Р Е Ш Е Н И Е
№
………../………11.2019
Гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание проведено на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
ЖАНА МАРКОВА
при
участието на секретаря Румяна Дучева
като
разгледа докладваното от съдията
т.д. № 799/2018 г., по описа на ВОС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. № 15925/30.05.2018 г. от „УИНД ПАРК КАВАРНА
УЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Триадица“, ул. „Твърдишки проход“, № 23, ет. 3, офис 10-11, преставлявано от К-К.Д.
за осъждането на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна
Тауърс – Г, при участието на подпомагаща го страна „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Оборище“, ул. „Триадица“, № 8, да
заплати сумата 48527.35 лв., с ДДС, представляваща дължима, но незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦ „Г-1, Г-2“, произведена през м. септември 2015 г., обективирана
в дебитно известие № 133/31.10.2015 г., към фактура № 132/12.10.2015 г.,
дължима по силата на Договор изкупуване № 56/20.06.2008 г. и сумата 12242.90 лв., обезщетение забава
за периода 30.11.2015 г. – 30.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
посочените суми от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендира разноски в производството. В с.з. чрез процесуален представител
поддържа исковете.
Ищецът твърди, че е
собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към мрежата, по силата на Договор №
ТЕИ/2135/07.11.05-4003/12.03.2005 г. от 22.03.2007 г. и за изкупуване на
произведената енергия е сключен с ответника Договор № 56/20.06.2008 г., по
силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. Сочи,
че през м. септември 2015 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в
размер на 230.560 МВтЧ, за която била издадена фактура № 132/12.10.2015 г., на
стойност 3567.22 лв., с ДДС като стойността била изчислена по ед. Цени на
балансиращия пазар – 12.8933 лв./МВтЧ, тъй като централата била надхвърлила
прага от 2000 КВтЧ нетно специфично производство, но не била достигнала 2250
часа работа. Впоследствие след като централата надхвърлила 2250 ч. работа,
ищецът издал дебитно известие № 133/31.10.2015 г., с което стойността на
количеството енергия предмет на фактурата – 230.560 МВтЧ било преизчислено по
разликата между преференциалната цена, предвидена в т. 1.7 от Решение СП-1 –
188.29 лв., без ДДС, от която била приспадната начислената вече цена на излишък
– 12.8933 лв., а именно по ед. цена 175.3967 лв./МВтЧ. Излага, че въпреки
потвърждаването от страна на ответника на количеството произведена енергия, последния
оспорил дължимостта на плащането и не заплатил пълната стойност. Заплатена била
само сумата по издадената фактура – 3567.22 лв. с ДДС. Излага още, че
ответникът е изпаднал в забава, считано от 30.11.2015 г., по отношение на
претендираната сума и дължи обезщетение за това до предявяването на иска, което
възлиза на втората искова претенция. Излага анализ на нормативната и
поднормативна уредба, която счита за приложима към процесното
правоотношение.
В срока по чл. 376 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в
който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че ответникът е производител
на ел. енергия чрез обект – ВяЕЦ „Г1“ и ВяЕЦ „Г2“, с обща инсталирана мощност
от 4000 кВт, находяща се в ПИ № 032080, находяща се в гр. Каварна, присъединена
към мрежата по силата на посочения от ищеца Договор и Анекс към него. Сочи, че
между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на произведените количества
енергия № 56/20.06.2008 г. Сочи, че между страните за процесния период е
приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г.,
която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното
специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните
цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на
балансиращия пазар. Сочи, че именно така е изкупено и заплатено процесното
количество, което ответникът е продал на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със
задължението си по чл. 94 ЗЕ. Сочи, че спорът между страните се корени в
тълкуването на Решение № СП-1/31.07.2015 г., с което се определя нетното
специфично производство на енергия, което единствено подлежи на заплащане по
преференциалните цени, съобразно изм. На чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. Излага, че върнал
издаденото дебитно известие, за да бъде коригирано, съобразно становището на
„НЕК“ за приложимата цена за изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ
съобразно работата им до/над 2250 часа и нетното им специфично производство,
определено с Решение № СП-1/31.07.2015 г., но коригиране не последвало. От своя
страна излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща процесните
отношения и сочи, че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, обществения
доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената
ел. енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното специфично
производство, възоснова на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство –
по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална
дефиниция на понятието. Оспорва начина на изчисляване на стойността на
произведеното количество енергия. Счита, че ищецът с поведението си,
предхождащо процесния период е демонстрирал принадлежаността си към групата
производители по чл. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, както и не се
оспорва от ищеца, че произведената от него енергия за предходен период е била
заплащана по цена от 188.29 лв., съгласно т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г.
Счита, че не е осъществен състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, тъй като ищецът не е
изправна страна по договора, поради което и не е изпадал в забава и не дължи
обезщетение за това. В с.з. чрез процесуален представител поддържа изложените в
отговорите доводи.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба
поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Отново излага
анализ на начина, по който са изчислени стойностите на продадената енергия и
анализ на приложимата нормативна уредба. Сочи, че Решение № СП-1, в частта по
т. 1.7 и 1.8, с които е определено нетно специфично производство е отменено от
Адм. Съд – София-град като решението не е влязло в сила. Счита, че отмяната на
посочените две точки от Решение № СП-1 би имала действие от момента на
издаването на издаването на административния акт и следователно би било
приложимо и между страните в настоящото производство.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор,
поддържа становището си, изложено в отговора и отново излага анализ на
нормативната уредба приложима към процесните отношения.
Подпомагащата ответника страна „НЕК“ ЕАД, в писмено становище вх. № 28976/09.10.2018 г. е навела твърдения за
неоснователност на предявените искове, както и че спорът между страните е
правен. Изразено е становище и по съществото на спора.
Съдът, след преценка
на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в съвкупност,
становищата на страните и приложимите материални и процесуалноправни норми,
приема за установено от фактическа страна,
следното:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от
доказване са приети обстоятелствата: - ищецът
е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници –
ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация и
присъединена към енергопреносната мрежа; - ответникът е краен снабдител с електрическа енергия; - между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, по силата на Договор № 56/20.06.2008 г.; - за отношенията между страните досежно
изкупуване на произведената енергия са приложими Решение №
Ц-10/30.03.2011 г. и Решение № СП-1/31.07.2015 г.; - произведената през процесния период енергия - 230.560 МВтЧ, е
изкупена от ответника; -
произведеното през м. септември количество енергия е остойностено по цени на
излишък, поради достигане на нетно специфично производство от 2000 МВтЧ; - издадените от ищеца фактура № 132/12.10.2015
г. и дебитно известие № 133/31.10.2015 г., са получени от ответника, като
заплатена е стойност на енергията по цени за излишък, съобразно издадената
фактура; - между страните е
разменяна кореспонденция досежно начина на изчисляване на стойността на
произведената енергия и приложението на Решение № СП-1/31.07.2015 г., по което
е изразено становище и от „Национална електрическа компания“ ЕАД.
Представени по делото са Договори за
присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия от 22.03.2007
г., 29.03.2007 г., 20.06.2007 г., и Анекс от 27.12.2007 г., досежно
присъединяване на собствената на ищеца вятърна електрическа централа, със
заявена мощност 4000 кW.
Не се спори между страните, че ищецът е
собственик на енергиен обект – ВяЕЦ „Г1“ и ВяЕЦ „Г2“, с обща инсталирана
мощност 4000 kW, находяща се в ПИ № 032080, по плана за земеразделяне на
гр. Каварна
Представен по делото е и Договор за
изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №
56/20.06.2008 г.
Видно от представената фактура №
132/12.10.2015 г. е, че произведената през м. септември 2015 г. ел. енергия в
размер на 230.560 МВтч е остойностена по ед. Цена от 12.8933 лв./МВтч, без ДДС
или общо 3567.22 лв., с ДДС.
На 31.10.2015 г. към цитираната по-горе фактура
№ 132 е издадено дебитно известие № 133, с което стойността на енергията
произведена през м. септември 2015 г. е преизчислено по ед. Цена 175.3967
лв./МВтч, без ДДС или общо 48527.35 лв., с ДДС. Или произведените 230.560 МВтч
са остойностени за заплащане по ед. Цена от 188.29 лв., без ДДС.
При така приетата фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
По
главната претенция:
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение
за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че
неизпълнението следва да се дължи на причина за която длъжникът отговаря.
Безспорно се установява от приетата за установена фактическа обстановка, а и не
е спорно между страните, че обектът собственост на ищцовото дружество е въведен
в експлоатация и присъединен към електропреносната мрежа като независим
производител на ел. енергия. Именно в качеството на такъв е сключил договор, по
силата на който ответникът се задължил да изкупува произвежданата от ищеца
енергия.
Видно от чл. 16 от Договора, а и не е било
предмет на спор между страните, че към момента на сключването му, цената за
продажба на ел. енергия е регулирана и се определя от ДЕКВР като в случай, че с
решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на
електрическата енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от
датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо допълнително
договаряне. Не е спорно, че за процесния период преференциалните цени за ВяЕЦ
са определени от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. като е взет предвид и
специален критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до 2250 часа
включително – 188.29 лв./МВтч (т. 8) и над 2 250 часа – 172.95 лв./МВтч (т. 9).
Не се спори между страните и че по издадената
за м. септември 2015 г. фактура № 132, ищецът е получил плащане на посочената
стойност, която е изчислена по цени за излишък на балансиращия пазар, но не е
получил плащане на преизчислената с дебитно известие № 133, стойност.
По същестно спорът между страните се
заключава в това дали ответникът е задължен да изкупува по преференциални цени
цялото количество произведена от ищеца ел. енергия.
В светлината на разглеждания казус, за
правоотношението, в което се намират страните се прилага принцип различен от
принципа за свобода на договарянето между страните. Договорната свобода е
ограничена от наличието на административен елемент, въведен с норми от
императивен характер, тъй като цените на които производителите продават ел.
енергия на обществен доставчик и/или обществен снабдител, не подлежат на
свободно договаряне, а са предмет на регулиране от компетентния държавен орган,
в случая – КЕВР.
С оглед спецификата на договорното
правоотношение между страните, към момента на сключване на Договора за
изкупуване – 20.06.2008 г., приложима се е явявала нормативната база, уредена в
Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата, а
впоследствие нормите на Закона за енергията от възобновяеми източници (Обн.,
ДВ, бр. 35 от
3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011 г.), в първоначалната му
редакция. Съобразно тази нормативна база цялата произвеждана от производителя
енергия от възобновяеми източници се е изкупувала по преференциални цени като изплащането
й по тези цени е било обвързано от издаването на гаранция за произход (чл.
16 ЗВАЕИБ и чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, в редакцията му към обнародването).
Регламентираното в ЗВАЕИБ задължение за
изкупуване на произвежданата от възобновяеми и алтернативни източници енергия е
в резултат на въвеждане на разпоредбите
на Директива 2001/77/ЕО на Европейския
парламент и Съвета относно насърчаване на производството и потреблението на
електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен
пазар и на Директива 2003/30/ЕО на
Европейския парламент и Съвета относно насърчаването на използването на
биогорива и други възобновяеми горива за транспорт (пар.
2 ДРЗВАЕИБ).
Регламентираното в ЗЕВИ задължение за
изкупуване на произвежданата от възобновяеми източници енергия, пък е основано
на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г.
за насърчаване използването на този тип източници на енергия, и за изменение и
впоследствие за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16/5 юни
2009 г.), както е посочено в пар. 2 ДРЗЕВИ.
С въведените изменения в разпоредбата на чл.
31, ал. 5 ЗЕВИ (Д.в. бр. 109/2013 г., в сила от
01.01.2014 г.) е наложена промяна във възприетата до този момента
държавна политика, цялата енергия от възобновяеми източници, да се изкупува по
преференциални цени. С коментираното
изменение е редуциран размера на
изкупуваното количество ел. енергия, като същото е обвързано със
средногодишната продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР, въз
основа на което тя е определена. Между страните не съществува спор, относно
приложението на това изменение, към правоотношението по Договора между страните
по делото.
Относимо към процесния период е последващо
изменение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015
г., в сила от 24.07.2015 г.), съгласно което е
изменен въведения с предходното изменение, ограничителен критерий при
изкупуването на количествата енергия и разпоредбата е придобила следната
редакция: Общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват
произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните
условия: 1. по преференциална цена
за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, за обектите по чл. 24, т. 3
определеното нетно специфично производство на електрическа енергия не се
прилага и 2. по цена за излишък на
балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т. 1.
Следователно Законът разпорежда по преференциална цена да се изкупуват само
количествата енергия до достигане на размера на нетното специфично
производство, според вида на съответната централата.
Безспорно е, че въведения с цитираното
изменение на ЗЕВИ, критерий за определяне на количеството енергия, подлежащо на
изкупуване по преференциални цени, не е нов и е служил като база за определяне
размера вече действалите през предходния период 2011 – 2015 г. преференциални
цени, определени с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР. Този извод следва и
от разпоредбата на пар. 17 от ПЗРЗИДЗЕ, от която е видно, че на КЕВР е даден
срок за приемане на решение, с което да се установи нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този
закон.
В съответствие с коментираното изменение на
ЗЕВИ е издадено Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в т. 1, от което е
определено нетното специфично производство на ел. енергия, възоснова на което
са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. (което
както бе посочено по-горе не е спорно, че е приложимо в отношенията между страните),
а именно: т. 1.7. – в размер на 2000 кВтч, при определената цена – 188.29
лв./МВтч, без ДДС, за вятърни централи, работещи до 2250 часа и т. 1.8. – в
размер на 2300 кВтч, при определената цена 172.95 лв./МВтч, без ДДС, за вятърни
централи работещи над 2250 часа.
С Решение № 1177/23.02.2018 г., по адм.д. №
8522/2015 г. на АС София-град, потвърдено с Решение № 1115/28.01.2019 г. по
адм. Д. № 5284/2018 г. на ВАС, е отменена т. 1. 7 на Решение СП-1/31.07.2015 г.
на КЕВР.
След това решение е постановено Решение №
СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г.,
нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз
основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически
централи работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на
КЕВР, във връзка с Решение № Ц-013/28.06.2006 г.
Ноторен е факта, че срещу Решение № СП-5/28.03.2019
г., на КЕВР, са подадени множество жалби, производството по които е висящо пред
Административен съд – София-град.
Общо правило в административния процес е, че
оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от
общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон. Такъв
е и настоящият случай. Разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ, обжалването на
решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение, а искането за спиране на изпълнението
на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на
решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на
лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на
преносни мрежи. Следователно, със специалния закон изрично е дерогирано
суспензивното действие на жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания
индивидуален административен акт, уредено в общия закон – чл. 166, ал. 1 АПК.
По този начин Законодателят е допуснал предварително изпълнение на невлезлите в
сила решения, издавани от КЕВР, ръководейки се и отчитайки значимостта на регулираните обществени
отношения.
Изложеното води до извода, че Решение № СП-5/28.03.2019
г. на КЕВР към момента на настоящото
произнасяне подлежи на изпълнение и намира приложение в отношенията между
страните по настоящият спор и предвид коментираната по-горе разпоредба на чл.
16 от Договора за изкупуване, сключен между страните.
Не се спори между страните, че собствената на
ищеца централа попада в групата на тези работещи до 2250 часа (видно
е от и от клаузите на Договора за изкупуване).
След като това е така, съобразно последните изменения в ЗЕВИ и издаденото в
изпълнение на Закона, Решение № СП-5/28.03.2019 г., за тази група централи е
определено нетно специфично производство, което подлежи на изкупуване по
преференциални цени в размер на 2000 кВтч. Не се спори между страните, че
произведеното през м. септември 2015 г., количество ел. енергия е след
надхвърляне на НСП. След като това е така, то подлежи на заплащане по цени на
излишък на балансирания пазар. До идентичен извод е достигнал и самия ищец,
който е остойностил произведеното количество в издадената фактура по тези цени.
Не се спори и, че ответникът е заплатил фактурираната стойност, а ищецът е
приел така извършеното плащане.
Необоснована и в противоречие на Закона е
поддържаната от ищеца теза допустимо последователно преминаване на една и съща
централа от една преференциална ценова категория в друга. Допускането на
подобно преминаване би означавало едва в края на всяка календарна година да се
определя към коя точно категория е принадлежала в конкретната година,
централата на ищеца, което пък от своя страна би имало за последица
преизчисляване на дължимите суми и би довело в течение на годината да бъдат заплащани
недължимо суми по по-високата преференциална цена. Не такива са духа и
принципите на Закона.
По изложените съображения, съдът намира, че
главната претенция на ищеца се явява неоснователна и не следва да бъде
уважавана.
Предвид неоснователността на главната
претенция, неоснователна се явява и акцесорната такава, за заплащане на
обезщетение за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД и също не следва да бъде
уважавана.
Предвид изхода от спора и в съответствие с
направеното искане, на ответника се следват разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. На обсъждане
подлежи релевираното възражение за прекомерност на претендираното пред първата
инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 2832.00 лв., с ДДС. Изчисления
минимален размер въз основа на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.,
възлиза на 1845.41 лв. или 2214.49 лв., с ДДС. Предвид ниската фактическа и
правна сложност на спора, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде
редуцирано до минималния размер. При това положение сумата подлежаща на
присъжда възлиза на 3162.49 лв.
Мотивиран от изолженото, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете
предявени от „УИНД ПАРК КАВАРНА УЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Триадица“, ул. „Твърдишки проход“, № 23, ет. 3,
офис 10-11, преставлявано от К-К.Д. за
осъждането на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, при
участието на подпомагаща го страна „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“,
ул. „Триадица“, № 8, да заплати сумата
48527.35 лв. (четирдесет и осем
хиляди петстотин двадесет и седем лева и 35 ст.), с ДДС, представляваща
дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Г-1, Г-2“, произведена през м.
септември 2015 г., обективирана в дебитно известие № 133/31.10.2015 г., към
фактура № 132/12.10.2015 г., дължима по силата на Договор изкупуване №
56/20.06.2008 г. и сумата 12242.90 лв. (дванадесет хиляди двеста четирдесет и два лева и 90 ст.), обезщетение забава
за периода 30.11.2015 г. – 30.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
посочените суми от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 31, ал. 1 и 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „УИНД ПАРК КАВАРНА
УЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Триадица“, ул. „Твърдишки проход“, № 23, ет. 3, офис 10-11, преставлявано от К-К.Д.
да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Е, сумата 3162.49 лв. (три хиляди сто шестдесет и два лева и 49 ст.), разноски
по делото, на осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ВАпС, в 2-седмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: