимите и се трудови възнаграждения. Твърди се, че към датата на
входиране на исковата молба дължимото и незплатено трудово възнаграждение
помесечно е както следва: за месец януари 2019г-560 лв., за месец февруари
2019г – 560лв., за месец март 2019г-240лв., за месец април 2019г-324.21лв. ,за
месец май 2019г-56лв., за месец юни 2019г -560лв., за месец юли
2019г-316.52лв., за месец август 2019г-381.81лв. и за месец септември 2019г-147.37лв. Твърди се, че и се дължи обезщетение по чл.221
от КТ в размер на 560 лв. както и обезщетение за 3 дни неползван платен годишен отпуск за 2019г. в размер на 84лв. Всички суми се
претендират в брутен размер.Твърди се, че са проведени многократни разговори с
работодателя и съответно обещания от негова страна, че на следващия ден ще
и бъде изплатено дължимото трудово възнаграждение до настоящия момент това не е сторено . Моли
се съда да постанови решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата горните суми. Претендират се
сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата,
чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът не изпраща
представител и не изразява становище по исковете.
Пазарджишкият районен съд
след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а
се установява и от представените по делото писмени доказателства/ трудов
договор №4 от 12.06.2017г./, че за периода от 12.06.2017г.
до 01.10.2019г.. ищцата е работила при
ответника като е заемала длъжността „
технически секретар „ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460
лв., платимо на 30-то число на съответния месец
при пълно работно време -8 часов работен ден, с основен платен годишен
отпуск в размер на 20 работни дни.
Със Заповед№29/01.10.2019г на
управителя на ответната болница трудовото правоотношение с ищцата е прекратено
на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ , считано от 01.10.2019г.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено
от страните. Вещото лице е установило, че дължимото на ищцата брутно трудово възнаграждение е
както следва: за месец януари 2019г-593.88лв., за месец февруари
2019г-58.90лв., за месец март 2019г.-308.00лв., за месец април 2019г-364.00лв.,
за месец май 2019г-140лв., за месец юни 2019г.-480.76лв., за месец юли
2019г.-389.57лв., за месец август 2019г-203.64лв. и за месец септември
2019г-150.32лв.Вещото лице заключава, че брутното трудово възнаграждение на
ищцата към 30.09.2019г е 565.60лв.Дължимото обезщетение за 3 дни неползван платен
годишен отпуск за 2019г е в размер на 89.31лв.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени
са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ
във вр. с чл.242 от КТ , по чл.224 от КТ и по чл.221 от КТ.
По обективно съединените
искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.242 от КТ за
неизплатени брутни трудови възнаграждения за исковия период –
месеците януари – септември 2019г. съдът
намира следното:
Безспорно се установи по
делото, че страните по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка
през процесния период, като трудовото правоотношение между тях е прекратено,
считано от 01.10.2019г на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ – поради забава от
страна на работодателя на изплащането на трудовото възнаграждение. Установи се,
а и този факт не бе спорен между
страните, че ищцата е престирала работната си сила при ответника, т.е. полагала
е труд, който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е следвало да бъде
възмезден от ответника. Според разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената от работника работа, стига същият да е престирал добросъвестно своя
труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в трудовия договор
условия. Не се наведоха по делото възражения, нито доказателства от ответната
страна при престация на своя труд ищцата да се е отклонявала от параметрите на
уговорените с трудовия договор условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ
ищцата е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение. Поради това за работодателят е възникнало
насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово
възнаграждение в установените срокове.
Безспорно се установи от изслушаната съдебно-
икономическа експертиза, че дължимите на ищеца трудови възнаграждения като брутна сума са както следва: за месец януари
2019г-593.88лв., за месец февруари 2019г-58.90лв., за месец март
2019г.-308.00лв., за месец април 2019г-364.00лв., за месец май 2019г-140лв., за
месец юни 2019г.-480.76лв., за месец юли 2019г.-389.57лв., за месец август
2019г-203.64лв. и за месец септември 2019г-150.32лв.Ответникът, носещ
доказателствената тежест, не ангажира доказателства за плащане на процесните
суми, представляващи трудови възнаграждения за процесния период.
В контекста изложеното съдът
счита, че исковете с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ за месеците януари, февруари, март, април май
, юли и септември 2019г са изцяло
основателни , а за месеците юни и август
2019г са частично основателни.
Предвид изложеното следва да
се осъди ответника да заплати на ищцата следните суми:1/сумата от 560лв., дължимо, но не изплатено брутно трудово
възнаграждение за месец януари 2019г,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба-14.11.2019г до
окончателното изплащане на сумата, 2/
сумата от 560 лв. дължимо, но не изплатено брутно трудово възнаграждение за
месец февруари 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба-14.11.2019г до окончателното изплащане
на сумата, 3/ сумата от 240лв.,
дължимо, но не изплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба-14.11.2019г до окончателното изплащане
на сумата, 4/ сумата от 324.21лв. ., дължимо, но не изплатено брутно
трудово възнаграждение за месец март
2019г, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-14.11.2019г до
окончателното изплащане на сумата, 5/ сумата от 56 лв., дължимо но неизплатено брутно трудово възнаграждение за
месец май 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба -14.11.2019г до окончателното изплащане на сумата,
6 / сумата от 480.76лв., дължимо но неизплатено брутно трудово възнаграждение
за месец юни 2019г ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба -14.11.2019г до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата от 480.76 лв. до претендираните 560 лв. искът следва
да бъде отхвърлен, 7/сумата от 316.52лв.,дължимо но неизплатено брутно трудово възнаграждение за
месец юли 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба -14.11.2019г до окончателното изплащане на сумата,
8/ сумата от сумата от 203.64лв., дължимо но неизплатено брутно трудово
възнаграждение за месец август 2019г
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба -14.11.2019г до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата от 203.64лв. лв. до претендираните 381.81 лв. искът следва да бъде
отхвърлен и 9/ сумата от 147.37лв., дължимо но неизплатено брутно трудово
възнаграждение за месец септември 2019г ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба -14.11.2019г до
окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание
чл.221, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в
хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 от КТ/ работодателят забави плащането на
заплатите/, какъвто е настоящия случай работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестие
– при безсрочно трудово правоотношение .Срокът на предизвестието / съгласно
чл.326 от КТ/ при прекратяване на безсрочен трудов договор/ какъвто е този
между страните по спора/ е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг
срок, но не повече от 3 месеца. Липсват данни, а и твърдения страните да са
се възползвали от дадената им правна възможност, поради което
съдът приема , че в конкретния случай е приложим законовия регламент от 30 дни.
Установи се, че дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ е в размер на 565.60лв.
като липсват данни същото да е изплатено. Ето защо и тази претенция се явява
доказана по основание. Досежно размера
с оглед факта, че ищцата е предявила сумата от 560лв. лв. и не е
увеличила този иск по размер искът следва да се уважи за размера , за който е предявен като следва
да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 560лв. обезщетение по
чл.221 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба-14.11.2019г
до окончателното изплащане на сумата.
По
иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск възниква при прекратяване на трудовото
правоотношение.Прекратяването на трудовото правоотношение е първата
предпоставка за пораждане на правото на обезщетение, която предпоставка в
настоящия случай е налице , предвид обсъдената по-горе доказателствена
съвкупност , а и този факт не бе спорен. Втората предпоставка за уважаване
на този иск е работникът или служителя
реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през процесния
период.От кредитиранато заключение на вещото лице се установи, че неползвания
платен годишен отпуск за 2019г е 3
работни дни и дължимото обезщетение възлиза на сумата от 89.31лв. Не е спорен факта,
че това обезщетение не е било изплатено към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение и ответникът е изпаднал в
забава, считано от 01.10.2019г. Ето защо съдът счита, че и тази искова
претенция като доказана по
основание и доказана в размер от 84.00лв./
тъй като не е направено увеличение на претенцията/ следва да бъде уважена като
следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 84.00лв.,
представляваща обезщетение за 3 дни неползван платен годишен отпуск за 2019, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-14.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 500
лв. разноски по делото/ адвокатско възнаграждение/.
Предвид изхода на делото и с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия районен съд ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 550 лв./ по единадесет обективно и кумулативно предявени
искове/ и сумата от 170 лева за вещо лице.
На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ДКЦ“Е-Ц“ООД
с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град П., ул.“С. А.“№19А,
представлявано от управителя К. З. да
заплати на Й.А.К. с ЕГН ********** *** на
основание чл.128, т.2 от КТ следните суми : 1/сумата от 560лв.,
дължимо, но не изплатено брутно трудово възнаграждение за месец януари 2019г,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба-14.11.2019г до
окончателното изплащане на сумата, 2/
сумата от 560 лв. дължимо, но не
изплатено брутно трудово възнаграждение за
месец февруари 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба-14.11.2019г до окончателното изплащане
на сумата, 3/ сумата от 240лв., дължимо, но не изплатено брутно трудово
възнаграждение за месец март 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба-14.11.2019г до окончателното изплащане
на сумата, 4/ сумата от 324.21лв. ., дължимо, но не изплатено брутно
трудово възнаграждение за месец април 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба-14.11.2019г до окончателното изплащане
на сумата, 5/ сумата от 56 лв.,
дължимо но неизплатено брутно трудово
възнаграждение за месец май 2019г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба -14.11.2019г до окончателното изплащане на сумата, 6 / сумата от 480.76лв., дължимо но неизплатено брутно трудово
възнаграждение за месец юни 2019г
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба -14.11.2019г до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата от 480.76 лв. до претендираните 560 лв. отхвърля иска, 7/сумата от 316.52лв.,дължимо но неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец юли 2019г, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
-14.11.2019г до окончателното изплащане на сумата, 8/ сумата от сумата от 203.64лв., дължимо но неизплатено брутно
трудово възнаграждение за месец
август 2019г ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -14.11.2019г
до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 203.64лв. лв. до
претендираните 381.81 лв. отхвърля иска и 9/
сумата от 147.37лв., дължимо но неизплатено брутно трудово възнаграждение
за месец септември 2019г ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
ОСЪЖДА
ДКЦ“Е-Ц“ООД
с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град П., ул.“С. А.“№19А,
представлявано от управителя К. З. да
заплати на Й.А.К. с ЕГН ********** *** на
основание чл.221, ал.1 от КТ сумата от 560лв., представляваща обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.327, ал.1т.2 от КТ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба -14.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
ДКЦ“Е-Ц“ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление град П., ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К. З. да заплати на Й.А.К. с ЕГН ********** *** на
основание чл.224, ал.1 от КТ сумата
от 84.00лв., представляваща
обезщетение за 3 дни неползван платен
годишен отпуск за 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба-14.11.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА
ДКЦ“Е-Ц“ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление град П., ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К. З. да заплати на Й.А.К. с ЕГН ********** ***
сумата от 500лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА
ДКЦ“Е-Ц“ООД
с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град П., ул.“С. А.“№19А,
представлявано от управителя К. З. да
заплати на РС-П. държавна такса в размер на 550лв. и сумата от 170 лева за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите
възнаграждения и обезщетения.
Решението е неокончателно и
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: