Решение по дело №3025/2019 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2295

 

гр. Пловдив, 13 ноември 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3025 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Д.Ю.С., ЕГН **********, с адрес: ***, обжалва Заповед №Л-4181 от 16.09.2019г. на началник на Отдел “Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ (О“СДВРП“) в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”), с която е отказано преместването му в Затвор - Стара Загора, по повод молба с Вх.№М-780 от 07.08.2019г. по описа на ГД“ИН“.

Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност.

Ответникът- началник на О“СДВРП“ в ГД”ИН”, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Съгласно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, заповедите за преместване или отказът за преместване подлежат на оспорване по реда на АПК пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.

В случая, обстоятелството, че жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив не е спорно между страните, а се потвърждава и от доказателствата по делото. Освен това, оспорената заповед (листи 40-42, 52-53) е връчена на жалбоподателя на 18.09.2019г., според положения върху жалбата подпис (лист 42, 53). От своя страна, жалбата (листи 2-12) е подадена до съда по пощата, като пощенската пратка, съдържаща същата, е постъпила при лицензиран пощенски оператор на 02.10.2019г., видно от поставеното върху пощенския плик клеймо (лист 11), или в рамките на законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Според разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на ГД“ИН“. А според разпоредбата на чл.62, ал.4 от ЗИНЗС, главният директор на ГД“ИН“ може със заповед да делегира правомощия по ал.1, т.1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №ЧР-05-206 от 01.08.2019г. (лист 54) на Министъра на правосъдието, с която заповед И.Л.Й.- заместник-главен директор на ГД“ИН“, е временно преназначен на длъжността (ВПД), до завръщане на титуляра, на длъжността “Главен директор на ГД“ИН““.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №Л-3531 от 06.08.2019г. (листи 56, 68-69) на И.Й.- ВПД главен директор на ГД“ИН“, с която заповед, на Ю.Р.Ш.- началник на О“СДВРП“ в ГД“ИН“, издал оспорената по делото заповед, са делегирани правомощията по чл.62, ал.1 т.т.1 – 3 и 4 от ЗИНЗС.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на диплома за висше образование (листи 57-58, 66-67), удостоверяваща обстоятелството, че ответникът в производството притежава висше образование, магистър по специалност “Право“, с професионална квалификация “Юрист“.

Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен за целта орган.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят постъпва в Затвора – Пазарджик на 08.11.2017г. Със Заповед №Л-1906 от 20.04.2018г. на ВПД главен директор на ГД“ИН“ е отхвърлена молба на С. да бъде преведен да търпи наказанието си в Затвора – Стара Загора. По жалба на С. против Заповед №Л-1906 от 20.04.2018г. е образувано административно дело №434 по описа на Административен съд- Пазарджик за 2018г, VI-ти състав. С Решение №512 от 06.08.2018г.[1] на Административен съд- Пазарджик жалбата на С. против Заповед №Л-1906 от 20.04.2018г. е отхвърлена. Решение №512 от 06.08.2018г. е в сила от 06.08.2018г., съгласно чл.62, ал.3, пр.2 от ЗИНЗС.

Със Заповед №Л-1507 от 20.03.2019г. на главния директор на ГД“ИН“ е отказано на С. да бъде преместен от Затвора – Пазарджик в Затвора – Пловдив. По жалба на С. против Заповед №Л-1507 от 20.03.2019г. е образувано административно дело №428 по описа на Административен съд- Пазарджик за 2019г., VI-ти състав. С Определение №718 от 27.05.2019г.[2] производството по дело №428/2019г. е прекратено. Определение №718 от 27.05.2019г. е влязло в сила на 11.06.2019г.

Със Заповед №Л-1862 от 09.04.2019г. на главния директор на ГД“ИН“ е наредено Д.С. да бъде преведен в Затвора – Пловдив. По жалба на С. против Заповед №Л-1862 от 09.04.2019г. е образувано административно дело №518 по описа на Административен съд- Пазарджик за 2019г., VI-ти състав. С Определение №653 от 14.05.2019г.[3] производството по дело №518/2019г. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд- Пловдив, за което е образувано административно дело №1477 по описа на съда за 2019г. IХ-ти състав. С Определение №1111 от 30.05.2019г.[4] производството по дело №1477/2019г. е прекратено. Определение №1111 от 30.05.2019г. е влязло в сила на 14.06.2019г.

Освен това, по жалба на С. против Заповед №Л-1862 от 09.04.2019г. на главния директор на ГД“ИН“ е образувано административно дело №1946 по описа на Административен съд- Пловдив за 2019г., VIII-ми състав. С Определение №1450 от 16.07.2019г.[5] жалбата на С. против Заповед №Л-1862 от 09.04.2019г. е оставена без разглеждане, а производството по дело №1946/2019г. е прекратено. Определение №1450 от 16.07.2019г. е влязло в сила на 31.07.2019г.

На 07.08.2019г. в ГД“ИН“ постъпва молба с Вх.№М-780 (листи 43-47, 50-51) от С., адресирана до директора на ГД“ИН“, с която заявява искане да бъде преместен от Затвор - Пловдив в Затвор – Стара Загора, на основание чл.62, ал.1, т.5 от ЗИНЗС. На 29.08.2019г. в Административен съд- Пловдив постъпва жалба с Вх.№15702 (листи 17-21) от С. против мълчалив отказ на главния директор на ГД“ИН“ да се произнесе по молбата му с Вх.№М-780 от 07.08.2019г. По жалбата на С. е образувано административно дело №2649 по описа на Административен съд- Пловдив за 2019г., XVIII-ти състав. С Определение №2019 от 11.10.2019г.[6] производството по дело №2649/2019г. е прекратено. Определение №2019 от 11.10.2019г. е влязло в сила на 28.10.2019г.

Наред с посоченото, на 16.09.2019г. е издадена и оспорената по делото заповед.

Според разпоредбите на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва: 1) при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2) при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3) по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4) по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5) при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл.43, ал.4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

            Според чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м. ГД“ИН“ поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода.

В случая, молбата искането на жалбоподателя, обективирано в молба с Вх.№М-780 от 07.08.2019г., по повод на което е издадена оспорената по делото заповед, е мотивирано с наличието на хипотезата на чл.62, ал.1, т.5 от ЗИНЗС, а именно, че е настанен с още 9 човека в една килия (№18), с което е нарушено правото му на минимална жилищна площ от 4 кв.м.

Предвид изрично заявеното желание от С. да бъде преместен в Затвора – Стара Загора, то налице се явява предпоставката по смисъла на чл.62, ал.5, пр.2 от ЗИНЗС.

По делото обаче не се ангажираха доказателства от страна на ответника, че преди постановяване на оспорената заповед е извършена преценка с актуалната база данни за капацитета на Затвора – Стара Загора и за капацитета на Затвора – Пловдив, съобразно установеното от нормата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Според мотивите на оспорената заповед, “…, а натовареността в затвора град Стара Загора спрямо капацитетните възможности за настаняване, също е висока“.

С разпореждане от 18.10.2019г. (лист 26) на главния директор на ГД“ИН“ изрично е указано, че следва да представи извадка от актуалната база данни за капацитета на Затвора – Пловдив по смисъла на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС в 7-дневен срок от получаване на призовката за насроченото по делото открито заседание на 05.11.2019г. Призовката за целта (лист 36) е получена на 24.10.2019г., но по делото не се представи извадка от актуалната база данни за капацитета на Затвора – Пловдив, нито пък се представи извадка от актуалната база данни за капацитета на Затвора – Стара Загора, въз основа на които да бъде извършена преценка за законосъобразността на оспорената по делото заповед.

Липсата на доказателства по делото за посочените по-горе данни, от една страна, препятстват правата на жалбоподателя, а от друга страна, препятстват и съдебния контрол. Следователно, постановяването на оспорената по делото заповед, без да е изяснена фактическата обстановка по подадената от жалбоподателя молба за преместването му в Затвора – Стара Загора, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя незаконосъобразността на оспорената по делото заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.

При това положение, оспорената по делото заповед следва да бъде отменена, а преписката да се изпрати на ответника в производството, предвид естеството на въпроса, което не позволява решаването му по същество от съда, за постановяване на акт по молба с Вх.№М-780 от 07.08.2019г. на жалбоподателя С., при спазване на изложените в настоящето решение съображения, които са задължителни.

По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат на страните.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №Л-4181 от 16.09.2019г. на началник на Отдел “Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, с която на Д.Ю.С., ЕГН **********, е отказано преместването му в Затвор - Стара Загора, по повод молба с Вх.№М-780 от 07.08.2019г. по описа на в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

ИЗПРАЩА преписката на началника на Отдел “Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” за постановяване на нов акт по молба с Вх.№М-780 от 07.08.2019г. от Д.Ю.С., ЕГН **********, при спазване на изложените в настоящето решение съображения, които са задължителни.

Определя 14-дневен срок за изпълнение на решението, считано от съобщаването му на началника на Отдел “Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Решението е окончателно.

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/