№ 21581
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛ.А
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110113071 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от И. В. К. против
*** кумулативно обективно съединени иск.е с правно осн.ание чл. 63 З***, вр.
с чл. 176 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща неплатено труд.о възнаграждение
за периода от 01.02.2019 г. до 23.05.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на иск.ата молба - 13.03.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 6 300 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на
сумирано изчисляване на работното време до датата на подаване на иск.ата
молба. В усл.ията на евентуалност предявява осъдителен иск с правно
осн.ание чл. 60, ал. 5 З*** вр. с чл. 178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5 ЗМВР, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв.,
представляваща неплатено допълнително възнаграждение за
извънреден/нощен труд, положен през периода от 01.02.2019 г. до 23.05.2022 г.
Ищецът твърди, че на 01.08.2007 г. между него и ответника бил сключен
безсрочен дог.ор за военна служба, съгласно който ищецът работил като „***“.
Сочи, че със Зап.ед № **** от 18.05.2022 г. на началника на *** е прекратено
служебното правоотношение между страните, считано от 23.05.2022 г.
Посочва, че за периода от 01.02.2019 г. до 23.05.2022 г. изцяло е работил на 24-
час.и смени, средно 10 смени месечно, общо 280 смени за 28-месечния период
или 6 720 часа. Твърди да му е заплащано възнаграждение за 168 часа на
месец, а не за реално положени 240 часа. Разликата от 72 часа месечно или
2016 часа общо за процесния период не била изплатена нито като дневен, нито
като нощен, нито като извънреден труд и се равнявала на 15000 лв.
Претендира мораторна лихва върху сумата. Претендира по главния иск
незаплатено труд.о възнаграждение ведно с лихва, а по евентуалния - само
1
главница за неплатено допълнително възнаграждение за извънреден/нощен
труд. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отг.ор, с който се оспорват
предявените иск.е, като неосн.ателни и недоказани. Сочи, че служебното
правоотношение на офицери и с.и в *** се регламентира в З***. Оспорва
размера на главния иск за неплатено труд.о възнаграждение. Поддържа, че със
Зап.ед № 2337/23.11.2015 г. на началника на *** на ищеца било определено
възнаграждение в размер на 820 лева, ведно с 18 % за продължителна служба
и 14 % за специфични усл.ия на труд. Със Зап.ед № 151/18.01.2019 г. бил
увеличен размерът на допълнителното възнаграждение (ДВ) за
продължителна служба в размер на 24 % и за специфични усл.ия на труд в
размер на 16 %, като увеличението било отразено при начисляване и
изплащане на възнаграждението на ищеца. Със Зап.ед № 1783/31.10.2019 г.
било увеличено възнаграждението на ищеца в размер на 925 лева, ведно с 26
% ДВ за продължителна служба и 20 % ДВ за специфични усл.ия, които били
начислени и изплатени по банк. път за съответните месеци. Със Зап.ед №
763/01.01.2021 г. бил увеличен процентът на ДВ за продължителна служба и
специфични усл.ия, като отн.о ответникът начислил и изплатил по банк. път
възнаграждението на ищеца за съответните месеци. Сочи, че е недоказано
дори частично неизпълнение на задълженията на ответника.
В усл.ията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията на ищеца за месеците февруари, март, април и до 22
май 2019 г.
Оспорва мораторната лихва в размер на 6300 лв.
Оспорва и евентуалния иск по ЗМВР, като счита същия за
недопустим с оглед наличието на специален З***. Поддържа тезата, че ищецът
не е полагал 24-час.и смени, нито е работил по 240 часа на месец. Твърди, че
нормалната продължителност на работното време в *** е 8 часа дневно и 40
часа седмично. Сочи, че ищецът е полагал 12-час.и смени с 12 часа за почивка
на същата смяна. Излага твърдение, че с оглед длъжностите, които ищецът е
заемал в процесния период, не били налице функционални задължения за
полагане на дежурства. Посочва, че при охрана за период от 24 часа
служебните задължения не се изпълнявали послед.ателно, а на 3 пъти по 4
часа с почивки 3 пъти по 4 часа, като по време на почивката на един служител
охраната се осъществявала от друг. По време на почивка ищецът не бил
изпълнявал служебни задължения и т.а не се считало за полагане на труд.
Претендира разноски.
С протоколно определение 13.11.2024г., на осн.ание чл. 214, ал.1 ГПК, по
молба на ищеца, съдът е допуснал изменение на размера на иска, като
главницата и по двата иска е увеличена на сумата от 66222 лв., а лихвата - на
7029.08 лв.
Съдът, като прецени относимите доказателства и д.одите на
страните, приема за устан.ено от фактическа страна следното:
С безсрочен дог.ор за военна служба ***., ищецът е назначен на длъжност
„***“ в *** със звание „с.“, с осн.но месечно възнаграждение в размер на 805
лв. и допълнително възнаграждение за специфични усл.ия при изпълнение на
военната служба в ***-14 % от осн.ната заплата.
2
Със Зап.ед № 2337/23.11.2015г. на началника на *** е прекратен Дог.ор за
военна служба № ***, а съществуващото правоотношение по З.СРБ е
преобразувано и ищецът е назначен на длъжност „***“ в ***“ при ***“, като
запазил званието си „***.“, с осн.но месечно възнаграждение в размер на 820
лв. и допълнително възнаграждение за продължителна служба - 18% и
специфични усл.ия труд в ***-14 %.
Със Зап.ед № 1322/12.07.2016г. на началника на ***, на ищецът е
определено допълнително възнаграждение за продължителна служба - 20% и
специфични усл.ия труд в ***-14 %.
Със Зап.ед № 2220/13.09.2016г. на началника на ***, на ищецът е
определено допълнително възнаграждение за специфични усл.ия труд в *** в
размер на 16 %.
Със Зап.ед № 151/28.01.2019г. на началника на ***, на ищецът е
определено допълнително възнаграждение за продължителна служба - 24% и
специфични усл.ия труд в ***-16 %, като ищецът е назначен на длъжност
„***“ в ***“ при *** „***.“
Със Зап.ед № 1783/31.10.2019г. на началника на ***, на ищецът е
определено допълнително възнаграждение за продължителна служба - 26% и
специфични усл.ия труд в ***-20 %, като ищецът е п.ишен в звание „***.“, с
осн.но месечно възнаграждение в размер на 925 лв.
Със Зап.ед № 763/28.01.2021г. на началника на *** е прекратено
служебното правоотношение на ищеца.
Със Зап.ед № 1691/05.11.2013г. на началника на *** относно реда за
разпределение и отчитане на служебното време на военнослужещите от *** е
определено, че нормалната продължителност на служебнто време е 8 часа при
5-дневна работна седмица. Общата продължителност на служебното време не
може да надвишава 12 часа в денонощие. На военнослужещите, изпълняващи
задълженията си на 8 и 12 час.и смени, се зачита съответно 8 или 12 служебно
време. На военнослужещите, изпълняващи задълженията си на 24 час.и
смени, се зачита 16 часа служебно време и 8 за храна и почивка. Времето на
почивка, когато е осигурена такава, не се включва с продължителността на
служебното време. Трудът, положен над устан.еното служебно време се
отчита от прекия рък.одител и се компенсира с допълнителен брой почивни
дни, като ползването им се осъществява в рамките на следващите 90
календарни дни.
По делото е прието заключение по ССчЕ, съгласно което за периода
01.02.2019 г. до 23.05.2022г. ищецът е положил общо 5356 часа труд, от тях
като дневен общо положен е 4053 часа и нощен труд общо 1303 часа. В
заключението си вещото лице посочва, че за периода 01.02.2019 г. до
23.05.2022г., ищецът е положил общо 18 часа труд над нормативно
определените такива за два отделни месеца, през процесния период, а именно
за 01.2021 в размер на 16 часа и за месец май 2022 в размер на 2 часа над
норматива. На ищеца е заплатено възнаграждение за процесния период в
размер на 93 145 лв.
От заключението по приетото допълнително заключение на вещото лице,
се устан.ява, че за периода 01.02.2019г. до 23.05.2022г. ищецът е положил 310
3
броя 24 час.и смени, 175 дни ред.на смяна, мероприятия, командир.ки, отпуск
от по 8 часа, което прави общо 8840 часа положен труд, без да се отчитат
почивки през 24 час.ите смени, т.е. при усл.ие, че при 24 час.о дежурство се
счита 24 часа положен труд, без почивка. Вещото лице посочва, че при
допускането, че действително отработените час.е са 24 часа от 24-час.о
дежурство, вкл. както час.ете на пост, така и час.ете на почивка и обход на И.
В. К., по години за целия период от 01.02.2019г до 23.05.2022г. и след като се
съпостави размера на всички общо работни час.е с почивките, които възлизат
на 8840 и нормативно изискващите по норматив за целия период час.е труд за
пълен щат в размер на 6 560 часа, се получава, че лицето И. В. К. е отработило
2280 часа над нормативно изискващите се. При спазване усл.ията на чл. 187 от
ЗМВР, вещото лице сочи, че е формирано възнаграждение за положен и
незаплатен извънреден труд съгласно ЗМВР на ищеца за процесния период в
размер на 2280 часа и дължимо допълнително възнаграждение за извънреден
труд в размер на 31706,16лв., като мораторната лихва за забава възлиза в
размер на 7029,08 лв.
В хода на производството е пр.еден разпит на свидетеля А. И.. Б. От
нег.ите показания се устан.ява, че с ищеца са били колеги от 2016 г. до 2022 г.
и са работили заедно на един и същи обект на 24-час.и смени. Свидетелят
споделя, че смяната започвала от 7.30 часа сутринта в обекта, защото от 7.30
часа до 8.00 часа започвал „развод“, изразяващ се в пр.ерка на униформи и
служебни карти. В 8.00 часа се застъпвана поста, който е продължителност 4
часа, след което отива стаята за отдих и застъпва друг колега, като така се
редуват на всеки 4 часа. В стаята за отдих, свидетелят посочва, че при
необходимост служителят е на разположение на рък.одството. Сочи че се
прави и обход от 40 минути на охраняемия обект. Свидетелства, че в стаята за
отдих е шумно, като е забранено напускането на обекта, тъй като трябва да са
на разположение на рък.одителите, не може служителят да си отиде вкъщи.
Споделя, че ако колега е поискал, му е разрешавано да излезе извън обекта.
Пр.еден е разпит и на свидетеля ГКР. От нег.ите показания се устан.ява,
че в момента е на длъжност „***“ и работи при ответника. Посочва, че се
познава с ищеца, тъй като са от родом от -*****. Сочи, че са работили заедно с
него на обект резиденция „*** от 2019 г. Изтъква, че са работили на 12 час.а
смяна на пост, след което от останалите 12 часа, 4 часа са отн.о на пост, 4 часа
почиват и след т.а 4 часа отн.о са на пост. Свидетелства, че почивката е
активна и не са възлагани други задачи. Сочи, че ако служител е искал да
излезе, давало се е разрешение, като няма изискване да напускат цивилни или
униформени. Съгласие и разрешение за напускане на обекта дава началника,
който трябва да знае по всяко време къде се намират служителите. Сочи, че
през тази почивка може да прави всичко, което си прави вкъщи. Има баня,
тоалетна, легло, всекидневна, може да се храни, да си почива, да чете книги.
Сочи, че преди застъпване и след застъпване, изискването е да се прави обход
по оградата, който трае 5 минути, тъй като не се изисквало продължителността
му да бъде 40 минути. Споделя, че може да напусне обекта, само ако нещо се
налага, но попринцип трябва да остане, тъй като все пак е 24 час.о дежурство
по график.
От правна страна:
4
Между страните не се спори, че в иск.ия период ищецът е заемал
длъжност при ответника, като предвид принципа на непрекъсваемост на
охраната, процесът на работа е организиран чрез 24 - час.и дежурства, давани
и от ищеца. Не се спори, че по време на тези дежурства на всеки 4 часа на
пост, т.е. служебно време, е следвала 4-час.а почивка. Видно от показанията
на свидетелите по време на тази почивка ищецът е следвало да бъде в обекта,
на разположение на рък.одството, като не е можел да напуска обекта без
разрешение. Спорът в конкретния случай се свежда до т.а дали тези 4-час.и
почивки следва да се отчетат като служебно време или не.
Съгласно ТР № 8 от 2013г. на ОСГК на ВКС, с оглед естеството на
работата, работодателят може да организира непрекъсваем работен процес на
смени /дежурства/, в който случай служителят е длъжен да присъства
физически на място, определено от работодателя. Във връзка с организацията
на работното време е приета Директива № 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията
на работното време, която се отнася за всички области на дейност в частната и
публичната сфера, с изключение на транспорта. Съгласно чл. 2 от Директивата
работното време е всеки период, през който работникът или служителят или
работи, или е на разположение на работодателя, за да изпълнява своите
задължения, докато почивката е всеки период, който не е работно време.
Въпросът дали при дежурства, или други случаи, когато работникът или
служителят е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд
през цялото време, трябва да се счита изцяло за работно време, е бил
разгледан в няколко решения на Съда на Европейския съюз, постан.ени по
преюдициални запитвания. Т.а са решение от 3.10.2000г. по дело С-303/98
Sindicato de Medicos de Asistencia Publica/Simap/ срещу Conselleria de Sanidad y
Consumo de la generalidad Valensiana, решение от 9.09.2003 г. по дело С-151/02
Landesstadt Kiel срещу Norbert Jaeger, решение от 11.01.2007 г. по дело
С437/05 Jan Vorel срещу Nemocnice Ceaky Krumilov, решение от 25.11.2010 г.
по дело С-429/09 Gunter Fuss срещу Stadt Halle. Според тези решения
разграничителният критерий за включване на почивките в работното време е
дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде
на разположение на място, определено от работодателя. Ако работникът или
служителят има так.а задължение, цялото дежурство, включително и
неактивната част /време за спане, храна и физиологични нужди/, се счита за
работно време.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че час.ете почивка в случая се
явяват работно време и е следвало да бъде отчетено като так.а, независимо от
националната уредба в чл. 60, ал.4 З*** в обратен смисъл, доколкото
последната противоречи на директивата и практиката на СЕС.
В чл. 38, ал.3, вр. ал.1, т.1 З*** възникването, съдържанието, изменението
и прекратяването на служебното правоотношение на офицерите и с.ите от
Националната служба за охрана се уреждат с този закон. Именно към тази
категория принадлежи и ищецът. По отношение на другите категории
служители на *** /държавни служители и лица, заети по труд.о
правоотношение/, приложение намират съответно ЗДС и КТ. Съгласно чл. 60,
ал.1 З*** нормалната продължителност на работното време на служителите от
Националната служба за охрана е 8 часа. Работната седмица е 5-дневна с
5
нормална продължителност на седмичното работно време 40 часа.
Според чл. 60, ал. 6 З*** началникът на Националната служба за охрана
определя реда за разпределение и отчитане на работното време и за
компенсиране на работата над устан.еното работно време. В изпълнение на т.а
задължение със Зап.ед № 1691/05.11.2013г. на началника на *** е предвидено
трудът, положен над устан.еното служебно време се отчита от прекия
рък.одител и да се компенсира с допълнителен брой почивни дни, като
ползването им се осъществява в рамките на следващите 90 календарни дни.
Съгласно чл. 64, ал.4 З*** към осн.ното месечно възнаграждение на
офицерите и с.ите се изплащат следните допълнителни възнаграждения: 1. за
продължителна служба - в размер 2 на сто върху осн.ното месечно
възнаграждение за всяка година стаж, но не п.ече от 40 на сто; при опреД.е на
размера се взема предвид целият стаж, приравнен към първа категория труд;
2. за специфични усл.ия на труд в Националната служба за охрана - в размер,
определен от началника й; 3. за изпълнение на възложени задължения извън
устан.еното работно време - в размер, определен от началника на службата; 4.
за работа при вредни за здравето усл.ия - при усл.ия и в размер, определени от
Министерския съвет; 5. за постигнати високи резултати в служебната дейност;
6. за други случаи, определени в закон или в акт на Министерския съвет.
От горепосочените разпоредби и зап.ед може да се заключи, че З*** не
предвижда заплащане за извънреден труд - той трябва да бъде напълно
компенсиран с допълнителна почивка, като единствено при възложени задачи
извън устан.еното работно време е предвидено заплащане на допълнително
възнаграждение. В случая обаче не се устан.ява възлагане на такива задачи,
нито се устан.ява компенсиране с допълнителен брой почивни дни, доколкото
не са ангажирани доказателства в тази посока, а и не се твърди так.а. Следва
да се отбележи, че е отчетено от вещото лице, че е заплатено 20 %
допълнително възнагражднение за специфични усл.ия на труд, но так.а се
дължи за работа, която не е на смени /арг. от чл. 60, ал.5 З***/, а такъв не е
настоящият случай. По този начин и с оглед противоречащата на ПЕС
разпоредба на чл. 60, ал.4 З*** съдът намира, че за процесния период ищецът
е положил труд извън нормативното устан.еното работно време. Ответникът
не доказа да е компенсирал ищеца, но и не следва да черпи права от пропуска
си да изпълни закон.ото си задължение за т.а. Положен в п.ече труд безспорно
е налице с оглед липсата на оспорване, че почивката действително не е
очетена като отработено време. След като тя не е отчетена и т.а не се оспорва
от ответника, т.а автоматично означава и че същата не е компенсирана.
По този начин възниква въпросът как следва да се коменсира този труд,
като съдът намира с оглед чл. 46, ал.2 ЗНА, че в случая по аналогия следва да
се приложи ЗМВР. Според заключението на вещото лице при норматив от
8840 часа, които са заплатени, незаплатеният извънреден труд възлиза на 2280
часа. Вземайки предвид ограничението по чл. 187, ал.7 ЗМВР за час.ете
извънреден труд и видно от допълнителното заключение на вещото лице,
допълнителното възнаграждение за процесния период възлиза на 31706,16 лв.
Ответникът е направил правопогасяващио възражение за изтекла
погасителна давност на претендираните права.
В случая труд.ото възнаграждение, дължимо по служебно
6
правоотношение има характер на периодично плащане. (Решение №
148/05.11.2010 г. на ВКС - „вземанията, произтичащи от дог.ор за управление
на търг.ско дружество, са такива за периодични плащания и се погасяват с
тригодишна погасителна давност/чл.111, б."в" ЗЗД/, а не с общата
петгодишна"). Според дефиницията на понятието, дадена от ВКС в TP на
ОСГКТК но ВКС, постан.ено на 18 май 2012 г. по тълкувателно дело №
3/2011г „понятието „периодични плащания" по смисъла на чл.111, б."в" от
Закона за задълженията и дог.орите се характеризира с изпълнение на
п.тарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви." Тези множество престации се обединяват
от т.а, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва
периодично. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация
настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи
единен правопораждащ факт. За периодичните плащания законът предвижда
кратка погасителна давност от три години, за разлика от общия петгодишен
давностен срок. Целта на опреД.е на специален, по-кратък давностен срок за
тези вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези нег.и плащания,
които са предварително известни на страните по правоотношението. Чрез
погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на своето право. Т.а става, след като длъжникът
упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или
правото на принудително изпълнение на кредитора поради т.а, че то не е
упражнено в определен от закона срок от време.
След.ателно дължимото възнаграждение на ищеца по служебното му
труд.о правоотношение е периодично с ежемесечен падеж. С оглед на т.а
погасителната давност за всяко от плащанията е тригодишна от падежа на
всяко от тях. Според правилата за начисляване и изплащане на
възнаграждението на служителите в *** възнаграждението за труд се
начислява и изплаща в месеца в който е положен такъв. Изхождайки от т.а
правило следва, че дата на която възниква задължението за изплащане на
възнаграждението на И. В. К. е последното число на всеки месец. В този
смисъл предвид датата на депозиране на иск.ата молба в съда- 13.03.2023г.,
следва да се счита, че дължимите възнаграждения на ищеца са погасени до
м.02.2020г. включително.
След служебно изчисление по реда на чл. 162 ГПК и предвид като взе
предвид стр.9 от допълнителното заключение на приетата по делото ССчЕ,
съдът намира, че за периода 01.02.2019 г. до 02.2020г. включително,
дължимите на обезщетения в размер на 17 144,24 лв. за извънреден труд са
погасени по давност.
В този смисъл искът следва да се уважи за до размера от 14561,92 лв.
(31 706,16 – 17 144,24 = 14 561,92) и за периода 03.2020г. - 05.2022 г., като за
разликата до пълнопредявения размер от 66222 лв. и за периода от 01.02.2019
г. до 02.2020г. включително, искът следва да се отхвърли като погасен по
давност.
Доколкото съдът намира, че в случая се касае до незаплатено
7
възнаграждение за положен извънреден труд, който е предмет на предявения
евентуален иск, на отхвърляне подлежи главния иск за същата сума, ведно с
предявения акцесорен иск за мораторна лихва върху главницата, с който се
претендира заплащане на неплатено осн.но труд.о възнаграждение.
Доколкото предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие е определен с иск.ата молба, в която липсва съединен акцесорен
иск за мораторна лихва с евентуалния иск, то съдът с оглед принципа на
диспозитивното начало намира, че не е сезиран с иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски имат и двете страни по
съразмерност.
Ищецът претендира 2500 лв. за адвокатско възнаграждение. От тази сума
съобразно уважената част от иск.ете се дължи сумата от 496,99 лева, която
следва да се присъди на ищеца, а не на нег.ият процесуален представител,
доколкото по делото е налице сключен дог.ор за правна защита и съдействие
(л.5) от който е видно, че дог.ореното възнаграждение е заплатено от ищеца на
процесуалният му представител, както и че не е налице представителство по
реда на чл. 38 ЗА.
Ответникът претендира разноски от 100 лева за юрисконсулт, от която
сума му се дължат 80,12 лева.
На осн.ание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 582,47 лв.,
представляваща дължима държавна такса и 446,95 лева депозит за ССчЕ,
съразмерно с уважената част от иск.ете или общо сумата от 1123,47 лева. На
осн.ание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от дължимата
държавна такса и депозит за ССчЕ, съразмерно с отхвърлената част от иск.ете,
следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Воден от горното, Софийски районен съд, 66 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. К., ЕГН: **********, срещу *** с ЕИК:
*** с адрес: гр. *** иск по чл. 63 З***, вр с. чл. 176, ЗМВР за заплащане на
сумата от 66 222 лева, представляваща неплатено труд.о възнаграждение за
периода от 01.02.2019 г. до 23.05.2022 г., заедно със законна лихва от
13.03.2023г. до изплащане на вземането, както и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва върху главница за незаплатено труд.о
възнаграждение за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен
период на сумирано изчисляване на работното време до датата на подаване на
иск.ата молба – 13.03.2023 г. за сумата от 7029,08 лева.
ОСЪЖДА *** с ЕИК: *** с адрес: гр. *** да заплати на И. В. К., ЕГН:
**********, на осн. чл. 60, ал. 5 З*** вр. с чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР сумата от
14561,92 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода
03.2020г. 05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2023 г., като
8
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от 14561,92 лв. до
пълния предявен размер от 66 222 лв. и за периода от 02.2019 г. до 02.2020г.
ОСЪЖДА *** с ЕИК: *** с адрес: гр. *** да заплати на И. В. К., ЕГН:
********** на осн.ание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 496,99 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважените иск.е.
ОСЪЖДА *** с ЕИК: *** с адрес: гр. *** да заплати по сметка на
Софийски районен съд, на осн.ание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1123,47
лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит за
ССчЕ, съразмерно на уважените иск.е.
ОСЪЖДА И. В. К., ЕГН: ********** да заплати на *** с ЕИК: *** с
адрес: гр. ***, на осн.ание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 80,12 лв.,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно отхвърлената част от иск.ете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9