№ 1263
гр. София, 25.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110116347 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба (с изменена претенция съгласно
протоколно определение от 23.10.2024 г., на лист 74 от делото на А. Н. И.
срещу *******, с която са предявени претенции за признаване за установено
по отношение на ответника, че клаузата на чл. 29 от Договор за паричен заем
№ 110GS/06.12.2022 г., сключен между страните, която предвижда неустойка в
размер на 0,9 % от стойността на усвоеното по кредита на ден в случай, че
ищцата не предостави обезпечение по кредита, не обвързва страните поради
нищожност поради противоречие със закона – неравноправност,
заобикалянето му, или противоречие с добрите нрави, както и за осъждане на
ответника да плати на ищцата 110 лева – недължимо платени суми по
горепосочения договор, който бил изцяло нищожен, ведно със законната
лихва за забава за плащане на тази сума от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
паричен заем № 110GS/06.12.2022 г., по силата на който ответникът се
задължил да отпусне на ищцата 500 лева при лихва от 36 % годишно, които
ищцата следвало да върне за период от 30 дена след сключване на договора, а
общата дължима се сума за усвоени 500 лева била 515 лева. Твърди се, че в чл.
19 от договора било уговорено задължения на ищцата да осигури поръчител
на задължението или да го обезпечи с банкова гаранция, а в чл. 29 било
предвидено, че ако ищцата не предостави едно от тези две обезпечения,
следва да заплаща по 0,9 % от усвоената от нея сума на ден като неустойка.
Твърди се, че ищцата платила общо 625 лева, от които 110 лева като
1
неустойка. Договорът се оспорва като нищожен поради противоречие със
закона – липса на един от реквизитите – годишния процент на разходите
(ГПР), за който се поддържа, че е неправилно изчислен, защото не включва
неустойката за непредставено обезпечение, а действителният ГПР е в пъти по-
висок от законово определения максимум. Поддържа се, че уговорената
неустойка е прекомерна, а освен това е резултат от неравноправна клауза, тъй
като е за акцесорно задължение, от чието неизпълнение ответникът не е
търпял вреди. Освен това неустойката била уговорена в противоречие със
забраната при забава за изпълнение по договор за потребителски кредит,
потребителят да дължи само лихва. Поддържа се освен това, че договорът е
нищожен и поради неспазена форма – същият е с шрифт, чийто кегел е по-
малък от 12 пункта, а също и поради използване на заблуждаващи практики.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – *******, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа, че ищцата
била встъпила доброволно в договора, поради което не можела да оспорва
клаузите в него като неравноправни. Излага множество аргументи относно
допустимостта на неустойката; това, че обезпечава легитимен интерес на
ответника, както и че размерът на неустойката можело да се уговори свободно
от страните и размерът бил приет от тях. Поддържа, че неустойката не е
начислявана от ответника и не е била платена от ищцата. Иска отхвърляне на
исковете претендира разноски.
В съдебното заседание ищецът поддържа иска, както и направеното
изменение. Ответникът с писмена молба поддържа, че били спазени правилата
за изчисляване на ГПР по договора, като неустойките не се включвали при
изчисляване на разходите по кредита.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 38 – 40 от делото Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия № 110GS/06.12.2022 г.
ответникът се задължил да отпусне на ищцата потребителски кредит в размер
на 500 лева, като тази сума (наречена „първи транш“, който се заплаща в деня
на сключване на договора) следвало да се върне в срок от 1 месец от
отпускането , заедно с лихва в размер на 36 % годишно, като е посочено, че
ГПР е 42,58 %, а кредитът следва да бъде обезпечен с поръчител или банкова
гаранция, като сумата за връщане е 515 лева. В чл. 19 от договора за кредит е
предвидено, че поръчителят следва да отговаря на условия, посочени в общите
условия към договора за кредит, а в чл. 29 – че ако не бъде учредено
поръчителство ищцата ще дължи неустойка в размер на 0,9 % от усвоената
сума (т.е. 4,50 лева) за всеки ден, в който не е учредено поръчителство, като
изрично е посочено, че кредитоспособността на ищцата е оценена именно във
връзка с евентуалното поръчителство.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 23.10.2024 г. (на лист 74 от делото), а в писмен вид –
2
на лист 70 – 72 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, ГПР по кредита,
изчислен като 42,58 % включва само лихвените разходи, а ако се включи и
неустойката за неосигуряване на обезпечение на кредита, ГПР би бил 64,58 %,
като ищцата е изплатила на 09.12.2022 г. по кредита 625 лева, които включват
и 110 лева неустойка.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване
на недействителност на договорна клауза за неустойка поради противоречие
със закона, заобикаляне на закона, или неравноправност (три евентуални
основания) с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка
с чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПКр, и за осъждане
на ответника да върне неоснователно получени от ищцата суми поради
изначално нищожен договор с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр; чл. 10 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПКр.
Първоначалният иск се уважава, ако съдът установи, че между страните
има сключен договор и уговорка за неустойка, като уговорената неустойка не
изпълнява присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съединеният осъдителен иск се уважава, ако съдът при преценка на ефекта на
неустоечната клауза и текста на договора установи, че същата не отговаря на
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, или
договорът е изписан с шрифт, по-дребен от предвидения в закона минимум,
или годишният процент на разходите е неправилно посочен, което съгласно
решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 ****** се приравнява на
липса на посочен ГПР, и се установи, че ищцата е платила на ответника в
повече от отпуснатото по договора.
По първия иск – за прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка,
съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от
23.11.2023 г. по дело C-321/22 Provident Polska до уреждане на отношенията
между страните установяване на неравноправността на такава клауза е винаги
допустимо.
Уговорената неустойка предвижда обезщетение без краен срок за
неизпълнение на свързано задължение по договора, което макар и да може да
уврежда кредитора, не му създава вреди в размер на 4,50 лева на ден, като
законната лихва за невръщане на сумата от 500 лева е от порядъка на 0,14 –
0,16 стотиники на ден, а в България законната лихва е много по-висока дори от
средната пазарна такава. Поради това клаузата за неустойка е неравноправна,
тъй като урежда прекомерно задължение за неустойка и противоречи на чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, и следователно е нищожна. Искът следва да се уважи.
По осъдителния иск:
Ответникът поддържа, че неустойката, включена в договора за кредит не
следвало да се включва в разходите, които формират ГПР. Това не е така, тъй
3
като в случая не става въпрос за неизпълнение на договорно задължение, а за
търговска практика на ответника, която е явна от текста на договорите му и
общите му условия, като съгласно § 1, т. 1 ЗПКр разходите за отпускане на
кредита при определени „търговски условия“ се включват в общия размер на
разходите и са част от формулата за изчисление на ГПР. В договора за кредит
между страните на практика се съдържат две различни търговски оферти – ако
ищцата успее да обезпечи кредита, тя ще плати само лихва, но осигуряването
на това обезпечение всъщност може да доведе до допълнителни разходи за
нея, които също е следвало да се включат в ГПР, а това не е направено. Ако
ищцата избере другото възможно „търговско условие“ – кредит без
обезпечение, което ответникът признава, че съществено променя стопанския
риск за него, на нея и се предлага кредит с неустойка, която се превръща в
условие за усвояването му, поради което неустойката по чл. 29 следва да се
включи в ГПР, като така същият би бил над 60 % според вещото лице, т.е.
целият договор е нищожен и на основание чл. 23 ЗПКр ищцата е дължала
връщане само на главницата.
Установено е от вещото лице, че ищцата е заплатила 625 лева, т.е. със
125 лева повече от получените от нея 500 лева, поради което заявената
претенция за 110 лева следва да бъде уважена и ответникът да бъде осъден да
ги върне на ищцата.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същата е доказал разноски в размер на 300 лева – депозит за вещо лице;
247,10 лева – държавна такса, и 1680 лева – адвокатски хонорар по договор от
19.09.2024 г. (на лист 54 от делото), който съдържа и разписка за плащане,
поради което следва да му се присъдят общо 2227,10 лева разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Н. И. иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4
ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПКр по отношение на *******, с
ЕИК: *******, и адрес на управление: ********, че договорът на дружеството
с А. Н. И., с ЕГН: **********, и адрес: **********, а именно Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия № 110GS/06.12.2022 г.
следва да се прилага без клаузата на чл. 29 от същия, уреждаща заплащане на
неустойка, тъй като тя е нищожна като неравноправна.
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр; чл. 10 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр *********, с
ЕИК: *******, и адрес на управление: ********, да плати на А. Н. И., с ЕГН:
**********, и адрес: **********, сумата от 110 лева (сто и десет лева) –
неоснователно платени лихви и други разходи по нищожен Договор за
4
потребителски кредит под формата на кредитна линия № 110GS/06.12.2022 г.,
ведно със законната лихва за забава за плащане на тази сума от 21.03.2024 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр; чл. 10 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр *********, с
ЕИК: *******, и адрес на управление: ********, да плати на А. Н. И., с ЕГН:
**********, и адрес: **********, сумата от 2227,10 лева (две хиляди двеста
двадесет и седем лева и 10 стотинки) – разноски по делото.
УКАЗВА на адв. Д. М. с оглед на възражениета му по жалби за бавност
на 28. състав на Софийския районен съд да прегледа датата на подписване на
настоящото решение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5