Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.03.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Евгения
Генева
Членове:1. Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Цветанка Павлова
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 22/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Г.П.А. ***,против решение № 152 от 02.10.2018г. по гр.д. № 1457/2017г.
на РС-Самоков, с което е отхвърлен иска му против Г.Г. ***, с правно основание чл.534,ал.1 от ТЗ за заплащане
на сумата 2500 лв.,с която ответницата неоснователно се обогатила за негова
сметка поради изгубване по нейна вина на правата на ищеца по издадения от нея
запис на заповед на 07.07.2011г. в гр.С., ведно със законната лихва върху
сумата,считано от предявяване на иска 30.10.2017г. до окончателното плащане на сумата,ведно със
законната лихва на осн.чл.86,ал.1 ЗЗД за периода от
падежа на записа на заповед -07.12.2011г. до предявяване на иска на
30.10.2017г. , и ищецът е осъден да заплати на ответницата съдебни разноски в
размер на 840 лв. адвокатско възнаграждение.Релевират
се оплаквания за нарушения на материалния закон и на съществени процесуални
правила.Съдът неправилно приложил разпоредбите относно погасителната давност,
тъй като ответницата признала,че получила сумата от ищеца, което ѝ
признание прекъснало давностния срок.Ищецът се
снабдил със запис на заповед и инициирал гр.д. № 854/2016г. за установяване на
вземането си по заповедното производство ,който бил отхвърлен поради изтекла давност
по чл.531,ал.1 вр.чл.537 от ТЗ.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Твърди,че
между страните бил сключен неформален договор за заем на сумата 2500 лв. ,във
връзка с който бил издаден запис на заповед от 07.07.2011г.Ответницата
върнала сумата през 2012г.,но не се снабдила с разписка,поради което ангажирала
гласни доказателства.възражението за погасяване по давност било направено в
отношение на евентуалност.Съгласно константната съдебна практика ,предявеният
на основание чл.534, ал.1 ТЗ иск за неоснователно обогатяване ще е
неоснователен,ако правото на иск за вземането по каузалната сделка е погасено
поради непредявяването му в предвидения в закона давностен
срок.В случая падежът бил настъпил на 07.12.2011г. и заемодателят следвало да
поиска връщане на сумата в рамките на петгодишния срок,т.е-до
07.12.2016г..Следователно, вземането се погасило с изтичане на давността по
чл.110 ЗЗД,както и приел районният съд.Давността във връзка с каузалното притезание не била прекъсната с признание на длъжницата ,че
получила сумата по записа на заповед,защото признанието на този факт не е
равносилно на признание ,че притезанието съществува.нито
по заповедното производство-ч.гр.д. № 692/2016г. на РС-Самоков,
нито по исковото производство-гр.д. № 854/2016г. на СРС, ответницата не е
направила признание,че дължи сумата по каузалното правоотношение.На второ
място,с влизане в сила на решението, с което е отхвърлен установителния
иск за вземането,последиците от прекъсване на давността се заличават с обратна
сила.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция в размер на 880.12 лв., за което представя фактура и фискален бон.
Съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима,но неоснователна.
Не се пори между страните,че на 07.07.2011г.ищецът дал на ответницата заем от 2500 лв. със
задължение да ги върне на 07.12.2011г.;не се спори,че за същото правоотношение
ответницата издала запис на заповед от 07.07.2011г.
със съответния падеж.не се спори,че кредиторът се снабдил със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на записа на заповед, но след
възражение предявил установителен иск,който бил
отхвърлен поради изтекла давност.Не се спори,че срокът за принудително
изпълнение за вземането по записа на заповед е погасен по давност.Ответницата
се домогва да докаже,че през 2012г. е върнала сумата, но районният съд не е
кредитирал показанията на св.С. като недостоверни.За да отхвърли иска с правно основание
чл.534, ал.1 от ТЗ,съдът е приел,че разместването на блага при погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение за вземането му по каузалното
правоотношение, води до обогатяване на длъжника, което обаче не е
неоснователно, а се дължи на бездействие на кредитора.Този извод съответства на
закона и на съдебната практика.Съдът е приел,че няма доказателства ответницата
да е направила извънсъдебно признание на вземането по каузалното правотношение, игнорирайки показанията на св.К.,тъй като последните не установявали
по несъмнен начин,че касаят именно процесната сума.По
заповедното производство и по исковото производство за установяване на
вземането не се съдържало признание на длъжницата за непогасен дълг по договора
за заем.Дори и да били налице такива признания,то след отхвърляне на иска като
погасен по давност последиците от прекъсване на давността били заличени с
обратна сила.Тези съждения на районния съд са законосъобразни и обосновани.Ето
защо решението следва да бъде потвърдено и предвид изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените във въззивното
производство разноски за адвокатски хонорар с ДДС в претендирания
размер,установен с платежни документи.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 152/02.10.2018г. по гр.д. №
1457/2017г. на РС-Самоков.
ОСЪЖДА Г.П.А., ЕГН ********** с адрес
***, да заплати на Г.Г.Д. с ЕГН ********** с адрес ***,
съдебни разноски за въззивното производство в размер
на 880.12/осемстотни и осемдесет лева и 12 ст./.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.