Р Е Ш
Е Н И Е
№ 12 13.01.2020 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на тринадесети ноември .......…….................................................
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т.Д. .............................................
и в присъствието на прокурора …..………….......................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…................................…...... гр.д. № 657 по описа
за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240 вр. чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
- ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КАСА – НЕОХИМ АД твърди, че предвид дадените в заповедното
производство по ч.гр.д. №90/2019 г. по описа на съда, предявява иска за установяване на вземането си. През 2107 г. ответникът като служител на
„Неохим“ АД и член на ВСК при същото дружество кандидатствал за дългосрочен
заем и на 30.06.2017 г. такъв бил отпуснат с № 163/30.06.2017 г. за сумата от
6000 лева, като същият изплатил няколко вноски по погасителния план, но след
като било прекратено трудовото му правоотношение, същият преустановил
погасяването на заема. Натрупаният членски внос в размер на 1241 лева бил
приспаднат от задължението. Моли за установяване съществуването на вземането си
в общ размер на 5619 лева – неплатен паричен заем и неустойка за забава, ведно
със законната лихва. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– Р.К.Х. *** подова отговор. Не се оспорва кандидатстването и получаването на
заем в размер на 6000 лева, както и заплащането на едва 4 вноски и след
оставането без работа е спрял плащането. Признава, че били събрани 300 лева от
поръчителите, както и наличието на сума – дялов капитал, която била прихваната.
Излага насрещни твърдения за това, че към датата на завеждане на заявлението
ищецът дължал сумата от 1259 лева – месечни вноски с настъпил падеж, като през
м.01.2019 г. падежирала още една вноска в размер на 200 лева. Твърди, че на
14.02.2019 г. ответникът внесъл по сметка на ищеца сумата от 3689,349 лева,
както и ответникът не бил информиран за това, че заема е предсрочно изискуем.
Оспорва претенцията за неустойка по основание и размер, като намира същата
евентуално за прекомерна. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца от 16.01.19 г. е образувано ч.гр.д. № 90/19 г. по
описа на съда и против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№ 65/18.01.2019 г. за сумите в размер на сумата в размер
на 3 659,00 лева - главница, 1960,00 лева – неустойка за забава, съгл.
чл.35, ал.1 от Устава на ВСК за четиринадесет просрочени вноски в периода
м.11.2017 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано т 16.01.2019 г. до окончателното й изплащане и 722,38 лева деловодни
разноски.
Посочено е, че вземането произтича: Отпуснат
заем с партиден номер № 163 от 30.06.2017 г. на стойност 6000 лева от заявителя
на длъжника в качеството му на служител в „Неохим“ АД и член на касата.
Длъжникът направил няколко месечни вноски по изготвения план за погасяване на
заема, но след като трудовото му правоотношение е прекратено, той прекратил погасяването
на заема и преустановил контактите си с служителите на касата. Натрупаният
членски внос от 1241 лева е приспаднат от дължимата сума. Разноски по делото:
внесена ДТ – 112,38 лева и 610,00 лева платено адвокатско възнаграждение.
Длъжникът
е подал възражение против заповедта.
Ответникът
е подал молба до ВСК –Неохим като нейн член, на работа в цех АМ-76-608 за
отпускане на заем в размер на 6000 лева на 30 месечни плащания, която сума му е
била необходима за ремонт на имот. Посочено е заемът да се удържа от заплатата
му по 200 лева месечно. Посочени са четирима поръчители, които са подписали
молбата. С протокол № 28/29.06.2017 г. е разрешено отпускането на заема.
Представен
е Талон от разписка за получен заем и разписка за получен заем от 30.06.2017
г., съгласно които заемополучателят е удостоверил получаването на сумата от
6000 лева, която следва да се удържа от заплатата като първа удръжка след
задължителните данъци и осигуровки месечно по 200 лева. поръчителите са дали
съгласието си за удръжки солидарно до издължаване на сумата. Приложена е молба
за приемане на член на касата. От 27.02.2014 г.
Представена
е счетоводна справка за погасени 4 бр. вноски по 200 лева от м.07-м.10.2017 г.
вкл., и удържани три пъти по 100 лева от пъръчители през м.03,04 и 05.2018 г.,
при дължим остатък 4900 лева, дялов капитал към 08.01.2019 г. – 1241 лева,
начислени глоби по просрочие 10% с натрупване – 1960 лева или крайно задължение
след приспадане 5 619 лева.
С
оглед указанията на съда ищецът е представил удостоверение за регистрацията на
ВСК на НСО в Неохим АД, като извършва дейността си на основание Типовия устав
за устройството и дейността на ВСК при профсъюзните органи и организации ДВ,
бр. 95/1988 г., и се представлява от П.Я.Я.,
справка регистър БУЛСТАТ, удостоверение за регистрация № 155/19.01.1952 г.,
както и извлечение от Устава.
Ответникът
представя операционна бележка ДСК от 14.02.2019 г. за внесена сума в полза на
ищеца в размер на 3 689,49 лева посочена като главница.
За
изясняване на делото от фактическа страна беше назначена съдебно-счетоводна
експертиза, от чието заключение се установи, че след получаване на заема от
6000 лева ответникът е погасил 4 бр. вноски в периода м.07-м.10.2017, т.е е
внесъл 800 лева. От месец ноември е преустановил заплащането на вноските по
заема. За м. 03-05.2018 г. са внасяни8удържани от поръчители по 100 лева или
общо 300 лева. След тази дата до 16.01.2019 г. – дата на подаване на
заявлението няма други погасявания на заема или всички внесени суми 1100 лева и
дължим остатък от заема 4900 лева. съгласно справака на ВСК начислените
глоби/неустойки за просрочие от м.11.2017 г. до м.12.2018 г. са 1910,00 лева, а
до м.01.2019 г., когато е падежирала още една вноска – 2190 лева. вещото лице посочва,
че ако неустойката се изчисли върху действителния размер на останалите дължими
вноски до м.12.2018 г. се получава размер на неустойката от 1840 лева. Към
08.01.2019 г., видно от Партидната книга с партиден № 163, дължим остатък 4900
лева, дялов капитал 1241 лева, и неустойка съгласно посочените по-горе размери.
При проверката на счетоводните документи на касата не е установено плащане на
вноска за м.01.2019 г. в размер на 200 лева. На 14.02.2019 г. има извършено
плащане от ответника в размер на 3 689,49 лева, която сума включва и
законната лихва върху главницата 3659 лева от датата на подаване на
заявлението. Вещото лице в констативно- съобразителната част на заключението е
дало извлечение от разпоредбите на чл.5, чл.18,т.2, чл.21, т.1, чл.35, т.1 и чл.36,
т.1 и т.2 от Устава на ВСК-Неохим.
При
така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Безспорно
от събраните по делото доказателства се установи, че на 30.06.2017 г. между
ищеца и ответника е сключен Договор за паричен заем, по силата на който на
ответника е отпуснат дългосрочен заем – 6000 лева на 30 месечно изплащане, като
е следвало да бъдат удържани по 200 лева месечно от трудовото възнаграждение.
Ответникът
е получил заемната сума, което е удостоверил с подписа си, като е заплатил първите 4-ри вноски по 200
лева в периода от м.07.2017 г. до м.10.2017 г., след което е преустановил
плащанията. През м.03, 04. и 06.2018 г. са удържани/внесени от поръчители по
100 лева или общо 300 лева или остатък от заема в размер на 4900 лева.
От
този остатък е приспаданата/прихванат натрупания дялов капитал на ответника в
размер на 1241 лева и е останала за заплащане главница в размер на 3 659
лева. Тази главница и дължимата лихва от датата на подаване на заявлението е
заплатена от ответника на 14.02.2019 г.
Съдът
не споделя доводите на ответника, че към датата на подаване на заявлението имало неплатени и падежирали вноски в размер
на 1259 лева, като останалите не били с настъпил падеж. В тази връзка е
посочено, че ответникът не бил информиран за предсрочна изискуемост на заема.
В
случая ответникът не посочва къде е
уговорено такова задължение на заемодателя за обявяване на предсрочна
изискуемост.
Съгласно
чл.4, ал.1, т.3 ЗКИ разпоредбите на този закон не се прилагат за ВСК, които
предоставят заеми на свои членове за сметка на направените от тях и на техен
риск вноски. Неприложими са и разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП.
Не
е спорно, че трудовото правоотношение на ответника е било прекратено, без
същият да е уредил цялото връщане на заема.
Съгласно
чл.36, т.2 от Устава, спрямо длъжниците, които не погасяват заемите в
уговорения срок, управителния съвет предприема действия за събиране на
вземанията най-напред чрез фирмата, а след това и по съдебен ред.
Очевидно
не е изпълнено задължението на ответника да уреди изцяло връщането на заема при
прекратяване на трудовото правоотношение, поради което и заемодателят е
предприел действия за събирането му по съдебен ред.
Ответникът
не установи вменено задължение на ищеца да обявява вземането за предсрочно
изискуемо или да изпраща уведомление до ответника. Следва да се има предвид, че
към момента падежа на всички вноски е настъпил.
Искът
следва да се отхвърли като погасен поради плащане в тази част.
Ответникът
претендира неустойка в размер на 1960 лева в размер на 10 % върху всяка
просрочена вноска с натрупване, съгласно чл.35, т.1 Устава за ненавременното
внасяне на погашенията по заемите.
Тази
клауза от Устава съдът намира за противоречаща на добрите нрави, поради което е
нищожна. В тази част претенцията на ищеца за сумата в размер на 1960,00 лева
следва да се отхвърли като неоснователна.
В
полза на ищеца се следват деловодни разноски за настоящото производство 594,13
лева съобразно на уважената част от иска, в полза на ответника 212,78 лева или
след компенсация в полза на ищеца се следват разноски в размер на 381,35 лева
разноски.
Следва
да се разпределят и разноските в заповедното производство.
В
полза на ищеца се следват 470,40 лева, в полза на ответника 149,99 лева или в
полза на ищеца за заповедното производство се присъдят разноски в размер на
320,41 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на ВСК- „Неохим“АД, Б Булстат: *********, със
седалище и адрес на управление ********************************, представлявано
от П.Я.Я. против Р.К.Х. ***, ЕГН ********** за съществуване вземане за сумата в размер 3 659,00 лева – главница, представляваща остатък от неизплатен заем, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2019 г. - като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ, за сумата в размер на 1960,00 лева неустойка за забава, съгл. чл.35, ал.1 от
Устава на ВСК за четиринадесет просрочени вноски в периода м.11.2017 г. до
14.01.2019 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН, представляващи сумите за които по ч.гр.д.
№ 90/2019 г. на РС-Димитровград е била издадена заповед по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Р.К.Х. ***, ЕГН ********** да заплати
на кредитора ВСК- „Неохим“АД, Б Булстат: *********, със седалище и адрес на
управление ********************************, представлявано от П.Я.Я. сумата от 320,41 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Р.К.Х. ***, ЕГН ********** да заплати
на кредитора ВСК- „Неохим“АД, Б Булстат:
*********, със седалище и адрес на управление ********************************,
представлявано от П.Я.Я., сумата от 381,35
лева – деловодни разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: