Решение по дело №895/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Р. Б. М. от [населено място], чрез адв. Г. против решение № 1040-15-97/14.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което се потвърждава разпореждане [номер]-00-10667-4 от 11.02.25 на РОБ.

Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението, като издадено в противоречие с материалноправни норми, поради което неправилно е изчислен размерът на отпуснатото обезщетение. Претендира отмяна на акта и връщане на преписката на органа за ново произнасяне, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, в съдебно заседание чрез процесуален представител юрисконсулт М. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд- Пловдив, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбоподателката е подала чрез Директора на Дирекция “Бюро по труда“ [населено място] с вх. № 601 -1283/27.10.2023 г. с per. № № 51 -00-10667/27.10.2023 г. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), като е вписала, че е упражнявала трудова дейност от 12.09.2023 г. до 24.10.2023 г, във Франция.

На последващ етап от производството, във връзка с писмо изх. № У-151-00-10667- 1/01.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, жалбоподателката е представила:

• заявление с вх. № 1029-15-37037/13.11.2023 г. за удостоверяване на осигурителни периоди и доход от друга държава-членка на ЕС, Декларация от 08.11.2023 г. относно определяне на пребиваване на лицата във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и копие на документи относно упражняваната трудова дейност във Франция;
• заявление с вх. № 1029-15-37037#1/13.11.2023 г. за удостоверяване на осигурителни периоди и доход от друга държава-членка на ЕС, ведно с документи относно упражняваната трудова дейност във Великобритания;
• заявление с вх. № 1029-15-37037#2/13.11.2023 г. за удостоверяване на осигурителни периоди и доход от друга държава-членка на ЕС, ведно с документи относно упражняваната трудова дейност в Германия;
• заявление с вх. № 1029-15-37037#3/13.11.2023 г. за удостоверяване на осигурителни периоди и доход от друга държава-членка на ЕС, ведно с документи относно упражняваната трудова дейност в Испания;
• заявление с вх. № 1029-15-37037#4/13.11,2023 г. за удостоверяване на осигурителни периоди и доход от друга държава-членка на ЕС. ведно с документи относно упражняваната трудова дейност в Португалия.

След изпратено с писмо изх. № У-151-00-10667-2/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, жалбоподателката представя липсващи втори страници на подадените от нея заявления.

Поради това, че липсва необходимата информация за отпускане на ПОБ чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (EESSI), до КИ на Франция са изпратени формуляри СЕД U001CB и U003 за удостоверяване на декларирания от жалбоподателката осигурителен период, доход и причина за прекратяване на трудовото правоотношение, както и формуляри СЕД U001 -Искане за осигурително досие- трансграничен работник до КИ на Великобритания, Германия и Испания.

Във връзка с това, с разпореждане [номер]-00-10667-1/21.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пловдив производството по отпускане на ПОБ е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО.

С вх. № 3209-15-985/04.12.2023 г. и с вх. № 3209-15-985# 1 /04.12.2023 г. в ТП на НОИ- Пловдив, чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС са получени СЕД U002 - Осигурително досие от Испания и от Германия. Получен е и СЕД U002 от Великобритания и СЕД U0017 и СЕД U004 с вх. № 3209-15- 297/07.03.2024 г., с които е удостоверен осигурителен период от 12.09.2023 г. до 24.10.2023 г., причина за прекратяване на правоотношението и дохода на жалбоподателката от Франция.

След уточняване на периода на осигуряване във Великобритания със СЕД U002, получен в ТП на НОИ с вх. № 3209-15-104/10.12.2024 г. и въз основа на всички получени чрез електронния обмен документи, производството по отпускане на ПОБ е възобновено на основание чл.55 от АПК с разпореждане [номер]-00-10667-2/11.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив.

С оглед изложеното, на основание чл. 54ж, ал.1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. I, чл. 546, ал.8, чл. 54в, ал.1 от КСО и чл.62, параграф 3 от Регламент(ЕО) №883/2004 г. е издадено разпореждане [номер]-00-10667-3/19.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, с което е отпуснато ПОБ за периода от 25.10.2023 г. до 24.04.2024 г. в размер от 21.31 лв. на работен ден.

В периода от 17.11.2021 г. до 14.02.2022 г. и от 14.01.2023 г. до 11.03.2023 г жалбоподателката е упражнявала трудова дейност по законодателството на Германия, потвърден със СЕД U002 с вх. № 3209-15-985/04.12.2023 г. В периода от 23.05.2022 г. до 26.09.2022 г. и от 20.06.2023 г. до 04.09.2023 г. е упражнявала дейност по законодателството на Великобритания, потвърден със СЕД и от 12.09.2023 до 24.10.2023 е упражнявала трудова дейност по законодателството на Република Франция потвърден със СЕ U017 и СЕД U004 с вх. № 3209-15-297/07.03.2024 г. В изчисляване на дохода на жалбоподателката е включен и дохода от периода на осигуряване в България от 14.03.2023 г. до 15.06.2023 г. Към датата на издаване на разпореждане [номер]- 00-10667-3/19.12.2024 г. липсва информация за дохода от КИ на Германия. В отговор на отправеното искане до КИ на Германия, чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС впоследствие са получени СЕД U004 с вх. № 3209-15-985#2/31.01.2025 г. и СЕД U004 с вх. № 3209-15- 985#3/06.02.2025 г., с които са удостоверени осигурителните доходи на жалбоподателката за периода от 17.11.2021 г. до 14.02.2022 г. и за периода от 14.01.2023 г. до 11.03.2023 г. Предвид постъпилите нови данни за жалбоподателката е бил изчислен нов среднодневен размер на обезщетението, като за периода на работа в Германия е взет потвърдения осигурителен доход, ограничен до съответната пропорционална част от максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.

Сборът на сумите за периода от 01.10.2021 г. до 24.10.2023 г. представляващи общо 33541.33 лв. е разделен на броя на работните дни за периода от 01.10.2021 г. до 24.10.2023 г. - общо 514 работни дни, от което е получен нов среднодневен осигурителен доход в размер на 65.26 лв., като 60% от него представляват 39.16 лв. размер на ПОБ дневно. С разпореждане [номер]-00-10667-4/11.02.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е изменен размерът на отпуснатото парично обезщетение за безработица с разпореждане [номер] -00-10667-3/19.12.2024 г.

С атакуваното решение е било потвърдено разпореждане [номер]-00-10667-4 от 11.02.25 на РОБ.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пловдив обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, като разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО е постановено и оспореното решение. В цитираното разпореждане също са изложени мотиви при издаването им като съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая е направено.

Решението е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби.

Неотносим е доводът на административния орган, че разпореждане [номер]-00-106667-3/19.12.2024 г., което е изменено с атакуваното в настоящото производство разпореждане е влязло в сила, като необжалвано. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на разпореждане [номер]-00-10667-4/11.02.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е изменен размерът на отпуснатото парично обезщетение за безработица с разпореждане [номер] -00-10667-3/19.12.2024 г.

Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най- малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, т.е. действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателката по надлежния ред на 27.10.2023 г., т. е., преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителката на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. В разглежданата хипотеза, обратно на доводите в оспореното решение, не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетение, които да са настъпили след подаването на заявление, до влизане в сила на новия закон, но да не са завършили своето действие. Правопораждащите за жалбоподателката факти са се осъществили при действието на разпоредбите на КСО преди обнародване на чл. 54б, ал. 8 КСО и правото й на подпомагане е упражнено чрез заявление преди влизане в сила на новата разпоредба. Както бе посочено, материалноправните норми имат действие занапред, като нормата на чл. 54б, ал. 8 КСО няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила.

Действието на нормативния акт изразява неговата правна задължителност (юридическата му сила). Влизането в сила на нормативния акт е началният момент на влизането му в действие. Основният принцип, който определя действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът ex nunc - действието му занапред. Той е детерминиран от дълбоката същност на правото да осигури сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения. Действието занапред означава, че нормативният юридически акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществели след момента на влизането му в сила. Новият закон по правило, поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло. В този смисъл решения по адм. дела №№ 159/2016, 841/2016 и 3145/2016 г., ВАС, Шесто отделение).

Съдът счита, че липсват такива факти. Удължаването на административното производство се е реализирало самоцелно, а последвалото потвърждаване със СЕД на вече установени обстоятелства е ирелевантно досежно прилагането на материалноправните разпоредби. В тази връзка неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката въз основа на осигурителния доход за спорния период поради което доводите за неправилно определен размер на обезщетението, са основателни. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта, няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав.

Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО)№ 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. А съответно чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Разпоредбата на чл. 62, § 3 от Регламента гласи, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, § 5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Визираната в тази норма дерогация се отнася до принципното правило за компетентност на държавата-членка по последна заетост в хипотезата на лица по чл. 65, § 5 б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, в чийто кръг попада и жалбоподателката. В посочената хипотеза компетентна е държавата членка по пребиваване на безработното лице, чийто период на последна трудова заетост е бил в друга държава – членка. Но и в този случай, съгласно чл. 62 § 3 от Регламента, компетентната по изключение институция по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа в другата държава-членка съгласно правилото на чл. 62 § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Ето защо е неправилно тълкуването на органа за това, че нормата на чл. 62 § 3 от основния регламент дерогира приложението на разпоредбите на чл. 62 § 1 и § 2 от същия.

Поради изложеното, съдът приема, че решение № 1040-15-97/14.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]-00-10667-4 от 11.02.25 на ръководителя на осигуряването за безработица са незаконосъобразни, като издадени в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което следва да бъдат отменени. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателката заявление, съобразно указаното в мотивите на решението.

С оглед изхода на делото, предвид направеното от адв. Г. искане за присъждане на разноски за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА на материално затруднено лице, съдът намира същото за основателно. Ответникът следва да заплати в полза на адв. Г. адвокатски хонорар от 500 лв. съгласно чл.8 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а на жалбоподателката сумата от 10 лв. държавна такса.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пловдив, 13 състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Р. Б. М. от [населено място] решение № 1040-15-97/14.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което се потвърждава разпореждане [номер]-00-10667-4 от 11.02.25 на ръководителя на осигуряването за безработица.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пловдив за ново произнасяне съгласно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на адвокат Д. К. Г. от АК Благоевград сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Р. Б. М. от [населено място] сумата от 10 лв. разноски.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 119 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО.