№ 2593
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110129111 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба вх.№ 164316/21.05.2024 г. на М. А. Ч.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. кс, бл. 211, вх. Е, ет. 4, ап. 100, чрез
пълномощника си адвокат М. М. – САК, съдебен адрес: гр. П, бул. Пещерско
шосе 81, ет. 3, ап. Б, срещу „ИАМ“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „ДН“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г Т
и А М и „ФБ“ ЕООД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „ДН“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от ПБД с която са
предявени са субективно съединени искове с правно основание: по чл. 55, ал. 1
предл. първо ЗЗД, за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца сума
в размер на 50 лева, представляваща платени при изначална липса на
основание суми по недействителен Договор за паричен заем № .......... от
15.09.2021 г., сключен между страните, както и по чл. 55, ал. 1 предл. първо
ЗЗД, за осъждане на втория ответник да заплати на ищеца сума от 300 лева,
представляваща недължимо заплатена сума по недействителен Договор за
предоставяне на гаранция № .......... от 15.09.2021 г., сключен между страните,
ведно със законната лихва върху всяка една от двете главници от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил договор за паричен
1
заем № Договор за паричен заем № .......... от 15.09.2021 г. с „ИАМ“ АД в
размер на 1000.00 лева и общо дължима сума от 1082.62 лв., със срок на
кредита от 11 вноски при ГПР от 40.57 % и ГЛП от 35 %. Сочи се, че в чл. 4 от
твърдения договор било уговорено лично обезпечение с две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала
кредита. На същата дата бил сключен договор за предоставяне на гаранция №
.........., чрез който „ФБ“ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ИАМ“
АД задълженията на ищеца.
Твърди се, че по Договора за паричен заем ищцата заплатила сумата от
1050 лв., а по Договора за предоставяне на гаранция – 300 лв. Счита, че
договорът за паричен заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 11, ал. 1, точки 10 и 19 и ал.4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК.
Твърди, че и Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, на основание
чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 19,
ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Излага съображения в подкрепа на доводите си.
Излагат се доводи, че не е посочен коректен годишен процент на
разходите по Договора за кредит, тъй като не е включен разхода по договора за
поръчителство, а не на последно място двете дружества ответници се явяват
свързани лица. Счита, че договорите са нищожни и поради накърняване на
добрите нрави, а Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и поради
това, че нарушава нормативно предвидения ГПР и заобикаляне на закона.
Счита, че договорът за предоставяне на гаранция е недействителен и поради
това, че не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и
води до неравновесие в правата на страните, като е в ущърб на ищеца като
потребител. Счита, че Договорът за поръчителство е неразбираем и не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на същия. Моли съда да уважи исковата молба и да му присъди
разноски.
Ответната страна „ИАМ“ АД в отговора по исковата молба, подаден в
срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковете като неоснователни. Излага
доводи за неоснователност на исковата претенция, оспорва твърденията на
ищеца. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани
и да му присъди разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение, в случай на решение в полза на ищеца.
2
Ответната страна „ФБ“ ЕООД в отговора по исковата молба, подаден
в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковите претенции. Сочи, че
дружеството е получило възнаграждението по договора на валидно правно
основание, а договорът за поръчителство е действителен и отговаря на
приложимите изисквания на закона. Оспорва твърденията за
недействителност на договора или на негови клаузи, като излага подробни
доводи в подкрепа на тезите си. Моли съда да отхвърли исковата молба и да
му присъди разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа
страна следното:
В тежест на ищеца по така предявените искове е да докаже чрез пълно и
главно доказване, наличие на сключен между ищеца и „ИАМ“ АД Договор за
паричен заем с твърдените клаузи, извършено плащане от страна на ищеца в
полза на ответника, което е направено без основание, размера на обедняването
си и обогатяването на ответника за нейна сметка, както и връзка между двете;
наличие на сключен между ищеца и „ФБ“ ЕООД Договор за предоставяне на
гаранция с посочените клаузи, извършено плащане страна на ищеца в полза на
ответника, което е направено без основание, размера на обедняването си и
обогатяването на ответника нейна сметка, както и връзка между двете, както и
всички останали положителни факти и твърдения, от които черпи изгода.
От представения като доказателство по делото Договор за паричен заем
№ .......... от 15.09.2021 г. се установява, че между ищцата М. А. Ч., в
качеството на заемател, и „ИАМ“ АД, в качеството му на заемодател, е бил
сключен договор за заем, по силата на който „ИАМ“ АД предоставило на М.
А. Ч. сумата в размер на 1000 лв., която ищцата се задължила да върне в срок
от 22 седмици на 11 двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер
на 98,42 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер 35,00% и
годишен процент на разходите от 40,57 %.
В чл. 4, ал. 1 от договора е било уговорено, че заемателят се задължава в
срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да
предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама
поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на безсрочен
3
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и
финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последните 2
години; 2) банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя, за сумата от 1082,62
лв. със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант,
което предоставя гаранционни сделки.
По делото се установява също така, че на 15.09.2021 г. между М. А. Ч., в
качеството на потребител, и „ФБ“ ЕООД, в качеството му на гарант, е бил
сключен Договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се
задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „ИАМ“ АД, с наредител-
потребителя, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на
заемната сума в размер на 1000 лева; задължение за плащане на
възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в
случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски и адвокатски хонорари.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на гаранция, за
поемане на описаните по–горе задължения, потребителят дължи
възнаграждение на гаранта в размер на 402,38 лв., платимо разсрочено на
вноски, всяка от които в размер на 36,58 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2
потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в Договора
за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по Договора за
паричен заем.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно–
счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано, се установява, че по процесния Договор за
паричен заем общата изплатена сума на „ИАМ“ АД е в размер на 1079,44
лева, от които 1000 лева главница и 79,44 лева – възнаградителна лихва,
респективно, изплатената сума на „ФБ“ ЕООД по Договор за предоставяне на
гаранция № .......... от 15.09.2021 г. е в размер на 402,38 лева.
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че в ГПР,
4
посочен в Договора за паричен заем, е формиран без в него да бъде включено
задължението по Договора за предоставяне на гаранция.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Сключеният между ищеца и “ИАМ“ АД договор е потребителски,
поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския
кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.
9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма
– чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Преценката относно действителността на процесните Договор за
потребителски кредит и Договор за предоставяне на гаранция следва да се
извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на
приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в
т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД
в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските
сделки (чл. 288 ТЗ, вж. задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т.
3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г.,
ОСТК). В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения
отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за
потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
5
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния Договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 40,57 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „ФБ“ ЕООД, което се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява,
че “ИАМ“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФБ“ ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3
6
от договора за предоставяне на поръчителство, “ИАМ“ АД е овластено да
приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в
полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят
доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им
става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита,
следва да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от
кредитора юридическо лице - гарант. Гореизложеното води и до извода, че в
конкретния случай договорът за гаранция има за цел да обезщети кредитора за
вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика
на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
В частност, общото задължение на ищеца е съответно на вписаните в
погасителния план – неразделна част от договора за кредит, сборни плащания,
в които изрично е посочено и задължението за предоставяне на гаранция
(двуседмичният размер на вноската е начислен като сбор от части от главница
и договорна лихва, както и сумата от 46,98 лв. - двуседмично дължимо
възнаграждение за предоставяне на гаранция). Плащането на
възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и
месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за
предоставяне на гаранция като несъмнен разход действителният ГПР би бил
значително завишен.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и
този за предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с
одобрено от кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на
7
договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор за кредит,
както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за
предоставяне на гаранция, ведно с основното задължение по кредита.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
гаранта за обезпечаване вземанията на “ИАМ“ АД по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита (така Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. №
9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в.
гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че процесните
договори, а именно договор за паричен заем № 420561 и договор за
предоставяне на гаранция № .......... са изцяло нищожни.
В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва и/или други разходи по кредита, съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
Както бе посочено по-горе, от съдебно–счетоводна експертиза се
установи, че по процесния договор за паричен заем общата изплатена сума на
„ИАМ“ АД е в размер на 1079,44 лева, респ. изплатената сума на „ФБ“ ЕООД
по договор за предоставяне на гаранция № .......... от 15.09.2021 г. е в размер на
402,38 лева.
Предвид изложеното, с оглед нищожността на процесните договори и
заявения от ищеца петитум, при съобразяване на диспозитивното начало,
исковите претенции следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.
По разноските.
При този изход на спора, единствено ищецът има право на разноски.
Процесуалният представител на ищцата, претендира адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
което съдът определя в размер на 400 лева за всеки от предявените искове. В
тежест на ответните дружества следва да бъде възложена и сумата в размер на
100 лева, представляваща заплатена от ищеца държавна такса по предявените
искове. Разноски на ответниците не се дължат.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИАМ“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „ДН“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г Т и А М да
заплати на М. А. Ч., ЕГН **********, гр. София, ж.к. кс, бл. 211, вх. Е, ет. 4,
ап. 100, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 50 лв.
(петдесет лева), представляваща недължимо платена сума по нищожен
Договор за паричен заем № .......... от 15.09.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 17.05.2024 г., до окончателното изплащане на
сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лева –
разноски за производството.
ОСЪЖДА „ФБ“ ЕООД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „ДН“ №28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
ПБД да заплати на М. А. Ч., ЕГН **********, гр. София, ж.к. кс, бл. 211, вх.
Е, ет. 4, ап. 100, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 300
лв. (триста лева), представляваща недължимо платена сума по нищожен
Договор за предоставяне на гаранция № .......... от 15.09.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 17.05.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 50 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА „ИАМ“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „ДН“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г Т и А М да
заплати на адвокат М. В. М., с адрес на кантората в гр. П, бул.“Пещерско
шосе“ № 81, ет. 3,ап. Б, сумата от 400 лева(четиристотин лева) адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ на ищцата за
уважения иск, на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „ФБ“ ЕООД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „ДН“ №28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
ПБД да заплати на адвокат М. В. М., с адрес на кантората в гр. П,
бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет. 3,ап. Б, сумата от 400 лева (четиристотин
лева) адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ на
ищеца за уважения иск, на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10