РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Русе, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520103653 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240,
ал.1 и чл. 86 ЗЗД, а в условията на евентуалност искове с правно основание
чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
срещу Н. Т. М., в която се твърди, че по силата на Приложение № 1 от
11.07.2022г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.02.2022г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон България“ е
прехвърлило на ищцовото дружество вземания, произтичащи от Договор за
потребителски кредит №**** от 18.02.2020г., сключен между цедента и
ответника Н. Т. М.. Ищцовото дружество било упълномощено от
първоначалния кредитор да съобщи извършената цесия, каквито действия
били предприети по отношение на ответника. В условията на евентуалност,
ако се приеме, че не е налице редовното съобщаване на цесията, съгласно
утвърдената съдебна практика следвало да се приеме, че той е редовно
уведомен за това обстоятелство с връчване на препис от настоящата искова
молба.
На основание сключения с първоначалния кредитор договор, на
1
ответника бил предоставен кредит в размер на 6000лв. която сума следвало да
върне в срок до 15.03.2025г., на 60 броя равни месечни вноски, всяка от които
182,36лв., включващи и договорна лихва. Кредитополучателят не изпълнявал
в срок задълженията си, поради което кредиторът приел, че са налице
предпоставки за предсрочна изискуемост на вземането му – съгласно чл. 5 от
ОУ към договора, основание за такава било просрочието на две или повече
месечни вноски. На длъжника било изпратено уведомление за настъпилата
предсрочна изискуемост на задължението му, получено на 11.04.2023г.
За дължимите от ответника суми по процесния договор, ищцовото
дружество депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе и срещу Н. Т. М. издадена Заповед
№***/02.05.2023г. за изпълнение за сумите: 4 413,64 лв., представляваща
главница за период от 15.01.2022г. до 15.03.2025г., по отношение на които е
обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 11.04.2023г., ведно със
законна лихва за период от 28.04.2023г. до изплащане на вземането, сумата 1
492,36лв., представляваща договорна лихва за период от 15.01.2022 г. (падежа
на първата неплатена погасителна вноска) до 11.04.2023г. - датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, сумата 536,46лв.,
представляваща обезщетение за забава за период от 16.01.2022г. до
28.04.2023г., както и държавна такса в размер на 128,85лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Срещу издадената заповед и в срока по чл. 414 ГПК, ответникът като
длъжник е депозирал възражение, което не е обосновал. С оглед на това съдът
е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си
по издадената заповед за изпълнение.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
признато за установено, че Н. Т. М. дължи на Агенция за събиране на
вземания” ЕАД горепосочените суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе, а в условията на
евентуалност ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
същите суми.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е изразил становище по
допустимостта и основателността на предявените искове.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по следните съображения :
2
Ответникът, редовно уведомен, не представя в срок отговор на
исковата молба, не се явява в първото по делото заседание и не прави искане
то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът е поискал при наличие на
предвидените в закона предпоставки постановяване на неприсъствено
решение.
На страните са указани и последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на
ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата
молба и неявяване в съдебно заседание, както с разпореждането по чл. 131
ГПК, така и с определението по чл. 140 ГПК. Предявените по делото искове
са допустими и вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените към нея писмени доказателства.
От приложените по делото договор за потребителски паричен кредит
от 18.02.2020г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон
България“ в качеството на кредитодател и ответника в качеството на
кредитополучател се установява размера на получена в заем от ответника
сума, както и условията при които следва да я върне, ведно с договорната
лихва и разноските по кредита. Представен е и договора за цесия сключен
между първоначалния кредитор и ищцовото дружество, както и
приложението към него от 11.07.2022г., в което вземането от ответника е
индивидуализирано под №**. Неоспорени тези доказателства дават
основание да се приеме, че претенциите на ищеца са вероятно основателни,
който извод не се променя и след служебно извършената проверка от съда за
наличие на неравноправни клаузи в процесните договори, от които да
произтичат исковите претенции.
В полза на ищцовото дружество и срещу ответника е издадена заповед
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС-Русе за сумите: 4 413,64
лв. главница, 1 492,36лв. договорна лихва за период от 15.01.2022г. до
11.04.2023г., 536,46лв., обезщетение за забава за период от 16.01.2022г. до
28.04.2023г., държавна такса в размер на 128,85лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. Депозираното възражение от ответника в
заповедното производство не е аргументирано, поради което и съдът в
настоящото производство няма възможност да се произнесе по евентуалните
възражения на ответника, извън тези за които следи служебно.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предвидени в
3
закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в
този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239
ал.2 ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски за
настоящото производства в размер на 157,36лв. за държавна такса и 150лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските за заповедното
производство в размер на 178,85лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Т. М. ЕГН********** с адрес
гр. Русе, **** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 по Договор за
потребителски паричен кредит от 18.02.2020г. сумите: 4 413,64 лв.,
представляваща главница за период от 15.01.2022г. до 15.03.2025г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
11.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2023г. до
изплащане на вземането, сумата 1 492,36лв., представляваща договорна лихва
за период от 15.01.2022г. (падежа на първата неплатена погасителна вноска)
до 11.04.2023г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост, сумата 536,46лв., представляваща обезщетение за забава за
период от 16.01.2022г. до 28.04.2023г., за които суми е издадена Заповед
№***/02.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.
№***/2023г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Н. Т. М. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** да заплати
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК203670940, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис –
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 178,85лв. разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС - Русе и сумата от
307,36лв. разноски за настоящото исково производство.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е окончателно и не
4
подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5