РЕШЕНИЕ №
260197
19.05.2022, гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, втори въззивен
състав, в открито заседание на деветнадесети април през две хиляди, двадесет и втора година в състав:
Председател:
Росица Темелкова
Членове: Албена Зъбова-Кочовска
Таня
Русева-Маркова
При секретаря : Стойка Вълкова
като разгледа докладваното от съдията Зъбова в.гр.дело № 1094/2020г. по описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР,
гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, подадена чрез ю.к.Янка Табакова, с
адрес за призоваване гр.Елхово, ул.“Морава“ № 1, против решение № 7/23.01.2020
г., постановено по гр.д.№ 104/2019 г. по описа на Районен съд – Малко Търново,
с което Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР е ОСЪДЕНА да заплати на Р.А.З.
ЕГН **********,*** сумата от 1594.78 лв.
– допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
23.07.2016 г. до 23.07.2019 г. – за разликата от 228 часа между положения нощен
труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, за които на ищеца не е
било платено допълнително възнаграждение, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска–26.07.2019г., до окончателното плащане, както
и сумата 182,38 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за
периода 31.10.2016 г. – 26.07.2019 г. Със същото решение ГД „Гранична полиция“ – МВР е осъдена
да заплати на Р.З. сумата 350 лв.- направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС-Малко Търново държавна такса
от 113,79лв. и разноски 210лв., сторени за експертиза.
Въззивникът сочи първоинстанционното
решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и като
немотивирано. Счита за неприложима
общата НСОРЗ, т.к. от министъра на МВР са издадени Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з[1]908/02.08.2018 г.,
уреждащи ведно със ЗМВР по специален начин заплащането на нощния труд в
системата на МВР, поради което и с оглед
уредения в специалните правила ред и основание за изплащане на възнагражденията
за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на НСОРЗ, издадена
по КТ обхваща само работници и служители по трудово
правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период, а по отношение
на него се прилага специалната уредба. Развива
подробни съображения, че извънреден труд би бил налице само ако
служителят действително работи извън установеното работно време, като дори и да
се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с коефициент 1.143 на
часовете нощен труд е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел
натрупване на часове, чието надвишаване да кумулира извънреден труд.
Счита,
че разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ е неприложима и защото не са налице две от
четирите кумулативно изискуеми предпоставки, предвидени в ал.1 от същата –
продължителността на нощното време да е по-малка от продължителността на
дневното, както и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми,
като в случая съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР часовете дневен и нощен труд са с еднаква продължителност от 8 часа и
по отношение на държавните служители в МВР не е налице работа по трудови норми.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Няма доказателствени искания. Претендира разноските за
двете съдебни инстанции. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
платеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и
правна сложност на делото.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Р.З..
Според проверката по чл.267, ал.1 ГПК,
направена с Определение №2037/20.07.20г.,
въззивната жалба е допустима.
Служебната проверка на окръжния съд,
извършена на основание чл.269 от ГПК, сочи обжалваното съдебно решение за
валидно и допустимо.
Възражението на въззивника пред първа
инстанция, че за периода от 01.07.19г. до 23.07.19г.
претенцията на въззиваемия за допълнително трудово възнаграждение за извънреден
труд е недопустима, като преждевременно заявена, защото положените през
посочения период часове нощен труд следвало да бъдат отчетени към 30.10.19г., е
неоснователно, т.к. към датата на последното по делото открито съдебно
заседание преди постановяването на съдебното решение от МТРС, падежът на
вземането действително е настъпил.Това обстоятелство следва да бъде взето
предвид при постановяването на съдебния акт, включително при проверката за
допустимостта му на основание чл.235, ал.3 от ГПК и в случая е отчетено както
от първата инстанция, така и от настоящия въззивен състав, като преодоляващо
изтъкнатата процесуална пречка за надлежно упражняване на правото на иск на З.
за горепосочения времеви период.
По
съществото на спора
и с оглед въведените пред въззивния съд оплаквания за неправилност на
първоинстанционното съдебно решение, при съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на Р.З. ***
чрез адв.Ели Димова - БАК против ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София за
заплащането на допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 738 лева(увеличен след изменение по чл.214 ГПК на 1594,78лв.), положен в
периода 23.07.2016г. до 23.07.2019г. като младши инспектор,старши полицай в ГКПП
Малко Търново при Гранично полицейско управление гр. Малко Търново към РДГП гр.
Елхово, явяващо се на структурно
подчинение на ГД „Гранична
полиция“ МВР гр. София, ведно със законна лихва от датата на депозирането на
исковата молба(26.07.19г.), както и за присъждането на мораторна лихва за забава върху посочената главница от 90лв.(увеличена
по размер след изменение по чл.214 ГПК на 182,38лв.)дължима за периода
31.10.16г.-26.07.19г.
За да обоснове претенцията си ищецът
твърди, че в посочения времеви период е работил на 12 часови смени, включително
и през нощта. Положил е общо 864 часа нощен труд, който съобразно нормите на
ЗМВР, КТ и НСОРЗ следвало да се приравни на дневен труд с коефициент
1.143 и след преобразуването възлизал на 987 часа. Разликата между двете
величини в размер от 123 часа,
представлявала извънреден труд, за който не му било заплатено претендираното възнаграждение.
Изложил е в исковата молба подробни правни
съображения в подкрепа на претенциите си.
Ответник ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София е депозирал писмен
отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Янка Табакова, с който
оспорва претенциите изцяло по основание и размер, а за периода от 01.07.19г. до
23.07.19г. иска за главница и като недопустим, поради преждевременно
предявяване, защото положените през посочения период часове нощен труд следвало
да бъдат отчетени към 30.10.19г.
Ответникът признава, че ищецът в процесния
период е заемал посочената в исковата молба длъжност, създаваща служебно
правоотношение между тях и, че е полагал труд на 12-часови смени/ дневни и
нощни/, но това ставало по предварително изработени графици, като отработеното
време се изчислявало сумирано. Чрез прихващане на положителните с отрицателните
разлики на отработеното време за процесния период, се формирал резултат, който
при надвишаване на нормата за работните часове е заплащан като извънреден труд,
съобразно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Т.к. ищецът е служител на МВР, за
изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилагали ЗМВР и първоначално Наредба №8121з- 407 от
11.08.14г.отм. от 02.08.16г., съгласно чл.31,ал.2 на която при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и
6.00 часа за отчетния период се умножава по коефициент 0,143, а полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. За
претенциите, касаещи периода след това, били приложими две наредби, издадени на
осн. чл. 187 от ЗМВР: Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за
организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-
908/ 02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на
официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични
служебни дейности. В тази връзка мотивира, че НСОРЗ е неприложима. Тя се
отнасяла само до лицата, работещи по трудово правоотношение, но не и за
служителите на МВР, какъвто е ищецът. За последните били предвидени също така различни
други компенсаторни механизми, които отчитали спецификата на работата им. Следвало
да се съобрази още и това, че в периода от 01.01.18г. до 30.06.18г. била
действала друга редакция на разпоредбата на чл.9г от НРВПО.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с
правно основание чл. 178, ал. 1, т.3,вр.чл.187, ал.5,т.2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е счел
горните за основателни, възраженията на
ответната страна за необосновани и е осъдил последната да заплати на ищеца
поисканото допълнително трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху него от подаването на исковата
молба, до пълното изплащане и мораторната
лихва за забава върху главницата от 31. 10. 2016 година, до завеждането на иска.
Присъдени са също разноски и държавна такса за производството.
Въззивният съд изцяло
споделя тези крайни правни изводи, което аргументира така:
Установената от първата
инстанция фактическа обстановка по
делото не е спорна пред въззивния съд. С оглед на това настоящият състав
възприема изцяло същата, съобразена и със събраните в процеса доказателства
такава, а именно: В процесния период ищецът е бил в служебни
правоотношения с ответната страна,
заемайки длъжност младши инспектор,старши полицай в ГКПП Малко Търново при
Гранично полицейско управление гр. Малко Търново към РДГП гр. Елхово, явяващо
се на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ МВР гр.София,
следователно е имал статут на държавен
служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Той е полагал труд на 12-
часови смени, вкл. нощни, предварително определени с график за всеки месец.
Според констатациите на назначената пред
първа инстанция съдебно– счетоводна експертиза(в.л. Генко Генов), в този период ищецът е положил общо 1608 часа нощен труд,
който приравнен на дневен, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 1836 часа
труд. На ищеца не е бил начисляван извънреден труд и не му е бил заплащан такъв
за разликата от 228 часа, между отчетения за същия период нощен труд и
преизчисления от експерта такъв, оценен
на 1594,78 лева.
Мораторната лихва върху
горепосочената главница за периода от 31.10.16г. до завеждането на иска е
182,38лв.
По правните изводи:
По иска за присъждане на допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд:Спорът по делото е изцяло правен и касае
правилното приложение на материалния закон, т.к. служебното правоотношение
между страните предвид естеството му се урежда от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра
на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда, положен от
служителите на подчинение на това министерство, а претенцията на ищеца почива
на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо за специалната
материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо според
ответника за обсъждания казус. В обобщение той счита, че НСОРЗ е неприложима
както поради липсата на непълнота в специалните правни норми, която да бъде
преодоляна чрез субсидиарно
правоприлагане на общите разпоредби, така и защото не е налице полагане на
извънреден труд, подлежащ на допълнително заплащане, нито са налице
предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за
преизчисляване на положения нощен труд в дневен.
Въззивният съд намира изнесените от
жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ
бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумирано на
тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период/.
Разпоредбата на
чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът,
който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на
работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е
посочено ,че извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън
установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена
заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице
препращане към КТ относно допустимостта,
продължителност-та, отчитането и
заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/ работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната
продължителност на работното време.
Безспорно ищецът има
качеството държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действаща към исковия период редакция/ е предвидил, че
при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на тази
разпоредба сочи, че посочените 8 часа
нощен труд са максимално допустимите, а
не, че такава е нормалната
продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът,
че законодателят е използвал израза
„средно 8 часа“ за всеки 24-часов период. В разпоредбите на ЗМВР не е фиксирана
такава нормална продължителност на работното
време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след изменението на
ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече нормативно е определена такава
продължителност на работното време през нощта от 8 часа.
Редът и начинът на
отчитане на сумираното работно време не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл. Това е
предмет на подзаконова нормативна уредба.
За времето от 23.07.2016г. до
02.08.16г. е действала Наредба №8121з- 407 от 11.08.14г.(отм. 02.08.16г.), съгласно чл.31,ал.2 на
която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по коефициент
0,143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Така възприетото разрешение представлява друг математически израз на
възприетата в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ норма за компенсация на нощните часове труд
чрез преизчисление в дневни с коефициент от 1,143.
За останалата част от
процесния по делото период са действали
две наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016
г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., в които такова преизчисление не е
предвидено.
По отношение на
работещите по трудови правоотношения
то става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време,
почивките и отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО
предвижда отработените часове от работника/служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден
труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.Нормата на чл.9г от
НРВПО е в сила от 01.01.2018г., но
разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание от 2007г, когато е
приета и не следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на
изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време
е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини
формира коефициент 1, 143.
Подзаконовите нормативни актове,
издадени на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди
изменението с ДВ бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г., отменена на
02.08.16г., не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите
нормативни актове, издадени по КТ и по–конкретно НСОРЗ.
Затова и с оглед липсата
на законова норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време през
нощта за държавните служители в системата на МВР/до изменението на ЗМВР през
2020година/, вкл.и за тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав намира,
че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят
до подобни случаи, т.к. това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно,
че полицейските служители са държавни
служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общият ЗДСл. Съгласно принципните разяснения,
дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и
общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на пар.1а-нов
–ДВ,бр.69/2008г,отм. -ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им, се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.При липсата на
нормативно уредена нормална продължителност на работното време през нощта за
полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица. В специалните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното
време.Тъй като обаче размерите на допълнителните възнаграждения не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на
изрична уредба в актовете, издадени от министъра на вътрешните работи, при
наличието на непълнота на уредбата им, следва да намери приложение НСОРЗ,
респективно да се приложи коефициентът
визиран в разпоредбата на чл.9,ал.2 от същата и при сумирано изчисляване на
работното време, като нощните часове се превръщат в дневни. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение
и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време
на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. Когато нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ),
представляват извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР и, че след превръщането на нощните часове в дневни, не се кумулира извънреден труд.
Въззивният съд счита неоснователно и възражението, че
чл.9, ал.2 от НСОРЗ не намирал приложение по казуса, т.к. изисквал
продължителността на нощното работно време да е по-малка от тази на дневното и
трудовото възнаграждение да е заработено по трудова норма, каквито предпоставки
в случая не са налице.Доводът почива на превратно тълкуване на нормата на чл.9
от Наредбата. Сумираното изчисление на работното време, когато трудовото
възнаграждение е заработено по трудови норми, е уредено в чл.9, ал.3 от
НСОРЗ, а чл.9, ал.2, приложима за спора, не поставя такива изисквания.В подкрепа на този извод е и фактът, че
наредбата за отчитане на отработеното време в системата на МВР от 2014г. е
предвиждала преобразуване на часовете положен нощен труд към дневния по
механизъм, като компенсаторния на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и при същите условия, при
които е положен нощният труд за процесния период от настоящия ищец.
Съдът намира, че следва да изложи мотиви и
във връзка с решение на СЕС от
24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено
от РС –Луковит. В него е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива
2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда,
че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е
по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че
във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената
тежест на нощния труд.
В националното ни
законодателство изобщо не съществува до
2020г /вкл. и през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност
на нощния труд на държавните служители в
системата на МВР, така че отговорът на
този въпрос не променя становището на
настоящия състав.
От друга страна
предвиденото заплащане на нощния
труд от 0,25 лв. за всеки отработен час
и ободряващи напитки, според съда не може да компенсира особената тежест на
нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че
посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово
правоотношение също получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице
равно третиране между държавните
служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното
третиране на двете категории лица по
отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв.
на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение. Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд.
Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, безплатна
храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение в по-голям размер и др., съдът не счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания
нощен труд.
По отношение на приетото
от СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо определената в законодателството
на държава–членка нормална продължителност на нощния труд от седем част за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона
цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма
определена нормална продължителност на нощния труд за полицаите, а такава е
определена по-късно.Специфичният
характер на работата на служителите в МВР, свързана със защита правата и
свободите на гражданите, с противодействие
на престъпността и опазване на обществения ред, с което се обосновава
различното им третиране, не може да бъде възприет като обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, поради въведени
други компенсаторни механизми. Това е така, тъй като наред с изброените от
въззивника придобивки на служителите в МВР, до м.август 2016г. наредбите на
министъра на МВР са предвиждали такова
преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква
допустима от закона цел.Но дори да се приеме, че такава е налице, в полза на
служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и за компенсиране на
особената тежест конкретно на положения
нощен труд.
Тъй като пред въззивния съд не е
пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ и дължимата върху него законна
и мораторна лихва за забава, съдебният състав не излага съображения в такава
насока.Ограничава се само с това да отбележи, че поради липса на изпълнение,
мораторната лихва върху главницата е дължима считано от 31.10.16г.(според
констатациите на експерта по делото пред първа инстанция), до подаването на
исковата молба, след което е дължима законна лихва за забава, до изплащането на
главното задължение.
В
обобщение на изложеното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища по предмета на спора, че заявените претенции са основателни, решението на Районен съд-Малко
Търново следва да бъде изцяло потвърдено.
При
този изход от обжалването, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право
на всички направени в хода на делото разноски, за което е направено изрично
искане в молба от 14.04.22г.. По делото има доказателства за разноски в размер
на 350лв., представляващи заплатено възнаграждение за представителството на
страната от един адвокат. Направено е
възражение за прекомерност на
същото от противната страна, което този съд приема за неоснователно, т.к.
оспореният хонорар е под минималния по чл.7,ал.2 (изчислен на база обжалваемия
интерес), при прилагане на чл.2,ал.5 от НМРАВ(определяне на възнаграждение върху всеки иск поотделно),
поради което не може да бъде намаляван.
Мотивиран от горното,
Окръжен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№7/23.01.20г., постановено по гр.д.№104 по описа на РС-Малко Търново за 2019г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР,
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 ДА
ЗАПЛАТИ на Р.А.З., ЕГН **********,*** сумата
350.00 лева(триста и петдесет лева), съдебно-деловодни разноски по в.гр.д.№1094/2020г.
по описа на Бургаски окръжен съд, сторени
за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: