№ 473
гр. Горна Оряховица, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова-КараИ.а
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-КараИ.а Гражданско дело
№ 20244120102025 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че сключил с И. Й. И. – брат
на ответника, договор за издаване на кредитна карта № VC271630/01.06.2018
г., по силата на който му предоставил кредитна карта с разрешен кредитен
лимит 1 000 лв. Уговорено било заплащане на договорна лихва от 18.90 %.
Твърди, че договорът предвиждал при частично или пълно усвояване на
лимита, на кредитополучателя се издава месечно извлечение с посочване на
усвоената сума, договорната лихва върху нея и размера и срока за погасяване
на минималната месечна вноска. Твърди, че след 02.04.2011 г. плащането на
месечните вноски по кредита било преустановено, с което не били изпълнени
задълженията по 42 месечни извлечения. При опит на ищеца да обяви
предсрочната изискуемост на кредита на кредитополучателя, било
установено, че той е починал и оставил за единствен наследник ответника П.
Й. И., негов брат. Твърди се, че поканата до него е връчена по реда на чл.47
ГПК на 11.04.2024 г. Моли за постановяване на решение, с което ответникът
бъде осъден да му заплати 915,42 лв. – главница по договор за издаване на
кредитна карта № VC271630/01.06.2018 г., сключен с И. Й. И.; 280,79 лв. –
договорна лихва за периода от 02.04.2021 г. до 04.08.2024 г. и 635,31 лв. –
мораторна лихва за периода от 02.04.2021 г. до 04.08.2024 г.
Ответникът П. Й. И. не е подал отговор на исковата молба в срока по
1
чл.131, ал.1 ГПК, не се явява в проведените съдебни заседания и не заема
становище по исковете.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД – за
присъждане на вземания по договор за потребителски кредит и обезщетение
за забава. Уважаването на исковете е предпоставено от кумулативното
установяване на следните материалноправни предпоставки: че между ищеца и
И. Й. И. е възникнало правоотношение по сключен договор за договор за
издаване на кредитна карта № VC271630/01.06.2018 г.; че кредитният лимит
бил усвоен; че И. Й. И. е починал; че ответникът приел наследството,
останало след смъртта на И. Й. И.; че на 11.04.2024 г. предсрочната
изизкуемост на кредита била обявена на ответника и размерът на непогасения
остатък от задълженията.
От неоспорения по авторство договор за издаване на кредитна карта №
VC271630/01.06.2018 г. се установява, че ищецът се е задължил да предостави
на И. Й. И. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от 1000 лв.,
който да бъде усвояван и ползван чрез издадена от ищеца кредитна карта, в
т.ч. плащане на задължения, стоки, услуги, теглене на пари в брой (чл.5 от
общите условия към договора). Съгласно чл.8 от общите условия, ищецът се
задължил да издава месечни извлечения, включващи всички извършени
транзакции, всички месечни вноски (при покупка на вноски) и всички
дължими лихви, такси и други разходи, дължими съгласно приложение № 1,
общите задължения за периода и минималната месечна вноска – процент от
усвоения, но непогасен кредитен лимит към деня на приключване на
съответния месечен отчет (чл.9.1. от общите условия). Съгласно чл.9 от
общите условия кредитополучателят можел да погаси задълженията по
договора до датата на издължаване, посочена в месечното извлечение или
изцяло, или отчасти, като в последния случай непогасената част от усвоения
лимит се олихвявала с възнаградителна лихва, посочена в Приложение № 1
към договора (чл.10.1 от общите условия), но в тези случаи следва да заплати
най-малко минималната месечна вноска, като и всички задължения, за които е
в забава и всяка сума, с която е превишил кредитния лимит. При частично
изпълнение, уговорената в чл.9.3. поредност на погасяването на задълженията
било: лихви; такси и разходи; покупки; месечни вноски (при покупка на
изплащане); теглене на пари в брой или преводи. Съгласно чл.9.6. при
неплащане на падежа на минималната вноска, кредитополучателят дължал
заплащане на обезщетение за забава върху целия погасен, но неусвоен
кредитен лимит. В чл.20.2. от общите условия било уговорено, че при
непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни
месечни извлечения, банката може да обяви задължението за изцяло
предсрочно изискуемо. Разпоредбата на чл.10.1. от общите условия препраща
2
към приложение № 1 относно размера на възнаградителната лихва. В същия
смисъл са и твърденията на ищеца в уточнителната молба от 08.10.2024 г.
Видно от представеното приложение № 1, в него са посочени само размерите
на дължимите такси за различни услуги и отделни транзакции по ползване на
кредитната карта, но не и възнаградителна лихва, поради което няма
основание да се приеме, че такава е уговорена между страните, а още повече и
в посочения от ищеца размер – 18,9 % .
От заключението по задача № 1 на съдебно-счетводната експертиза се
установява, че извършените операции с картата, представляващи и
усвоявания на лимита са на обща стойност 1 506,91 лв. за периода от
22.06.2018 г. до 28.03.2021 г., сред които покупка на стоки еднократно и на
вноски, плащане на POS, теглене в брой от банкомат.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 501/27.02.2025 г. на
Община Горна Оряховица и справка за гражданско състояние от 04.01.2024 г.,
изготвена от ЧСИ В. Г., кредитополучателят И. Й. И. е починал на 25.03.2021
г. неженен и без деца, като и двамата му родители са починали преди него.
Единствен призован към наследяване от трети наследствен ред (чл.8 ЗН) е
неговият брат – ответникът П. Й. И.. Кредитополучателят И. Й. И. е починал
докато е било висящо воденото от него, ответникът и други лица гр.д. №
1784/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като в открито
съдебно заседание от 11.05.2021 г. е допуснато изменение на иска по молба от
П. Й. И. да се допусне изкупуване по реда на чл.33, ал.2 ЗС и на идеални части
от недвижими имоти, припадащи се на починалия му брат И. Й. И.. С
посоченото ответникът е приел наследството, останало от неговия брат по
реда на чл.49, ал.2 ЗН, доколкото разпореждането с иска по гр.д. № 1784/2020
г. по описа на съда в посочения по-горе смисъл несъмнено и недвусмислено
манифестира намерението му да приеме наследството, получавайки право да
изкупи и дела от имота, припадаща се на неговия брат. Приемането на
наследството с конклудентни действия изключва искането по чл.51 ЗН,
каквото бе направено в хода на настоящото производство, доколкото правото
на наследяване вече е било упражнено с посоченото разпореждане. С
приемането на наследството по този начин ответникът е задължен да отговаря
и спрямо кредиторите на своя починал брат за задълженията, включени в
наследствената маса. За посоченото е без значение, че с кредитната карта е
извършена транзакция след смъртта на кредитополучателя, което също
съставлява разпореждане за приемане на наследството, защото ответникът е
бил единственият призован към наследяване.
От заключението по експертизата е явно, че при открИ.е на
наследството И. Й. И. е имал дължими и непогасени задължения по договора.
Съгласно заключението по задача № 2 от експертизата през периода от
30.07.2018 г. до 23.02.2021 г. са заплатени общо 1 193 лв., като сумите са
внасяни всеки месец. Доколкото за посочения период не са начислявани лихви
за забава, а договорна лихва не се установи да е уговаряна, при спазване на
поредността по чл.9.3. от общите условия и видно от представените в
3
табличен вид начисления, посочената сума е послужила за заплащане на
всички начислени такси (192,14 лв.). Не се твърди от ищеца, нито се
установява от доказателствата да е сключван договор за застраховка
„Покритие на задълженията“ към процесния договор, поради което в
посочената част начисленията и плащанията, установени от счетоводните
записвания, не следва да се вземат предвид. С остатъка от сумата (1 000,86
лв.) следва да бъде погасена съответна част от усвоената главница (общо
1 506,91 лв., в т.ч. и 40,40 лв. от 28.03.2021 г.), поради което към датата на
открИ.е на наследството е останала дължима главница от 506,05 лв., в т.ч.
40,40 лв. от 28.03.2021 г., за заплащане на която отговаря ответникът.
Доколкото не се претендира заплащане на такси за обслужване на
кредита, то начисляването им след преустановяване на плащанията,
установено с експертизата, е ирелевантно. Видно от заключението по
експертизата след смъртта на кредитополучателя заплащането на
ежемесечните минимални суми за погасяване било преустановено. Така още с
издаване на месечните извлечения за месеците април и май 2021 г. били
осъществени предпоставките на чл.20.2. от общите условия за настъпване на
обективната предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Макар в договора да не е уговорено, че се дължи уведомяване на
кредитополучателя за упражняване на правото на кредитора да отнеме
преимуществото на срока, съгласно разрешението в т.18 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, приложимо
за ищеца предвид качеството му, изискуемостта настъпва не само с
обективния факт на неплащане на определен брой вноски, но след обявяване
на длъжника на предсрочната изискуемост. Именно с обявяването, той
упражнява потестативното си право на едностранна промяна на договора.
Едва след като кредиторовото уведомление е достигнало до длъжника,
настъпват неблагоприятните за него последици от загубване на
преимуществото на срока, ако към този момент са били налице и обективните
предпоставки за възникване на това право (така и Решение № 23/24.03.2015 г.
по т.д. № 1717/2013 г. на I Т.О. на ВКС; Решение № 161/08.02.2016 г. по т.д. №
1153/2014 г. на II Т.О. на ВКС). Видно от констативен протокол №
3680/17.07.2024 г. по преписка № 20247250400004 на ЧСИ В. Г. и
приложените към него разписка изх.№ 831/05.01.2024 г. по преписка №
20247250400004, покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.47,
ал.1 ГПК, предсрочната изискуемост била обявена на ответника като
наследник на своя брат по реда на чл.47, ал.1 ГПК на 11.04.2024 г.
Съгласно заключението по експертизата за периода от 09.04.2021 г. до
11.07.2022 г. били начислени лихви за просрочие от общо 164,58 лв. След
посочената дата до датата на настъпване на предсрочната изискуемост няма
данни и счетоводни записвания от самия ищец за начисляване на лихви за
забава. Съгласно чл.20.2. в хипотеза на настъпила предсрочна изискуемост,
лихвата за забава се дължи от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.418 ГПК, или в случая – от предявяване на иска.
4
Така с оглед всичко изложено, ответникът е приел с конклудентни
действия наследството, останало след смъртта на своя брат, поради което
отговаря за задълженията по процесния договор, включени в наследствената
маса – усвоена, но непогасена от него главница от 506,05 лв., както и
обезщетение за забава в плащането от 164,58 лв. за периода от 09.04.2021 г. до
11.07.2022 г. Исковете следва да бъдат уважени в посочените размери, а в
останалата част до претендираните суми, както и изцяло искът за заплащане
на договорна лихва – да бъдат отхвърлени.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
да му се присъдят направените разноски в заповедното и в исковото
производство съразмерно на уважената част от исковете. От негова страна е
направено такова искане и са представени доказателства да е сторил разноски
в размер на 953,26 лв. (73,26 лв. за заплащане на държавна такса; 400 лв. за
заплащане на депозит за възнаграждение на вещо лице и 480 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение), от които му се следват пропорционално 349,05
лв.
Ответникът не е представил доказателства да е сторил разноски в
производството, поради което присъждане на такива съразмерно на
отхвърлената част от исковете не му се следва.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Й. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.*****,
общ.****, ул.“****“ № *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район „Витоша“,
ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано съвместно от всеки двама
изпълнителни директори П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. или А. А. М., или от
прокурист, заедно с изпълнителен директор, по договор за издаване на
кредитна карта № VC271630/01.06.2018 г., сключен с И. Й. И., ЕГН
********** сумите както следва: 506,05 лв. /петстотин и шест лева и пет
стотинки/, представляваща усвоена и непогасена главница, ведно със
законната лихва от 17.09.2024 г. до окончателното й изплащане и 164,58 лв.
/сто шестдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва за периода от
09.04.2021 г. до 11.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска да се приеме за
установено съществуване на вземане за главница в частта над присъдените
506,05 лв. /петстотин и шест лева и пет стотинки/ до претендираните 915,42
лв. /деветстотин и петнадесет лева и четиридесет и две стотинки/, или за
сумата от 409,37 лв. /четиристотин и девет лева и тридесет и седем
стотинки/; изцяло иска за заплащане на договорна лихва за периода от
5
02.04.2021 г. до 04.08.2024 г. за сумата от 280,79 лв. /двеста и осемдесет лева
и седемдесет и девет стотинки/; в частта над присъдените 164,58 лв. /сто
шестдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/ до претендираните
635,31 лв. /шестстотин тридесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, или за
сумата от 470,73 лв. /четиристотин и седемдесет лева и седемдесет и три
стотинки/, както и за периодите от 02.04.2021 г. до 08.04.2021 г. и от
12.07.2022 г. до 04.08.2024 г.
ОСЪЖДА П. Й. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.*****,
общ.****, ул.“****“ № *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район „Витоша“,
ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано съвместно от всеки двама
изпълнителни директори П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. или А. А. М., или от
прокурист, заедно с изпълнителен директор сумата от 349,05 лв. /триста
четиридесет и девет лева и пет стотинки/, представляваща направени
разноски за заплащане на държавна такса, депозит за възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6