№ 450
гр. П., 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Наталия Д.
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20235220100226 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.318 и сл.от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от В. Д. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „В. А.“ № 5, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ц. С.“ № 28,
адвокатска кантора № 12, чрез адвокат И. Г., против С. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „А. С.“ № 44, вх.Б, ет.3, с която моли съда да прекрати брака между страните, като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 25.11.2005 г., който е
втори и за двамата. От брака си имат две пълнолетни деца - С. С. С. родена на 07.10.2004 г.
и К. С. С., родена на 07.10.2004 г.. Посочва, че семейното им жилище представлява
апартамент, находящ се в гр. П., ул. ”А. С.” № 44, вх. Б, ет. 3, собственост на ответника.
Ищцата твърди, че в началото съвместното им съжителство протичало нормално.
Впоследствие по време на брачния им живот ответникът станал раздразнителен, избухлив и
злоупотребявал с алкохол, от години проявявал психически тормоз над нея, включително
пред децата. Сочи, че на 15.01.2023 г. вечерта я изгонил с децата от семейното жилище и
това наложило ищцата и децата да се установят в жилището на нейните родители. Твърди,
че с ответника са отчуждени, както и че той от години се е дезинтересирал от нуждите на
семейството. Предлага постигане на споразумение с ответника за развод по взаимно
съгласие.
В проведеното съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат И. Г. от АК П.,
като моли съда да уважи исковата молба и да прекрати брака.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът С. К. С. не депозира отговор на исковата
1
молба.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответникът не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 25.11.2005 г. страните сключили граждански брак в гр. П., с акт за граждански
брак № 0488 от 25.11.2005 г., видно от приложеното удостоверение за сключен граждански
брак на общ. П.. Съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – С. вместо
предбрачното фамилно име Н..
От удостоверение за раждане серия и номер „****“, издадено въз основа на акт за
раждане №1398 от 11.04.2004 г. на общ. П. и удостоверение за раждане серия и номер „Р
001385“, издадено въз основа на акт за раждане №1397 от 11.04.2004 г. на общ. П., се
установява, че страните са родители на децата К. С. С., родена на 07.10.2004 г. и С. С. С.,
родена на 07.10.2004 г.
По делото е разпитан свидетелят Г. Й. М. – дъщеря на ищцата от първия й брак, която
споделя, че познава ответника, с който през последните 8 години майка й не живеела.
Изяснява, че през този период той се прибирал около два пъти при майка й, като
злоупотребявал с употребата на алкохол. Споделя, че през месец януари 2023 г. ответникът
изгонил майка й и двете й полусестри. Посочва, че през последните години ответникът не се
е отнасял добре с майка й. След като е употребявал алкохол, ответникът е причинявал на
майка й, както емоционален тормоз, така и физически. Твърди, че майка й не поддържа
връзка със съпруга си С..
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, последователни и
непротиворечащи на събраните по делото доказателства, като съобрази и разпоредбата на
чл.172 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както следва:
брачен иск с правно основание чл.49, ал.3 СК за прекратяване на брака на страните с развод,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия по вина на съпруга и небрачни
искове с правно основание чл.53 СК за фамилното име на съпругата след развода и чл.56 СК
за ползване на семейното жилище след развода.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на
брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от
процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително
2
осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.
От коментираните по-горе доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен. Същият не се характеризира с изискваното от закона съдържание за
една нормална брачна връзка и в отношенията между съпрузите не съществува присъщата
на тази връзка общност от духовни, морални, биологични и икономически елементи. Между
съпрузите са налице отношения на неразбирателство, като съпрузите трайно не изпълняват
задълженията си, вменени им с разпоредбите на чл.14, чл.15 и чл.17 СК. Бракът между тях
не изпълнява своята социална функция и запазването му би било вредно за съпрузите,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност. Установи се от събраните доказателства, че през последните осем
години страните фактически не живеят заедно, както и че отношенията между съпрузите са
влошени.
Съдът, за да се произнесе на основание чл.49, ал.3 СК по въпроса за вината, съобрази,
че страните най-малко от около осем години не съжителстват заедно и не поддържат брачна
връзка. Настъпилата фактическа раздяла безспорно е довела до разрушаване на брачната
привързаност, взаимното доверие и разбирателство и разкъсване на брачната връзка, но от
значение, в контекста на повдигнатия спор, са причините за разстройството на брачните
отношения и дали същите са вследствие поведението на двамата съпрузи или само на
единия от тях. С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че вина за
разстройството на брачните отношения има съпругът, който с поведението си,
упражнявайки психическо и физическо насилие спрямо съпругата си, е довел до дълбокото
и непоправимо разстройство на брака между страните. В оборване на твърденията на
ищцата не бяха ангажирани никакви доказателства от ответника.
По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК, направено от ищцата,
съдът намира, че след прекратяване на брака съпругата следва да възстанови предбрачното
си фамилно име Н..
Съобразно разпоредбата на чл.56, ал.1 СК, когато от брака на съпрузите няма
ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното
жилище след развода, само ако има изрично искане от някой от съпрузите с жилищна нужда.
В случая с исковата молба е направено искане, семейното жилище, находящо се в гр. П., ул.
„А. С.“ № 44, вх.Б, ет.3, да се предостави на ответника, тъй като е негова лична собственост.
Съдът намира, че същото следва да се уважи.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса за развод в размер на 50
лева, която ответникът следва да заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения на 25.11.2005 г. с акт за граждански брак № 0488
от 25.11.2005 г. на общ. П. граждански брак между В. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „В. А.“ № 5 и С. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „А. С.“ № 44, вх.Б, ет.3, като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга С. К. С.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК, във връзка с чл.326 ГПК, след
прекратяване на брака В. Д. С. да носи предбрачното си фамилно име Н..
Семейното жилище, находящо се в гр. П., ул. „А. С.“ № 44, вх.Б, ет.3, се предоставя
за ползване на съпруга С. К. С..
ОСЪЖДА С. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „А. С.“ № 44, вх.Б, ет.3, да
заплати по сметка на Районен съд П., окончателна държавна такса по бракоразводното
производство в размер на 50,00 лева /петдесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4