Решение по дело №16/2013 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 март 2013 г. (в сила от 15 април 2013 г.)
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20132320100016
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2013 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   19

 

Гр. Тополовград, 26.03.2013 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

          Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

При секретаря  Ст. Стойчева

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.- БП № 16 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Ищецът  Д.К.Д. твърди, че ответното дружество „Пътно поддържане – Харманли” ЕООД – гр. Харманли не му е изплатило дължимото трудово възнаграждение срещу престирания от него труд по трудов договор за периода от 01.05.2012 г. до 31.01.2013 г.   Поради което претендира да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумите  след допуснато изменение на исковете – 5640.75 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за посачения по-горе период и 236.90 лв. - мораторна лихва, като главницата се присъди със  законната лихва от предявяване на иска, както и разноските по делото.

          Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание, в законоустановения едномесечен срок за отговор ответникът е подал такъв, в който оспорва исковата претенция по размер, както и претенцията за лихва за забава поради липса на покана за плащане на сумите, определящи началния момент на забавата. Изразява становище делото да бъде гледано в тяхно отсъствие.

          От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

          Ищецът Д.К.Д. *** е работил по трудов договор към „Пътно поддържане - Харманли” ЕООД  – гр. Харманли като шофьор на товарен автомобил с място на работа гр. Тополовград. За процесния период от 01.05.2012 г. до 31.01.2013 г. на ищеца е начислено по ведомост, видно от  заключението на в.л., трудово възнаграждение, което не е изплатено.  Дължимото трудово възнаграждение  е в размер на 5640.75 лв. В този размер следва да се уважи иска. В заключението си вещото лице установява, че лихвата за забава върху горепосочената сума до предявяване на иска е в размер на 236.90 лв.  

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, вкл. и от заключението на вещото лице, които съдът кредитира, тъй като са обективни и непротиворечиви.

          С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

          С исковата молба е предявен иск по чл. 128, във вр. с чл. 242 КТ – за неизплатени трудови възнаграждения и по чл.86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху трудовото възнаграждение.

          Исковете са допустими, тъй като са подадени от лице, имащо правен интерес от това, и са спазени всички законови изисквания за тяхното редовно разглеждане.

          Съдът счита, че искът по чл. 128, вр. с чл. 242 КТ е основателен и доказан и следва да се уважи, тъй като по делото по безспорен начин се установи,  че на ищеца не е изплатено дължимото трудово възнаграждение срещу престирания от него труд за процесния период от 01.05.2012 г. до 31.01.2013 г. включително. Искът следва да се уважи в размера, посочен от вещото лице – 5640.75 лв., като сумата се присъди със законната лихва от предявяване на иска – 06.02.2013 г. до окончателното й изплащане.

          Основателен и доказан е и искът по чл. 86 ЗЗД, тъй като се установи, че работодателят не е изпълнил едно свое парично задължение, изпаднал е в забава след като не е изплатил дължимото в уговорените срокове. Поради което дължи обезщетение на работника в размер на законната лихва от момента когато сумата е станала изискуема до предявяването на иска. Съгласно заключението на вещото лице лихвата за забава е в размер на 236.90 лв. и в този размер следва да се уважи иска.

          При този изход на делото следва да се присъди държавна такса по сметка на ТРС съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, в размер на 235 лв., разноски на ищеца в размер на 150 лв. – адвокатско възнаграждение, както и разноски по сметка на ТРС за възнаграждението на вещото лице – 30 лв.

 

          Водим от гореизложеното съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

          ОСЪЖДАПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ – ХАРМАНЛИ” ЕООД – гр. Харманли, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, бул. „България” № 125, представлявано от Тенчо Пасков  – управител, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Д. ***, с ЕГН **********, сумите: 5640.75 лв. /пет хиляди шестстотин и четиридесет лева и 75 стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2012 г. – 31.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата; 236.90 лв. /двеста тридесет и шест  лева и 90 стотинки/, представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение, както и разноски по делото – 150 лв.

ОСЪЖДА „ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ – ХАРМАНЛИ” ЕООД – гр. Харманли ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТРС разноски по делото в размер на 30 лв. /тридесет лева/  и  ДТ– 235 лв. /двеста тридесет и пет лева/.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен  срок от съобщението му на ответника, а за ищеца от днес.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: