РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. С., 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20245500900094 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове за присъждане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от ПТП с
правно основание чл.432 и сл. от КЗ във вр. с чл.86 ЗЗД.
Ищцата М. И. К. твърди в исковата си молба, че на 15.09.2023 г. около
11.00 ч. по път ІІ-57, между гр. С. и гр. Р. се е движил микробус „Мерцедес
315 - Спринтер“ с peг. № **, управляван от водача П.З.П., осъществяващ
редовна пътническа линия с направление от гр. С. към гр. Р., в която като
пътник е пътувала ищцата М. К.. На излизане от с.М., общ.С., микробусът е
бил ударен от движещия се в противоположна посока л.а. „Мазда“, мод.
„Премаци“ с peг. № **, управляван от водача Х.Б.Х. - починал, който навлязъл
в лентата за движение на „Мерцедес 315-С принтер“. Посочено е, че в
резултат на удара, ищцата и другите пътници в микробус „Мерцедес 315-
Спринтер“ получават травматични увреждания, а на участващите в ПТП
автомобили са нанесени материални щети.
Сочи се, че за изясняване на обстоятелствата и причините за станалото
ПТП е образувано ДП № 281/2023 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-С., по което се води разследване.
1
Посочено е, че в резултат на удара, ищцата е получила множество
наранявания и е била приета за реанимация в КАИЛ на У. гр. С. в тежко общо
съС.ие.
След назначени консултации и изследвания и проведено
медикаментозно лечение, съС.ието на ищцата е било стабилизирано и е
настанена в Клиниката по гръдна хирургия на същата болница. За периода от
15.09.2023г. до 18.09.2023г. ищцата не е била в ясно съзнание, била е на
изкуствено дишане, дезориентирана, буйствала, била агресивна, привиждали
й се починали хора, имала е халюцинации. Имала болки в корема, гадене и
повръщане. Заявено е, че пострадалата е била настанена в Клиниката по
гръдна хирургия на 15.09.2023г. и е изписана за домашно лечение на
21.09.2023г., с поставена окончателна диагноза: Конузио торацис. Фрактури
етерни. Фрактура вертебре Th 12. Фрактура нази. Фрактура на 5-то и 8-мо
ребра в дясно, изписан й е торако-лумбален корсет.
Посочено е, че на 10.10.2023 г. на ищцата е осъществен контролен
преглед от доц. д-р Д.В., лекар специалист в Клиниката по гръдна хирургия
към У., при който е установено, че ищцата изпитвала слаба до умерена болка в
гърдите, в спокойно положение и след натоварване, установени били обща
отпадналост и затруднени движения на тялото, болка в областта на
фрактурираните ребрени дъги, затруднени са й били движенията и отслабено
дишането в дясно-базално, като е предписана аналгетична и
антитромболитична терапия.
Сочи се, че от амбулаторен лист № 23305308С5АВ/01.11.2023 г., е
видно, че при амбулаторен преглед от д-р А.А., специалист
оториноларинголог, същият е установил, че ищцата има трайна деформация
на външния нос, силно изразена девиация на носната преграда, данни за
фрактури на носните кости, зараснали на различни посоки, като е отбелязано,
че същата се оплаква от липса на обоняние. Препоръчано й е оперативно
лечение.
Твърди се, че към настоящия момент ищцата продължава да изпитва
силни болки в ударените места. Лявото коляно, дясното коляно и левия глезен
са все още отекли и движенията на крака й са силно ограничени и болезнени.
Изпитва болки и при дишане, предвид травмите в областта на гръдния кош и
на носа. Налице е и загуба на обоняние, което ще трае до края на живота на
2
ищцата. Получените при ПТП травми са нарушили обичайния ритъм и
качеството на живот на ищцата. Преди ПТП ищцата е страдала от
световъртеж, който се засилил след ПТП. Около два -три месеца след ПТП
ищцата имала нужда от чужда помощ за ежедневните хигиенни дейности,
била на легло. Инцидентът се е отразил изключително негативно на психиката
й, тъй като е станал внезапно, поставяйки я в една застрашаваща живота
ситуация и предизвиквайки у нея силен страх.
Изложено е, че във връзка с проведените лечение и изследвания, видно
от касовите бележки към всяка фактура, ищцата е заплатила сумата от общо 1
077.05 лв. (хиляда и седемдесет и седем лева стотинки), за закупени
медицински изделия, консумативи и лекарства, както и за заплатени
потребителски такси. В тази обща сума са включени следните плащания:
290.00 лв. по фактура № ********** от 19.09.2023г., издадена от „Р.“ ООД,
37.20 лв. по фактура № ********** от 20.09.2023г., издадена от ЕТ „Н.“, 33.00
лв. по фактура № ********** от 21.09.2023г., издадена от У., 34.80 лв. по
фактура №********** от 21.09.2023г., издадена от У., 60.50 лв. по фактура №
********** от 21.09.2023г., издадена от ЕТ „Н.“, 33.00 лв. по фактура №
********** от 28.09.2023г., издадена от У., 11.00 лв. по фактура № **********
от 28.09.2023г., издадена от У., 77.55 лв. по фактура № ********** от
02.10.2023г., издадена от Е. И., 500.00 лв. по фактура № **********, издадена
от „Н.“ ЕООД.
Посочено е, че от съставения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и справка от ел.сайт на Г. се установява, че към датата на
ПТП - 15.09.2023 г. л.а. „Мазда“, мод. „Премаци“ с peг. №** е бил с валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
със срок на покритие от 16.05.2023 г. до 15.05.2024 г. към З..
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от Кодекса на застраховането,
ищцата с молба е предявила пред застрахователя претенция за изплащане на
обезщетение за причинените й от ПТП имуществени и неимуществени вреди.
Сочи се, че молбата е получена от ответното дружество на 28.09.2023 г. По нея
ответното дружество е образувало щета № 0801 - 002476/2022-03 и щета №
********** за причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди.
С писмо с изх. № НЩ 8475/21.12.2023 г. ответното дружество е информирало
ищцата, че е необходимо да се представят допълнителни документи и отказват
3
да определят и изплатят обезщетение.
Заявява се, че тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда,
ищцата не е получила застрахователно обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяното от нея на
15.09.2023 г. ПТП, за нея е налице правен интерес от завеждане на настоящият
иск за репариране на причинените вреди, вследствие на непозволено
увреждане по застраховка „Гражданска отговорност” против ответното
застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите,
причинени от застрахования.
Претендира ответното дружество да й заплати неимуществени вреди за
болките и страданията в резултат на претърпяното от нея ПТП в размер на 26
000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), част от застрахователното обезщетение
от цялата претенция в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева),
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за причинените й
контузия на гръдния кош, счупване на гръдната кост, счупване на XII гръден
прешлен /Th 12/, счупване на носни кости, оток, кръвонасядане и разкъсно-
контузна рана по външния нос, охлузвания и кръвонасядания по лицето в
областта на горна устна на устата и брадичката. Кръвонасядания по дясна
предмишница и двете длани. Масивни кръвонасядания по двете бедра и дясна
тазобедрена област. Масивен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана
по дясна колянна област с ограничени движения. Оток, кръвонасядане и
разкъсно-контузна рана по лява глезенна област и тръбната повърхност на
лявото ходило. Оток и кръвонасядане по тръбната повърхност на дясното
ходило, загуба на обонянието, фрактура на 5-то и 8-мо ребра в дясно, силен
стрес, страх и негативни емоции, както и сумата в размер на 1 077.05 лв.
(хиляда и седемдесет и седем лева стотинки) за направени разходи за
изследвания и лечение.
На основание чл.429, ал.З от КЗ, моли съдът да й присъди и дължимата
законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице - 28.09.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Моли да се постанови решение, с което да се осъди З., ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на М. И. К., с ЕГН
**********, с поС.ен адрес гр. С., **, сумата в размер на 26 000 лв. (двадесет
4
и шест хиляди лева), представляваща част от цялата претенция в размер на
100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в Контузия на гръдния кош. Счупване на гръдната кост.
Счупване на XII гръден прешлен /Th 12/. Счупване на носни кости. Фрактура
на 5-то и 8-мо ребра в дясно. Оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана
по външния нос. Охлузвания и кръвонасядания по лицето в областта на горна
устна на устата и брадичката. Кръвонасядания по дясна предмишница и двете
длани. Масивни кръвонасядания по двете бедра и дясна тазобедрена област.
Масивен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по дясна колянна
област с ограничени движения. Оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана по лява глезенна област и гръбната повърхност на лявото ходило. Оток и
кръвонасядане по гръбната повърхност на дясното ходило, загуба на
обонянието, силен стрес, страх и негативни емоции, в резултат на
претърпяното от нея ПТП на 15.09.2023г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 28.09.2023 г. - датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното заплащане
на сумата.
Моли да се постанови решение, с което да се осъди З., ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. С.** да заплати на М. И. К., с ЕГН
**********, с поС.ен адрес гр. С., **, сумата 1077.05 лв. (хиляда и седемдесет
и седем лева стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направените от ищцата разходи за закупени медицински
изделия, консумативи и лекарства, както и за заплатени потребителски такси,
съгласно фактура № ********** от 19.09.2023г., издадена от „Р.“ ООД,
фактура № ********** от 20.09.202Зг., издадена от ЕТ „Н.“, фактура №
********** от 21.09.2023г., издадена от У., фактура №********** от
21.09.2023г., издадена от У., фактура № ********** от 21.09.2023г., издадена
от ЕТ „Н.“, фактура № ********** от 28.09.2023г., издадена от У., фактура №
********** от 28.09.2023г., издадена от У., фактура № ********** от
02.10.2023г., издадена от Е. И., фактура № **********, издадена от „Н.“
ЕООД., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
28.09.2023 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
5
Моли да й се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за
осъществено безплатно адвокатско представителство, като е посочена банкова
сметка.
В законния срок по делото е постъпил отговор на искова молба, с който
ответникът З. оспорва изцяло исковата молба.
Намира, че исковете са недопустими. Счита, че е налице посочено и
признато от процесуалния представител на ищцата основание за
недопустимост на предявените от нея искове. Посочва, че на стр.3, абз.3 от
исковата молба е посочено, че конкретен отговор /писмо с изх.
№8475/21.12.2023 г./ на застрахователното дружество, с който от ищцата е
поискано да представи доказателства във връзка със застрахователната
претенция има характер на постановен изричен отказ за плащане на
обезщетение. Посочва, че това писмо процесуалният представител е приел за
„изричен отказ за плащане на обезщетение" от страна на застрахователя по
смисъла на чл.496 КЗ. Този „отказ" ищцовата страна е счела за юридически
факт, съставляващ задължителна процесуална предпоставка за възникване и
надлежното упражняване правото й на иск. Заявява, че коментираното писмо
няма характер на отказ за плащане по смисъла на чл.496, ал.2, т.2, буква „а“
КЗ. Твърди, че такова действие, с такъв правен ефект, изобщо не е било
извършвано от застрахователя, поради което за ищцата не е възникнало и
надлежно упражнено правото на иск срещу ответника в настоящото
производство. Отбелязва, че именно изричният отказ на застрахователя да
плати застрахователно обезщетение съставлява положителна процесуална
предпоставка за предявяване на иск от ищцата пред съда. Посочва, че
искането на застрахователното дружество ищцата да представи определени
доказателства е изрично регламентирано в чл.106, ал.3 КЗ и то няма характер
на отказ за изплащане на обезщетение. Счита, че в този смисъл ищцата е
предявила преждевременно иска си срещу застрахователя, което има за
резултат неговата недопустимост. Сочи, че в чл.496, ал.4 КЗ е изрично
предвидено правото на застрахователя да изисква допълнителни документи и
доказателства, свързани с произнасянето по основателността на
застрахователната претенция, като посочва съдебна практика.
Счита, че предявените искове са недопустими на още едно, отделно от
6
вече посочените по-горе, основание. Заявява, че освен, че застрахователната
претенция е несъответна на твърденията в исковата молба, касаещи
описанието на претърпените от ищцата неимуществени вреди, в
застрахователната претенция липсва искане за конкретен размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че ищцата е била длъжна да
посочи какво по размер обезщетение претендира от застрахователя. Заявява,
че такова задължение ищцата има, тъй като цената на исковете, които тя
впоследствие е предявила, следва задължително да отговаря на размера на
претендираното пред застрахователното дружество обезщетение. Посочва, че
цената на иска е задължителен елемент от съдържанието на исковата молба
при осъдителни искове, поради което и застрахователната претенция, която е
базата, на която се основава искът, следва да съдържа и конкретно искане за
точно определен размер на обезщетението. Сочи, че при иск за обезщетение за
неимуществени вреди, размерът му се определя от съда по справедливост.
Заявява, че с исковата молба пред съда не може да се иска съдът да определи
обезщетението по справедливост, без да е посочен точен размер, който
ищцата претендира. В този смисъл сочи, че застрахователната претенция
също задължително следва да съдържа искане за плащане на обезщетение в
конкретно определен от молителя в рекламационното производство размер.
Отбелязва, че както е видно от застрахователната претенция, ищцата е
претендирала точен размер на обезщетение за имуществени вреди, но не е
посочила какъв размер на обезщетението за неимуществени вреди
претендира.
Моли да се оставят без разглеждане предявените от ищцата искове за
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, да се върне исковата
молба на ищцата, да се прекрати производството по делото и на основание
чл.78, ал.4 ГПК да се присъдят разноските на ответника във връзка с
прекратяване на производството.
Ответникът счита, че исковата молба не отговаря на изискванията на
чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като не
съдържа твърдения за точния механизъм на ПТП, нито за това на коя седалка
или като правостояща е пътувала ищцата. Посочва, че исковата молба не
съдържа твърдения и за механизма, по който са причинени травматичните
увреждания на ищцата. Намира, че описанието на това какви травматични
увреждания са констатирани от съответното лечебно заведение, не може да
7
замести липсата на точни и ясни твърдения за конкретно получените
травматични увреждания. Счита, че не могат да бъдат заместени надлежните
твърдения на ищцата и от приложената медицинска документация, тъй като тя
евентуално съставлява доказателство за определени факти и обстоятелства, за
които ищцата преди това трябва да е изложила твърдения. Заявява, че
посочените нередовности, изразяващи се в липсата на посочените твърдения е
пречка и за съда да определи предмета на спора и да разпредели
доказателствената тежест на страните.
Моли, да се остави исковата молба без движение до отстраняване на
посочените нейни нередовности, а в случай на неизпълнение на
разпореждането на съда, да се върне исковата молба.
Ответникът е направил искане за спиране на основание по чл.229, ал.1,
т.4 и т.5 ГПК, като е изложил доводи в тази връзка.
Заявява, че самата ищца е посочила, че във връзка с процесния деликт е
било образувано досъдебно производство №281/2023 г. по описа на Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-С.. Отделно от това сочи, че в приложения към
исковата молба констативен протокол е посочено, че във връзка със същия
пътен инцидент /ПТП/ се води разследване, което към този момент липсват
данни да е приключило.
Ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявените от
ищцата обективно съединени искове, като счита, че същите са неоснователни.
Оспорва изцяло всички обстоятелства, на които се основават исковете на
ищцата. Оспорва твърденията, че процесният пътен инцидент е настъпил по
описания в исковата молба начин, с описаните в исковата молба участници,
както и че водач на автомобил „Мазда“, с рег.№ **, е било посоченото в
исковата молба, като делинквент, лице. Твърди, че за водача Х.Б.Х.,
процесното ПТП има характер на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК,
поради което той няма вина за настъпването му. Твърди, че евентуално,
изключителна вина за настъпване на процесния пътен инцидент и свързаните
с него вреди има водачът П.З.П., управлявал товарен автомобил марка и модел
„Мерцедес-315-Спринтер", с рег.№ **, който се е движил с технически
несъобразена с конкретната пътна ситуация скорост. Счита, че вина за
претърпените от ищцата вреди има водачът на микробуса, тъй като той не е
изпълнил задълженията си да изисква от пътниците да пътуват с поставени
8
обезопасителни колани и да не превозва пътници, които са без поставени
обезопасителни колани. Твърди, че водачът на микробуса е превозвал пътник -
ищцата, която не е била с поставен предпазен колан /чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП/
или пък е била в неразрешена от закона позиция като правостояща. Посочва,
че П. не е контролирал непрекъснато управлението на микробуса, отвлякъл е
вниманието си, не е следил за безопасното пътуване на пътниците в
микробуса, въпреки съществуващите такива негови задължения. Твърди, че
вина за настъпване на процесния инцидент има водачът на микробуса, тъй
като той, въпреки, че е имал обективна възможност да възприеме
приближаващия го автомобил „Мазда", не е реагирал с технически правилни
действия, за да предотврати ПТП.
Сочи, че водачът на микробуса, е нарушил нормите на чл.20 ЗДвП,
поради което е виновен за настъпване на процесния инцидент. Отделно от
това, счита, че водачът П. П. не е задействал своевременно спирачния привод
на микробуса, не е извършил всички възможни от техническа гледна точка
действия, за предотвратяване на ПТП, включително и чрез извършване на
„спасителна маневра". Счита, че като цяло поведението на водача П. П. в
конкретната пътна ситуация е било неадекватно и е станало причина за
настъпване на ПТП, респ. за невъзможността за предотвратяването му.
Оспорва наличието на елементите от сложния фактически състав на
генералната клауза на деликта, поради което не е налице и функционално
обусловеното от наличието й задължение на застрахователя за плащане на
обезщетение. Оспорва твърденията, че ищцата е получила твърдените в
исковата молба травматични увреждания, както и всички други, негативни
засягания на правната й сфера, както и че те са в причинно-следствена връзка
с противоправното поведение на сочения за делинквент Х.Б.Х.. Оспорва
твърденията, че трайната деформация на външния нос, силно изразената
девиация на носната преграда, зарастването накриво/на различни посоки, на
носните прегради са в причинно- следствена връзка с процесния инцидент.
Твърди, че причината за това е или съществуващо по рождение
стеснение/девиация на носните прегради или пък, че то се дължи на лекарска
грешка, изразяваща се в несвоевременно и неотговарящо на добрите
медицински практики извършване на необходимите дейности по
диагностициране, изследвания, включително рентгенови, терапии и
манипулации, включително и оперативна интервенция, в случай че такава се е
9
налагала, в резултат на което се е получило срастването накриво на носните
прегради. Заявява, че времето от момента на ПТП до момента на
диагностициране на срастването накриво от друга страна не е достатъчно за
настъпване на съответния етап на срастването, поради което най-вероятно
този начин на срастване е съществувал преди ПТП. В случай, че срастването е
протекло при тази позиция на носните прегради след ПТП, то причината е
посочената по-горе лекарска грешка. Оспорва твърденията, че ищцата все още
имала болки при дишане, което да е свързано с травмата на гръден кош и
травмата на носа, респ. с увреждането. Оспорва твърдението, че
съществуващият към датата на ПТП световъртеж се бил засилил и това е в
причинно- следствена връзка с увреждането. Оспорва твърденията, че
загубата на обоняние на ищцата е в причинно-следствена връзка с процесния
инцидент, като твърди, че това съС.ие при ищцата е предхождало процесния
пътен инцидент и претърпените при него травматични увреждания, като най-
вероятно се дължи на прекарана вирусна инфекция от Ковид 19 от ищцата или
наличието на атрофия на мозъчната кора. Оспорва твърденията, че ищцата е
имала световъртеж и замайване във връзка с процесния инцидент, тъй като
самата тя признава, че това нейно съС.ие е отпреди инцидента. Оспорва
твърденията, че ищцата е имала болки в корема, тъй като видно от
приложената от самата ищца епикриза е посочено „Корем мек; неболезнен".
Оспорва, че твърдените съС.ия на дезориентация, халюцинации, привиждане
на починали хора, гадене, повръщане, болки в корема, агресивно поведение са
в причинно-следствена връзка с увреждането. Твърди, че тези съС.ия са
свързани със съществуващи заболявания на ищцата, с приема на определени
медикаменти от нея, също свързано с поддържащо лечение на съществуващи
заболявания, но нямат пряка причинно-следствена връзка с процесния
инцидент. Намира, че тези твърдения противоречат на посоченото в
епикризата от д-р Т.М.М. /невролог/, че ищцата е била „Ориентирана за време,
място и собствена личност". Сочи, че тези твърдения противоречат на
приложената по делото епикриза, в която е отразено, че не ищцата, а трето
лице е посочило, че на ищцата й се привидели хора. Отбелязва, че в частта на
епикризата, в която е отразено констатираното от психиатър е посочено, че
ищцата е „Психомоторно стабилна, контактна, ориентирана всестранно.
Психиатърът е посочил, че при компютърна томография е констатирана
атрофия на мозъчната кора. Сочи, че атрофията на мозъчната кора е тежко
10
дегенеративно заболяване, което засяга негативно личността в много различни
аспекти. Счита, че всички, описани от ищцата нейни съС.ия, свързани с
привиждане на хора, зрителни халюцинации, агресивно поведение,
световъртеж и други, се дължат на атрофията на мозъчната кора. Намира, че
твърдените от ищцата зрителни халюцинации са причинени от констатираната
при ищцата атрофия на мозъчната кора, от съществуващи заболявания като
Алцхаймер, Паркинсон, прием на медикаменти за лечение на тези болести,
антидепресанти и други и нямат връзка с процесния пътен инцидент. Според
ответника, тези съС.ия предполагат наличието на посоченото съществуващо
психично или неврологично заболяване, поради което твърди, че тези съС.ия
се дължат на съществуващи психични и/или неврологични заболявания на
ищцата, за установяването на които ще бъдат поставени въпроси към вещо
лице психиатър/невролог. Счита, че вина за получените от ищцата
травматични увреждания и всички други негативни засягания на правната й
сфера има самата тя. Счита, че описаните в исковата молба съС.ия на ищцата
се дължат на съществуващи към датата на ПТП нейни болести и съС.ия,
поради което не са в причинно-следствена връзка с процесния пътен инцидент.
Посочва, че в медицинската документация са описани констатирани при
ищцата съС.ия и заболявания, които датират отпреди процесния пътен
инцидент и са без връзка с него.
Оспорва наличието на застрахователно събитие, за което
застрахователно дружество З. да носи отговорност за плащане на
обезщетение.
Оспорва твърдението в исковата молба, че ищцата е изпълнила
законосъобразно процедурата по предявяване на надлежна застрахователна
претенция пред ответното застрахователно дружество. Заявява, че е точно
обратното, твърди, че ищцата не е спазила законовите изисквания и не е
изпълнила законовите си задължения да предяви надлежна застрахователна
претенция. Оспорва наличието на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане, установяването на които е функционално свързано
с възникване задължение за застрахователя да плати застрахователно
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Оспорва твърдението на ищцата, че фактът, че към датата на
предявяване на исковата молба тя не е получила застрахователно обезщетение
11
за неимуществени и имуществени вреди, съставлява юридически факт, от
който да е възникнал правен интерес, респ. да се е породило правото й да
предяви искове срещу застрахователя. Според ответника, ищцата не е имала
правен интерес да предяви настоящите искове, тъй като не е изпълнила
вменените й с нормите на КЗ задължения да предяви надлежна
застрахователна претенция.
Заявява, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е несъответен на твърдените в исковата молба неимуществени вреди,
както и на задължителната съдебна практика по идентични случаи.
Оспорва изцяло предявения иск за имуществени вреди, като твърди, че
представените по делото фактури и други документи не удостоверяват
разходи, които ищцата да е извършила в причинно- следствена връзка с
увреждането.
Заявява, че е неоснователен акцесорният иск за заплащане на законна
лихва върху главния иск, като счита, че ищцата погрешно е определила
началния момент, от който счита, че й се дължи законна лихва.
Направено е възражение за съпричиняване. Твърди, че с поведението си
ищцата е допринесла за получаването на травматичните увреждания, които е
получила при процесния пътен инцидент, както и за всички други
имуществени и неимуществени вреди, свързани с процесното ПТП.
Твърди, че при настъпване на ПТП ищцата е пътувала без поставен
обезопасителен колан, с което е нарушила разпоредбата на чл. 137а от Закона
за движение по пътищата. Също така сочи, че ищцата не е пътувала в позиция,
която да обезпечава безопасното й пътуване - евентуално, в нарушение на
правилата за движение по пътищата е пътувала като правостоящ пътник, не се
е държала за съществуващите в микробуса елементи за това. Твърди, че в
резултат на това нейно поведение /бездействие/ се е стигнало до получаване
на всички травматични увреждания, които е получила, както и до
претърпяването на всички описани в исковата молба неимуществени и
имуществени вреди. Счита, че в случай, че ищцата е била с поставен
обезопасителен колан и е осигурила безопасното си пътуване чрез заемане на
съответната позиция и придържане към елементите на микробуса,
предназначени за това, тя изобщо нямало да получи травматичните
увреждания или пък би получила много по-леки увреждания, респ. не би
12
претърпяла твърдените от нея в исковата молба негативни засягания на
правната й сфера.
Твърди, че ищцата е допринесла за забавянето на оздравителния процес,
тъй като не е спазвала предписаните й медикаментозни и физиотерапевтични
процедури, евентуално, продължителността на оздравителния процес се
дължи на личните физиологични особености и съществуващи заболявания на
ищцата, но не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Посочва
съдебна практика.
Счита, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат с не по-малко от 45% и в случай, че съдът определи
обезщетение на ищцата, то размерът му би следвало да бъде намален с
приетия от съда процент на допринасяне.
Прави възражение за съпричиняване, изразяващо се в описаното по-горе
поведение на ищцата М. И. К., което моли да бъде прието за съвместно
разглеждане заедно с предявените от ищцата искове и в случай, че съдът
приеме, че на ищцата се дължи обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, то размерът му да бъде намален със степен не по-малка
от 45% или със съответно приетия от съда процент на допринасяне от М. И.
К..
Моли да се оставят без разглеждане, като недопустими, предявените от
ищцата искове. Евентуално, моли да се отхвърлят изцяло, като неоснователни,
предявените от М. И. К. искове срещу З. АД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди. Евентуално, в случай, че се приеме, че на ищцата се
дължи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ответникът
моли да се уважи заявеното с настоящия отговор възражение за
съпричиняване и да се намали с 45% или със съответно приетия от съда
процент на допринасяне от страна на М. И. К. определените й обезщетения.
Претендира разноските по делото.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата
счита, че твърденията и доводите на ответника, изложени в отговора на
исковата молба са неоснователни.
Намира за неоснователни твърденията на ответника за недопустимост на
13
исковете, тъй като представеното с исковата молба писмо от застрахователя
няма характер на отказ от плащане по смисъла на чл.496, ал.2, т.2, буква „а“ от
КЗ и застрахователят изобщо не бил извършвал такова действие, а изисквал
документи и доказателства за произнасянето по претенцията.
Отбелязва, че съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, т.е след отправена към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Твърди се, че в случая
застрахователят е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие на
28.09.2023г. и е образувал щета № **********. Сочи се, че с представеното с
исковата молба писмо с изх. № НЩ-8475/21.12.2023г. той е уведомил ищцата,
че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача,
управлявал застрахованото МПС, З. няма основание да изплати
претендираното застрахователно обезщетение.
Излага подробни съображения относно срока за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите от страна на застрахователя.
Посочва, че в случая застрахователната претенция е била заведена на
28.09.2023г., а исковата молба е депозирана в деловодството на съда на
23.02.2024г. - след изтичане на тримесечния рекламационен срок, предвиден в
КЗ, поради което и предявеният иск е допустим. В този смисъл посочва
константна практика на ВКС по допустимостта на прекия иск на увреденото
лице към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Намира за неоснователно твърдението на ответника, че предявените
искове са недопустими и на друго основание - че в застрахователната си
претенция ищцата не е посочила конкретен размер на претендираното
застрахователно обезщетение, а е била длъжна да го направи. Счита, че за
валидността на застрахователната претенция е достатъчно тя да отговаря на
условията, предвидени в чл.380, ал.1 от КЗ, както и че претенциите на ищцата
са съобразени с посочената разпоредба.
Посочено е, че редовна практика на застрахователите е да изискват от
пострадалите документи, които могат сами да си изискат по реда на чл.107 КЗ,
вместо да определят и изплатят застрахователно обезщетение в определеният
14
от КЗ срок. Заявено е, че застрахователят по делото е напълно наясно от
Протокола за ПТП, че виновният водач е починал, поради което е абсурдно да
изисква от ищцата влязъл в сила съдебен акт, доказващ виновността на водача,
управлявал застрахованото в З. МПС, такъв съдебен акт няма, няма и да има,
следователно ищцата никога няма да има възможност да представи такъв
документ. Посочва, че като се имат предвид фактите по делото и за
конкретното ПТП ищцата се поставя в пълна невъзможност да представи
исканите документи, което води до отказ на застрахователя да й определи и
изплати застрахователно обезщетение.
За неоснователни намира твърденията на ответника, че исковата молба
не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не съдържала
твърдения за точния механизъм на ПТП, къде се е намирала ищцата и
механизма на получаване на травматичните увреждания, като излага
съображения в тази връзка.
Заявява, че в исковата молба е описан механизма на настъпване на ПТП
- навлизането на л.а. „Мазда“, мод. „Премаци“ с peг. № ** в лентата за
движение на насрещно движещия се микробус „Мерцедес 315-Спринтер“ с
peг. № ** и настъпилия между тях удар. Сочи се, че ищцата е пътувала на
първата дясна седалка до задна дясна вратата на микробуса и при настъпилия
удар тялото й пада от нея и се удря в интериора на микробуса. Заявява се, че
по отношение механизма на настъпване на ПТП и получените от ищцата
травматични увреждания, са направени съответните доказателствени искания
за назначаване на съдебномедицинска и автотехническа експертизи, които ще
установят всички обстоятелства по настъпване на ПТП и травматичните
увреждания.
По отношение искането на ответника за спиране на производството по
чл.229, ал.1, т.4 и т,5 от ГПК счита, че същото е неоснователно.
На следващо място посочва, че всички оспорвания на ответника на
предявените искове по основание и размер са неоснователни.
Твърди, че изключителна вина за настъпилото ПТП има водачът Х.Б.Х.,
починал, който в нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) не се е движил възможно най-вдясно по
платното за движение и е нарушил забраната на чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП,
съгласно която на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
15
превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне. По отношение поведението на водача на
„Мерцедес 315-Спринтер“ с peг. № ** счита, че същото е било съобразено с
пътната обстановка и напълно в съответствие с разпоредбите на ЗДвП и
правилника за прилагането му.
По отношение оспорването на получените от ищцата увреждания счита,
че същите се установяват от представените с исковата молба и с молба с вх. №
3249 от 08.03.2024г. медицински документи.
Сочи се, че получените от ищцата травматични увреждания се дължат
изцяло на настъпилото ПТП. Твърди се, че получените от ищцата замайване,
зрителни халюцинации се дължат на претърпения от ищцата инцидент и
свързаните с него силни негативни изживявания, довели до проявата на тези
симптоми.
Сочи, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени
вреди е съобразено с претърпените от нея болки и страдания и би ги
репарирало в пълна степен. Твърди се, че в резултат на ПТП ищцата е
получила множество травматични увреждания, като част от тях са от
характера на средна телесна повреда.
По отношение на оспорването на претенцията за имуществени вреди
счита, че същото е неоснователно. Заявява, че всички представени с исковата
молба разходооправдателни документи удостоверяват извършени от ищцата
разходи за лечение на получените от ПТП травми.
Сочи се, че в отговора на исковата молба застрахователят е оспорил и
акцесорната претенция за лихва по отношение началния момент, от който
същата се претендира. Отбелязва се, че е налице константна практика на ВКС,
според която в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната
сума по чл.429 КЗ (в сила от 01.01.2016г.) се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя - в т.см. са Решение № 128 от
04.02.2020г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТК, I ТО, Определение № 320 от
27.05.2021 г. по т.д. № 2063/2020 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.
16
По въведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата поради непоставен предпазен
колан, счита, че същото е неоснователно. Сочи се, че ищцата е пътувала
седнала на първата дясна седалка до вратата на микробуса и пред нея не е
имало преграда или парапет, които да я предпазват от падане при внезапно
спиране на МПС. Твърди, че дори да е пътувала без поставен предпазен колан,
естеството на удара е такова, че ищцата е щяла да получи описаните в
исковата молба травматични увреждания.
Счита, че са неоснователни и твърденията на застрахователя, че ищцата
е допринесла за забавянето на оздравителния процес, тъй като не е спазвала
предписаното лечение. Твърди се, че представените с исковата молба и
настоящата ДИМ медицински и разходооправдателни документи установяват,
че ищцата е спазвала назначеното й лечение и своевременно е закупувала
предписаните лекарства, спазвала е напълно предписаният й лечебен план.
След изписването й от болницата е продължила да посещава специалисти,
които са проследявали съС.ието й и са назначавали съответната терапия.
Извършила е рехабилитация у дома.
Намира, че посоченият от ответника процент на съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на 45% е необоснован и недоказан, поради
което оспорва възражението изцяло като неоснователно.
Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор, с който
оспорва изцяло допълнителната искова молба на М. И. К..
Поддържа изцяло всички възражения на ответника.
Излага подробни съображения, идентични с изложените с
първоначалния отговор на исковата молба.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Съдът приема за безспорно установено по делото, че на 15.09.2023 г.
около 11.00 ч. по път ІІ-57, между гр. С. и гр. Р., се е движил микробус
17
„Мерцедес 315-Спринтер“ с peг. № **, управляван от водача П.З.П.,
осъществяващ редовна пътническа линия по направление от гр. С. към гр. Р., в
която като пътник е пътувала ищцата М. К.. На излизане от с.М., общ.С.,
между микробуса и движещия се в противоположна посока л.а. „Мазда“, мод.
„Премаци“ с peг. № **, управляван от водача Х.Б.Х., е настъпило ПТП, при
което водачът на втория автомобил Х.Б.Х. е починал. В резултат на удара,
ищцата като пътник в микробус „Мерцедес 315-Спринтер“ е получила
травматични увреждания.
Във връзка с описаното ПТП е образувано ДП № 281/2023 г. по описа на
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-С..
Към датата на ПТП - 15.09.2023 г. л.а. „Мазда“, мод. „Премаци“ с peг. №
** е бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица със срок на покритие от 16.05.2023 г. до 15.05.2024 г.
към З..
Ищцата е предявила застрахователна претенция за обезщетяване на
вредите /имуществени и неимуществени/, получени в резултат на ПТП, като
молбата й е получена от ответното дружество на 28.09.2023 г. По нея
ответното дружество е образувало щета № 0801 - 002476/2022-03 и щета
№********** за причинените на ищцата неимуществени и имуществени
вреди. Към настоящия момент ответното дружество не е заплатило
застрахователни обезщетения на ищцата.
С оглед установяване на фактическата обстановка по делото, свързана с
процесното ПТП, съдът е назначил съдебно-автотехническата експертиза. От
заключението й се установява следният механизъм на ПТП:
На 15.09.2023 г. около 11.02 - 11.03 ч., на изхода на с. М. в посока към гр.
Р., в дневни условия, при сухо и слънчево време, е настъпило ПТП между лек
автомобил "Мазда" Премаци с peг. № **, управляван от Х. Х. и пътнически
автобус "Мерцедес" 315 ЦДИ Спринтер с рег.№ **, управляван от П. П.. В
зоната на ПТП пътят е две пътни ленти за двупосочно движение, ориентиран
условно в посока изток-запад. Лек автомобил "Мазда" Премаци се е движил в
посока запад към гр. С. - северната пътна лента. В обратна посока, към гр. Р., в
своята пътна лента, се е движил пътнически автобус "Мерцедес" Спринтер -
южната пътна лента. Лекият автомобил "Мазда" в зоната на ляв завой по хода
му на движение, навлиза в лентата за насрещно движение, получава се
18
конфликтна точка и настъпва сблъсък/удар с движещия се в неговата пътна
лента автобус "Мерцедес". В резултат на удара л.а. "Мазда" е извършил
съставно движение - ротация обратно на часовата стрелка и транслация в
посока надясно и напред и се установява в покой, в северната лента с предна
част, насочена в посока североизток. След сблъсъка/удара автобус "Мерцедес"
се отклонява наляво и напред, навлиза в северната лента и се установява в
покой с предна част насочена на североизток. Мястото на първоначалния
сблъсък/удар се намира на 31.30 м. източно и на 1.70 м.северно от ориентира
"О".
Видно от експертизата, скоростта на масовия център на л.а. "Мазда"
Премаци с peг. № ** преди настъпването на сблъсъка/удара е равна на 35.17
км/ч., а скоростта на масовия център на пътнически автобус "Мерцедес" 315
ЦДИ Спринтер с рег.№ ** непосредствено преди сблъсъка/удара е равна на
60.46 км/ч.
Заключението на автоексперта е, че водачът на лекият автомобил
"Мазда" Премаци с peг. № ** е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП при конкретната пътна ситуация, а водачът на
пътнически автобус "Мерцедес" 315 ЦДИ Спринтер е нямал такава техническа
възможност.
Видно от експертизата, първата техническа причина за процесното ПТП
е, че водачът на лек автомобил "Мазда" Премаци с peг. № ** е отнел
предимството на движение на т.а. "Мерцедес" 315 ЦДИ Спринтер, ката е
навлязъл в предназначената му за движение пътна лента –северната.
Според експерта, двата автомобила биха се разминали безопасно при
реалните им скорости на движение, ако лек автомобил "Мазда" Премаци с peг.
№ ** се беше движил в своята пътна лента-северната и не беше навлязъл в
лентата за насрещно движение.
Причината за процесното ПТП, според експерта е, навлизането на лек
автомобил "Мазда" Премаци с peг. № ** в лентата за насрещно движение, като
тази причина за отклонението на лекия автомобил "Мазда" Премаци в ляво и
навлизането в насрещната пътна лента намя техническа обосновка, като
според експерта, причината е отклоняване вниманието на водача на л.а.
От техническа гледна точка, при конкретните пътни условия - сух
асфалтов път, когато няма налице климатични условия, различаващи се от
19
нормалните - лед, сняг, дъжд, мъгла и др., водачите на МПС е необходимо да
управляват своите МПС, съгласно изискванията на Закона за движение по
пътищата и да се движат в предназначената им за това пътна лента.
В случая следва да се има предвид, че за да се избегне настъпване на
удара, е било необходимо лек автомобил "Мазда" Премаци, с peг. № ** да
поддържа траектория, при която автомобилът не навлиза в лентата за
насрещно движение или след като е навлязъл да се върне към попътната си
лента незабавно.
С оглед установеното, според експерта, водачът на пътнически автобус
"Мерцедес" Спринтер, с peг. № ** е нямал техническата възможност да
предотврати сблъсъка/удара чрез аварийно спиране при конкретната пътна
ситуация.
Крайният извод на експерта е, че причината за настъпване на ПТП е
навлизането на лек автомобил "Мазда" Премапи, с peг. № ** в лентата за
насрещно движение, като тази причина за отклоняването на л.а. "Мазда" в
ляво и навлизането в насрещната пътна лента няма техническа обосновка, а
най-вероятно е от отклоняване на вниманието.
Установено е, че ищцата е била в седнало положение на дясната
единична седалка - на втория ред седалки до подвижната врата на отделението
за пътници. Пред седалката, където е пътувала, няма елементи, дръжки или
др. за което да се държи. Левият лакътник на седалката не е за задържането на
пътника, а е за опора на лявата ръка. При сблъсъка седалката, на която е
пътувала ищцата е скъсана от основата си.
При експертния оглед е установено, че пътнически автобус "Мерцедес"
315 ЦДИ Спринтер, с peг. № ** е оборудван с предпазни колани - триточкови
предпазни колани на единична дясна, леви и десни двойни странични седалки.
Предпазните колани са инерционен тип. Вещото лице е посочило, че
предпазните колани са едно от най-ефективните средства за пасивна защита и
основно изискване е автомобилът да е с монтирани предпазни триточкови
колани на седалките.
Въз основа на данните от тахографа е установено, че скоростта на
движение на пътнически автобус "Мерцедес" 315 ЦДИ Спринтер, с рег.№ **
преди настъпването на ПТП и непосредствено преди сблъсъка/удара е била
60.46 км/ч, т.е. надвишава с 10.46 км/ч. разрешената скорост за този участък от
20
пътя. Вследствие на това превишение на скоростта, силата на ударния импулс
между двата автомобила се е увеличила. Вещото лице посочва, че въпросът
дали скоростта на движение на пътнически автобус "Мерцедес" 315 ЦДИ
Спринтер е допринесла за увеличаване силата на ударният импулс между
автомобилите и с колко, е въпрос на експериментално и аналитично
определяне. Въпреки това изводът на експерта е, че при този сблъсък/удар,
независимо дали автобусът се е движил с разрешената скорост - 50,00 км/ч,
или я е надвишил - 60,46 км/ч., ищцата е щяла да получи травматични
увреждания, но в каква степен щяха да са тези травматичните увреждания,
които е получила или пък да получи много по-леки увреждания, не е в
компетенцията на автоексперта.
Видно от експертизата, пътната маркировка в участъка на ПТП
разделяща двете пътни ленти е "Единична непрекъсната линия"- M 1. На
пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. Пътното
платно е ограничено от север и от юг с "Единична непрекъсната линия"- Ml.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна е назначена и
приета съдебномедицинска експертиза, от чието заключение се установява,
че при процесното ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания:
- фрактура с луксация на носни кости - получената фрактура е резултат
от пряк удар. Почти винаги има девиация на носната преграда с нарушено
носно дишане и смущение в обонянието.
- контузия на гръден кош;
- фрактура на стернум ( гръдна кост);
- по повод персистираща болка в дясна гръдна половина на 28.09.2023г.
консултирана с доц. Вълчев - гръден хирург и направена рентгенография на
която се установява фрактура на V-то И VIII ребро вдясно.
- фрактура на 12 торакален прешлен;
- контузии и кръвонасядания по крайниците - дясна предмишница,
средна трета на ляво бедро, в областта на лява колянна става и ляво ходило.
Според експертизата, ктака получените травматични увреждания трайно
са затруднили движенията на тялото и снагата за срок по-голям от един месец.
Травматичните увреди на гръдния кош са отзвучали за срок между два и три
21
месеца. Същите са резултат от директен удар в областта на гръдния кош.
Фрактурата на 12 торакален прешлен в тази възраст обикновено отзвучава за
срок между 6-8-10 месеца и пълно възстановяване на тялото на прешлена не
може да се получи. Тази фрактура е резултат от флексия и компресия върху
тялото на 12 прешлен.
При експертния преглед на 21.11.2024 г. е установена деформация в
областта на гръдна кост (стернум) в средна трета. Според експерта, ищцата
съобщава за болка в гърдите при максимално вдишване и издишване, но към
момента на прегледа е с чисто везикуларно дишане. Налице е била палпаторна
болезненост в областта на гръдния сегмент на гръбначния стълб с видима
деформация на същия и към момента на прегледа ищцата носи корсет поради
персистираща болка при движения и натоварване. Походката е възможна с
помощта на помощно средство- бастун. Направени са рентгенографии, на
които е видна деформация на стернума. На рентгенография гръден отдел на
гръбначен стълб се вижда смачканото тяло почти 2/3 на 12 гръден прешлен и
изразена спондилоартроза на гръбначния стълб, която не е във връзка с
процесното ПТП. Към момента няма пълно възстановяване и предвид
възрастта не се очаква такова.
В резултат на получените травматични увреждания на носа фрактура и
луксация на носни кости и получената деформация - девиация на носната
преграда ищцата е загубила обонянието си. Същото е установено от д-р А.
видно от амб.лист № 23305308С5АВ/ 01.11.23 г. - специалист по УНГ. В
анамнезата е отразено след ПТП на 15.09.23 г. получила удар в областта на
лицето и носа, затруднено носно дишане, липса на обоняние, които симптоми
персистират до сега. Предложено оперативно лечение. Според експертизата,
направените разходи в размер на 1083,05 лв, за които са представени фактури,
са били необходими за лечението на ищцата и са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП.
Установените в Клиника по реанимация дезориентация със зрителни
халюцинации и агресивно поведение е наложило консултации с невролог и
психиатър, направен е КАТ на глава, на който не се установяват травматични
увреди на мозъка, само корова атрофия, която е характерно за тази възраст. От
етапната епикриза е видно регистрирани прегледи през м.юли 2023 г. с
диагноза мозъчно съдова болест и по повод световъртеж била лекувана с
22
Ноотропил. Описаните по-горе симптоми са били моментни непосредствено
след травмата, медикаментозно са се повлияли и към 19.09.2023 г. от
психиатричния статус - психомоторно- стабилна, контактна, ориентирана
всестранно, отговаря на възрастта и социалния опит, отрича суицидни мисли.
Към момента на прегледа 21.11.24 г. експертът е констатирал смущение
в обонянието, деформация в областта на стернума и болка в областта на
гръбнака, за което продължава да носи корсет и се придвижва с помощта на
бастун.
Видно от експертизата, ищцата има доказана хипертонична болест с
давност от 30 години максимални стойности достигащи до 170/105,
хипертонията е контролирана от личен лекар като терапията е отразена в
етапната епикриза и това не е причина за изпадане от седалката.
Повишеното кръвно налягане, главоболието и световъртежът не се
отразяват на оздравителния процес, тъй като същите се поддържат
медикаментозно, в конкретния случай става дума за фрактури в областта на
лицето, гърдите и гръбнака.
Според експерта-медик, ако ищцата е била с поставен предпазен колан
по време на пътуването си в пътнически автобус "Мерцедес" 315 ЦДИ
Спринтер, не би получила подобна съчетана травма, засягаща глава, гърди,
гръбнак и крайници.
Тъй като заключенията на първоначалните експертизи са оспорени от
страните по делото по отношение на част от констатациите и отговорите,
съдът е назначил повторна комплексна съдебна медицинска и автотехническа
експертиза.
С оглед изготвяне на повторната експертиза е извършен оглед на
пътнически автобус Мерцедес 315 ЦЦИ Спринтер с per. № ** в тиловата база
на ОДМВР. Вещото лице – автоексперт е установило, че всички елементи на
закрепването на седалката са били скъсани и тя е напълно откъсната от пода.
В протокола за оглед на местопроизшествие не е отразено/описано
положението конкретно на седалката на първия ред до вратата, която е била
заемана от пострадалата.
Видно от заключението на експертизата, при настъпилото ПТП ищцата е
паднала напред и е била затисната от телата на други хора, паднали върху нея.
23
Получила е счупване с травматичен оток, разкъсно-контузна рана и
кръвонасядане на носа, със счупване с разместване на носните кости;
охлузвания и кръвонасядания на горна устна на устата и брадичката, контузия
на гръдния кош, изразяваща се счупване на гръдната кост с разместване и
счупване на V и VIII ребра в дясно, счупване на 12 гръден прешлен;
кръвонасядания по дясна предмишница и двете длани; кръвонасядания по
двете бедра и дясна тазобедрена област; масивен оток, кръвонасядане и
разкъсно-контузна рана по дясна коляна област с ограничени движения; оток,
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по лява глезена област и гръбната
повърхност на лявото ходило; оток и кръвонасядане по гръбната повърхност
на дясното ходило.
Видно от експертизата, описаните травматични увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени
по време и начин, описани в данни от значение за експертизата при политане
на тялото и падане върху долната повърхност на превозното средство и
затискане от други хора, паднали върху пострадалата. Травматичните са
причинени от удари в части на вътрешния интериор на купето на микробуса -
врата, задната част на предната седалка до водача, и стълбите на микробуса.
Видно от експертизата, в конкретния случай няма категорични данни
пострадалата да е била с поставен колан. Тялото й е излетяло свободно напред
и наляво, изпаднала е на пода и е била затисната от други пасажери.
Изводът на експертите е, че ако пострадалата е била с поставен колан,
той не би имал възпиращ ефект, поради скъсването на всички елементи на
закрепването на седалката от пода. К. би полетяла в същата посока ведно със
седалката и впоследствие би била затисната от пасажерите паднали върху нея.
В този случай травматичните увреждания не биха били с различен интензитет.
Съдът възприема заключенията на експертизите - първоначална съдебна
автотехническа и съдебна медицинска експертиза /без изводите относно
резултата от ПТП при наличие на предпазен колан, ползван от ищцата по
време на пътуването й/, както и възприема изцяло констатациите на
комплексната експертиза. Изводите на последната са направени след оглед на
пътнически автобус "Мерцедес" 315 ЦДИ Спринтер, като експертите са
констатирали, че всички елементи на закрепването на седалката са били
скъсани и тя е напълно откъсната от пода. Изводите им относно вида и
24
интензитета на уврежданията на ищцата са съобразени с тези нови и различни
обстоятелства от фактите, посочени в първоначалните единични експертизи.
Съдът възприема изводите им, че ако пострадалата е била с поставен колан,
той не би имал възпиращ ефект, поради скъсването на всички елементи на
закрепването на седалката от пода и ищцата би полетяла в същата посока,
ведно със седалката и впоследствие би била затисната от пасажерите паднали
върху нея. В този случай травматичните увреждания не биха били с различен
интензитет.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична
експертиза, ищцата М. И. К., не се води на учет в ЦПЗ С.. Няма данни тя да
страда от психични/ неврологични заболявания, имащи симптоми
халюцинации, агресия, дезориентация.
Твърдените при ищцата зрителни халюцинации не са причинени от
констатираната при ищцата атрофия на мозъчната кора. Атрофията на мозъка
е била преди катастрофата и продължава и досега и не е причинявала при осв.
халюцинации, дезориентация и неадекватно поведение. Осв. не боледува от
заболявания като Алцхаймер, Паркинсон, не приема медикаменти за лечение
на тези болести, антидепресанти и други. При осв. М. И. К., е бил налице:
Делир, ненадстроен върху деменция /F05.0 МКБ-10/ в рамките на няколко часа
и е отзвучал изцяло без лечение по време на хоспитализация в У.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката Ц.Т. С. е дъщеря на ищцата. Посочва, че в деня на ПТП
майка й ходила за лекарства в С.. За инцидента й съобщили на същия ден по
телефона. При сблъсъка ищцата паднала и върху нея паднали и други хора,
които ги е молила да станат, но и те не са могли. Впоследствие са били
издърпвани от шофьора и други хора. Приели са я в ОАРИЛ, получила е
счупване на носа, на гръдна кост, на две ребра, на прешлен, имала много
кръвонасядания в краката, на глезена, болки в коленете. Престояла три -
четири дни в ОАРИЛ, след това я преместили в Гръдна хирургия, където се
наложило да бъде с придружител, понеже получила халюцинации, била в
агресивно съС.ие и дезориентирана. При направения скенер на главата се
оказало, че няма увреждания. Свидетелката посочва, че според обясненията на
25
лекарите, това било вследствие на травмите, на промяна на обстановката и на
стреса, който е получила и от силните болки. Закупили корсет за счупванията,
който ищцата носила най-малко три месеца. На 21.09. я изписали от
болницата, като се наложило за ищцата да се грижи асистент, тя не можела да
става от леглото. Не била в съС.ие да извършва никаква дейност. Около три
месеца ищцата била на легло. В началото на м.януари започнала да става с
помощно средство - бастун, защото имала много силни болки. Преди ПТП
ищцата приемала лекарства само за хипертония и световъртеж, който
получавала периодично. От счупването на носа поради зарастване на
костиците в неправилна форма се оплаквала, че няма обоняние. Според
свидетелката, ищцата не е боледувала от Ковид, при което евентуално може да
загуби обонянието си . Кръвонасяданията по краката изчезнали след седем -
осем месеца. Вследствие на раните по глезена се наложило два пъти да ходи на
ортопед за снимка, тъй като получавала подуване на глезена. След ПТП
ищцата била много разстроена, притеснявала се да се качва в колата и сега се
притеснява също, плачела при спомена какво се е случило, имала още силни
болки, продължавала да носи корсета. Ходила на рехабилитация, правили й
физиотерапия, но още си имала болки, не били отшумели.
Свидетелката Г.Г.М. е съседка на ищцата. Посочва, че преди ПТП
ищцата била дейна. Приемала лекарства за кръвно, но това не й пречело да
работи в градината, както и да посещава редовно пенсионерския клуб в селото
и да участва във всички мероприятия.
След катастрофата свидетелката Михайлова за първи път видяла ищцата
около края на октомври, когато започнала да се придвижва с бастун. В
момента ищцата още ползвала бастун при придвижване и колан, който я стяга
за кръста. Все още изпитвала болки от получените травми. Посочва, че със
сигурност не е боледувала от Ковид и не е имала проблеми с обонянието. Сега
в момента ищцата не била толкова адекватна, защото от време на време й се
виел свят, не била същия човек, който е била по-рано, тъй като имала
проблеми с обоняние и световъртежи от катастрофата. Сега не посещавала
пенсионерския клуб, имала страх да се събира с хора, да пътува, въобще не
иска да излиза, никъде не ходела.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви
досежно сочените обстоятелства.
26
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП на 15.09.2023 г., по силата на
което З., с ЕИК: ** е поело задължение да обезщети увредените лица при
използването на застрахования лек автомобил "Мазда" Премаци, с peг. № **,
по застраховка „Гражданска отговорност“.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
Видно от заключението на автотехническата експертиза, техническата
причина за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на лек
автомобил "Мазда" Премаци, с peг. № **, който е навлязъл в лентата за
насрещно движение, като по този начин е отнел предимството на движение на
т.а. "Мерцедес" Спринтер с peг. № **. Двата автомобила биха се разминали
безопасно при реалните им скорости на движение, ако лек автомобил "Мазда"
Премаци с peг. № ** се беше движил в своята пътна лента - северната и не
беше навлязъл в лентата за насрещно движение. Пътната маркировка в
участъка на ПТП, разделяща двете пътни ленти е „Единична непрекъсната
линия“ – М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат.
27
За тези действия на водача на лек автомобил "Мазда" Премаци няма
техническа обосновка. Според автоексперта, най-вероятно причината е
отклоняване на вниманието на водача.
С оглед изложеното, съдът намира, че с това поведение водачът на л.а.
"Мазда" Премаци с peг. № **, е нарушил разпоредбата на чл.8, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която водачите на пътни превозни средства използват дясната
половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с
пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго. Нарушена е и
разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП,
съгласно който при наличието на надлъжна пътна маркировка "единична
непрекъсната линия" на пътните превозни средства им е забранено да я
пресичат.
С оглед изложеното, съдът намира, че допуснатите нарушения на водача
на лек автомобил "Мазда" Премаци с peг. № ** Х. Х. са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че
презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
С оглед изложеното, налице са основанията за ангажиране на
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена за л.а. "Мазда" Премаци с peг. № **.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ
№4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените
морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, вследствие
28
на процесното ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания:
фрактура с луксация на носни кости; контузия на гръден кош; фрактура на
стернум ( гръдна кост); фрактура на V-то И VIII ребро вдясно; фрактура на 12
торакален прешлен; контузии и кръвонасядания по крайниците - дясна
предмишница, средна трета на ляво бедро, в областта на лява колянна става и
ляво ходило.
Така получените травматични увреждания трайно са затруднили
движенията на тялото и снагата за срок по-голям от един месец.
Травматичните увреди на гръдния кош са отзвучали за срок между два и три
месеца. Фрактурата на 12 торакален прешлен в тази възраст обикновено
отзвучава за срок между 6-8-10 месеца и пълно възстановяване на тялото на
прешлена не може да се получи.
При експертния преглед е установена деформация в областта на гръдна
кост (стернум) в средна трета. Пострадалата е съобщила за болка в гърдите
при максимално вдишване и издишване. Установена е палпаторна
болезненост в областта на гръдния сегмент на гръбначния стълб с видима
деформация на същия. И към момента ищцата носи корсет поради
персистираща болка при движения и натоварване. Походката е възможна с
помощта на помощно средство-бастун. При направените рентгенографии, е
видна деформация на стернума, както и смачканото тяло почти 2/3 на 12
гръден прешлен. В резултат на получените травматични увреждания на носа и
към момента е налице затруднено носно дишане и липса на обоняние.
От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротиворечиви, се установява, че лечебният
и възстановителен период на ищцата е бил продължителен, изпитвала е силни
болки, имала е нужда от чужда помощ.
Съдът, като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на ищцата към
момента на ПТП – 75 години, неудобствата и ограниченията от личен, битов и
социален характер, които е претърпяла, както и факта, че в резултат от
травмите от инцидента се наблюдават описаните от вещото лице-медик липса
на обоняние, затруднено носно дишане, деформация в областта на стернума и
болка в областта на гръбнака, за което продължава да носи корсет и се
придвижва с помощта на помощно средство - бастун, приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от М. И. К. неимуществени вреди би била
29
сумата от 80 000 лв., като за разликата над посочената сума до общия
предявен размер от 100 000лв. искът се явява неоснователен. В случая, искът
следва да бъде уважен изцяло в предявения частичен размер.
По иска за имуществени вреди:
От представените по делото фактури и касови бонове се установява, че
във връзка с получените травми вследствие на процесното ПТП, ищцата е
извършила разходи в размер на 1077,05 лв. Поради това предявеният иск за
имуществени вреди е основателен в претендирания размер от 1077,05 лв.
По възражението за съпричиняване:
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
неизползване на обезопасителен колан от М. И. К..
Видно от заключението на повторната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, всички елементи на закрепването на седалката са
били скъсани и тя е напълно откъсната от пода. При настъпилото ПТП К. е
паднала напред и е била затисната от телата на други хора, паднали върху нея.
Травматичните са причинени от удари във части на вътрешния интериор на
купето на микробуса - врата, задната част на предната седалка до водача, и
стълбите на микробуса. Изводът на експертите е, че ако пострадалата е била с
поставен колан, той не би имал възпиращ ефект, поради скъсването на всички
елементи на закрепването на седалката от пода. К. би полетяла в същата
посока ведно със седалката и впоследствие би била затисната от пасажерите,
паднали върху нея. В този случай травматичните увреждания не биха били с
различен интензитет.
С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата М. И. К., поради неизползване на
обезопасителен колан.
30
По иска за законна лихва:
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай ищцата претендира законна лихва от 28.09.2023 г.
По делото е представено доказателство, че е предявена застрахователна
претенция, получена от застрахователя на 28.09.2022 г., по която
застрахователят е отказал да заплати обезщетение. Следователно, съдът като
съобрази горепосочените разпоредби, приема, че това е датата, от която
следва да се присъди законната лихва върху двете обезщетения.
Предвид гореизложено, съдът намира, че З. следва да заплати на М. И.
К. сумата 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
претърпяното от нея ПТП на 15.09.2023г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 28.09.2023 г. - датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното заплащане
на сумата, представляваща част от предявената претенция в размер на 100 000
лв., като съдът приема искът е основателен и доказан за сумата 80 000лв.
Също така З. следва да заплати на М. И. К. сума в размер на 1077.05 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направените от ищцата разходи за закупени медицински изделия, консумативи
и лекарства, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
28.09.2023 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е
осъществявана безплатно.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът, оказващ безплатно
31
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, Наредба №
1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ
правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл
съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското
възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия
момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на
осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на
отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени
бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища,
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение следва да бъде
определено от съда по посочените по-горе критерии.
В конкретния случай делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, чийто предмет е пряк иск на пострадало лице към застрахователя по
застраховка "Гражданската отговорност на автомобилистите" за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди при ПТП, направено е
възражение на ответника за съпричиняване и доказателствени искания за
установяване на обстоятелствата, относими към приложението на чл. 52 и чл.
51, ал. 2 ЗЗД, вкл. за експертизи и свидетелски показания, които по правило и
по своя характер са очаквани процесуални действия по такъв вид дела.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение по предявения иск за неимуществени вреди в размер на 2730
лв. с ДДС. По иска за имуществени вреди следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., или общо 3130 лв.
С оглед изхода на делото, ответното застрахователно дружество следва
да заплати на адв. Ж. З. възнаграждение за оказаната безплатна адвокатско
помощ на ищцата в размер на 3130 лв.
32
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата 1083,10
лв. държавна такса, както и сумата 1500 лв. представляваща разноски,
платени от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З., ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.** да
заплати на М. И. К., с ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. С., **, сумата 26
000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), представляваща част от претенцията,
която съдът намира за основателна за сумата 80 000лв., цялата предявена за
сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в Контузия на гръдния кош. Счупване на гръдната кост.
Счупване на XII гръден прешлен /Th 12/. Счупване на носни кости. Фрактура
на 5-то и 8-мо ребра в дясно. Оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана
по външния нос. Охлузвания и кръвонасядания по лицето в областта на горна
устна на устата и брадичката. Кръвонасядания по дясна предмишница и двете
длани. Масивни кръвонасядания по двете бедра и дясна тазобедрена област.
Масивен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по дясна колянна
област с ограничени движения. Оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана по лява глезенна област и гръбната повърхност на лявото ходило. Оток и
кръвонасядане по гръбната повърхност на дясното ходило, загуба на
обонянието, силен стрес, страх и негативни емоции, в резултат на
претърпяното от нея ПТП на 15.09.2023г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 28.09.2023 г. - датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното заплащане
на сумата.
ОСЪЖДА З., ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.** да
заплати на М. И. К., с ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. С., **, сумата в
размер на 1077.05 лв. (хиляда и седемдесет и седем лева и 05 стотинки),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направените от М. И. К. разходи за закупени медицински изделия,
консумативи и лекарства, както и за заплатени потребителски такси, съгласно
33
фактура № ********** от 19.09.2023г., издадена от „Р.“ ООД, фактура №
********** от 20.09.202Зг., издадена от ЕТ „Н.“, фактура № ********** от
21.09.2023г., издадена от У., фактура №********** от 21.09.2023г., издадена от
У., фактура № ********** от 21.09.2023г., издадена от ЕТ „Н.“, фактура №
********** от 28.09.2023г., издадена от У., фактура № ********** от
28.09.2023г., издадена от У., фактура № ********** от 02.10.2023г., издадена
от Е. И., фактура № **********, издадена от „Н.“ ЕООД., ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 28.09.2023 г. - датата на предявяване
на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното
изплащане на сумата.
Горепосочените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка ***
ОСЪЖДА З., ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.** да
заплати на адв. Ж. С. З. от АК – С., с адрес на кантората: гр. С., ** адвокатско
възнаграждение в размер на 3130лв. (три хиляди сто и тридесет лева) за
предоставената безплатна правна помощ на ищцата.
ОСЪЖДА З., ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата 1083,10
лв. за държавна такса, както и сумата 1500 лв. представляваща разноски,
платени от бюджета на Окръжен съд-**.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
34