Решение по КНАХД №2680/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А. А. С., [ЕГН], [населено място], [улица], чрез адв.С. П., против Решение № 1062/17.09.2025г. на Районен съд – Варна, XXIX-ти състав, постановено по АНД № 3152/2025г. по описа на същия съд, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4527068 на ОДМВР – Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, й е наложена глоба, в размер на 400,00лв. Със същото решение в полза на ОД МВР – Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв.

Жалбоподателката твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно твърди, че е изтекла давността за преследване по чл.80, ал.3 НК, както и абсолютната давност по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. С молба С.д. № 19101/19.11.2025г. адв.П. поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответната страна – ОД на МВР – Варна, чрез юрк.К. Л. – А., оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки С.д. № 19423/24.11.2025г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли същото да бъде определено в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при издаване на ЕФ не са допуснати процесуални нарушения и същият правилно е потвърден от ВРС. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 24.02.2021г. в 11:36 часа, в гр. Варна, на южен пътен възел „А. мост“ - посока центъра на града, жалбоподателката управлявала лек автомобил с рег.№ [рег. номер], със скорост 83 km/h, в населено място с ограничение за скоростта от 50 km/h. Скоростта била измерена и фиксирана с автоматизирано техническо средство №11743c9.

За да потвърди електронния фиш ВРС е приел, че при съставянето му не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което същият следва да породи целените с него правни последици. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в ел. фиш е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава. В ел. фиш е посочен номера на същия, срещу кого се издава и за какво нарушение. Посочените обстоятелства в достатъчна степен индивидуализират нарушението, нарушителя и наказващия орган. По същество е прието, че в случая нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е за установена скорост от 83 km/h при разрешена за населено място - 50 km/h, т.е. автомобилът, собственост на жалбоподателката, се е движел със скорост превишаваща допустимата от 50 km/h с около 33 km/h – установено след като АНО е приспаднал 3 km/h толеранс от установената с техническо средство скорост 86км/ч. Техническото средство е годно, вписано е в регистъра на одобрените средства за измерване и заснетият клип съдържа всички данни относно документирането и съхраняването на заснетото нарушение. По изложените съображения е прието, че правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана на основание разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, според която превишението на разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 km/h, се наказва с глоба, в размер на 400 лева. В заключение е прието и че нарушението не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид, както и че наложеното наказание е в установения от закона размер.

Така постановеното решение е неправилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и е стигнал до обоснован извод за доказаност на санкционираното с ЕФ нарушение. Неправилно обаче е приел, че ЕФ е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Основателно е оплакването в касационната жалба за изтичане на давността за преследване по чл.80, ал.1, т.5 НК, както и на абсолютната давност по чл.81, ал.3 НК.

Съгласно чл.80, ал.1, т.5 НК, давността за преследване за процесното нарушение е три години. Давността за преследване започва от довършването на нарушението (чл.80, ал.3).

Съгласно чл.81, ал.1 НК, давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Според ал.2 на с.р., давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (чл.81, ал.3).

Административнонаказателното преследване в случая е възбудено със съставянето на ЕФ, което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл.81, ал.2 НК, т.к. има необходимата предметна и персонална насоченост - предприето срещу конкретно лице и за конкретно деяние. Видно от приложената по преписката справка от АИС АНД, процесният ЕФ е съставен на 24.02.2021г., т.е. в срока по чл.80, ал.1, т.5 НК спрямо датата на нарушението – 24.02.2021г. (чл.80, ал.3 НК). С това действие давността е прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност, която изтича на 24.02.2024г. ЕФ е връчен на 16.07.2025г. – т.е. след изтичане на давността за преследване. Смятано от датата на извършване на нарушението – 24.02.2021г., към момента е изтекла и абсолютната давност по чл.81, ал.3 НК – 4г. и половина – 24.08.2025г.

Тези факти не са съобразени от ВРС, поради което обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени електронния фиш.

При този изход на спора на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените в производството разноски за две инстанции, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв. за всяка инстанция - общо 800,00лв., които видно от договори за правна защита и съдействие от 16.07.2025г. и 11.10.2025г., са изплатени изцяло в брой. Договореното и изплатено възнаграждение е в минималния размер по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 ЗАНН, поради което не следва да бъде редуцирано.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1062/17.09.2025г. на Районен съд – Варна, XXIX-ти състав, постановено по АНД № 3152/2025г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4527068 на ОДМВР – Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, на А. А. С., [ЕГН], [населено място], е наложена глоба, в размер на 400,00лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да заплати на А. А. С., [ЕГН], [населено място], [улица], разноски за две инстанции в размер общо на 800,00лв. (осемстотин лева).

Решението е окончателно!