Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 25.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Любомир
Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №9378
по описа за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №80402 от
02.05.2020г., постановено по гр.дело №46667/2018г. по описа на СРС, ГО, 44 с-в, ответникът Столична
община е осъден да заплати на ищеца С.П.С. с ЕГН**********, на основание чл.49
вр.чл.45 ЗЗД, сумата от 1500лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени болки и страдания вследствие ухапване от
безстопанствено куче на 23.11.2017г. в гр. София, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 16.07.2018г. до окончателното
плащане, сумата от 60,45лв.- обезщетение
за претърпени имуществени вреди в резултат от същия инцидент под формата на
направени разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба 16.07.2018г. до окончателното плащане, като този иск е
отхвърлен по останалите пера (такса за издаване на съдебномедицинско
удостоверение в размер от 40 лв. и стойност на ултразвуков уред за защита от
кучета в размер от 69 лв.) Ответникът е осъден да заплати на ищеца и 669,97лв.
деловодни разноски.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Столична община. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е приел
за установено обстоятелството, че кучето ухапало ищцата, е безстопанствено.
Това обстоятелство било оспорено от ответника Столична община и ищецът не
провел пълно и главно доказване в тази връзка. Твърди, че отговорността му по
предявения иск не може да бъде ангажирана, тъй като не е установено
противоправно поведение на служителите на ответника, което да обуславя такава
отговорност. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а искът–
отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба ищцата оспорва същата като неоснователна и
моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно. Излага подробни
съображения относно правилността на изводите на първостепенния съд. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Изводите на
първоинстанционния съд относно това, че кучето в процесния случай е
безстопанствено, са правилни. Касае се за установяване на отрицателни факти- че
кучето няма стопанин (собственик) и не се намира под надзора на конкретно лице,
следователно подлежат на доказване съответните противоположни положителни
факти- наличие на собственик на кучето и осъществяван надзор върху него, като
доказателствената тежест се носи от жалбоподателя- ответник, доколкото на тези
факти той обосновава твърденията си. Първоинстанционният съд правилно е
разпределил доказателствената тежест и ответникът Столична община не е
установил с позволените от закона доказателствени средства, че кучето има
конкретен собственик или се намира под надзора на конкретно лице. В тази връзка
следва да бъдат взети предвид и показанията на свидетеля Андреева, която е
очевидец на процесното събитие.
Настоящият състав
не споделя изложените във въззивната жалба доводи относно предприетите от
ответника действия- изготвяне и изпълнението на Общинска програма за овладяване
на популацията на безстопанствените кучета, тъй като само по себе си не
освобождава от отговорност ответника. В този смисъл законът изисква постигането
на определен резултат, който очевидно не е постигнат и в такъв случай е
ирелевантно какви точно действия е предприел ответникът. От една страна не е
ясно дали залегналите в програмата мерки са ефективни и достатъчни за
недопускане на агресивни животни и предотвратяване нападенията над хора, а от
друга страна не е установено дали мерките са прилагани пълно и точно. Следва да
се отбележи също така, че самото наличие на инциденти с нападения на агресивни
животни над хора е индиция или за недостатъчно ефективни мерки, или за
непълното им прилагане.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС-
потвърдено изцяло като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е направил
разноски в размер на 400 лева за възнаграждение на един адвокат. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящият състав намира за
неоснователно предвид размера на иска и съответно- минималните размери на
адвокатските възнаграждения съгласно Наредба №1 на ВАдвС.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№80402 от 02.05.2020г., постановено по гр.дело №46667/2018г. по описа на СРС,
ГО, 44 с-в.
ОСЪЖДА С. о. да заплати на С.П.С. с ЕГН********** сумата от 400
(четиристотин) лева- разноски в
производството пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/