РЕШЕНИЕ
№ 465
град Плевен, 14.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Милена
Кръстева и с участието на прокурор Анна Баракова изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 608/2022
г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна
инфраструктура, национално ТОЛ управление – Специализирано звено към АПИ“ гр.
София, бул.“Никола Петков“ 86, срещу решение № 250/28.04.2022 г. на Районен съд
гр. Плевен по а.н.д. № 20224430200262/2022 г., с доводи, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Посочва се, че атакуваният електронен фиш е издаден от орган със санкционни
правомощия, в кръга на материалната му компетентност, при спазена процедура за
дирене на административнонаказателна отговорност и в съответствие е правилата
на материалния закон, както и че жалбоподателят е санкциониран за деяние,
съставляващо административно нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, за което на
основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 300 лв. Излагат се доводи, че решаващият съд е нарушил материалния закон
като неправилно е приложил разпоредбите на чл. 6 и 7 от ЗАНН и неправилно е
приел, че липсва вина като елемент от субективна страна. Твърди се, че съдът не
е съобразил и не е приложил правилно разпоредбата на чл. 10а, ал. 36 от Закона
за пътищата, която регламентира реда за поправка на техническа грешка,
допусната при заплащане на винетна такса. Отбелязва се, че при неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
винетна такса. Посочва се, че електронната система и
административнонаказаващият орган не могат да предвидят и нямат законово
задължение да изследват възможните грешки, допуснати при заплащане на таксата,
както и че електронната система е програмирана да прави сравнителен анализ
между регистрационните номера, за които са заплатени винетни такси и
регистрационните номера на МПС-та, които е движат по платената пътна мрежа, и
при несъответствие отчита нарушенията с доклад, приложен по делото. Твърди се,
че от месец март 2021 г. има възможност за коригиране на неправилно въведени
данни при закупуване на винетка. Сочи се, че промяната в данните на електронната
винетка има действие от момента на извършване на корекцията и има срок на
валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално издадената. Навеждат
се доводи, че законът дава възможност за коригиране на неправилно въведени
данни, като изрично е посочено, че винетката има действие от момента на
извършване на корекцията. Счита се, че съдът не е съобразил правилата за
коригиране на винетка и периода на валидност на винетката при извършена
корекция, поради което неправилно е приел, че няма извършено нарушение. Относно
неправилно приложение на разпоредбите относно вината - чл. 6 и 7 от ЗАНН се
посочва, че субект на извършеното нарушение е водачът на автомобила, както и че
при установяване на нарушение в отсъствие на нарушителя и издаване на ЕФ се
счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му (чл.
187а, ал. 1 ЗДвП), като тази презумпция е оборима, като собственикът има
възможност в 7-дневен срок от връчване на ЕФ да представи декларация, в която
да посочи данни за лицето, извършило нарушението (управлявало автомобила), като
такава декларация не е подадена и поради това правилно и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на
автомобила Д.Е.Ц.. Излагат се доводи, че дори в конкретния случай да се изключи
„умисъл“ на водача на МПС с peг. № ***, това не означава, че се изключва
неговата административнонаказателна отговорност изобщо, защото разпоредбата на
чл. 139, ал. 6 от ЗДвП не само че има императивен характер, но и за конкретното
деяние, не е предвидено в закона освобождаване от АНО, когато е извършено при
условията на непредпазливост. Счита се, че незнанието, че винетната такса не е
заплатена, не изключва отговорността, защото не може да бъде квалифицирана като
извинителна грешка по смисъла на чл. 14, ал. 2 от Наказателния кодекс НК) като
изключващо вината обстоятелство, тъй като нарушителят е могъл и е бил длъжен да
знае дали управляваното от него превозно средство има активна електронна
винетка или не. Сочи се, че жалбоподателят е могъл и е бил длъжен преди
предприемане на пътуване по републиканската пътна мрежа да се увери, че
предприема пътуването в съответствие със задължението си по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Счита се, че правилно е определена санкционната разпоредба на чл. 179,
ал. 3 от ЗДвП, с която е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лв. /размер съответстващ на категория 3/ за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
В съдебно заседание касаторът - Агенция „Пътна
инфраструктура, национално ТОЛ управление – Специализирано звено към АПИ“ гр.
София, бул.“Никола Петков“ 86 се представлява от юрк. К., която поддържа
жалбата и намира, че е налице нарушение и моли за отмяна на решението и
потвърждаване на ЕФ и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
В съдебно заседание ответникът – Д.Е.Ц.,***, не се
представлява. Представена е молба от адв. В., в която се посочва, че
решението е законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила, като се претендира заплащане на разноски в размер на 300
лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението е правилно като краен резултат, като в случая е налице
нарушение, което обаче е маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е отменен Електронен фиш №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с устройство № 40222, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път 1-3, км. 100+471, с който на жалбоподателя Д.Е.Ц. ***,
с ЕГН **********, за това, че на
23.06.2021г. в 13:51 часа, в община Долни Дъбник, на път 1-3 км. 100+471, с
посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
движело ППС - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ е peг. № ***, с технически
допустима максимална маса 1790 - като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата - нарушение на
чл.139, ал.6 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, във връзка с чл.187а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание: глоба в размер на 300,00 /триста/
лева.
Първоинстанционният съд, за да отмени ЕФ, е приел, че
при заплащане на годишна винетна такса в размер на 97 лева с валидност до
25.03.2022 г. е вписан в разписката рег № на автомобила ЕН ***, като на
26.07.2022 г. Ц. е подал заявление, че е
допусната техническа грешка и съдът е
приел, че не може да се обоснове намерение от страна на жалбоподателя да не
извърши съответното плащане, тъй като такова е налице и е пропусната цифра от
рег. номер и счита, че не е налице виновно поведение, за да е налице извършване
на нарушението.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо и правилно като краен резултат, но по мотиви , различни от изложените
от РС-Плевен.
Съдът намира, че в случая безспорно е налице
незаплащане на винетна такса за
процесния автомобил към 23.06.2021 г. и не се споделя приетото от РС
Плевен, че не е налице нарушение поради липса на вина на лицето.
Отговорността
на Ц. е ангажирана за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП,
съгласно които движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с
установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 ЗП. В ал. 6
на същия член е посочено, че водачът на ППС, преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, следва да заплати такса по чл. 10, ал. 1, т.
1 ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на превозното
средство. Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП предвижда такса за ползване на
пътната инфраструктура, която се заплаща за преминаването по републиканските
пътища, включени в трансевропейската пътна мрежа, както и за такива извън нея
или по техни участъци. Тази такса дава право на ППС да ползва за определен срок
изброената категория пътища, като размерът й се определя от МС.
С разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП се предвижда
наказание "глоба" в размер на 300 лв. за водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.
Според касационната инстанция извършеното нарушение е установено по
безспорен начин. Събраните по делото доказателства налагат извод, че Ц. е заплатил винетна такса в размер на 97 лв.
за МПС с рег. № ***, но при въвеждане на
данните е посочена една цифра по-малко от рег. №.. Неправилното въвеждане на
данни относно регистрационен номер на ППС се приравнява на липса на винетка за
лекия автомобил. Деянието е извършено при форма на вината непредпазливост,
защото Ц. е бил длъжен и е могъл обективно да установи, преди да предприеме
пътуване, дали са въведени коректно данните за управлявания автомобил, и това е
видно от разпечатката на електронната винетка, в която са визуализирани всички
въведени данни.
Ето защо, неправилно РС- Плевен е преценил, че Ц. не е
осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение на
нормата на чл.139, ал.6 от ЗДП.
Извършеното нарушение обаче, е маловажно. Същото е
формално по своя характер. Деянието е с
изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи от този вид и не засяга отрицателно обществените отношения, защитени
посредством въведената регламентация за възмездно ползване на пътната мрежа.
Най –голяма тежест при преценката относно маловажността на нарушението има
факта, че лицето е заплатило винетна такса за превозното средство, макар и с
неправилно въведен регистрационен номер, което означава, че той е изпълнил
вмененото му задължение за ползване на пътищата едва след заплащане на
съответна такса. От деянието не са произтекли каквито и да било вредни
последици за състоянието на пътя, както и за здравето и живота на останалите
граждани, нито за бюджета. Безспорно по делото е установено, че са налице данни
за заплатена винетна такса за МПС със същия регистрационен номер, но при неправилно
въведен рег. №..
Със законодателната промяна в сила от 19.03.2021 г. -
чл. 10а, ал. 3б ЗП, се регламентира процедура за поправка на техническа грешка,
тъй като Ц. е подал заявление на 26.07.2022 г. за корекция, като предвид
безспорното обстоятелство, че сумата от 97 лева за годишна винетна такса е била
надлежно заплатена от него и е постъпила в бюджета на АПИ, степента на
обществената опасност на деянието е много по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид - при управление на МПС без въобще собственикът
или ползвателят да са заплатили дължимата сума за винетна такса.
За пълнота следва да се отбележи, че новата разпоредба
на чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 год. предвижда, че прилагането на чл.
28 от ЗАНН по отношение на нарушения по ЗДвП е недопустимо. Без съмнение, към
датата на извършване на санкционираното нарушение /23.06.2021 г. /, не е
съществувало нормативно предвидено ограничение за прилагането на чл. 28 от ЗАНН
за нарушения по Закона за движението по пътищата. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН
за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в
сила по време на извършването му, като в ал. 2 на чл. 3 е предвидено, че ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
С оглед на посочените разпоредби на чл. 3, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН, настъпилата законодателна промяна след издаването на ЕФ, изключваща
прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП /съгласно новата разпоредба
на чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г. /, не е приложима в настоящия
случай. Тъкмо обратното - в съответствие с принципа по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН,
приложим е именно по-благоприятния за нарушителя закон, а именно ЗАНН преди
изменението, съобразно който преценката за законосъобразност на ЕФ/НП включва и
преценка относно правилното приложение на чл.28 от ЗАНН.
Изложеното обосновава извод за неоснователност на
касационната жалба.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски от ответника по касация и на основание чл. 63д,
ал.1 ЗАНН следва Агенция „Пътна
инфраструктура“ София да заплати на Д.Е.Ц.,***,
разноски в размер на 300 лева – договорено и заплатено възнаграждение на
един адвокат с оглед договор за правна
защита и съдействие на л. 26 по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 250/28.04.2022 г. по а.н.д. № 20224430200262/2022
г. на Районен съд гр. Плевен.
Осъжда Агенция „Пътна
инфраструктура“ София да заплати на Д.Е. ***,
разноски в размер на 300 лева.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.