Решение по дело №2048/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по жалба на Р. А. Р. от [населено място] чрез адв. Д.А. срещу Решение № 2153-15-242/26.08.2024г. на Директор на ТП на НОИ - Пловдив с което е оставена без уважение жалбата против разпореждане [номер]/02.05.2024г. на Ръководителя на Поделение на НОИ - Пловдив за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното Решение поради съществено нарушение на административно-производствените правила, неправилно приложение на материалния закон, както и че актът е необоснован. Според жалбоподателя административният орган е приел за доказан като действителен осигурителен стаж 12г. 10м. 08 д., без да е зачел като действителен осигурителен стаж периодът на наборна военна служба от 2 год. и 6 месеца в противоречие с §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО вр. с чл. 9, ал. 7 КСО като са налице изискуемите предпоставки на чл. 68, ал.3 КСО – навършени 68 години и 15 години действителен осигурителен стаж. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган с указания за правилното прилагане на закона – зачитане на времето прослужено на военна служба от 2год. и 6 месеца като действителен осигурителен стаж и отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 КСО вр. с с §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител Р.П. оспорва жалбата като и неоснователна по съображения, изложени в мотивите на оспореното решение. Поддържа, че времето прослужено от жалбоподателя на военна служба от 2год. и 6 месеца попада в периода от 03.07.1974г. до 31.12.1979г., който е зачетен за действителен трудов стаж при осигурител МК „Кремиковци“ – София в размер на 05г.03м. и 6 дни тъй като при изчисление на осигурителния стаж, когато лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от 1 месеца, т.е не се зачита осигурителен стаж повече от календарната продължителност. Иска се отхвърляне жалбата като неоснователни и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е редовна и допустима като подадена от надлежна страна, която има правен интерес от оспорването на постановеното Решение от Директора на ТП на НОИ, като оспорването е извършено в 14-дневния срок от връчването на Решението / връчено на дата 28.08.2024г., с подадена жалба на 05.09.2024г. чрез лицензиран пощенски оператор/.

Със заявление вх. № 2113-15-153/16.01.2024 жалбоподателят Р. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Към заявлението за пенсия е приложена трудова книжка № 161/22.11.1973 г. с вписани дати на започване и прекратяване на трудовото правоотношение при осигурител кметство кв. Г. В. от 10.03.1987 г. до 30.12.1987 г. Прието е че съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС/1987 г.) в сила от 01.01.1987 г., продължителността на трудовия стаж, придобит от работника в предприятието се записва с цифри и думи и се подписва от счетоводителя на предприятието, като се подпечатва с печата на предприятието. Тъй като осигурителят не е спазил изискванията на чл. 6, ал. 1 от НТКТС, с писмо с изх. № 2113-15-153#1/26.01.2024 г., от жалбоподателя е било изискано да представи обр. УП-3, удостоверяващ продължителността на придобития осигурителен стаж за периода от 10.03.1987г. до 30.12.1987г. В отговор е представено удостоверение изх. № 14-00- 1282/06.03.2024г., издадено от Община Асеновград, съгласно което за периода от м. март 1987 г. до м. декември 1987 г. липсват ведомости за заплати на Кметство Горни Воден, поради което не може да бъде удостоверен, съответно зачетен осигурителен стаж за цитирания период. Към заявлението за пенсия жалбоподателят е приложил заявление от 16.01.2024 г., с което е заявил, че времето на военна служба е прослужил в “Кремиковци и стажът е оформен в трудова книжка. С разпореждане [номер]/ Протокол № 2140-15-399/02.05.2024 г. е зачетен стаж в осигурителя МК “Крамиковци-София” за периода от 03.07.1974 г. до 31.12.1979 г. с продължителност 05 г. 03 м. и 06 дни от първа категория труд. С разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-399/02.05.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив е зачетен осигурителен стаж, както следва: 05 г. 03 м. и 06 дни от първа категория, 06 г. 00 м. и 08 дни от втора категория и 01 г. 06 м. и 24 дни от трета категория като на основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория възлиза на 17 г. 10 м. и 14 дни, от които 12 г. 10м. 8 дни - действителен осигурителен стаж. Прието е че към 16.01.2024 г. /датата на заявлението за отпускане на пенсия/, жалбоподателят има навършена възраст 68 г. 02 м. 17 дни и съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по чл. 68 , ал. 1 -2 от КСО през 2024 г. придобиват право на пенсия при навършване на 67 години за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Зачетеният действителен стаж от 12 г. 10м. 8 дни е било констатирано, че не достатъчен, за да бъде отпусната исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО поради което е и било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С обжалваното Решение е прието, че на основание чл. 15, ал.4 НПОС за преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.3 КСО, осигурителният стаж от първа и втора категория труд не се превръщат към трета категория труд. Решаващият административен орган е мотивирал, че е било правилно установено по отношение на жалбоподателя, че за периода от 13.07.1972г. до 31.08.2002г. действителният му осигурителен стаж възлиза на 12 г. 10м. 8 дни. Прието е че времето прослужено на военна служба е било в „Кремиковци“ и този стаж е оформен в трудовата книжа на жалбоподателя, респ. в обжалваното разпореждане [номер]/ Протокол № 2140-15-399/02.05.2024 г. е зачетен действителен осигурителен стаж при осигурител МК „Кремиковци“ за периода от 03.07.1974г. до 31.12.1979г. с продължителност 05г., 03м. и 06 дни от първа категория. При тези изводи жалбата на Р. е била оставена без уважение.

В хода на съдебното обжалване е прието като писмено доказателство в заверен препис военна книжка от която се установява, че жалбоподателят е постъпил на военна служба на 24.09.1979г. и я отбил в „Кремиковци“ по Указ № 4/1974г. като е уволнен на 15.10.1979г. в която връзка е прието като писмено доказателство и удостоверение № 6270/16.10.1979г. издадено от металургичен комбинат „Кремиковци“.

Съдът като взе предвид чл. 168 от АПК, извършвайки контрол за законосъобразност на обжалвания акт при което не се ограничава с основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК намира от правна страна следното.

Оспореното решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, с посочване на фактически и правни основания за издаването му. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила. В проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната му.

Спорът между страните в настоящото производство се свежда до това зачетен ли е като действителен осигурителният стаж на жалбоподателя в периода на наборната му военна служба от 2 год. и 6 месеца при изчислението на стажа от 12г. 10м. 08 и респ. налице ли са изискуемите предпоставки на чл. 68, ал.3 КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – навършени 68 години и 15 години действителен осигурителен стаж.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите(отм.), която норма е и относимата към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III категория

След като стажът на редовна военна служба, положен от жалбоподателя за процесният период, се зачита за трудов такъв и е положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т. 12 от ДРКСО.

Пенсионният орган е взел предвид времето от 2 год. и 6 месеца, през който жалбоподателят е отбивал редовната си военна служба считано от 24.09.1974г. тъй като реално е приел за действителен осигурителен стаж периодът от 03.07.1974г. до 31.12.1979г. Следователно, в периода на зачетения като действителен осигурителен стаж от първа категория труд в МК “Кремиковци“ попада времево периода на отбитата редовна военна служба . В допълнение дори и в хипотеза на зачитане на периода на военна служба по представената военна книжка за сметка на частичен стаж в МК “Кремиковци”, то това не би довело до промяна в количеството действителен осигурителен стаж необходим за покриване изискването на чл. 68, ал. 3 от КСО, но пък би било по-неблагоприятно за жалбоподателя, тъй като изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III категория.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че административният орган е приел за доказан като действителен осигурителен стаж 12г. 10м. 08 д., без да е зачел като действителен осигурителен стаж периодът на наборна военна служба от 2 год. и 6 месеца в противоречие с §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО вр. с чл. 9, ал. 7 КСО тъй като периодът на наборната военна служба съвпада с периодът през който Р. е полагал труд в „Кремиковци“ като основателно е възражението на ответника, че при изчисление на осигурителния стаж, когато лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от 1 календарен месец, т.е не се зачита осигурителен стаж повече от календарната продължителност на месеца какъвто е настоящия случай.

Предвид на гореизложеното правилен е извода в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив, че жалбоподателят Р. Р. не отговаря на кумулативното изискване в разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО – да има действителен осигурителен стаж от 15 години поради което и подадената жалба се явява неоснователна.

С оглед изхода на спора по делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Р. А. Р. с [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица] против Решение № 2153-15-242/26.08.2024г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив;

ОСЪЖДА Р. А. Р. с [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица] да заплати в полза на Национален осигурителен институт – София с адрес [населено място], [улица] сумата от 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящето дело;

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните;