№ 2637
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100502467 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №20221614 от 13.12.21 г. по гр.д. №33523/20 г., СРС, ГО, 173 с-в
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. И. П., ЕГН **********, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *******, във връзка с топлоснабдяването на
недвижим имот - апартамент в град София, ж.к******* вх. *******, аб. № 251246, както
следва: 3660,57 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.01.2017г.-04.2019г., и 32,62 лева за главница за дялово разпределение за
периода 01.01.2017г.-30.04.2019г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми
от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(12.02.2020г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за горницата над 3660,57 лева до пълния му предявен размер от 3997,80
лева и за периода м.05.2016г.- м.12.2016г., ведно с припадащата се законна лихва за забава
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата. ;393,61 лева за законна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017г.-30.01.2020г. и 5,73 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 03.03.2017г.-30.01.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 393,61 лева до пълния предявен размер от 429,87
лева за лихвата върху главницата за топлинна енергия.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. И. П., ЕГН **********, Р. П. Л., ЕГН
1
**********, и В. П. Л., ЕГН **********, в качеството си на наследници на
първоначалния ответник В.С. П., ЕГН **********, починал в хода на делото, дължат на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *******, във връзка е топлоснабдяването на
недвижим имот - апартамент в град София, ж.к******* вх. *******, аб. № 251246, следните
1/2 1/4
суми, като от тях Р. П. дължи част, а Р. Л. и В. Л. - по част, съобразно дела си в
наследството на починалия В.. П., а именно:общо 3660,57 лева за главница за доставена, но
незаплатена, топлинна енергия за периода м.01.2017г.-04.2019г., и общо 32,62 лева за
главница за дялово разпределение за периода 01.01.2017г.-30.04.2019г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (12.02.2020г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главница за топлинна енергия за горницата над 3660,57 лева до пълния им
предявен размер от 3997,80 лева и за периода м.05.2016г.-м.12.2016г., ведно с припадащата
се законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата ; общо 393,61 лева за законна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017г.-30.01.2020г. и общо
5,73 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
03.03.2017г.-30.01.2020г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата общо над
393,61 лева до пълния предявен размер от общо 429,87 лева за лихвата върху главницата за
топлинна енергия.
ОСЪЖДА Р. И. П., ЕГН **********, Р. П. Л., ЕГН ********** и В. П. Л., ЕГН
**********, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 209,52 лева, представляваща разноски в
3/4
заповедното производство (ч.гр.д. № 7296/2020г. на СРС), като Р. П. следва да заплати
части от посочената сума, а Р. Л. и В. Л. - по 1/8 част.
ОСЪЖДА Р. И. П., ЕГН **********, Р. П. Л., ЕГН **********, и В. П. Л., ЕГН **********,
да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от общо 899,12 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково
3/4
производство (гр.д. № 33523/2020г. на СРС), като Р. П. следва да заплати части от
посочената сума, а Р. Л. и В. Л. - по 1/8 част.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *******, да заплати на Р. И. П.,
ЕГН **********, Р. П. Л., ЕГН **********, и В. П. Л., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от общо 8,36 лева, представляваща разноски в заповедното
производство производство (ч.гр.д. № 7296/2020г. на СРС), като на Р. П. следва да се
3
заплати /4 части от посочената сума, а на Р. Л. и В. Л. - по 1/8 част.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *******, да заплати на Р. И. П., ЕГН
**********, Р. П. Л.,
ЕГН **********, и В. П. Л., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, по 25,08 лева,
представляващи разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. №
33523/2020г. на СРС).
2
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата Р. И. П. ,с
която се твърди,че решението е недопустимо,неправилно, в нарушение на материалния и
процесуалния закон,както и необосновано.Съдът постановил решение при нередовна искова
молба; правото на иск било ненадлежно упражнено ;неправилно приел,че претенциите са
доказани,документите изхождат от ищеца и не била доказана тяхната редовност;не е
сключен лично договор с ищеца;нямало доказателства за реално потребена енергия
;допуснатите експертизи не установявали какво количество енергия е доставено на
ответниците .
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да отхвърли исковете.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна
и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .
Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 ГПК,вр.155 ЗЕ .
Ищецът „Топлофикация София" ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвал
енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
С въззивната жалба се твърди,че неправилно съдът приел наличие на
облигационно отношение между страните без да е налице сключен писмен договор между
тях.Възражението е неоснователно.Между страните е възникнало и съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи
условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Общите условия за продажба на топлинна енергия (ОУ) са станали задължителни
за ответника. Предлагат се от топлопреносното предприятие и се одобряват от ДКЕВР.
Влизат в сила 30 дни след публикуването им в поне един централен и един местен
всекидневник и без да е нужно одобрение от потребителя. Прилагат се и за заварени
потребители.
В случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл. чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
която предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ
разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Ответникът /въззивник/ не установи да е упражнил правото си да възрази срещу цитираните
ОУ, предвид което може да се направи обоснован извод, че ги приема.
Въззивният съд намира, че при съвкупна преценка по реда на чл. 202 ГПК на
писмените доказателства по делото, както и на заключенията на съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертиза, се налага извод, че същите правилно са били кредитирани
3
от първоинстанционния съд. В тази връзка, експертизите са били допуснати в съответствие с
изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от специални знания в
съответните области на науката. От събраните по делото писмени доказателства и при
кредитиране заключението на вещото лице , съдът приема за установено, че при спазване на
чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ в жилището на ответниците е доставяна топлинна
енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане
обема на ползваната ТЕ на база показанията при индивидуални разпределители и БГВ на
база отчет водомер,както и служебно начислена ТЕ при неосигурен достъп.
По делото са представени съобщения към издавани фактури . Правно обосновано
СРС е кредитирал и заключението на приетата по делото техническа експертиза във връзка
с чл. 182 ГПК и е приел за доказани количествата доставена на ответника топлинна енергия.
В този смисъл приема, че решението е постановено при правилно приложение на
материалния закон и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а
не се базира единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на
топлофикационното предприятие. При установения в ЗЕ (чл. 38) принцип на контрол на
счетоводните баланси на ищеца като търговско дружество, не може да се приеме, че
воденото от него счетоводство не е редовно. При обстоятелствата по делото съдът дава вяра
на вписванията в счетоводните книги на ищеца – тъй като верността на удостоверяванията в
тях не е опровергана (чл. 182 от ГПК). При работата си вещото лице-счетоводител е
направило документална проверка в счетоводството на „Топлофикация София” ЕАД, което
е достатъчно съдът да възприеме изводите по експертизата, още повече, че същите не се
опровергават и от никакви други обстоятелства и доказателства по делото.
По останалите възражения съдът препраща към мотивите на СРС на основание чл.272
ГПК .
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционото решение,поради което то
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20221614 от 13.12.21 г. по гр.д. №33523/20 г., СРС,
ГО, 173 с-в в обжалваните части.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежина обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5