Р Е Ш Е Н И Е
№ 260436/ 16.10.2020 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и първи
септември две хиляди и двадесета година
в публично заседание,
в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 2885 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
против Д.К.К., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи
на ищцовото дружество сумата от 596.36 лв. –
остатък от неплатена главница по договор за паричен
заем № 5458398/01.08.2018 год., сключен между длъжника и „Вива кредит” ООД и
законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2020 год. до окончателното
изплащане,
които вземания са прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия от 01.12.2016
год. и за които по ч.гр.д. № 823/2020 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Правното основание
на исковете е в чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. С нарочна
молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният представител заявява,
че поддържа исковете.
Ответницата
не се явява и не се представлява. Същата не е депозирала отговор по реда на
чл.131 от ГПК.
Бургаският
районен съд, след като се запозна подробно със изложените в исковата молба твърдения
и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На
01.08.2018 год. между „Вива кредит“ ООД - кредитодател и К. - кредитополучател,
е сключен договор за паричен заем, по силата на който кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 700 лв., със срок на
издължаване 36 седмици, при 18 броя погасителни вноски от по 60.89 лв. всяка. С
договора е определен фиксиран лихвен процент от 40.27%, ГПР от 49.29 % и общ
размер на всички плащания - 1096.02 лв., в т.ч. такса за експресно разглеждане
на документи, заемна сума и общи разходи по кредита.
Подписвайки
договора, К. е удостоверила, че е получила заемната сума в брой.
На 01.12.2016
год. между „Вива кредит“ ООД - цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД (тогава ООД) - цесионер, е сключен договор за цесия,
по силата на който и съгласно Приложение № 1 / 01.08.2019 год., неразделна част
от договора, последното е придобило вземания по договора за заем, възлизащи на 1307.64
лв., в т.ч. 596.36 лв. - неплатена главница, остатък от договорна лихва в
размер на 76.54 лв., както и остатък от неустойки/такси/разходи за забава и др.
- 634.74 лв.
Въз основа
на депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД заявление, по ч.гр.д. № 823/2020 год.
на БРС е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК за исковите суми.
При така
очертаната фактическа обстановка, съдът намира исковете за частично основателни.
„Вива
кредит“ ООД и К. са сключили процесния договор за паричен заем, по силата на
който дружеството е предоставило на последната заемната сума от 700 лв.
В случая съображенията
на заповедния съд, относно изначалната недействителност на договора за заем,
съгласно чл.22 и чл.23 от ЗПК - противоречие с императивните правила на чл.10а,
чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.1-4 и чл.33 от ЗПК, а оттам - за дължимост
само на чистата стойност на кредита, потвърдени с определение по в.ч.гр.д.№
829/2020 год. на БОС, се споделят изцяло от настоящият състав, но тъй като ищецът
претендира само неплатения остатък от предоставената в заем сума, са
ирелевантни и не е нужно да бъдат преповтаряни.
Изявлението
на последния - за извършени от ответницата плащания в размер на 321.92 лв., по съществото си е
признание за неблагоприятен факт и съдът го кредитира. Тези плащания
кредитодателят очевидно е отнасял за погашение и на други свои акцесорни
вземания, основани на изначално недействителния договор, но с тях кредитополучателят,
като дължащ връщане само на чистата стойност на кредита (получената в заем
сума), всъщност е погасявал тъкмо нея.
Ето защо,
при липса на доказателства в обратна насока (за плащане на остатъка от чистата
стойност на кредита), обоснован е изводът, че след извършените плащания, К. е
останала да дължи на „Вива кредит“ ООД сумата от 378.08 лв. (700-321.92 лв.).
Това свое
вземане „Вива кредит“ ООД е прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с договора за цесия и приложението към същия, поради
което искът чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД - за дължимата главница, се явява основателен
за посочения размер. Следователно, основателен е и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД -
за законната лихва върху дължимия размер на главницата, начиная от предявяване
на иска - 07.02.2020 год. (арг. чл.422, ал.1 от ГПК).
Горните съображения
налагат да се постанови решение, с което исковете на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД да се уважат
за основателните им размери, като на последното, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК,
се присъдят разноски за производството по ч.гр.д. № 823 / 2020 год. на БРС,
възлизащи на 21.71 лв., както и за настоящото - в размер на 79.25 лв., в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
изложеното дотук, на основание чл.235, чл.236 и чл.241 от ГПК, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.К.К. ***, ЕГН – **********,
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от Я.Я., 378.08 лв. – неплатен остатък
от главница по договор за паричен заем № 5458398/01.08.2018 год., сключен между длъжника и „Вива кредит” ООД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2020 год. до
окончателното изплащане, които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за
цесия от 01.12.2016 год. и приложение към същия от 01.08.2019 год., и за които
по ч.гр.д. № 823 / 2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница - за горницата над уважения, до пълния предявен
размер от 596.36 лв., както и иска за законна лихва върху неоснователната част
на главницата.
ОСЪЖДА Д.К.К. да заплати
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД деловодни разноски за
производството по ч.гр.д. № 823/2020 год. на БРС в размер на 21.71 лв., както и
за настоящото - в размер на 79.25 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия:
/п/
Вярно с оригинала: НД