Р Е Ш Е Н И Е
№...
20.11.2017г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 20.11.2017г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава Колева,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №630 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. във връзка с чл. 4, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Молителят С.Р.Т. в молбата си твърди, че с ответника са съжителствали на семейни начала и имат едно дете – В.Р.Г..*** е определен режим на лични контакти на детето с бащата. Ответникът не спазвал определения от съда режим. На 26.09.2017г. молителката била на родителска среща на детето, като след започване на родителската среща, влязъл и ответникът, заедно с детето. Класният ръководител на детето обяснил, че срещата е само за родители и деца не се допускат, поради което ответникът и детето излезли. След това ответникът взел детето в дома си. Молителката се обадила на ответника да върне детето, но същият започнал да я обижда и да я заплашва по телефона, че ще я пребие. Ответникът бил в нетрезво състояние и бил агресивен по телефона, поради което молителката много се уплашила.
Предвид изложеното моли съда да издаде заповед за защита против ответника Р.И.Г..
Ответникът по молбата Р.И.Г. се явява в с.з. и оспорва молбата. Заявява, че не е извършвал никакви действия, с които да застрашава живота и здравето на молителката и на детето. Моли молбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
Страните не спорят, че са живели заедно на семейни начала и следователно ответникът е сред кръга на лицата, спрямо които молителката може да търси защита по реда на ЗЗДН /чл.3, т.2 от ЗЗДН/. Страните имат дете – В.Р.Г., видно от приетото като писмено доказателство копие от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №32/20.04.2010г. на гр.Раднево.
Като доказателство по делото е представена
декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, с която молителката декларира, че на 26.09.2017г.
е била подложена на психическо насилие от Р.И.Г..
От изисканата от съда справка за съдимост на
ответника, се установява, че същият е осъждан за престъпления: по чл.197, т.1, във връзка чл.194, ал.1, във
връзка чл.63, ал.1, т.4, във връзка чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ във връзка чл.2,
ал.2 от НК; по чл.195, ал.1, т.3, предл. 1, т.5 и
т.7, във връзка чл.194, ал.1, във връзка чл.28, ал.1 във връзка чл.55, ал.1,
т.1 от НК; по чл.194, ал.3 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка чл.20 във връчка чл.54 от НК; по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7, във
връзка чл.194, ал.1, във връзка чл.28, ал.1 във връзка чл.55, ал.1, т.1 от НК и
по чл.183, ал.1 от НК.
За изясняване на делото от фактическа страна бе допуснато в качеството на свидетел
лицето Я.Т.С.. Свидетелката излага обстоятелства, че е съсед на молителката и децата
им играят заедно. Познава и ответника и е в добри отношения и с него. На
26.09.2017г. молителката е трябвало да отиде на родителска среща, поради което
оставила детето Владимир да играе пред блока на детска площадка, под надзора на
свидетелката. Децата си играели, когато се появил ответникът. Той взел детето
си и тръгнал към училището. След известно време се върнал и завел детето в дома
си. Детето не искало да тръгва с него, но все пак тръгнало. Свидетелката
забелязала, че ответникът бил в явно нетрезво състояние, тъй като залитал, но
не се противопоставила на желанието му да вземе детето, тъй като той му бил
баща.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля,
тъй като същите са логични, съответстват на другите доказателства по делото и
не са налице данни за заинтересованост на свидетеля от изхода по делото.
Съдът е изискал становище от Дирекция „Социално
подпомагане” гр.Гълъбово, която е представила социален доклад. Видно от
социалния доклад основна причина за конфликти между страните е режимът за лични
отношения на бащата с детето. Ответникът вземал детето във време извън
определеното от съда. Ответникът обаче не намирал това за нарушение, тъй като
страните живеели наблизо и той често виждал детето случайно в междублоковото
пространство. За него било неестествено да не обръща внимание на детето, когато
го види случайно.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира за доказани твърденията на молителката за извършено спрямо нея от Р.И.Г.
домашно насилие. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Осъщественото от ответника спрямо молителката психическо
насилие може да се приеме за домашно насилие по реда на ЗЗДН. Съдът намира, че
ответникът по молбата е осъществил психическо насилие спрямо молителката,
изразяващо се в обиди и заплашване.
При обсъждане на въпроса за основателността на
молбата, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗЗДН,
съгласно която, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита
само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че спрямо
ответника по молбата Р.И.Г. следва
да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДН, като бъде издадена
заповед за защита. Съдът счита, че следва да бъде определен срок от 3 месеца
съгласно чл.5, ал.2 от ЗЗДН при налагане на мярката по чл.5, ал.1, т.2 и 3 от ЗЗДН, предвид необходимостта ответникът да контактува с молителката за
осъществяване на режима за лични контакти с детето им.
На основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН спрямо ответника
Р.И.Г. следва да бъде издадена
заповед за защита, в която да се съдържа предупреждение за последиците от
неизпълнението й по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН извършителят Р.И.Г.
следва да бъде осъден да заплати глоба в
размер на 200 лв. по сметка на Районен съд – Гълъбово.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН следва да бъде
осъден извършителят да заплати държавна такса в размер на 25,00лв. по сметка на
Районен съд – Гълъбово, както и разноските на молителката в размер на 350,00лв.
за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви на основание чл.15 и чл.16, във връзка с чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДН, съдът
Р Е
Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА извършителя Р.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да се въздържа от домашно насилие спрямо С.Р.Т.,***.
ЗАБРАНЯВА на извършителя Р.И.Г., с п.а. и ЕГН да приближава жилището на молителката С.Р.Т. ***, местоработата й в стола на ТЕЦ-*, с.М., общ.Г., както и нейните места за социални контакти и отдих за срок от 3 /три/ месеца, считано от постановяване на решението – 20.11.2017г.
ОСЪЖДА извършителя Р.И.Г.,
с п.а. и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ ГЛОБА в размер на 200,00лв.
/двеста лева/ и държавна такса в размер на 25,00лв.
/двадесет и пет лева/ по сметка на
Районен съд – Гълъбово.
ОСЪЖДА извършителя Р.И.Г., с п.а. и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.Т., с п.а. и ЕГН сумата от 350,00лв. /триста и петдесет лева/, представляващи направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу Р.И.Г., с п.а. и ЕГН, която да съдържа предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал.2 от ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и на Районно управление “Полиция” по настоящия адрес на извършителя и пострадалото лице – за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в 7 дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: