РЕШЕНИЕ
№ 10771
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110136573 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 и 3 ЗЗД от И. К. В. срещу „Вива кредит“ ООД за прогласяване
нищожността на договор за паричен заем Standart 14 № 5742143 от 17.10.2021
г. като противоречащ и заобикалящ закона и накърняващ добрите нрави.
Ищецът твърди, че между него и „Вива кредит“ ООД е сключен договор
за паричен заем Standart 14 № 5742143 от 17.10.2021 г. за сумата от 1000 лв.,
при ГПР в размер на 49.34%. В чл. 1, ал. 3 от договора се предвиждало такса
за експресно разглеждане на кредита в размер на 395.08 лв., а в чл. 4 от
договора се предвиждало задължение за предоставяне на обезпечение, като за
неизпълнението се за което се предвиждала неустойка в размер на 263.48 лв.,
които суми следвало да се включат в ГПР. При включване на посочените
суми в ГПР, стойността на кредита нараствала значително, което водело до
недействителност на договора, което представлявало нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗЗП. Таксата за такса за експресно разглеждане на кредита и
неустойката противоречали на добрите нрави. Пред съда страната поддържа
исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Посочва се, че в случая нямало
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗЗП и ГПР бил формиран по определение
в ЗПК начин. Излагат се твърдения, че в ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договор за
потребителски кредит. Неоснователни били твърденията за нарушение на чл.
1
11, ал. 1, т. 9 и 11 от ЗПК. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на
исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
Предявени са насрещни обективно и кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД от „Вива
кредит“ ООД срещу И. К. В. с искане ответникът да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата от 935.50 лв., представляваща представляваща главница по
договор за паричен заем Standart 14 № 5742143 от 17.10.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 23.11.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 104.63 лв.
представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.11.2021 г. до
02.05.2022 г.
В насрещната искова молба се поддържа, че на 17.10.2021 г. между „Вива
кредит“ ООД и И. К. В. бил сключен договор за паричен заем Standart 14 №
5742143, в резултат на който на ответника му бил предоставена сумата от 100
лв. Съгласно договора за кредит размерът на възнаградителната лихва бил
120.14 лв., като кредитът е следвало да се върне чрез на 14 бр. равни
двуседмични вноски, всяка от 108.23 лв. Ищецът бил начислил на ответника
такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 395.08 лв. Излагат се
твърдения, че ответникът бил извършил едни плащане на 12.11.2021 г. в
размер на 127.05 лв. Претендира разноски. Пред съда процесуалния
представител на страната поддържа насрещната исковата молба, прави
уточнение на насрещната искова молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК И. К. В. е подал отговор на насрещната
исковата молба, в която оспорва предявените искове. Посочва, че вземанията
произтичали от нищожен договор за кредит. Посочва, че бил извършил
плащане на сумата от 127.05 лв., с която сума следвало да се погаси
единствено главница. Разпоредбата на чл. 4 от договора била нищожна и
целяла допълнително обогатяване на кредитора, което водело да нищожност
на договора. Таксата за експресно разглеждане на договора била нищожна на
основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което също водело до нищожност на
договора. Ответникът не бил уведомен за обявената предсрочната
изискуемост на договора. Пред съда страната поддържа отговора на
насрещната исковата молба, като в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обявени
обстоятелствата, че между „Вива кредит“ ООД и И. К. В. бил сключен
договор за паричен заем Standart 14 № 5742143 от 17.10.2021 г. за сумата от
1000 лв. Посочените обстоятелства се установяват и от представения договор
2
паричен заем Standart 14 № 5742143 от 17.10.2021 г., сключен между „Вива
кредит“ ООД, като заемодател и И. К. В. като заемател, съгласно който на
заемателя е предоставена сумата от 1000 лв., със срок на връщане от 28
седмици на 14 вноски, при фиксиран лихвен процент по заема 40.32 %,
годишен процент на разходите на заема 49.34 %, като общият размер на
задължението с включена такса експресно разглеждане н кредита възлизал на
1515.22 лв. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършената от
кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 395.08 лв. В чл. 4, ал. 1
от договора е предвидено, че заемателят се задължавал в 3-дневен срок от
подписването на договора да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по този договор, а именно: поръчител – физическо лице или
банкова гаранция. Съгласно чл. 4, ал. 2 е предвидено в случай на
неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 на заемателя се начислява
неустойка за в размер на 263.48 лв., която се разсрочвала на равни части, като
всяка част била платима на съответната падежна дата и в този случай
дължимата вноска била 127.05 лв., а общото задължение ставало в размер на
1778.70 лв. В чл. 8, ал. 4 се предвижда, че при допусната първа забава от
заемателя в заплащането на коя да е погасителна вноска с повече от 50
календарни дни, същият следва да предостави на заемодателя съгласие за
директен дебит, както и в банковата сметка по дебитното съгласие да има
разполагаеми парични средства, с които Заемодателят да може удовлетвори
вземането си, като в случай че не бъде предоставено дебитно съгласие и/ или
в банковата му сметка няма достатъчно парични средства, от които
заемодателят да се удовлетвори, на 61-ия ден забава в заплащането на
погасителна вноска заемателят дължи 30 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение. Съгласно чл. 8, ал. 5 при първа забава на заемателят в
плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 110 (сто и десет)
календарни дни, същият се задължава в срок до изтичане на 120- дневния
период на забавата да предостави на Заемодателя удостоверения за наличието
или липсата на задължения но чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, издадени oт Национална агенция за приходите и от
общината по постоянния адрес на Заемателя, като от посочените документи
следва да е видно, че заемателят няма задължения към държавата. В случай,
че заемателят не предостави изисканите съгласно тази алинея документи или
ги предостави, но от тях е видно, че заемателят има задължения към
държавата, то той дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 50 лв.
Представена е и справка погасителен план по договора за паричен заем
№ 5742143/17.10.2021 г.
Представени са и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, както и Общи условия приложими
към договори за предоставяне на финанси услуги от разстояние.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че на
3
12.11.2021 г. била заплатена от ищеца сума в размер на 127.05 лв., която
послужила за погасяване на задължения, както следва: главница с падеж
01.11.2021 г. в размер на 64.50 лв., погасена договорна лихва с падеж
01.11.2021 г. в размер на 15.51 лв., неустойка с падеж 01.11.2021 г. в размер
на 18.82 лв., както и такса експресно разглеждане с падеж 01.11.2021 г. в
размер на 28.22 лв., като по договорът нямало последващи плащания.
Съгласно заключението размерът на незаплатените задължения по договора
са както следва: главница с падежи от 15.11.2021 г. до 02.05.2022 г. в размер
на 935.50 лв., договорна лихва с падежи от 15.11.2021 г. до 02.05.2022 г. в
размер на 104.63 лв., неустойка с падежи от 15.11.2021 г. до 02.05.2022 г. в
размер на 244.66 лв., такса за експресно разглеждане с падежи от 15.11.2021 г.
до 02.05.2022 г. в размер на 366.86 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че кредитополучателят И. К. В. е
физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не
е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. С
оглед на това ищецът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от
ДР на ЗЗП, което обстоятелство не се явява спорно по делото.
По делото е несъмнено установено, че на 17.10.2021 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския
кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който ответното дружество предоставило парична сума от 1000 лв. за срок от
28 седмици, при размер на вноската по кредита: 127.05 лв., годишен процент
на разходите /ГПР/ 49.34 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.32 %.
Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и
има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
4
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са
индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени
доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че
оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради
което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени -
изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на
заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им.
Основаният спорен въпрос се явява дали процесния договор за кредит се
явява нищожен, тъй като в ГПР не били включени предвидената неустойка
както и такса за експресно разглеждане на кредита. Неоснователно е
твърдението на ищеца, че в размера на ГПР следва да се включи и
предвидената в чл. 4. 1 от договора неустойка. В нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
са регламентирани разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР.
В чл. 3, ал. 1 ЗПК е регламентирано, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Неустоечната уговорка, макар и уговорена в
противоречие с добрите нрави, не се превръща обаче във възнаградителна
лихва и не съставлява такава.
По отношение на предвидената такса за експресно разглеждане на
договора настоящият състав намира, че уговорената в договора такса за
експресно разглеждане на кандидатура за кредит съставлява разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал.
1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В противен
случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни.
Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход
по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира
определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“
5
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е
формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения
погасителен план, включително задължението за експресно разглеждане.
Плащането на тази такса не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР от 49.34%, въпреки че са включени в общия дълг. По този
начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички
разходи по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при
предлаганите условия включва заплащането на такса за експресно
разглеждане. Следователно тази такса съставлява разход, който е следвало да
бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването
на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Последица от това нарушение е недействителност на договора, съгласно
нормата на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за
паричен заем Standart 14 № 5742143 от 17.10.2021 г. е в размер на 1000 лева, а
таксата за експресно разглеждане на договора е в размер на 395.08 лева,
представлява 39.5 % от сумата по заема, без да се включват останалите суми,
формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за заем, останалите
суми, формиращи ГПР по договор за паричен заем Standart 14 № 5742143 от
17.10.2021 г., са в размер на 49.34 %, поради което може да се направи
изводът, че ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като се
прибави възнаграждението по договора за гаранция. Така уговореното
възнаграждение, което не е включено в оскъпяването на ползваната сума и
която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което процесния договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. С оглед на гореизложеното предявеният иск от страна на И. К.
В. се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. Доколкото в
настоящият случай с предявените искове се претендират различни форми на
нищожност, всъщност се съединяват обективно различни искове, като
съединяването е винаги евентуално, поради което не следва да се разглеждат
останалите предявени основания за нищожност.
По отношение на предявения насрещен иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД от „Вива кредит“ ООД срещу И. К. В. с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 935.50 лв.,
представляваща представляваща главница по договор за паричен заем Standart
6
14 № 5742143 от 17.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 104.63 лв. представляваща
възнаградителна лихва за периода от 15.11.2021 г. до 02.05.2022 г.,
настоящият състав намира следното.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази
недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.
55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК – в този
смисъл решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г. и
решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г.
В случая между страните по делото е налице договор за потребителски
кредит, по който съгласно приетите по делото доказателства т. ч. и съдебно-
счетоводна експертиза на ответника по насрещния иск му е била предоставена
сумата по процесния договор за кредит. В случая с оглед на изложените по-
горе мотиви е установена недействителност на договора, поради което в
производството по предявения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД следва да
бъде присъдена само чистата стойност на кредита, без дължимите лихви и
други разходи. В случая от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че И. К. В. на 12.11.2021 г. бил извършил плащане
по процесния договор за кредит в размер на 127.05 лв., като по договора не
били извършвани други плащания. Същевременно съдът приема, че
кредиторът не би могъл да осъществи прихващане на изпълнението с
несъществуващите задължения за неустойка, такси за експресно разглеждане
7
на кредит и възнаградителна лихва, поради което със заплатената от
ответника по насрещния иск на 12.11.2021 г. сума в общ размер на 127.05 лв. е
възможно погасяване само на валидно възникналите задължения за главница.
С оглед на гореизложеното предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД се явява основателен за сумата от 872.95 лв., като за разликата до
пълния претендиран размер от 935.50 лв., следва да се отхвърли, като следва
да се отхвърли и иска за сумата от 104.63 лв. представляваща
възнаградителна лихва за периода от 15.11.2021 г. до 02.05.2022 г.
За пълното следва да се посочи, че възражението на ответника по
насрещния иск за липса на съобщаване на предсрочна изискуемост се явява
неоснователно. На първо място ищецът не се позовава на предсрочна
изискуемост и на следващо място процесния договор за кредит е със срок от
28 седмици и последната вноска е била на 02.05.2022 г. и към момента на
предявяване на исковата молба всички вноски са с настъпил падеж.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата от 60.60 лв., представляваща платена държавна
такса. При този изход на спора на ответника не се дължат разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по насрещния иск
следва да се присъдят и направените и претендирани в настоящото исково
производство разноски, като страната претендира сумата от 50 лв. заплатена
държавна такса, 150 лв. депозит за вещо лице и 800 лв. адвокатско
възнаграждение. Настоящият състав намира за основателно възражението на
ответника за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради
което на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото,
намалява същия на 404.01 лв. С оглед частичната основателност на исковата
претенция на страната следва да се присъди сумата от 506.92 лв. Ответникът
по насрещния иск с оглед изхода на спора би имал право на разноски, но
доколкото същият не е представляван от процесуален представител по
насрещния иск, а и такива не се претендират, не следва да се присъждат.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от И. К. В., ЕГН
********** с адрес в гр. София, кв. „Челопечене“, ул. „Панова“ № 4 срещу
„Вива кредит“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Люлин 7“ бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър
център“, ет. 2, офис 73 Г, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
договор за паричен заем Standart 14 № 5742143 от 17.10.2021 г., сключен от
една страна от И. К. В. - заемател и от „Вива кредит“ ООД, като заемодател.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“ бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл.
8
АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73 Г, да заплати на И. К. В., ЕГН
********** с адрес в гр. София, кв. „Челопечене“, ул. „Панова“ № 4, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 60.60 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА И. К. В., ЕГН ********** с адрес в гр. София, кв.
„Челопечене“, ул. „Панова“ № 4, да заплати на „Вива кредит“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73 Г, по
предявения иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 872.95 лв., представляваща главница по договор за
паричен заем Standart 14 № 5742143 от 17.10.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
23.11.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за сумата над уважения размер от 872.95 лв., до пълния претендиран
размер от 935.50 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 23.11.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Вива кредит“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“ бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73 Г против
И. К. В., ЕГН ********** с адрес в гр. София, кв. „Челопечене“, ул. „Панова“
№ 4, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2
ЗЗД, за осъждане на И. К. В. да заплати на „Вива кредит“ ООД, сумата от
104.63 лв. представляваща възнаградителна лихва по договор за паричен заем
Standart 14 № 5742143 от 17.10.2022 г., за периода от 15.11.2021 г. до
02.05.2022 г.
ОСЪЖДА И. К. В., ЕГН ********** с адрес в гр. София, кв.
„Челопечене“, ул. „Панова“ № 4, да заплати на „Вива кредит“ ООД, ЕИК
**********със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73 Г, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 506.92 лв., представляваща
разноски в исковото производство по предявения насрещен иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9