№ 7415
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100510181 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД срещу
решение № 13661/14.07.2025 г. по гр.д. № 6345/2025 г. по описа на СРС, 63 състав, с
което са отхвърлени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от
„Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗД „Бул Инс“ АД, за осъждането на ответника да
заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 994,14 лв., представляваща
неизплатено регресно вземане за половината (вкл. половината от 15 лв.
ликвидационни разноски) от заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ в общ размер от 1988,28 лв. (с вкл. 15 лв.
ликвидационни разноски), за възстановяване на увреждания по застрахован товарен
автомобил марка „Рено Трафик“, с рег. № ********, които ответното дружество дължи
като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на виновния за настъпване на вредите водач на МПС с рег. №
******** при настъпило на 01.09.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането; 145,08 лв., представляваща обезщетение за
забава върху неплатеното застрахователно обезщетение за периода от 13.01.2024 г. до
1
02.02.2025 г.
Жалбоподателят - „Дженерали Застраховане“ АД, твърди, че решението е
неправилно. Твърди, че по делото е доказано виновен за ПТП да е бил и водачът на
лек автомобил „Мазда 6“, с рег. № ********, поради което счита, че ответникът, като
застраховател на гражданската отговорност на посочения водач, дължи възстановяване
на половината от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат
уважени. Претендират разноските.
Ответникът по жалбата – ЗД „Бул Инс“ АД, оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Дженерали Застраховане“ АД с
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата
в размер на 994,14 лв., представляваща регресно вземане за заплатено по застраховка
„Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
01.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 03.02.2025 г., до погасяването, както и сумата в размер на 145,08 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 13.01.2024 г. до
02.02.2025 г.
Ищецът – „Дженерали Застраховане“ АД, твърди, че в качеството си на
застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за
реализирано на 01.09.2023 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 1973,28 лв.
Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има и водачът на
застрахования при ответника – ЗД „Бул Инс“ АД, по застраховка „Гражданска
отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение
на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за половината
от платената сума, ведно със сумата в размер на 15 лв. – ликвидационни разходи,
предвид съпричиняване от страна на водача на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност” лек автомобил. Твърди, че ответникът не е заплатил
дължимата сума, поради което претендира същата, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до погасяването. Претендира също така
мораторна лихва в размер на 145,08 лв. за периода от 13.01.2024 г. до 02.02.2025 г.
Претендира разноските по производството.
С решение № 13661/14.07.2025 г. по гр.д. № 6345/2025 г. по описа на СРС, 63
състав, исковете са отхвърлени изцяло.
2
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже,
че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно вината за настъпване
на ПТП, както и дали е налице съпричиняване от страна на водача на МПС, което е
било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 01.09.2023 г., на
01.09.2023 г., около 14,40 часа в гр. София на ул. „Константин Преславски“, на паркинг
на ДЗИ, водачът на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ******** е предприел маневра
за движение на заден ход, вследствие на което е реализирал ПТП с движещия се зад
него в насрещната пътна лента лекотоварен автомобил „Рено Трафик“ с рег. №
********. Видимите щети по двете МПС са, както следва: по отношение на лек
автомобил „Мазда 6“ с рег. № ******** – задна броня, заден капак, заден ляв калник,
ляв и десен стоп; по отношение на лекотоварен автомобил „Рено „Трафик“ с рег. №
******** – предна броня, ляв фар, преден ляв калник, подкалник.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установява идентичен на
посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като вещото лице дава заключение,
че от механизма на ПТП, сравнен с щетите в описа на „Дженерали Застраховане“ АД и
отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по
отношение на лекотоварен автомобил „Рено Трафик“ с рег. № ******** се намират в
пряка причинна връзка с настъпилото на 05.08.2021 г. ПТП.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – Р.Н.Г. и Д.И.Д. – водачи
на автомобилите, които са участвали в ПТП, се установява идентичен на описания по-
3
горе механизъм на ПТП. Според показанията на свидетелите, водачът на лек
автомобил „Мазда 6“ с рег. № ******** - Д.И.Д., е предприел маневра за движение на
заден ход с управлявания от него автомобил, който е бил паркиран на паркинг, като е
реализирал ПТП с лекотоварен автомобил „Рено Трафик“ с рег. № ********,
управляван от свидетеля Р.Н.Г., който се е движил в означена на паркинга насрещна
лента за движение.
С оглед показанията на свидетелите, съставения двустранен констативен
протокол за ПТП, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза
съдът намира за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на
01.09.2023 г., около 14,40 часа в гр. София на ул. „Константин Преславски“, на паркинг
на ДЗИ, водачът на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ******** е предприел маневра
за движение на заден ход, вследствие на което е реализирал ПТП с движещия се зад
него в насрещната пътна лента лекотоварен автомобил „Рено Трафик“ с рег. №
********.
При посочения механизъм на ПТП виновни за настъпването му са водачите и на
двете превозни средства, противно на изводите, формирани в обжалваното решение.
Водачът на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ******** е нарушил правилата за
движение по ЗДвП, като при движение на заден ход не се е убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, както и по време на движението си назад не е
наблюдавал пътя зад превозното средство ( нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП),
което е станало причина за настъпване на ПТП. От своя страна водачът на лекотоварен
автомобил „Рено Трафик“ с рег. № ******** се е движил на паркинг по пътна лента,
означена за насрещно движение (нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП), което също
така е станало причина за ПТП.
Не се спори между страните, че към датата на ПТП между единия от виновните
водачи – водача на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ********, и ответника е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е заплатил на
застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на 1973,28 лв., а,
видно от регресна покана, получена от ответника на 12.12.2023 г., ищецът е поканил
ответника да му възстанови заплатената сума, ведно с ликвидационните разходи за
определяне на застрахователното обезщетение.
Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на
предявения от ищеца иск, се явяват доказани, като следва да се установи в какъв
размер е възникнало регресното вземане. При съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната
стойност на вредата (без овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното
4
събитие, но не повече от застрахователната сума. Съгласно САТЕ по средни пазарни
цени към датата на ПТП щетите, нанесени по отношение на процесното МПС,
възлизат на сумата в размер на 2322,65 лв.
Както беше посочено по-горе, настъпването на процесното ПТП се дължи и на
виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото по застраховка
„Каско“ лекотоварен автомобил „Рено Трафик“ с рег. № ********, тъй като се е
движил на паркинг по пътна лента, означена за насрещно движение. В случая съдът
намира, че приносът на двамата водачи за настъпване на процесното ПТП е
равностоен, поради което следва да се определи процент на съпричиняване в размер на
50 %.
При така определения процент на съпричиняване ответникът отговаря за
половината от стойността заплатеното обезщетение за щетите по застрахования по
застраховка „Каско“ автомобил, доколкото същото е в по-малък размер от стойността
на щетите по средни пазарни щети, съгласно САТЕ, а именно – за сумата в размер на
986,64 лв. (1/2 част от сумата в размер на 1973,28 лв.), както и за сумата в размер на 15
лв. – ликвидационни разходи за определяне на дължимото застрахователно
обезщетение, т.е. за сумата в общ размер на 1001,64 лв.
Ищецът претендира сумата в общ размер на 994,14 лв., поради което и с оглед
диспозитивното начало искът се явява основателен за пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието
на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг по
регресното вземане на основание чл. 411 КЗ.
Задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение,
към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане,
което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на
длъжника в забава (в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и
моментът на поставяне в забава не съвпадат). Ето защо, за поставяне на длъжника в
забава е необходимо покана.
По делото се установява от представената покана от ищеца до ответника, че
ищецът е поканил ответника в 30-дневен срок да му заплати застрахователно
обезщетение, като регресната покана е получена от представител на ответника на
12.12.2023 г. Следователно, ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за
изпълнение, даден му от ищеца, а именно – до 11.01.2024 г. Ето защо и на основание
5
чл. 86 от ЗЗД за периода от 13.01.2024 г. до датата на подаване на исковата молба –
02.02.2025 г., ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на 145,08 лв.
върху главницата в размер на 994,14 лв., поради което искът с правно основание чл. 86
ЗЗД следва да се уважи изцяло.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е основателна,
като обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и исковете да бъдат
уважени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника
следва да се присъди сумата в размер на 720 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 225 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 13661/14.07.2025 г. по гр.д. № 6345/2025 г. по
описа на СРС, 63 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумите, както
следва: 994,14 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за щети по отношение на лекотоварен автомобил
„Рено Трафик“ с рег. № ********, причинени в резултат на ПТП, реализирано на
01.09.2023 г., виновен за което е бил и водач на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. №
********, гражданската отговорност на който е била застрахована от ЗД „Бул Инс“
АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 03.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 145,08 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 13.01.2024 г. до
02.02.2025 г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
720 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и
сумата в размер на 225 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7